Владимир Мегре
Обредите на Любовта (1)

Любовта като космическа същност

Човекът изникна на пътя някак внезапно. Той стоеше почти по средата на платното, гърбом към приближаващия се към него джип. Веднага натиснах спирачките, за да заобиколя предпазливо странния сивокос човек.

Когато до него останаха само десетина метра, старецът спокойно се обърна с лице към мен и аз неволно натиснах педала на спирачката.

Пред мен на пътя стоеше дядото на Анастасия. Познах го веднага. Сивите коси и брадата някак не се съчетаваха с необикновено искрящите млади очи, това несъответствие веднага отличаваше стареца сред повечето възрастни хора. И дългият сив шлифер от странен плат с неопределен фасон също ми беше добре познат. Въпреки това, не вярвах на очите си. Как е попаднал този старец от сибирската тайга тук, в центъра на Русия, на пътя, водещ от град Владимир в град Суздал. Как? Как е могъл с лекота да се справи този сибирски отшелник с перипетиите на нашите транспортни условности? Та той няма абсолютно никакви документи!

Пари, разбира се, той е могъл да намери, продавайки сушени гъби, кедрови ядки, както правеше внучката му Анастасия. Но без документи…

Разбира се, повечето клошари у нас нямат документи и полицията нищо не може да направи по този въпрос. Но дядото на Анастасия не прилича особено на клошар.

Облечен е в старички, износени дрехи, но те са винаги чисти и видът му е доста приличен, лицето — одухотворено, на бузите — лека червенина.

Седях, замрял на волана на джипа. Той сам се приближи до колата и аз му отворих вратата.

— Привет, Владимире, в Суздал ли отиваш? Ще ме хвърлиш ли? — попита старецът, като че ли нищо не се беше случило.

— Разбира се, че ще Ви закарам, качвайте се. Как попаднахте тук? Как се добрахте от тайгата?

— Няма значение как съм се добрал, по-важното е — защо?

— Е, защо?

— За да си направя екскурзия заедно с теб в истинската история на Русия, пък и да разсея обидата ти. Така ме накара внучката ми Анастасия. Тя каза: „Ти, деденце, си виновен за неговата обида“. Затова дойдох — да си направим екскурзия. Нали затова отиваш в Суздал?

— Да, искам да посетя музея. Колкото до обидата, наистина бях обиден, но ми мина.

Известно време пътувахме мълчаливо. Аз си спомних колко студено се разделихме с дядото на Анастасия в тайгата. Дори не се сбогувахме. Ето какво се случи.

Дядото на Анастасия ме посъветва да учредя партия и предложи да я нарека Родна партия.

Имах доста предложения от различни хора за създаване на партия, основана върху идеите на Анастасия.

Мнозина смятаха следното: партията е необходима, за да подпомогне хората при получаване на земя за изграждане на родови имения и в бъдеще да ги предпази от всевъзможни чиновнически посегателства. Нито една от съществуващите партии, за голямо съжаление, не се занимава сега с тези въпроси.

Не е тайна, че определени сили оказват противодействие на идеите на Анастасия, опитват се да ги дискредитират, затова хората, които са ги харесали, както и мен и Анастасия, внасяха предложения за създаване на партия. Те обаче не поставяха акцент върху нейния Устав, нито върху раздела „Цели и задачи“ и въпроса за създаването на благоприятни условия за строителство на родови имения. И предлагаха да не се споменава за идеите на Анастасия, нито за книгите от серията „Звънтящите кедри на Русия“.

Убеждаваха ме, че в противен случай партията няма да бъде регистрирана. Затова реших да се посъветвам с дядото на Анастасия по този въпрос, както и за структурата, първостепенните цели и задачи на партията. Помислих си: щом познава добре уменията на жреците, които през цялото време са създавали всевъзможни социални структури, религии, съществуващи не едно хилядолетие, той, вероятно, знае и тайните организационни принципи, благодарение на които те се оказват толкова устойчиви.

При това самият той не е нисш жрец. И вероятно е по-силен, от онези, които днес управляват света. Щом е така, той трябва да познава принципите, според които е създадена дори жреческата организация, оказала се по-жизнеспособна от религията.

Фактически, жреческата организация е над религиозна структура и в миналото, и днес, тъй като жреците са вземали непосредствено участие в създаването на някои религии и светски организации. Това е ясно от историята на Древния Египет и други страни.

Следователно, дядото на Анастасия би могъл да заложи някои принципи на Родната партия, които да я направят една от най-мощните организации, а може би и най-мощната.

Искрено исках да чуя неговите съвети, затова, улучвайки момента, когато, както ми се стори, той не беше потънал в собствените си размишления, заговорих с него:

— Наскоро ми говорехте за партия. Читателите също отдавна говорят. Но някои ми предлагат да не споменавам в Устава за Анастасия, за нейните идеи, за книгите й, за да се регистрира партията без проблеми.

Побелелият старец стоеше пред мен, подпирайки се на една пръчка, и мълчеше. Той не просто мълчеше, той ме разглеждаше внимателно, сякаш ме виждаше за пръв път. Погледът му не беше много благосклонен, по-скоро беше критичен.

