Владимир Мегре
Обредите на Любовта (12)

Любовта и боеспособността на държавата

Каква е връзката, може да си помисли читателят, между завоюването на Русия и любовта? Връзката е много пряка. Константинополският десант, след като превзема руските земи и омагьосва руските селяни, забранява обредите, подхранващи появата и запазването на любовта, като по този начин започва да пречи на създаването на здрави, любящи семейства и на родови селища. Фактически почти веднага е въведено крепостното право.

Любовта на крепостните е по правило нещастна любов.

За запазването на пробудилото се у младите хора чувство за любов е нужно собствено пространство. Ако то липсва, любовта, по правило, си отива. А какво пространство е могъл да има крепостният човек? Никакво.

Хайде да се замислим — защо преди появата в Русия на князете никой не е завоювал руска територия в продължение на хилядолетия? Нали са съществували египетската армия, легионите на Римската империя, но техните армии — (с добре обучени и въоръжени според това време войници) — не са превзели наши земи. За да отговорим на този въпрос, нека си представим, че войската на Чингис хан е нападнала докняжеска Русия. По това време на територията на днешна Русия почти всички хора са живеели в родови селища. При приближаването на каквато и да е по численост армия, за да запазят и защитят рода от посегателствата, жителите криели част от продоволствието, друга вземали със себе си и се криели в горите. Вземали и домашните животни. Натоварените коне и крави носели семейното имущество.

Армията на противника могла да се придвижва навътре в територията само толкова, за колкото имала собствено продоволствие в обоза. Но това е била вече армия от мъртъвци. Тяхното връщане обратно ставало невъзможно.

Не могли да ловуват в горите, тъй като това е възможно само на малки групи, тълпата веднага изплашвала животните, а малките групи, навлизайки надълбоко в гората, веднага загивали, натъквайки се на засада.

Те се хранели основно с месото на собствените си измършавели коне, чийто брой бързо намалявал и движението ставало проблематично.

Нашите прадеди поставяли по целия предполагаем път за отстъпление на противника — и в гората, и по вода — множество хитроумни капани. Например, потопявали огромно дърво с остри сухи клони, прокарвали привързана към дървото връв, чийто край прикрепвали към брега. Когато лодката се приближавала към това място, дървото изплувало, прихващало с клоните бордовете й и отново потъвало, преобръщайки я. А от бреговете на реките отстъпващите били обстрелвани със стрели и харпуни.

Когато нападателите, събирайки заедно разтегналата се в керван войска, излизали на брега, там не откривали никого и нищо.

Хората унищожавали дошлия в тяхната родина враг. Те имали какво да защитават. Те имали не абстрактна родина, обозначена само с красива дума, под която не се подразбира дори парче родна земя. Те имали родова земя, на която са живели техните предци, а сега — те със своите семейства, деца, внуци и правнуци.

И в семействата им е имало любов. И те защитавали своите любими майки, бащи и деца. Защитавали са любовта! И затова е било невъзможно да бъдат победени.