Манди Бек
Опиянени (17)

Глава седемнадесета
Фанин

Просто си седя в офиса след няколко последователни срещи, когато на вратата ми се почуква. Вдигам поглед и виждам Ноа, обичайната му безгрижна усмивка липсва.

— Какво има? Всичко ли е наред с Оливия и бебето? — Понечвам да се изправя, но той махва с ръка да не го правя.

— Да, те са добре. Току-що разговарях с Тео от „Айрън Фласк“ и Росита каза, че някой от дестилационната в Шотландия се е обадил и е оставил съобщение за мен. Очевидно са получили едно-две оплаквания неизвестно от кого, че се е стигнало до някакво общуване, което е неуместно, и ще навреди на сделката ни с компанията им. Тревожат се как тази ситуация ще се отрази на бизнес отношенията ни, ако продължим да работим с тях в бъдеще. Изпълнителният директор на „Айрън Тисъл“ пътува насам.

— Толкова съжалявам. Ще се оттегля от проекта, ако искаш да го направя. Това е прекалено важна сделка за нас, за да я застрашавам. — Ставам и обличам сакото на костюма си, готова да свикам среща, на която да обясня за случилото се на останалите от екипа. Не можем да загубим тази сделка. Не и заради срещите ми с бармана на един от баровете им. Нелепо е. — Знаеш кой го е направил, нали?

Ноа кимва.

— Разбира се, че знам. Тео беше категоричен, че не иска въпросният човек да участва в проекта и аз го махнах. Сега той се опитва да направи така, че не само ти, но и аз, и всичко, което двамата с Оливия и бащите ни са постигнали, да изглежда непрофесионално. Няма да го допусна. Дори и да се наложи да те махна от проекта, няма да му позволя да се доближи до него и на крачка.

— Господи, ама че гадно копеле.

— Да, такъв е. Кажи на секретарката си да задържи телефонните ти разговори, изпълнителният директор ще бъде тук след двадесет минути и искам да обсъдим някои въпроси с теб преди идването му. Не можем да изгубим тази сделка.

— Знам. Няма. Обещавам ти. — И наистина го мисля. Знам колко важен е този проект.

Петнадесет минути по-късно двамата с Ноа задълбочено разглеждаме папките пред нас, съдържащи цялата информация за „Айрън Тисъл Уиски“, целият напредък, който съм постигнала, и плановете ми за бъдещето, когато влизат Росита, бутайки количка с напитки и закуски, екипът ми, а зад тях Адам със самодоволно изражение върху лицето. Поглеждам към братовчед ми, без да съм сигурна защо точно бившият ми е тук. Ноа ме дарява с поглед, който ми казва, че той го е поканил и да не му се ядосвам прекалено много за това.

— Благодаря на всички, че пренаредихте ангажиментите си заради тази среща. Имаме около пет минути да ви уведомя докъде сме, преди да започнем. — Взема чашата, която Росита му подава и й се усмихва нежно. Когато минава покрай мен, тя ме потупва по рамото и заема мястото си в ъгъла, за да води протокола от събранието. Има слабост към мен, заради факта че има още по-голяма слабост към Ноа. — В „Айрън Тисъл Уиски“, които както знаете са собственикът на „Айрън Фласк“ и всички останали бъдещи барове, са постъпили оплаквания, относно връзката на Фанин с един от техните служители.

Шелби завърта очи и незабавно се впуска да ме защитава.

— Ноа, с цялото ми уважение, това е загуба на време. Всички знаем кой е отправил това обвинение и всички знаем защо. — Тя хвърля гневен поглед към Адам, който се преструва на невинен.

— Въпреки че знаем, че е бил Кафърти — казва братовчед ми, което кара бившия ми да се изпъне като струна на стола, — съвсем скоро ще се срещнем с изпълнителния директор и ще се държим като професионалистите, които наистина сме. Ясно ли е? — Оглежда присъстващите около масата, за да се увери, че всички сме разбрали какво се изисква от нас.

