Джошуа Слокъм
Сам около света (21)

Двадесет и първа глава

На 4 юни 1898 г. „Спрей“ получи документите си от консулството на САЩ. За последен път му беше върнато разрешителното да плава около света с един-единствен мореплавател. Консулът на САЩ господин Хънт, както и генерал Робъртс в Кейптаун, преди да ми върне документа, написа върху него своето мнение за плаването. Този документ сега се намира в Държавното съкровище във Вашингтон.

На 5 юни 1898 г. „Спрей“ отплава за родината, като се насочи първо към нос Хатерас. На 8 юни той мина под слънцето от юг към север. Склонението на слънцето в този ден беше 22°54’. На същата ширина малко преди пладне се намираше и „Спрей“. Много хора смятат, че точно под слънцето е страшно горещо. Това не е непременно така. В действителност, когато в морето има ветрец и вълнение, термометърът винаги показва една поносима температура, дори и точно под слънцето. Често пъти по на север в градовете и по пясъчните плажове е много по-горещо.

„Спрей“ радостно се носеше към дома с обичайната си добра скорост, когато съвсем неочаквано попадна в конските ширини и ветрилата безпомощно увиснаха в щила. Аз почти бях забравил тази зона на безветрието или я смятах за мит, но сега открих, че тя съществува и е трудна за преминаване. Изглежда, това трябваше да стане, защото след всички опасности на морето, след прашната буря на африканския бряг, „кървавия дъжд“ в Австралия и страха от войната по пътя към дома, щеше да ми липсва едно естествено преживяване, ако не бях минал през конските ширини. При все това една философска настройка нямаше да е излишна, иначе можех да си загубя търпението почти пред входа на пристанището. Изпитанието продължи осем дни. През цялото това време всяка вечер четях на палубата под светлината на свещ. Имаше пълно безветрие и морето стана гладко и монотонно. В продължение на три дни на хоризонта виждах кораб с пълно стъкмяване, който също беше попаднал в безветрие.

Саргасовите водорасли, които се срещаха на купчини тук-там по морската повърхност или се носеха странно по вятъра на дълги, тесни ленти, сега се сгъстиха и образуваха огромни полета. Чудновати морски животинки ту изплуваха, ту се скриваха между тях. Най-странното беше едно миниатюрно морско конче, което улових и занесох у дома в една бутилка. На 18 юни от югозапад се надигна щорм, който отново разпръсна водораслите на купчини и ивици.

Този ден не можех да се оплача от липса на вятър и вълни. „Спрей“ беше в самия център на бурния Гълфстрийм. Той подскачаше като делфин по неспокойните вълни и сякаш за да навакса загубеното време, докосваше само най-високите от тях. При внезапния щорм и под мощните удари на вълните такелажът започна да поддава. Вятърът първо откъсна бугела на гротшкота, а после от гафела се отчупи и блокът на дирикфала. Беше време да рифовам и ремонтирам, затова „целият екипаж“ излезе на палубата и се хвана на работа.

Деветнайсети юни беше чудесен ден, но на сутринта на 20-и започна щорм, придружен с объркани вълни, които от всички страни се сриваха в пълен безпорядък. Точно когато се готвех да сваля ветрилата, кливерщагът се скъса от топа на мачтата и падна в морето заедно с кливера. Изпитах много странно чувство при вида на падащото ветрило и на празното пространство, което остави след себе си. Но аз бях на носа и с достатъчно присъствие на духа, за да го прибера още с първата вълна, преди да бъде разкъсано или да попадне под кила. Работата, която успях да свърша за три и дори по-малко минути, ме убеди, че ставите ми са все още гъвкави и плаването не ми се е отразило никак зле. И от скорбута се бях опазил, така че надявах се да се прибера у дома без нужда от лекарска помощ. Да, здравето ми беше все още добро и аз можех пъргаво да подскачам по палубата, но можех ли и да се катеря? Великият цар Нептун не пропусна да ме подложи на жестоко изпитание, защото мачтата се люлееше като тръстика поради скъсването на щага и не беше никак лесно да се покатеря по нея. Все пак захванах щага за топа на мачтата и го опънах. Имах достатъчно блокове и въже на борда, с които да го съоръжа. Скоро кливерът с един риф отново дръпна яхтата като жребец по пътя към дома. Ако мачтата на „Спрей“ не беше добре закрепена в основата си, тя щеше да стане пияна, когато се скъса щагът. Здравината на моя кораб винаги ми беше от голяма полза.

