Джошуа Слокъм
Сам около света (22)

„Спрей“

От чувство за скромност пред моряците с голям опит в предишните глави, подготвени за публикуване в „Сенчъри Мегъзин“, аз се въздържах да влизам в големи подробности относно постройката на „Спрей“ и примитивните начини, с които бях плавал на него. Тъй като нямах никакъв опит с яхти, не знаех, че добре стъкмените яхти, които се виждат в нашите пристанища и покрай брега, не могат да постигнат или да надхвърлят това, на което беше способен „Спрей“, като например да плават по курса си със завързан щурвал.

План на задната каюта на „Спрей“

На мен ми беше ясно, че никой друг кораб не беше плавал по този начин около света, но никога не бих казал, че друг не може да го постигне. Знам, че много мъже са карали по този начин яхти с някакво стъкмяване на известно разстояние. Затова много се озадачих от категоричните твърдения на един експерт, че това не може да бъде направено.

„Спрей“, на който аз плавах, беше съвършено нов плавателен съд, строен по един шлюп, носещ същото име. За него легендата разказваше, че преди сто години служел за лов на стриди по крайбрежието на Делауър. Нямаше никакъв писмен документ къде е бил строен. Някога е работил в Ноунг, Кънектикът, след това в Ню Бедфорд, а когато капитан Ибън Пиърс ми го представи в края на живота му, той, както вече описах, стоеше на подпори в една ливада във Феърхейвън. Мисля, че по конструкция беше рибарски кораб от Северно море. Когато започнах да го подновявам ребро по ребро и дъска по дъска, аз издигнах надводния му борд по средата с 12 инча, с 18 инча в носовата част и с 14 инча в задната част, като по този начин подчертах неговата седловина и го направих по моему един по-добър кораб за открито море. Няма да повтарям историята на построяването на „Спрей“, която съм разказал подробно в първата глава. Искам само да кажа, че когато завърши строежът, размерите му бяха: най-голяма дължина — 36 фута и 9 инча, широчина — 14 фута и 2 инча и газене — 4 фута и 2 инча, водоизместването беше 9 тона, а при пълно натоварване — 12,71 тона.

С удоволствие ще поместя чертежа на „Спрей“ и ще дам някои съвети, доколкото ми позволява моят предишен и сетнешен ограничен опит от плаване на кораби предимно с право стъкмяване. Направих всичко възможно, за да получа точните размери. От Ню Йорк „Спрей“ беше откаран в Бриджпорт, Кънектикът, беше изваден от водата и измерен изцяло под наблюдението на яхтклуба на Парк сити. Капитан Робинс направи модела му. Нашите млади яхтсмени, които плават за удоволствие на изящни яхти, естествено, няма да се отнесат благосклонно към „Спрей“. Те имат право на собствено мнение, но и аз се придържам към моето. Няма да им харесат неговите къси свесове, чието предимство става пределно ясно в бурно море.

Някои неща на палубата на „Спрей“ могат да бъдат направени по друг начин, без да го изменят съществено. Според мен каютата на една яхта за удоволствие трябва да бъде поставена в средата, а не далеч назад, както е на „Спрей“, което в случая оставя много малко място между щурвала и люка. Някои дори казват, че трябвало да подобря формата на кърмата, но аз не съм убеден.

Крайбрежните моряци питат къде му е свесът, но те никога не са пресичали Гълфстрийма със североизточен вятър и не знаят кое е най-доброто за всякакво време. Заклевам ви: не правете дълъг свес на кърмата на яхта, която ще плава в открито море. Както морякът преценява своя бъдещ кораб с един поглед, така и аз оцених „Спрей“ и не се излъгах.

