Мишел Джафи
Целуни и предскажи (8)

8

— Ти си луда — каза Сиби, когато влязоха. Очите й бяха станали на палачинки. — Ти каза, че тук ще е тъпо. Никак не е тъпо. Фантастично е!

Миранда потръпна. Бяха се вмъкнали в голямата зала на Историческото общество „Санта Барбара“ през аварийния вход, отворен, за да могат абитуриентите да се измъкват навън да се напушват, и щом се огледа, Миранда разбра защо да се напушиш беше толкова суперпривлекателно. Стените на залата бяха покрити със син сатен с избродирани по него бели звезди, четирите големи колони в средата бяха увити с бели и червени панделки, масите отстрани бяха покрити с покривки с десена на американското знаме, а в средата имаше аквариуми и рибите кой знае как бяха боядисани в червено и синьо, а покрай стените бяха наредени копия на американски забележителности като Маунт Ръшмор, Белия дом, Статуята на свободата, Камбаната на свободата и гейзера Олд Фейтфул от бучки захар. С любезното съдействие на бащата на Ариел Уест. Ариел бе обявила на събранието предния ден, че след бала всички украшения ще бъдат дарени на „Гладните бедняци от Санта Барбара, които имат нужда от захар“.

Миранда не знаеше дали заради тях, дали заради балоните на ластик, увиснали от тавана, които лениво се вдигаха и спускаха във въздуха, когато хората минаваха покрай тях, или заради обзелото я предчувствие, но съвсем определено й се гадеше.

Сиби беше попаднала в рая.

— Запомни, повечето момчета тук са дошли с дами, затова не ги нападай като Бандитка Целувачка — предупреди я Миранда.

— Добре ве.

— И щом ме чуеш да те викам, идваш.

— Да ти приличам на куче? — Миранда я прониза с поглед и Сиби додаде: — Добре де, Убийцо на забавленията.

— И ако усетиш, че изобщо стана нещо странно…

— … ти казвам. Разбрах. А сега върви се позабавлявай и ти. А, вярно бе, ти сигурно не знаеш как се прави. Е, когато изпаднеш в съмнения, се запитай: „Какво би направила Сиби“?

— Може ли да се отпиша от този списък, моля?

Но Сиби вече бе увлечена в оглеждане на обстановката и не отговори.

— Ей, кой е онзи сладур там в ъгъла? — попита тя. — С очилата?

Миранда се огледа за сладур, но видя само Фил Емъри.

— Казва се Филип.

— Здравеееей, Филип! — провикна се Сиби и взе директен курс към него.

Миранда набута чантата си под една маса и се залепи за стената между Белия дом и Олд Фейтфул, отчасти за да държи Сиби под око, отчасти, за да не я забележи никой от членовете на факултета. В съблекалнята за служители се беше преоблякла от работния костюм в единствената друга дреха, която носеше със себе си, но въпреки че беше в червено, бяло и синьо, според нея Ролър Дерби униформата й никак не беше подходяща за абитуриентски тоалет. В сака й имаше две униформи: за мачове на собствен терен, бяло сатенено горнище с гол гръб и долна част, синя пелерина и поличка на червени, бели и сини райета (ако нещо, дълго една педя и което се обличаше само с пришитите отдолу шорти, можеше да се нарече пола); и за мачове на чужд терен — същото, но с основен цвят синьо. Реши, че бялото е по-официално, но беше убедена, че в комплект с черните работни обувки на равна подметка видът и не е най-прекрасният.

Стоеше там и се чудеше как така всички, освен нея са способни да се движат по дансинга, без да осакатят някого, когато чу два познати сърдечни ритъма и видя Кензи и Бет, които се промъкваха към нея през тълпата.

— Ти дойде! — Кензи я притисна в прегръдките си. Едно от любимите на Миранда качества на Кензи беше, че се държи като надрусана с екстази дори и когато не беше, обясняваше на хората колко ги обича и ги прегръщаше без ни най-малко стеснение. — Колко се радвам, че си тук! Без тебе не беше както трябва. Е, готова ли си да свалиш оковите на младежката неувереност? Да поемеш бъдещето си в свои ръце?

Кензи и Бет бяха облечени така, че всичко би се натикало в ръцете им, помисли си Миранда. Кензи беше облечена във впита синя рокля с гол гръб, а на гърба й бе изрисувана черна пантера със синьо сапфирено око; Бет — В червена сатенена минирокля и със златна гривна под формата на змия с две рубинени очи, увита над лакътя й (или поне Миранда реши, че са рубини, защото родителите на Бет бяха две от най-големите кинозвезди на Боливуд). Гледаш ли тях, порастването изглеждаше като страшно яко, интересно парти с отличен диджей, на което те допускат, само ако си във ВИП — списъка.

Миранда погледна спортната си униформа.

— Трябваше да се досетя, че когато му дойде времето да поема бъдещето си в свои ръце, ще съм облечена като член на Б-отбор по кънки.

