Валери Андровски
Изгревът на Червената звезда (37)

Прощален подарък

Обърна се и изгледа хората си сурово. Всички избягваха погледа му.

— Ето какво, момци, време е да се захващаме за работа. Сергей, Григорий, вземете хора и палете камионите. Искам да докарате тук всички мутантски бракми, които могат да бъдат отремонтирани и са що-годе цели. Ще ги закачите за камионите и ще ги изтеглите дотук. После ще ги наредите около пясъчния кораб. Трябва да изглежда сякаш сме се опитвали да ремонтираме някой от бъгитата или че сме ровили за резервни части. Действайте!

Двамата лейтенанти кимнаха, че са разбрали, и започнаха да събират подчинените си.

— Мухин, има нещо по твоята част!

— Слушам, шефе?

— Искам да провериш в кой от камионите е сандъкът с маркировка MY-203-YK. В него са сензорните мини. Вземи десет парчета и минирай сандера. Сложи по една мина при горивния резервоар и още една в двигателния отсек. С останалите мини искам да минираш цялата зона около сандера, така че радиусите на поражение да се припокриват.

Михаил се замисли за момент.

— А да, и още нещо, настрой сензорите да се активират при наличие на повече от пет живи мишени. Синхронизирай всички мини за едновременна детонация, използвай тази в пясъчния кораб за главен детонатор. Огледай се останалите да подсигурят периметъра! До един час искам да сме се омели от тука. Движение, хора!

Този път Алекс се намираше в ариергарда и охраняваше тила. Когато колоната на конвоя минаваше дефилето в скалите, всички бяха под напрежение, очаквайки всеки момент да попаднат в засада. Но нападение не последва и конвоят спокойно премина през поредицата от хълмове и навлезе в сухата пустинна равнина. Миша се съгласи с доводите на Алекс, че като най-опитен скаут той ще остане последен, наблюдавайки за това дали ордата мутанти не ги преследват. Поне за момента нямаше признаци, че някой ги следи. Затова Алекс на произволни интервали от време спираше мотора, слизаше от него и се ослушваше, като едновременно с това оглеждаше хоризонта с бинокъла си. Не забеляза никакви признаци от потеря и се обърна, запътен към квадроцикъла. Далечният тътен го накара да спре и да се обърне внезапно. В далечината зад хълмовете се издигаше облак черен пушек. Както изглежда, изненадата, която бе оставил Михаил, бе намерена от мутантите. Алекс се съмняваше, че след големите загуби в жива сила и машини мутантите ще рискуват отново с челен сблъсък с бандата на Михаил. Но човек никога не знаеше.

Алекс още един път огледа с бинокъл хоризонта и като се убеди, че няма преследвачи, се метна на квадроцикъла и форсира двигателя. Имаше доста път да измине, докато настигне конвоя.