Мишел Джафи
Целуни и предскажи (1)

1

— Извинявай, че краят не е съвсем като в книгите — каза мъжът, който я стискаше за гърлото. Усмихваше се и я гледаше в очите, докато я душеше.

— Ако ще ме убиваш, не може ли да приключиш по-бързо? Така е малко неудобно.

— Кое, ръцете ми ли? Или чувството, че си се провалила…

— Не съм се провалила.

— … пак?

Тя му се изплю в лицето.

— Още има огън в теб, за това ти се възхищавам. Мисля, че с тебе щяхме да се разбираме. Но за жалост просто няма време.

Тя се възпротиви за последен път, задраска с нокти дланите му, стиснали гърлото й, ръцете, всичко, но той дори не трепна. Юмруците й се отпуснаха безпомощно до тялото й.

Той се наведе толкова ниско над лицето й, че тя усещаше дъха му.

— Последни думи?

— Четири: дъвка против лош дъх. Много ти е нужна.

Той се разсмя и затегна хватката си около гърлото й.

— Сбогом.

Той впери за миг изгарящ поглед в очите й, а после тя чу рязко изпукване и се свлече на земята, и мрак погълна всичко.