Манди Бек
Опиянени (5)

Глава пета
Фанин

Бюрото ми е покрито с табла̀ с идеи и лепящи бележки и цялата информация, която бях събрала, за производството на уиски и всичко останало, свързано с него, до което съм успяла да се докопам. Ноа седи срещу мен, след като се появи преди малко, за да види дали напредвам с проекта за „Айрън Фласк“ и да се посмее на жалкия опит на Адам да ме изрита от мястото ми на водач на екипа.

— Сега сериозно, Фанин. Само кажи една дума и ще го махна от проекта. Дори и не се замислих, когато го сложих в екипа. Просто знаех, че се беше справил добре с предложението за винарната преди няколко месеца и си помислих, че може би ще ви е от полза да имате поглед отвътре. Но ако се опитва да ти стъжни живота, ще го изтегля.

Братовчед ми е искрен, а това значи много за мен. С цялата тази сватба и изневярата, се чувствам малко като в девета глуха. Всички са толкова щастливи за тях, че никой не взема предвид моите чувства. Знам, че донякъде вината е и моя, тъй като самата аз бях тази, която осветли семейството за случилото се. Не ми е нужно тяхното съжаление. И няма да позволя на никого да разбере колко дълбоко бях наранена. От всички тях.

— Не. Няма проблем. Няма да му позволя да ме кара да страдам или да ме обвини, че са го изритали от проекта заради мен, и да ми навлече повече проблеми. — Отпивам от вече изстиналото си кафе. — Поне сега знае, че няма да успее да те убеди да ме махнеш от лидерската позиция.

Ноа изсумтява.

— Скапан идиот. Все едно ме интересува с кого излизаш.

— Наистина ли му каза, че ти е все тая, дори и да спя с целия персонал, стига да стане сделката?

— Дяволски си права, казах го. И наистина не ме интересува. Все пак, опитай се да не го правиш, но… — Думите му преминават в смях, който ме кара да започна да се кискам неудържимо.

Прекъсва ни рязко почукване на вратата. Преди да успея да отговоря, тя се отваря със замах и Бетани застава на прага, а Джейд — секретарката ми, върви забързано след нея, докато се опитва да не разлее чашата с кафе, която най-вероятно ми носи.

— Истина ли е? Ще доведеш някакъв… барман на сватбата ми? В. Хотел. Плаза! — Доведената ми сестра настоява да знае, без дори да си направи труда да прикрие неодобрението си.

— Всичко е наред, Джейд — уверявам аз изнервената си асистентка.

— Съжалявам, Фанин. Промъкна се, докато ти приготвях прясно кафе — извинява се момичето, докато сменя чашите върху бюрото ми.

— О, не бъди толкова драматична. Не е като да е някой изпълнителен директор — срязва я Бетани с надменен тон.

— Тя не е, но аз съм — казва строго Ноа. — И политиката на компанията е да бъде съобщавано за всички посетители. Това е работно място и не се знае какво се случва зад затворените врати. — Това последното беше камък в нейната градина, тъй като разбрах за връзката й с Адам, когато ги заварих в компрометираща поза… в неговия кабинет.

Бетани изпъва леко рамене, играейки с перлите на врата си.

— Съжалявам, Ноа. Не разбрах, че си тук. — Тя се усмихва превзето. Доведената ми сестра е безупречно облечена красива и жизнена блондинка, която си мисли, че това ще й помогне всичко да й се размине, както и се случваше обикновено. Но не и с Ноа. Не само, че е женен за красива, властна жена, но ми е братовчед и не обича Бетани.

— Добре.

Тя леко пребледнява при едносричния му отговор, както и от това, че е останал неподвластен на чара й, но бързо се възстановява.

— Ноа, наистина трябва да прекараме малко повече време, за да се опознаем. Ние, все пак, сме семейство. — Да, да, излизай с този номер, скъпа сестричке. Отнема ми цялата воля, която имам, да не започна да въртя очи. — Толкова много се вълнувам, че двамата с Оливия ще присъствате на сватбата. Толкова е хубаво, че се движим в едни и същи кръгове. Като говорим за това… — Бетани насочва вниманието си към мен: — Наистина ли мислиш, че гаджето ти е подходящо за нещо подобно? Искам да кажа, това е сватба в Плаза^[1], не концерт на Медисън Скуеър Гардън^[2]. — И отново от думите й се процежда презрение.

Ако тази дискусия се водеше пред някой друг, може би щеше да е неловко, но не и пред Ноа, а и той знае каква префърцунена кучка е тя.

— О, съжалявам, не знаех, че има някакви изисквания, на които трябва да отговаря придружителят ми, за да може да присъства на суперлуксозната ти сватба. Вероятно би трябвало да му кажа, че има и дрескод, а? — Облягам се назад в стола си и кръстосвам крака. — Какво има, Бетани? Тревожиш се, че няма да успееш да прелъстиш и този, защото си прекалено фригидна за жребец като Джаспър? Ще ти издам една малка тайна, той обича да се чука на запалени лампи и без чорапи, за разлика от някой друг, когото и двете познаваме. — Ноа потиска смеха си и се опитва да го прикрие, като се прави, че си прочиства гърлото. — Ако това е всичко, имам да свърша прекалено много неща. Защо не отидеш да видиш годеника си?

Тя се обръща сърдито, прекалено горда, за да ми каже да ходя да си го начукам, и тъй като знам, че точно това иска да направи, се забавлявам още повече.

— Бетани? — извиквам след нея и чакам да се обърне отново към мен с очи, пълни с омраза. — И да не забравиш да почукаш, никога не се знае коя може да обработва там. — Съветвам я мило, усмихвайки се, докато я наблюдавам как се отдалечава с горделива походка в лятната си рокля и сандали с каишки.

— По-добре ли се чувстваш сега? — пита братовчед ми.

— В действителност, да — признавам, поглеждайки го в очите, където не забелязвам никакъв укор.

— Кафърти наистина ли го прави с чорапи?

Избухвам в смях, като оставям на Ноа да реши дали е така.

— Наистина го прави.

— Считай се за късметлийка тогава. Направо си се измъкнала на косъм — отбелязва той и леко потръпва.

— Не е ли това проклетата истина?

И е точно така. И не само за това.