Манди Бек
Опиянени (3)

Глава трета
Фанин

Аз съм нейният кавалер? Наистина ли го каза? Не, не го направи. Но наистина го направи. Всички на масата замлъкват и очите им се насочват към него.

— Моля? — казва Адам и се засмива невярващо.

— Джаспър Джеймс. Приятелят на Фанин. А вие сте…? — Джаспър протяга ръка, очаквайки Адам да се съвземе. — Ясно е, че сте младоженецът, но не разбрах името ви, а само това, че ще се жените за Бетани, доведената сестра на Фанин. Струва ми се, че никога не е ставало дума за вас. — И просто така поставя бившия ми на място, като му дава да разбере, че ролята му в моя живот дори не заслужава да се споменава.

Леко втрещена от изключителните му актьорски способности, отделям очи от човека до себе си и равнодушно прехвърлям погледа си към Адам, все едно всеки ден представям непознати като мои… приятели? Гаджета? Какво се очаква от мен да кажа? Не съм добра в импровизациите.

— Адам Кафърти, Джаспър Джеймс. — Наблюдавам като хипнотизирана как устата на Адам се отваря и затваря, подобно на риба на сухо, без да знае какво да каже. Не мога да го виня. Мъжът до мен не можеше да е по-различен от него, дори и да искаше. И след като той е последният, с когото съм имала сериозна връзка, си мисля, че му е доста трудно да си представи мен и Джаспър заедно. Това, както и факта, че Джаспър изглежда леко заплашителен с катраненочерната си брада, изпепеляващ поглед и татуировки. Добре, може би Адам не обръща внимание на изгарящия му сексапил, но аз не мога да го пренебрегна. Възползвайки се от ситуацията, се придвижвам по-близо, облягайки се на гърдите му още малко. Напълно неуместно, но не мога да се въздържа. Той поставя ръката си върху моята на масата, привличайки вниманието на Адам.

— И какво? Ти работиш тук? — Все още не е поел предложената му от Джаспър десница. Адам присвива очи към мен. — По този начин ли си подсигури ръководното място? Имаш си вътрешен човек?

Шелби му се присмива и махва с ръка:

— На нея не й трябва помощ за тази сделка. Тя е по-квалифицирана от всеки един от нас, за да бъде ръководител. Не се дръж като бебе.

Джаспър отпуска протегнатата си ръка, когато разбира, че Адам няма да се държи като възрастен. Човек би си помислил, че аз съм го напуснала заради някой друг, от начина, по който реагира.

— Ноа знае ли?

— Какво да знае? — питам отегчено.

— Че излизаш с клиент. Това е конфликт на интереси — продължава той.

— Знаеш ли, прав си. — Щраквам с пръсти и го посочвам. — Би трябвало да му се обадиш. Може би ще ти даде на теб да ръководиш екипа — предлагам, знаейки, че Ноа никога не би го сторил.

— Мисля, че ще го направя. Това не е етично.

Изсумтяването, което ми се изплъзва, не остава незабелязано от останалите. И как би могло да остане незабелязано? То е силно и толкова неподобаващо за една дама, но на мен не ми пука.

— Това е несериозно.

Адам се преструва, че не ме е чул, докато прибира сакото и куфарчето си.

— Ще видим какво ще каже.

Никога преди това не съм искала да ударя някого в лицето, както ми се прииска сега. Право в самодоволната му физиономия.

— Да, ще разберем. Ще чакам с притаен дъх телефонното му обаждане. Междувременно, ще изчакам тук и ще продължа с плановете си да направя малко проучване. — Повдигам чашата с уиски към него за поздрав и отпивам още една глътка.

— Не губи много време за това. Не бих искал да полагаш излишни усилия, след като сделката няма да е твоя задълго — отвръща Адам, преди да се обърне и да се отдалечи в тъпия си добре прилепнал костюм. Наричам ги неговите тесни костюми, подобно на тесните му дънки. Изглежда като самонадеян пуяк и в двете облекла.