— Нищо подобно, изглеждаш фантастично! — Заяви Бет. Миранда би приела забележката й като саркастична, само че Бет беше от онези хора, които не знаеха що е сарказъм.

— Вярно е! — потвърди и Кензи. — ГЕП, това си ти! — ГЕП означаваше Гадже Един Път. — Предвиждам, че като възрастна ще постигнеш велики неща.

— А аз — че ще ходиш на очен лекар — предсказа Миранда и видя как в далечината Сиби издърпа Фил Емъри на дансинга. После пак се обърна към Кензи:

— Според теб забавна ли съм? Или съм Баба Мрачка? Убийца на забавлението?

— Баба Мрачка? Убийца на забавлението? — Повтори Кензи. — Какви ги говориш? Пак ли си си ударила главата на тренировка?

— Не, сериозно те питам. Забавна ли съм?

— Да — отвърна сериозно Кензи.

— Да — потвърди и Бет.

— Освен когато си МКГ — поясни Кензи.

— И когато си в цикъл. И около рождения ти ден. Сещам се, как един път…

— Забрави. — Погледът на Миранда се устреми към Сиби, която в момента водеше „влакче“ по дансинга.

— Шегувам се — Кензи хвана Миранда за бузата и я обърна към себе си. — Да, според мен си много забавна. Кой друг би се облякъл като пистолет Магнум за Хелоуин?

— Или ще се сети да забавлява децата от раковото отделение, като разиграва „Доусън Крийк“ с панаирджийски фигурки? — додаде Бет.

Кензи кимна.

— Точно така. Дори и децата, които се борят с рака, те смятат за много забавна. И не са сами.

Нещо в тона на Кензи в последното изречение разтревожи Миранда.

— Какво си направила?

— Беше просто блестяща — отбеляза Бет.

— А, нищо особено, просто малко проучване — обясни Кензи.

— Що за проучване? — чак сега Миранда забеляза, че по цялата дължина на ръката на Кензи е изписано нещо.

— За Уил и Ариел — обясни Кензи. — Те изобщо не ходят заедно.

— Питала си го?

— Нарича се интервю — обясни Кензи.

— Не. О, не. Кажи ми, че се шегуваш. — Имаше нещо опасно в това съквартирантката ти да е бъдещ журналист.

— Спокойно, той нищичко не заподозря. Така го извъртях, че изглеждаше, че просто си бъбря с него.

— Страхотна беше — потвърди Бет.

Миранда пак се размечта за аварийни изходи.

— Е, попитах го защо според него Ариел го е поканила да й бъде кавалер на бала и той каза… — тук Кензи погледна ръката си — „За да накарам някой да ревнува“. Естествено, попитах кого, а той отвърна „Всички. Ариел точно с това се захранва, с ревността на другите“. Не е ли проницателен? Особено за момче!

— Умен е — намеси се и Бет. — И мил.

Миранда кимна разсеяно — търсеше Сиби по дансинга. Отначало не я видя, но после я забеляза в един тъмен ъгъл с Филип. Не се целуваха, а разговаряха, и това, кой знае защо, я накара да се усмихне.

— Виж, направихме я щастлива! — възкликна Кензи с такова искрено задоволство, че на Миранда сърце не й даде да й каже истината.

— Благодаря ти за разкритията — каза Миранда. — Теса…

— Още не си чула най-хубавото! — възкликна Кензи. — Питах го защо е приел да кавалерства на Ариел, щом не са двойка, и той каза… — тя пак погледна ръката си. — „Защото не получих по-добро предложение“.

— С онази сладурската усмивка — напомни й Бет.

— Точно така, със сладурска усмивка. И като го каза, ме погледна в очите — ясно беше, че говори за теб.

— Ясно — Миранда обичаше приятелките си дори и когато се заблуждаваха.

— Стига си ме зяпала, все едно съм се отбила да ми направят една бърза лоботомия, Миранда! — Каза Кензи. — Напълно права съм. Той те харесва и е свободен. Стига си умувала, а го забий! ЖЗМ!

— ЖЗМ?

— Живей за мента — разясни Бет.

Миранда зяпна.

— Не. Е. Истина.

— Какво? — попита Кензи.

— Нищо! — тръсна глава Миранда. — Но дори и да е неангажиран, какво ви кара да мислите, че Уил иска да тръгне с мен?

Кензи примижа и я изгледа.

— Хм, ако махнем всички сладникави обяснения колко си мила и умна, които ти дължа като твоя най-добра приятелка… да си се поглеждала напоследък в огледало?

— Ха-ха. Повярвай…

— Чао! — прекъсна я Бет и повлече Кензи. — До скоро!

— И не забравяй! ЖЗМ! — подхвърли Кензи през рамо! — Изпий го този до дъно!

— Къде… — понечи да попита Миранда, когато чу зад гърба си един сърдечен ритъм и се завъртя.

Мишел Джафи. И без малко да цапардоса с рамо Уил в гърдите.