Манди Бек
Опиянени (4)

Глава четвърта
Джаспър

— Какво беше всичко това, приятел? — пита Тео, махвайки към масата на Фанин.

Минавам зад бара и повдигам рамене.

— Нищо. Само си поприказвах с едни красиви жени.

— На мен ми приличаше на нещо много повече от един разговор. Чувстваше се много комфортно до онази в лилавото.

— Aye^[1]. Струва ми се, че да. — Винаги когато съм около Тео, акцентът ми става по-силен. Проклетият британец ме кара да се вкопчвам в шотландските си корени.

— Искаш ли да споделиш? — пита той, докато се обляга на бара и ме наблюдава.

— Има нужда от кавалер за сватбата на доведената си сестра. И си намери.

— Теб? Ще заведеш напълно непозната на сватба? — Тео се задавя от смях. — Да не си полудял?

— Не, не съм. Видя ли я?

Хвърлям поглед през рамо, момичета отпиват от питиетата си и се смеят на нещо. Очите ми се спират върху Фанин, отметнала глава назад в смеха си, изложила на показ цялата си шия, а щастливият й глас прелита до мястото, където съм застанал. Без причина самият аз се усмихвам на доброто й настроение. Доволен съм, че не позволи на бившия й да й развали вечерта.

— Я се погледни, ухилил си се като глупак. Къде е моят приятел стоик Джаспър? — Той се забавлява от това.

— Аз не съм стоик!

Повдига невярващо вежди, докато ми се подиграва.

— Не съм.

— Е, също не си и от типа мъже, които излизат с непозната дама на среща. В леглото — да. Но на среща, на сватба? Никога!

— Никога не казвай никога, друже. Случва се. — Замервам го с кърпата от бара. — Сега ме остави на мира, за да мога да се заема отново с работата си.

— Работата да правиш мили очи пред новото си гадже ли? — подкача ме Тео.

— Фанин не ми е гадже, идиот такъв. Само й правя услуга. Доведената й сестра се жени за бившия й годеник. Никой не трябва да се изправя пред подобна гадост сам.

— Ооо, „Фанин“, така ли? Не, предполагам, че никой не трябва да го прави. Това е отвратително. Не е чудно, че си се съгласил.

— Е, не съм се съгласявал, аз го предложих. — Без да поглеждам встрани, се взирам право в широко отворените му очи, докато той се опитва да осъзнае какво казах току-що.

— Бъзикаш се с мен.

— Не. Предложих го, когато задникът започна да й натяква, че няма кавалер за сватбата.

— Този е истинско леке.

— Aye.

Мисля, че приятелят ми ме е разбрал.

— И какво печелиш ти от това?

— Компанията на една красива жена?

Самата истина е! В действителност, очаквам с нетърпение да прекарам известно време с Фанин. Да разбера какво я кара да се държи така. Не съм сигурен защо, но изглежда не мога да го разбера в момента. Още повече, ако начинът, по който бившият й се държа днес, е някакъв показател, тази сватба ще бъде истински кошмар за нея.

— Между другото, тя е от някаква рекламна агенция, която се предполага, че трябва да разговарят с шефа ми следващата седмица. Предполагам, че ти си го уредил?

— Да. Братовчед ми Стърлинг го направи. Някаква голяма клечка там му била най-добър приятел. Ноа.

— Не е ли странно това? Фанин му е братовчедка.

— Светът е малък.

— Aye. Уведоми ме какво ще стане.

— И къде точно ще бъдеш ти?

— Ще работя тук в бара.

Без да се задържам да обсъждам каквото и да било повече с него, се отдалечавам, като си подсвирквам. Преди да изчезна в избата да проверя уискито, което пристигна преди малко, хвърлям поглед към Фанин и забелязвам, че ме наблюдава. Вдигам ръка и козирувам с два пръста. С дръзка, широка усмивка тя ми отвръща по същия начин.

За първи път от цяла вечност, очаквам с нетърпение да опозная една жена, не само да я вкарам в леглото си. Въпреки че мога да си я представя много ясно, излегната върху огромното ми легло с тази непокорна къдрава грива, заплетена от току-що приключилия секс. Ако не съм внимателен, това може да се окаже и проблем. Не че някога съм бил внимателен и за ден през целия си скапан живот. Това е и причината да съм тук в Щатите, а не в Шотландия. Там проблемите, прикрити под формата на красиви жени, изглежда ме намираха сами. Но те бяха погрешните жени. Беше време за по-продължителна промяна, а точно сега Фанин изглеждаше подходящия вид неприятност за мен. За. Цяла. Нощ.

* * *

Поглеждам часовника над бара и изпъшквам. Един след полунощ, а барът е все още пълен. Нямах и минутка да си помисля за Фанин, камо ли да й звънна. Като не искам да си мисли, че съм забравил или че съм се отказал от срещата ни, изваждам телефона си и й изпращам съобщение. Надявам се, че ако е заспала, няма да я събудя.

АЗ: Хей, това съм аз, Джаспър. Не искам да те будя, а само да знаеш, че не съм те забравил. Все още съм на работа.

Не очаквам да е будна, затова връщам телефона в задния си джоб, когато той изпиуква.

ФАНИН: Не си ме събудил. Току-що си тръгнах от офиса. Изглежда, че и двамата сме работохолици.

АЗ: Офисът? Не е ли малко късно?

ФАНИН: Аха, но имаше спешен случай с един от проектите.

АЗ: Разрешихте ли го?

ФАНИН: Най-накрая, да.

АЗ: Да ти се обадя утре?

ФАНИН: Наистина НЕ Е НЕОБХОДИМО да го правиш!

АЗ: О, но аз пък искам. Ще те придружа. Лека, Фанин.

ФАНИН: Лека, Джаспър.

Разговорът с Фанин, колкото и кратък да беше, ми дава лек прилив на енергия, която не успяха да ми дадат изпитите по-рано три чаши кафе. Напълно достатъчно, за да преживея тази вечер и блондинката в края на бара, която е решена да ме заведе у дома си.