— Момиче, не знам как си се примирявала с такъв задник толкова дълго. Какво, по дяволите, видя в този задръстеняк? — пита Шелби, грабвайки чаша уиски от подноса. — Искам да кажа, той дори не е чак толкова готин.

Ерика измърморва нещо в съгласие.

Не мога да се въздържа и се засмивам. Нямам представа какво съм виждала в него. Или дори защо си позволих да се почувствам леко съкрушена, когато открих за връзката, която имаше с доведената ми сестра.

Без да си давам труд да отговоря, се обръщам в стола си и се оказвам лице в лице с Джаспър.

— Не беше необходимо да го правиш.

Сочните му устни се изкривяват на една страна:

— Така ли? Не можех да стоя отстрани и да го оставя да си мисли, че той държи всички козове. Не и в този костюм. Трябва ли да бъде толкова прилепнал?

Всички избухваме в смях при физиономията му, изразяваща болка.

— Ами, оценявам това, че ми се притече на помощ. — И наистина го мислех. Поне ми дава малко време да си намеря истински приятел. Мога ли да взема под наем някой? Дали предлагат подобни неща в Крейглист^[1]? Може би ще успея да убедя брата на Шелби да дойде с мен.

— Не всеки ден се отдава на човек като мен да играе ролята на рицаря в не чак толкова бляскави доспехи — засмива се Джаспър. — И така, кога е това щастливо събитие? Трябва да си занеса смокинга на химическо чистене.

— Чакай! Ти наистина ще отидеш? — Ерика в действителност изпищява, преди да успея да кажа нещо.

— Разбира се, че ще отида. Казах, че ще го направя, и наистина го мислех.

Някой го извиква откъм бара. Накрая ще го уволнят заради нас.

— Джаспър, наистина, не е необходимо да го правиш. Само това, че го каза пред него, беше достатъчно.

Давам му възможност да се измъкне, но гласът в главата ми крещи да си затварям устата. Млъкни и позволи на този секси, интригуващ мъж да те заведе на сватба, на която ще се чувстваш напълно нещастна. Където всички ще гледат мен, докато очакват и се чудят дали ще я проваля или ще си загубя ума и ще се срина. Просто знам, че ще е така.

— Фанин! — Името ми звучи като милувка, мелодията на това, което съм сигурна, че е шотландски акцент, сега е много по-изразителна. Нещо в името ми и насладата и лекотата, с които го изрича. — Позволи ми да те заведа.

Пет обикновени думи, които тежат като мощен боксов удар. Искам да му позволя да ме заведе. Искам да ме вземе точно тук и сега. О, Боже мой, какво ми става? Всичко идва от гласа му и аромата му, и от начина, по който ми говори толкова интимно, все едно не сме непознати, които са се срещнали току-що. Онемявам. Когато му кимвам в съгласие, той се усмихва широко, белите му зъби засияват на фона на черната му брада. Измъква телефона от задния си джоб и ми го подава.

— Напиши си телефона. Довечера ще ти се обадя. Можем да измислим история и план.

Докато правя това, което ми е казано, чувам развълнуваните гласове на Шелби и Ерика; разговарят с Джаспър все едно им е стар приятел. Сигурна съм, че е омагьосал всички нас. Подавам му обратно мобилния и ми се иска да кажа нещо. Трябва да си мълча, защото когато си отварям устата, това, което излиза, не е нищо друго, освен покана. Не самите думи, а задъханият начин, по който ги казвам:

— Убеден ли си, че искаш да ме придружиш?

Джаспър прокарва пръсти през устните си, опитвайки се да прикрие усмивката, която се прокрадва върху тях.

— Убеден съм. Скоро ще се чуем, Фанин. Дами. — Той леко докосва слепоочието си с пръсти за поздрав. — За мен беше удоволствие.

И трите го наблюдаваме със замечтани погледи, докато бавно се отдалечава, перфектен задник, скрит под черния дънков плат.

Мили Боже, какво имаше в това уиски?