Владимир Мегре
Обредите на Любовта (5)

Лъжливият образ

Преди да се запозная с Анастасия, аз пътешествах с кораб по Средиземно море.

През четиринадесетте дни по време на хранене седях в компанията на две девойки и млад мъж, работещи в проектантски институт в Новосибирск. Всеки ден момичетата се появяваха в ресторанта на кораба в нови елегантни тоалети, с интересни прически. Общуването с тях ми доставяше удоволствие. Надя и Валя, така се казваха, бяха винаги приветливи и весели. Веднъж, намирайки се в каютата на моя съсед по маса, му казах:

— Какви красиви и приятни момичета имаме на нашата маса, дали да не пофлиртуваме с тях?

А той ми отговори:

— Нямам желания да флиртувам точно с тях.

— Защо?

— Ами че аз работя с тях в един институт и знам какви са всъщност.

— Какви?

— Първо, са скандалджийки. Второ, те са немарливи и мързеливи. Тук се стараят, преструват се на добрички и умни. Явно затова са тръгнали на пътешествие, за да си намерят богати мъже. Погледни ги как кокетничат с мъжете от арменската група.

Колко по-различно изглеждат момичетата на работното си място, в института, се убедих сам, когато след пътуването ги посетих на работното им място, за да се видя със своите познати.

Те наистина бяха, меко казано, не толкова ефектни външно, както по време на пътешествието с парахода, пък и веселостта и добротата им бяха изчезнали някъде.

Значи, на парахода те демонстрираха лъжлив образ.

Желанието да намерят своята втора половинка с помощта на външен образ, неотговарящ на естествения, в съвременния свят е присъщо на много мъже и жени. Вероятно такова пагубно явление се е появило заради забравянето на другите начини. В резултат измамени се оказват и двамата.

Мъжът подарява цветя и скъпи подаръци на образа, който е харесал и дори предлага ръката и сърцето си, а след като се оженят, изведнъж се вижда реалният човек, който съвсем не му се нрави, предизвиква в него чувство за раздразнение и тъга по изчезналия образ.

Жената изведнъж вижда, че доскорошният добър и внимателен ухажор изобщо не я обича и не я разбира. Как се е случило това? Ами че той никога не я е обичал, той е обичал образа.

Поразителната разлика между изкуствения образ и естествения човек може да се наблюдава в примера с естрадните звезди, особено за тези, които са ги виждали в битови ситуации.

Не по-малко печална ситуация се получава и тогава, когато жената рязко променя своя външен вид след като се омъжи. Това се случва доста често.

Когато мъжът се влюбва в една жена, особено от пръв поглед, трудно е да се каже кое в нея е предизвикало чувството за любов. Възможно е това да е цветът на косата, възможно е да са очите. Прието е да се предполага, че чувството за любов е предизвикано от цялата съвкупност от външни и вътрешни качества. И когато жената промени своята външност, тя унищожава част от онова, което се е харесало на мъжа, като по този начин отслабва любовта. Дори и тогава, когато след радикална промяна на тоалетите, прическата и грима, всички казват: „Колко красива, привлекателна си станала!“ и подобни изказвания отговарят на действителността. И дори мъжът да се възхити от новата външност на жена си, след известно време неговата любов може значително да отслабне или да изчезне съвсем.

Той е виждал много повече и много по-ефектни красавици от своята сегашна жена, но той е обикнал именно нея, в онзи вид, в който тя е била преди. И изведнъж предишният образ изчезва. И съгласете се, обиквайки новия образ, той изневерява на предишния.

Защо в миналото хората много предпазливо са променяли облеклото си? Нямало е достатъчен избор на платове? Имало е. И коприна е била внасяна отдалече, и сами са могли да тъкат платна, груби или по-фини. Могли са да нанасят всевъзможни мотиви и фигури върху тъканите с различни оцветители или да ги бродират.

Липсвала им е фантазия или средства? Фантазията им е била достатъчно развита, дори в повече. Всеки втори е бил прекрасен художник и моделиер. Достатъчно е да видим старинните къщи: всичките са украсени с дърворезба.

И всяка жена е умеела да бродира, да шие и да плете. Що се отнася до средствата, то не само средно заможните хора, но и богатите не са злоупотребявали със смяната на облеклото си и с разнообразието на прическите. Те се отнасяли много предпазливо към промяната на собствената си външност, стараейки се да запазят своя образ.

Светът на съвременната мода като в калейдоскоп непрекъснато променя образите, особено на жените.

За индустрията, произвеждаща облекло, рязката смяна е необичайно изгодна: хората изхвърлят все още запазените неща, купувайки нови, модерни, надявайки се, че заедно с тях ще дойде нещо ново, което прилича на щастие. Да, ама не — не идва. Появява се само нов, изкуствено създаден от някого образ, който надява върху себе си самият човек, намирайки се под въздействието на масирана пропаганда и реклама.

Не намирах в съвременните реалности на живота стройна система от начини, помагащи на човека в търсене на спътник или спътница в живота. Нещо повече, започнах да си създавам мнението, че съвременният бит, целият начин за живот са насочени към това тези половинки да не се срещнат никога. Възможно е това положение да е изгодно за някого. Неудовлетвореният от живота човек, който няма цел, смисъл в живота, е изгоден за мнозина, които правят пари. Изгоден е и за имащите власт.

И отговаряйки на въпроса: търсим ли своята половинка — мисля, че трябва да кажем — не, не я търсим. Не умеем да я търсим. И липсват условия за търсене.