Мишел Джафи
Целуни и предскажи (11)

11

Осемнайсет минути по-късно заместник-шериф сержант Кейлъб Рейнълдс стоеше на вратата на директорския офис и ги гледаше през една пролука. Беше му отнело малко повече време от очакваното да се справи със ситуацията, но се чувстваше силен и уверен в изхода. Особено сега, докато гледаше двете момичета в униформите на Би Ролър Дерби — тесни полички и горнища, дори си бяха сложили перуките и маските. Бяха съвсем еднакви, само че едната беше облечена в синьо, а другата в бяло. Като куклички — да, това сравнение му хареса. Неговите куклички.

Скъпи куклички.

Синята кукла казваше:

— Сигурна ли си, че желанието ти да го целунеш не ти пречи да го прецениш правилно, Миранда?

А бялата кукла отвърна:

— Кой казва, че имам желание да го целуна? Бандитката Целувачка си ти.

— Кой казва, че имам желание да го целуна? — изимитира я синята кукла. — Моля ти се. Вземи се научи да се забавляваш. Да живееш за мента.

— Може и да почна, веднага щом се отърва от теб!

Синята кукла се изплези и го напуши смях. Тези двенките бяха много сладки заедно.

— Сериозно — каза синята кукла. — Откъде знаеш, че можем да му имаме доверие?

— Той си има собствен план на действие, и той се допълва с нашия — обясни бялата кукла.

И той едва успя да сдържи напушилия го смях. Тя нямаше представа колко е права. За първото.

И колко греши за второто.

Той бутна вратата. И двете се обърнаха. Гледаха го с обожание, той беше техният герой.

— Готова ли сте, госпожице Куме?

Синята кукла кимна.

Бялата му кукличка му поръча:

— И много да я пазиш. Знаеш колко е важна.

— Обещавам. Ще я закарам и ще се върна за втората част на операцията. Не отваряй на никой друг, само на мен.

— Добре.

Той се върна след няма и минута.

— Как мина? Сиби в безопасност ли е?

— Мина идеално. Моите хора чакаха на точното място. Нямаше как да мине по-гладко.

— Е, колко време ще чакаме, за да офейкам?

Той отиде при нея и я притисна до стената.

— Има промяна в плана — обяви той.

— Какво, да не би да си включил в него и да ме целунеш? Преди да се престоря на Сиби и да поведа гардовете в полицейския капан?

Хареса му колко усмихнато го каза. Той я погали по бузата.

— Не точно, Миранда.

Ръката му се плъзна към шията й.

— Какви ги го…

Но преди да се доизкаже, я притиснаха до стената, краката й увиснаха на педя от земята, а ръката му стисна гърлото й. Той леко затегна хватката.

— Сега тук сме само ние двамата. Знам всичко за теб. Знам коя си, и на какво си способна.

— Наистина ли? — промълви тя сподавено.

— Да, наистина, принцесо. — Той забеляза как очите й се разтварят широко и усети буцата в гърлото й. — Знаех си, че така ще привлека вниманието ти.

— Не зная за какво говориш.

— Знам, че за главата ти е обявена награда. Издирва се Миранда Кис, жива или мъртва. Първоначалният ми план беше да те оставя да поживееш и да те предам след около месец, но за съжаление ти взе, че се набърка. Трябваше да си гледаш работата, принцесо, а не да се бъркаш в моята. Сега не мога да рискувам и да те оставя да ми се пречкаш.

— Тоест, да попреча на плановете ти за Сиби? Значи ти си ламтял за парите! Предал си другите и си ги подлъгал, че подкрепяш каузата им, точно както предаде и нас.

— Каква си ми умница.

— Убиваш ме, отвличаш я и вземаш парите? Така ли?

— Да. Все едно играем на монополи, принцесо. Изиграваш си хода успешно и прибираш двеста долара. Само че в този случай става дума за петдесет милиона. За момичето.

— Брей! — тя искрено се впечатли. — А за мен колко ще вземеш?

— Мъртва? Пет милиона. Жива струваш повече — очевидно някои хора те мислят за тийн Жената чудо със свръхестествени способности. Но не мога да рискувам.

— Вече го каза — изхъхри тя.

— Какво, Миранда, да не ти доскуча? — той позатегна хватката си. — Извинявай, че краят не е съвсем като в книгите — каза мъжът, който я стискаше за гърлото. Усмихваше се и я гледаше в очите, докато я душеше.

— Ако ще ме убиваш, не може ли да приключиш по-бързо? Така е малко неудобно.

— Кое, ръцете ми ли? Или чувството, че си се провалила…

— Не съм се провалила.

— … пак?

Тя му се изплю в лицето.

— Още има огън в теб, за това ти се възхищавам. Мисля, че с тебе щяхме да се разбираме. Но за жалост просто няма време.

Тя се съпротиви за последен пък, задраска с нокти дланите му, стиснали гърлото й, ръцете, всичко, но той дори не трепна. Юмруците й се отпуснаха безпомощно до тялото й.

Той се наведе толкова ниско над лицето й, че тя усещаше дъха му.

— Последни думи?

— Четири: дъвка против лош дъх. Много ти е нужна.

Той се разсмя и затегна хватката си около гърлото й.

— Сбогом.

Той впери за миг изгарящ поглед в очите й, чу се рязко изпукване и нещо тежко се стовари върху тила му. Той залитна напред, ръцете му пуснаха момичето и той се свлече на земята в безсъзнание.

Така и не разбра какво го е ударило, помисли си синята кукла, стиснала в ръце часовника, с който го халоса. Нито пък кой го е ударил.