Той сяда, поставя глезена на единия си крак върху коляното на другия, и посочва към Адам:

— Ако загубим тази сделка заради малкия ти номер, считай се за уволнен. — После Ноа се обръща към мен и казва тихо, така че никой да не го чуе. — Направо ме съсипваш с това, знаеш го нали?

— Знам. Извинявай.

— Заслужава ли си?

Замислих се над въпроса му за цели пет секунди.

— Мисля, че да.

Ноа не ме оставя толкова лесно.

— Фанин, бих се отказал от тази компания още утре заради Оливия, без да ми мигне окото. Не казвам, че и ти трябва да направиш абсолютно същото толкова скоро, но избирай правилно битките си, дете. — Той ме сръчква закачливо по рамото, като по този начин поне малко повдига настроението ми. — Предполагам, че не трябваше да пропускам сватбата, в края на краищата. Вероятно, ако се бях запознал с него, можеше да ти помогна да решиш.

След което ми намига и отваря портфолиото пред себе си.

— Добре, Тео ще дойде с изпълнителния директор на „Айрън Тисъл“, Анис Хюът, която също е…, о, мамка му.

— Какво? Какво „мамка му“?

— Излиза, че Анис също така е и собственичката.

— О, мамка му!

— Няма проблем. През цялото време работим с компании, които боравят с милиарди долари. Просто не ни е навик да се чукаме с техните служители. Нали така? — опитва да се пошегува братовчед ми.

Не съм сигурна, че му вярвам. Не съм убедена, че и той си вярва. Изпълнителният директор е едно нещо, но не съм очаквала да се изправя лице в лице със собственика заради нещо толкова лично.

Преди да имам каквото и да било време да изпадна в паника, Джейд чука на вратата.

— Хората за срещата ви в един часа са тук. — Тя отстъпва, за да им направи място да влязат.

Ноа и аз се изправяме. Усмихвам се сърдечно, когато виждам Тео, който изглежда леко притеснен. Той ми махва едва забележимо, като избягва да срещне погледа ми. Чудесно, точно това ми трябваше — на Тео да му е неудобно от мен. Точно сега не мога да мисля за това. Местя очите си от него и поглеждам към вратата в момента, в който Джаспър се появява там. Повдигам вежди и го гледам озадачена, докато разглеждам шития му по поръчка костюм и жълта вратовръзка. Не очаквах той също да дойде, но не мога да кажа, че не съм щастлива да го видя. Обикновено, да видя красив мъж в костюм не е нещо необичайно за мен, все пак това е част от ежедневието ми. Но Джаспър в костюм е гледка, която ти спира дъха. Днес е също толкова сексапилен, както и в смокинга, с който беше на сватбата.

— Джаспър, какво правиш тук? — питам объркано. И някак си съвсем неуместно възбудено.

— Опитах се да ти звънна.

— Срещите ми бяха една след друга цяла сутрин. — Той кимва, навежда се и ме целува по бузата, вместо поздрав.

— О, за Бога… Ноа, точно затова сме в ситуацията, в която се намираме сега. Ще позволиш ли това? Точно пред очите ти? Не е чудно, че собственикът ще дойде да се срещне с нас — казва язвително Адам. — Ще си късметлия, ако до довечера все още имаш работа — самодоволно заявява той на Джаспър.

С ъгълчето на очите си забелязвам как челюстта на братовчед ми се стяга. Знам, че да остане спокоен точно в този момент, му отнема цялата воля.

Устните на Джаспър се извиват в сардонична усмивка.

— Кафърти, най-добре е да задържиш мислите за себе си. Ако не го направиш, мисля, че няма да съм аз този, който ще остане без работа, когато всичко се уговори и уточни.

Братовчед ми пристъпва напред и протяга ръка.

— Ноа Тейт, все още не сме се срещали с вас.

— Джаспър Джеймс. За мен е удоволствие. — Мъжете се здрависват и приятелят ми казва: — Моля, седнете всички. Няма да ни отнеме много време.