И когато след дълга пауза заговори, в гласа му също се усещаха нотки на пренебрежение:

— Регистрация, казваш. За съвет, значи, си дошъл да молиш? Да предам или да не предам?

— Какво общо има тук предателството? Дойдох да се посъветвам как да постъпя, за да регистрирам партията без проблеми.

— Регистрацията не е самоцел, нали, пък и партията също не е самоцел. Без идеи, казваш, без да се споменава за тях. А как тогава читателите ще разберат, че това е тяхната Родна партия, а не партията на меркантилни предатели? Предложили са ти да направиш някакво безсмислено сдружение, без основи, без идеи, без символи, с помощта на които вече е предопределено лидерството на века. И ти си дошъл да ме попиташ дали да не последваш съвета им. Не усети ли най-обикновения капан?

Разбрах, че съм попаднал до известна степен в глуповато положение и опитвайки се да изляза от него, зададох друг въпрос:

— Исках само да разбера какви принципи ще ме посъветвате да заложа при създаването на партийните структури, на целите и задачите?

Това, което се случи след това, просто ме извади от равновесие. Както ми се стори тогава, старецът не просто не отговори на моите въпроси, но и започна високомерно да издевателства над мен. Първо ме погледна учудено, изсумтя някак раздразнено, обърна ми гръб. Дори направи крачка встрани от мен. После все пак се обърна и произнесе:

— Нима не разбираш, Владимире, всички отговори на зададените от теб въпроси трябва да се раждат в теб самия и във всеки, който реши да прави с теб структурите. Мога да ти помогна, разбира се. А утре някой друг ще ви подскаже, след това трети, и вие няма да действате, а само ще слушате чуждите подсказвания. Върви надясно, след това — наляво, вървейки напред, ще се върнете назад или ще се въртите в кръг поради леност на ума.

Ето този израз — „поради леност на ума“ ме обиди много. След първата ми среща с Анастасия, вече не една година, аз напрягам ума си и през деня, и когато си легна през нощта. Може би той започва да прегрява от напрегнатата непрекъсната работа. Написах осем книги и самият аз размишлявах над казаното в тях. Понякога проверявах по няколко пъти верността на отделните фрази. И старецът много добре знае това.

Обидата започна да се разгаря в мен, но все пак аз, сдържайки се, поясних:

— Ами че те всички мислят, размишляват, създават се различни организации: комунистически, демократични, центристки. Но както каза един човек: „Каквато и партия да създадем, все едно, в крайна сметка се получава ЦК на КПСС“.

— Добре казано. Точно това ти казвам и аз: въртите се в кръг поради леност на ума.

— Какво общо има леността на ума? Може би просто не ни достига информация?

— Значи, не ти достига информация и ти дойде при мен, за да я получиш. А ще можеш ли да я осмислиш с мързеливия си ум?

Обидата ми продължаваше да нараства, но сдържайки раздразнението си, отговорих:

— Ами ще опитам, ще напрегна мозъка си.

— Тогава слушай. Структурата трябва да прилича на общонародното събрание при славяните в неговия ранен период. А после ще осмислите останалото.

Този отговор дори ме ядоса. Старецът знаеше прекрасно: исторически документи за Русия от преди християнския период няма никъде, те са унищожени. Следователно, как е работило това общо събрание при славяните, при това в своя ранен период, никой никога няма да каже. Значи, той се гаври с мен. Но защо?

Какво толкова съм направил, че да се държи по този начин? Стараейки се да говоря със спокоен тон от уважение към неговата възраст, казах:

— Извинете, че Ви обезпокоих, Вие, вероятно, се занимавахте с нещо важно, аз си тръгвам.

И се обърнах, за да си вървя, а той продължи да говори след мен:

— А целта или задачата на Родната партия трябва да бъде създаването на условия за връщането в семейството на енергията на Любовта. Трябва да се възвърнат обредите и празниците, които ще помогнат всеки да намери своята втора половина.

— Какво? — обърнах се отново към стареца. — Любов? В семейството? Разбирам, че не искате да говорите с мен за значими неща. Но защо се гаврите?

— Изобщо не се гавря, Владимире. Но ти не можеш да разбереш това: ако не се научиш сам да мислиш, за научаването ти ще е необходима цяла година.

— Какво ти учене? Вие, например, знаете ли какви цели и задачи пишат в своите Устави партиите по света?

— Например, знам.

— Ами че кажете ми де.

— Те уверяват, че ще повишат непременно благосъстоянието на хората, ще им дадат повече свобода.

— Ами именно! А конкретно: ще развият промишлеността, ще осигурят жилища, ще намалят инфлацията.

— Ама че глупости! — навъси се старецът.

— Глупости? Да, глупости ще има, ако според Вашия съвет впиша в Устава на партията като основна задача следната точка: „Партията ще решава как да намери половинката на всеки един човек.“

— И добави още: „Партията ще върне на народа онзи начин на живот и обредите, способни завинаги да запазят любовта в семейството“.

