Владимир Мегре
Обредите на Любовта (10)

Родовият строй

По всяка вероятност, за да върнем загубените традиции и обреди, спомагащи да се запази любовта в семействата, е необходимо да се получи по-пълна информация за живота на нашите древни прародители.

За целта е нужно да се върнем в историческото минало, чак до родово общинния строй, когато мъжът и жената, обиквайки се, са създавали чрез своите деца, внуци и правнуци задружна родова община.

Днес мъжът и жената не могат да задържат до себе си дори само най-близките си роднини — собствените си деца. Едва пораствайки, те се стремят веднага да напуснат родителите си. Отиват в общежитие, на квартира, често пъти за сметка на материалното си положение, но си тръгват.

Да бяха само децата! Много двойки се разделят още преди появата на деца или скоро след това.

Родово общинният строй е съществувал в докняжеска Русия много хилядолетия. Той се характеризира с липсата на разводи и най-здрави семейства в сравнение със следващите обществени устройства. Само истинската любов е способна да формира истински род. В миналото, на порасналите деца им е било много по-лесно да напуснат семейството, отколкото днес. Имам предвид периода на докняжеска Русия.

Някога младите хора, обиквайки се, ако не са им харесвали отношенията с родителите им, са могли да си тръгнат от дома, сами да си построят жилище на харесалата им територия, да намират прехрана в гората, а впоследствие, обработвайки земята, да си създадат стопанство. Но те не са си тръгвали. Значи, основателите на рода са се отнасяли към тях с разбиране и любов.

Трябва да проучим този период и да вземем от него в нашата съвременност рационалните зърна, способни да ни помогнат да създадем здрави семейства.

Но как, по какъв начин можем да получим информация за този период от живота на хората, ако руската история описва само християнския период?

Екскурзията в историческото минало на нашия народ е необходима още и за да определим дали древните обреди и култура са изчезнали сами по себе си, поради непотребност, или защото хилядолетните традиции са били унищожавани целенасочено.

Ако са изчезнали от само себе си, не си струва да се ровим в историческото минало, тъй като самият народ е отхвърлил древната култура поради непотребност, което значи, че няма да ги възприеме и сега. Ако древните традиции са били целенасочено унищожени, тогава е необходимо да разберем от кого, с каква цел, да открием и да ги представим на обществото за оценка.

Възможно е древните обреди и традиции да крият в себе такива тайни от човешкото битие, без чието разкриване ще продължим да се движим към пропастта, да измираме и да се измъчваме от семейни междуособици. Ние често говорим за мащабни войни. Но семейният конфликт често за всеки от участниците в него е по-болезнен от новините за войната в Ирак или събитията в Израел.

Аз си спомних всичко, което знаех за историята на Древна Русия, и реших: единствената нишка, водеща през лабиринта на историческите фантазии, може да е, колкото и да е странно на пръв поглед, завоевателят Чингис хан. Или иначе казано, периодът на така нареченото тристагодишно татаро-монголско иго в Русия. Защо? Затова защото този период е започнал скоро след християнизацията, когато все още не са били напълно унищожени традициите на нашите прадеди. И още — защото Чингис хан е бил едва ли не най-ярката, интересна и просветена личност за своето време. Не само защото той и неговите потомци са завоювали половината свят, интересното е — как са го направили. Веднага ще кажа, че тяхната армия е играла второстепенна роля. От различни исторически източници е известно: Чингис хан е изпращал експедиции в много страни, включително до Китай и Индия, които са му водели мъдреци. Той е прекарвал много време в беседи с тях. Опитвал се е да определи смисъла на човешкото съществуване на Земята, да намери безсмъртието. С други думи, събирал е мъдростта на различните народи и е могъл да има пълна информация за общественото устройство на Древна Русия.

И, както става ясно, имал е. Аз съм убеден: благодарение на тази информация неговият род, неговите синове и правнуци са могли да държат в подчинение в продължение на векове така наречената аристокрация в много страни. Не съм сбъркал, не страните, не народите е държал той в подчинение, а именно аристокрацията, узурпираща народите в тези страни.

Някой ще помисли: че какво отношение може да има познанието за древните семейни традиции и обреди, способни да запазят любовта, с успешното подчиняване на държави?

Не бързайте да се учудвате — съвсем пряко, и тези знания са по-силни от мечовете на милиони воини, и дори от най-съвременното оръжие.

Не се наемам да опиша целия тристагодишен период на татаро-монголското управления в Русия. Ще опиша само един, но доста характерен и интересен епизод — покоряването на Владимиро-Суздалското княжество.

За него събрах информация от различни източници. Нека се опитаме да направим изводите заедно.