На 23 юни бях крайно много уморен от променливи шквалове и капризно вълнение. Дни наред не видях нито един кораб в райони, където понякога очаквах компанията поне на една шхуна. Колкото до свиренето на вятъра в такелажа и плискането на вълните по бордовете на яхтата, това беше в реда на нещата и ние — „Спрей“ и аз — не можехме да минем без него. Но то беше толкова много и продължи толкова дълго! По пладне на същия ден върху нас връхлетя студена буря от северозапад. В Гълфстрийма в края на юни „Спрей“ беше обсипан от градушка, а мълниите непрекъснато се сипеха от облаците, но аз денонощно управлявах към брега. На 25 юни в района на остров Файър попаднахме в ураган, който един час по-рано беше минал над Ню Йорк. Там мълнии разрушавали сгради и разцепвали дървета. Дори кораби в доковете скъсали веригите си и се блъскали един друг, като си причинили големи щети. Това беше най-голямата буря на цялото плаване. Аз усетих навреме явните й признаци, подготвих яхтата и посрещнах бурята с прибрани ветрила. Но дори и така „Спрей“ потрепера и неохотно се накрени. После той се обърна срещу вятъра с плаваща котва от носа, изправи се и посрещна бурята. По време на щорма не можех да направя нищо, освен да гледам — какво е човекът в такава стихия? В района на Мадагаскар наблюдавах буря, придружена от светкавици, но не беше като тази. Тук светкавиците се задържаха по-дълго и из цялото море падаха мълнии. До този момент плановете ми бяха да стигна Ню Йорк, но когато всичко свърши, станах, вдигнах ветрилата, минах на ляв галс и се отправих към някое спокойно пристанище, за да обмисля случилото се. И така под рифовани ветрила „Спрей“ приближи до Лонг Айлънд, докато аз седях, мислех и наблюдавах светлините на крайбрежните кораби, които започнаха да се появяват. В ума ми се прокрадваха мисли за почти завършеното плаване. Мелодии, които много пъти си бях тананикал, отново се връщаха. Усетих се да повтарям части от песента, която често пееше една добра християнка от Феърхейвън, докато строях „Спрей“. За последен път и с най-голяма тържественост я запях отново:

Вятърът ме гони, подмятат ме вълните,

но малкият ми кораб на никой не се дава,

на бури и талази храбро отстоява.

След тази буря повече не видях лоцмана на „Пинта“.

Приключенията на „Спрей“ в продължение на три години бяха за мен като четене на книга, която ставаше все по-интересна с всяка нова страница. Сега бях стигнал до последната страница, а тя беше най-интересна от всички.

На съмване видях, че морето е променило цвета си от тъмно на светлозелен. Пуснах лота и измерих дълбочината от тринайсет сажена. Скоро след това видях брега, който е няколко мили източно от остров Файър. Плавах покрай брега към Нюпорт, гонен от приятен бриз. Времето след страхотната буря беше чудесно. „Спрей“ заобиколи рано следобед нос Монток. По тъмно минах траверса на нос Джудит, а след това заобиколих Бивъртейл. По-нататък ни очакваше още една опасност — пристанището на Нюпорт беше минирано. „Спрей“ мина съвсем близо до скалите, където ако газеше дълбоко, нито приятел, нито враг би могъл да мине. Не беше никак лесно да се провре между скалите и мините. Когато „Спрей“ профуча покрай стражевия кораб — добрия стар „Декстър“, който така добре познавах, — някой на борда извика:

— Там минава кораб!

Аз бързо запалих светлина и чух поздрава:

— Хей, „Спрей“, здравей!

Това беше гласът на приятел и аз знаех, че той няма да стреля срещу „Спрей“. Отпуснах гротшкота и „Спрей“ се отправи към светлините на вътрешното пристанище. Най-после благополучно стигна пристана, където в един часа сутринта на 27 юни 1898 г. хвърли котва след повече от 46000 мили около света, проплавани в продължение на три години, два месеца и два дена.

Добре ли беше екипажът? Как не! За мен плаването явно беше от полза. Бях дори напълнял и тежах един фунт повече, отколкото при заминаването от Бостън. Колкото до остаряването, стрелката на моя живот беше върната толкова назад, че приятелите ми казаха: „Слокъм отново е млад!“ И аз наистина бях поне с десет години по-млад от деня, когато отсякох първото дърво за построяването на „Спрей“.

Моят кораб също беше в по-добро състояние, отколкото при потеглянето от Бостън. Той все още беше здрав като костелив орех и не пускаше нито капка вода. Помпата, която малко бях употребявал, преди да стигна Австралия, след това не беше използвана нито веднъж.

Първото име в книгата за посещения на „Спрей“ в родното пристанище беше написано от тази, която винаги казваше: „Спрей“ ще се върне!

Сам „Спрей“ не беше много доволен, преди да го откарам в родното му място Феърхейвън, Масачузетс. Аз самият имах желание да се върна на мястото, откъдето потеглих, за да се подмладя. И така на трети юли, гонен от попътен вятър, той красиво затанцува покрай брега и нагоре по река Акушнит, докато стигна Феърхейвън. Там аз го завързах на кедровия кол, забит на брега при пускането му на вода. По-близо до дома не можех да го заведа.

„Спрей“ в своето плаване не откри нови континенти, може би защото нямаше повече континенти за откриване. Той не търсеше нови светове, нито плаваше, за да разгласява опасностите на океаните. Морето и без това е много оклеветено. А да намериш пътя към страни, които вече са открити, е нещо много хубаво. „Спрей“ направи откритието, че дори и най-голямото вълнение не е толкова страшно за един добре екипиран кораб. Нито един крал, нито една страна, нито една държавна хазна не беше финансирала плаването на „Спрей“ и той изпълни всичко, с което се беше заел.

За да успее в което и да е начинание, човек трябва да подхожда към работата си с разбиране и да е подготвен за всяко непредвидено обстоятелство. Когато погледна назад към моето скромно постижение, аз виждам комплект прости инструменти, един тенекиен часовник и малко кабари. Но тук не трябва да се забравят преди всичко годините на обучение, през които прилежно изучих законите на Нептун. Именно на тези закони се подчинявах, докато плавах по моретата, и това си струваше труда.

С надеждата, че не съм уморил моите приятели с прекалено подробни научни обяснения, теории или заключения, аз искам само да добавя, че се опитах да разкажа историята на самото приключение. И тъй като вече направих това, както можах, засега оставям „Спрей“ на сигурно място в пристанището.