— Ама какво говорите! Вие… Искате да ме направите за смях пред хората! С тези въпроси, с търсене на интимни и семейни половинки се занимават различни брачни агенции и агенции за запознанства. И няма да се регистрира партия с такива цели и задачи, а агенция за запознанства. А любовта в семейството си е лична работа на семейството и никой няма право да се намесва в семейните работи, никаква партия. Това не е държавна работа.

— А твоята държава не се ли състои от семейства? Нима семейството не е основата на всяка държава? Така е, затова държавата трябва да повишава благосъстоянието на семействата и на отделните граждани.

— И какво? Като повишим благосъстоянието в страната, ще върнем любовта в семейството?

— Не знам. Но е прието да се смята, че всички държави са длъжни да се грижат за благосъстоянието на своите граждани. Владимире, замисли се за смисъла ца думата „благосъстояние“. Вникни спокойно в неговия смисъл. Сега ще произнеса тази дума мъничко по-различно: благо състояние. Или: състояние на благост. Помисли и разбери: само любовта е способна да издигне до висша точка благостта на всеки човек. Не парите, не дворците, а само подареното от Създателя на човека чувство — състоянието на любов.

Любовта е космическа същност. Жива, мислеща, с висок интелект. Тя е могъща и неслучайно Бог се е възхищавал от нея, дарил е на човека нейната велика енергия. Любовта трябва да се разбира, не трябва да се притесняваме да й отделяме внимание и на държавно ниво.

И държавата, състояща се от множество семейства, раждащи децата си в любов, създаващи пространството на Любовта, няма да страда от инфлация и бандитизъм. Такава държава няма необходимост да се бори с пороците: те ще изчезнат в обществото. И всички пророци, които философстват лукаво, ще замълчат. По недомислие не се споменава главното или то не се познава, не е важно, но те отклоняват хората от главното там, където няма любов.

Жреците са знаели за това и по тази причина са угаждали на пророците.

През вековете човечеството е създавало обреди в помощ на живота и любовта. Дали са били подсказани от създателя на обреди или народната мъдрост ги е извисила до най-висшата точка — това не е важно. Те наистина са творили през вековете благо състояние и са помагали на младите да открият любовта и радостта от живота. Обредът не е окултно суеверие. Той е бил висша школа, изпит пред Вселената.

Анастасия ти показа венчален обред от дълбината на вековете. Ти го спомена само в една от своите книги, а той е достоен за всяка една. Засега не е осмислен от хората, живеещи днес, и от самия теб.

Виж: тя ти разказа и за някои от най-древните начини за търсене на любимия човек. Но и тях не осмислихте докрай. Внучката ми каза: „Очевидно, не създадох силни образи“. Тя поема цялата вина, но аз ще кажа, че виновна за това е и леността на твоя или на вашия ум.

Нека най-добрите учени мъже да разгледат венчалния обред буква по буква. И няма да намерят, повярвай ми, Владимире, няма да намерят в него нито едно окултно или суеверно действие. Той е рационален и точен за творенията на любовта. На неговия фон ти ще видиш абсурдността, окултизмът и суеверията на съвременните празненства. Ти трябва да разбираш: Анастасия знае неизмеримо повече, отколкото ти казва. Нейните действия, логиката на нейните постъпки не разбират веднага дори и жреците, впоследствие само се удивляват на сътвореното от внучката ми.

Попитай и вдъхнови с въпрос Анастасия: „Какъв обред са имали прадедите ни при раждане на деца?“

Тя сама няма да ти разкаже. Според нея трябва да се говори само за това, което ти смяташ за интересно. Но ти не знаеш каква скрита мъдрост има в древните обреди. Те са творение на космическите светове.

Този народ, който е забравил вековната мъдрост на своите прародители, заслужава презрение. При това не е важно сам ли я е забравил или под въздействието на жреците, владеещи окултни науки.

Попитай и вдъхнови с въпрос внучката ми. И твоята партия призови към любовта на творческото съзидание. А засега, ти не си ми интересен. На теб се налага да обяснявам дълго съвсем очевидни неща. Прости на стареца. Върви. Не ми е полезно да говоря и да мисля за неприятни неща.

Старецът се обърна и бавно се отдалечи. Стоях сам в тайгата като наплют. Обидата, възникнала в самото начало на беседата с него, не ми даваше възможност да осмисля всичко казано. Но впоследствие, след като се прибрах у дома, често мислено се връщах към разговора в тайгата, размишлявах и анализирах. Много ми се искаше да докажа и може би не толкова на дядото на Анастасия, колкото на самия себе си, че умът ми не е толкова ленив.

Искаше ми се в самия себе си да опровергая казаното от него или да го потвърдя.

Старецът в тайгата каза, че докато хората слушат само подсказваното и всеки сам не започне да се замисля над същността на живота, обществото няма да се измъкне от поредицата социални катаклизми. И човекът няма да бъде щастлив.

Изглежда, така си е.

Той говореше още и за съществуването на някаква програма на Бог. Какво ли е това? Доколко животът на днешния човек съответства на тази програма?