С ветрилно стъкмяване на шлюп „Спрей“ проплава от Бостън до Магелановия проток и отвъд него и мина през най-различни метеорологични условия. Единственото подобрение, когато го стъкмих като йол, беше това, че намалих доста тежкия грот, и управлението при насрещен вятър стана по-леко. При курс фордевинд бизанът не се използваше; тогава той беше винаги скатан. „Спрей“ държеше най-добре курса си при свободно отпуснат гик и вятър, който духаше на два румба откъм кърмата. Аз винаги лесно намирах положението на щурвала, при което „Спрей“ поддържаше курса си, и го завързвах. В такива случаи той плаваше главно с грот, а стакселът беше със силно натегнат шкот към средата на кораба, което допринасяше много за сигурността му дори и при силен вятър или шквал. Нужен беше един контрафал за гафела, защото без него ветрилото можеше да не се спусне, когато исках да го рифовам при свеж вятър. Работата с щурвала зависеше от силата и посоката на вятъра. Тези особености бързо се научават от практика.

Накратко мога да кажа, че когато плаваше на остър бейдевинд при слаб вятър под всички ветрила, „Спрей“ се нуждаеше от малко или почти никакво уравновесяване с щурвала. Със засилването на вятъра аз излизах на палубата (ако бях долу) и завъртах щурвала обратно с една-две спици, връзвах го и го оставях така.

План на ветрилата на „Спрей“. Непрекъснатите линии представляват плана на ветрилата на. „Спрей“ при тръгването на дългото плаване. С тези ветрила той пресече Атлантика до Гибралтар, а след това още веднъж на югозапад до Бразилия. В Южноамерикански води бушпритът и гикът бяха скъсени. Беше поставена бизанмачта, която превърна „Спрей“ в йол. С ветрилата, показани с пунктирна линия, „Спрей“ извърши останалата част от плаването. Най-предното ветрило е летящ кливер, който употребявах от време на време, като го връзвах за бамбуков прът, прикрепен към бушприта. Начинът, по който е поставена и закрепена бизанмачтата, не е отбелязан на този чертеж, но може да се види отчасти в чертежите на палубата и на кормилното устройство на „Спрей“.

Би ми доставило удоволствие да отговоря на въпросите, как съм се справял с всички трудни ситуации, но това би претоварило книгата ми. Мога само да кажа, че много се научава от практиката и че при плаването за удоволствие здравият разум и опитът са най-добрите учители. С какви приспособления съм облекчавал работата си? — С никакви. Ветрилата вдигах на ръка; фаловете бяха прекарани през обикновени корабни блокове с прости шкивове.

План на палубата на „Спрей“

Брашпилът имаше форма на лебедка или скрипец. Имах три котви — едната 40, другата — 100 и третата 180 фунта. Брашпилът и 40-фунтовата котва, както и резбарската украса на форщевена принадлежат на стария „Спрей“. Бетонният баласт беше здраво закрепен в трюма. Към кила нямаше нито желязо, нито олово, нито някаква друга тежест.

И да съм правил някакви измервания, аз не ги бях записал и след като проплавах хиляди мили, не можех да кажа каква е дължината на мачтата, на гика или гафела. Не знаех къде е центърът на ветрилната площ и плавах, както ми го показа морето, а и пет пари не давах да го знам. Все пак за постройката на един добър кораб са нужни математически изчисления, а „Спрей“ напълно би отговарял на тях. Той се уравновесяваше лесно и не беше трудно да се поддържа в това положение.

Някои от най-старите и опитни капитани са ме питали как е възможно да поддържа курса си при попътен вятър в продължение на цели седмици. Един от тези господа, високоуважаван капитан и мой приятел, неотдавна свидетелствува в нашумял процес за убийство в Бостън в качеството си на правителствен експерт. Той твърдеше, че един кораб не би могъл да поддържа курса си толкова време, щото кърмчията да напусне щурвала и да пререже гърлото на капитана. Обикновено е така. Може да се каже, че при корабите с право стъкмяване винаги е така. Но по време на споменатата трагедия „Спрей“ плаваше около земното кълбо без човек на щурвала, освен в редки промеждутъци от време. Това обаче няма никакво отношение към делото в Бостън. По всяка вероятност правосъдието е разбрало кой е истинският убиец. Ако ставаше дума за кораб със същото стъкмяване като този, на който е станала трагедията, аз самият щях да дам същите показания като морските експерти.