— Джаспър? — казвам аз, а смущението ми расте с всяка изминала минута. Поглеждам към Тео, за да разбера какво става, а той само ми се усмихва окуражаващо. Това не ми обяснява нищо за случващото се. Хвърлям поглед към Шелби и Ерика, които изглеждат също толкова объркани.

Джаспър слага топлата си ръка на талията ми, като я използва да ме заведе до стола ми и да ме настани на него. След като вече съм седнала, той полага ръцете си върху раменете ми, стиска ги леко, преди да заеме мястото до мен и да сложи дланта си върху крака ми под масата.

Тео сяда точно срещу Джаспър и изчаква Росита да им сервира водата, преди да започне да говори:

— До този момент, аз бях вашата връзка с „Айрън Фласк“, но с оплакванията, които се появиха, бях принуден да се обадя на по-висшестоящите и да им дам отчет за това какво сме постигнали досега и какво сме планирали, за да успокоя всички. При продължаването на проекта, ще се наложи да се направят някои промени. Все още ще съм вашият човек за връзка, тъй като това ми е работата като мениджър и маркетинг директор на веригата „Айрън Фласк“. Също така съм и акционер в „Айрън Тисъл Уиски“, както и член на борда на директорите, и затова съм тук днес с Джаспър.

Това е нещо ново за мен. Мислех си, че Тео е мениджър на бара и си нямах никаква представа, че заема толкова висока позиция. Джаспър явно е забелязал изненадата върху лицето ми и стиска крака ми окуражително. Усмихвам му се. Това е добра новина. Ако приятелят му има такова влияние в компанията, вероятно връзката ни ще може да бъде заметена под килима. Искам да кажа, колко разстроен наистина можеше да бъде изпълнителният директор? Не е като да работим с Джаспър по проекта. Разбирам, че връзката ни не е точно професионална, но това по никакъв начин не е повлияло на работата ми.

Ноа се навежда напред в стола си.

— Радвам се, че сте доволен от работата ни досега и се надявам, че ще ни позволите да продължим да работим с вас. Неслучайно Фанин беше избрана да ръководи този проект. Наистина е най-подходящата, която може да се справи с желанията ви. Връзката й с вашия служител няма да попречи на работата й. Ще обясня това и на госпожа Хюът и се надявам тя да разбере колко ценна е Фанин.

Усмихвам се с благодарност на братовчед си. Вярата и доверието му в мен са трогателни.

Джаспър прочиства гърлото си и започва да говори. Спира и започва отново:

— Госпожа Хюът няма да дойде днес. Тя вече не е изпълнителен директор на „Айрън Тисъл Уиски“.

— А, това е просто чудесно! — избухва Адам. — Значи, най-добрият ти приятел е този, който ще решава какво да се случи с проекта? Това е нелепо! — Той направо злобее, неспособен повече да сдържа гнева си. — Фанин се чука с помощника и е възнаградена за това. Неверо…

Точно когато Ноа е готов да каже нещо, Джаспър вдига ръката си, за да го спре, докато другата се впива почти болезнено в бедрото ми, преди да отпусне натиска и да погали мястото. През стиснати зъби, с едва сдържан тон, се обръща към бившия ми:

— Първо, няма да се отнасяш с подобно неуважение към Фанин или който и да било друг, и най-вече на работното й място.

Адам отваря уста да го прекъсне, когато Джаспър го изпреварва:

— Второ. — Гласът му бумти, а акцентът му е силно забележим. — Фанин не излиза с помощник. Както казах, госпожа Хюът, или по-точно Хюът-Джеймс, се оттегли от позицията на изпълнителен директор и основен акционер. Сега компанията принадлежи на сина й.

Госпожа Хюът-Джеймс. Джаспър Джеймс. Синът й. Собственик и изпълнителен директор на „Айрън Тисъл Уиски“. Той е собственик на компания, притежаваща милиарди. Джаспър е милиардер!