Кормилно устройство на „Спрей“. Пунктирните линии показват въжетата, които използувах, за да връзвам щурвала. Свободните краища на въжето връзвах за горните спици на щурвала.

Но вижте прехода на „Спрей“ от нос Тързди до Кокосовите острови — 2700 мили за 23 дена, като на щурвала бях прекарал само един час. Нито един друг кораб не е отбелязал подобно постижение при подобни обстоятелства и толкова продължително плаване. Това беше един прекрасен летен преход! Никой, освен тези, които са го изпитали, не знае какво удоволствие е да се плава по великите океани с попътен вятър. Но да изпиташ върховното наслаждение, като обиколиш земята, не е необходимо да плаваш непременно сам. И все пак на мен то ми достави голямо удоволствие. Моят приятел, правителственият експерт, един от най-големите морски вълци, се убеди на палубата на „Спрей“ в неговите прословути качества и заговори с голям ентусиазъм как ще продаде фермата си в Кейп Код и ще излезе отново в морето.

На младите хора, които възнамеряват да плават, ще кажа само — тръгвайте! Колкото до приказките за грубото отношение — те са в по-голямата си част преувеличени, както и историите за морските опасности. Аз получих добър опит на така наречените „строги кораби“ в суровия Западен океан и през годините, които прекарах там, не си спомням да са ме повикали по име, но тези спомени направиха морето скъпо за мен. Дължа да кажа, че офицерите на всички кораби, на които съм плавал като момче и мъж, нито веднъж не ме заплашиха с друго, освен с пръст. А аз не живеех сред ангели, а сред мъже, които лесно се гневяха. Естествено, в морето, както и на сушата, има опасности, но разумът и умението, които бог дава на човека, ги свеждат до минимум. А тук трябва да се държи сметка и за майсторски направения кораб, годен да плава по всички морета.

Разбира се, да се изправиш срещу стихиите, когато океанът е в най-величествения си вид, не е никак лесно. Тогава трябва да го познаваш, да знаеш, че го познаваш, и да не забравяш, че той е създаден, за да се плава по него.

Замислих „Спрей“ с такива размери, че да бъде мореходен при всякакви метеорологични условия и да плава по всички морета. Но за да се осигури един сравнително добър успех, е необходима голяма опитност. Да бъдеш добър мореплавател и моряк не значи да си закачиш кофа с катран на врата. Но и да си лъскаш постоянно жълтите копчета, не допринася с нищо за сигурността на кораба.

Някой ден може да се намери причина да променя формата на добрия стар „Спрей“, но с моя ограничен опит аз твърдо държа на неговите пълни обводи като по-сигурни, отколкото тези на бързите и леки яхти за удоволствие. Един практически стаж за млади моряци на яхта като „Спрей“ би ги подготвил за по-големи кораби. Аз самият научих повече за морето на борда на „Спрей“, отколкото на всеки друг кораб, на който съм плавал. Колкото до търпението — тази най-велика от всички добродетели, — дори когато се провирах в лабиринта на Магелановия проток между стръмния бряг на континента и мрачната Огнена земя, където бях длъжен да стоя на щурвала непрекъснато, аз се научих да бъда търпелив и доволен, ако измина десет мили на ден с лавиране срещу течението. И когато загубих един месец и се върнах по същия път, аз продължавах да си тананикам някоя стара песничка, като отново лавирах срещу течението. Не губех търпение дори и след трийсет часа стоене на щурвала при буря. За екипажа на „Спрей“ беше нещо обичайно да се хване и за греблата, за да влезе в някое пристанище. Дните за мен минаваха щастливо, когато корабът ми плаваше.