Дарлийн Фридет
Шоколадови целувки за Коледа (8)

Осма глава

Джаксън беше прекарал последния час в парка Редфорд Фолс, седнал на една дървена пейка, от която задникът му направо замръзна. Беше отворен целогодишно, като пътеките предлагаха на скиорите и пешеходците алтернатива за спортуване, особено откакто бяха затворили ски лифта. Тълпи от туристи се стичаха там през пролетта и лятото. Хората идваха от близо и далеч, за да видят грандиозните водопади и да си устроят семеен пикник.

Би трябвало градът да процъфтява, но се оказа точно обратното. Болшинството от собствениците на магазини, с които беше разговарял през последните няколко дни, му бяха обяснили, че зимният сезон е труден. Парите, спечелени през останалите три сезона, отиваха да покрият високите сметки за отопление. Много от тях се справяха някак си, докато на други им беше много трудно; включително и на Канди.

След вечерта, когато наваксваха с Колин в заведението, Джаксън беше научил за финансовите проблеми на Канди. Днес изпитваше вина. Беше позволил на приятеля си да пие прекалено много, след като беше разбрал, че Канди не само притежава „Шоколадовите вкуснотии на Кейн“, но и „Редфорд Фолс Ин“. Количеството водка беше отворило здраво стиснатите устни на банковия мениджър. Канди се нуждаеш от чудо, за да се спаси от дълговете.

Защо гаджето й не и заемеше парите? Ресторантът, с постоянната си клиентела, очевидно не беше сред бизнесите, изпитващи затруднения. Подозренията на Джаксън за други мъж в живота й се бяха потвърдили. Канди и Андрю бяха близки. Когато ги видя заедно в ресторанта, кръвта му кипна.

Разяждащото го чувство му припомни колко много му е липсвала. Единствената причина да отиде на кулинарната вечер беше, за да я види. Не беше очаквал да го отхвърли и да наблюдава как Андрю я опипва цяла вечер.

След като Канди не му обръщаше никакво внимание, той напусна заведението и се озова във фоайето, където удави мъката си в алкохол в компанията на Колин. А после, тежестта, която притискаше сърцето му, го накара да се държи като загубеняк този следобед. Всеки път, когато погледнеше Канди, си я представяше с Андрю.

Защо тогава отново отиваше към магазина за шоколадови вкуснотии? След по-малко от 24 часа щеше да напусне този град и да подпечата края на връзката си с нея. Не можеше просто да изчезне, без да обясни своята част от историята.

Вратата беше заключена, но след настоятелното му чукане, Канди му отвори.

Когато го видя се намръщи:

— Какво правиш тук? Минава десет.

— Мога да те попитам същото. Спиш ли някога и имаш ли социален живот? — Неподходящ въпрос. Още една картина на Канди и Андрю мина през съзнанието му.

— Обикновено вече съм приключила по това време, но по-рано ходих да гледам парада. Имам да правя шоколадов мус, преди да си тръгна за вкъщи.

— Имаш ли нужда от помощ? — Джаксън изрита снега от стъпалото, очаквайки отговора и молейки се да му позволи да влезе.

— Разбира се — тя отстъпи встрани, после заключи вратата след него.

Мъжът закачи палтото си в гардеробчето и я последва в пекарната. Седна на стол срещу нея. Мислеше си, че е добре да остави някакво разстояние помежду им. Изглежда, че когато ставаше въпрос за Канди и шоколад, го обземаха нечисти помисли.

— Какво мога да правя? — попита той.

— Сериозно ли говориш? Наистина ли искаш да ми помогнеш? Мислех си, че търсеше начин да влезеш, за да можеш да се извиниш за това, че днес се държа като задник.

— Ааа, съпругата ми ме познава толкова добре!

— Спри да ме наричаш така!

— Защо? Ти наистина си, а и на мен някак си ми харесва как звучат тези думи.

Канди бутна една купа и ръчен миксер към него. Последваха ги два белтъка и крем тартар.

— Разбъркай ги, а след това добави и захарта.

— Разбрано. — Докато Джаксън разбиваше сместа, Канди смеси сметана, захар и ванилия. — Не искам да се извинявам за днес. — Прокара ръка през косата си. — Миналата вечер излязохме да пийнем с Колин. Цял ден имам чувството, че в главата ми има парен чук. Изненадан съм, че успях да се справя с ролята на Дядо Коледа.

— Това обяснява защо Колин не е отишъл на работа днес. — Тя спря и се намръщи, все едно съжаляваше, че е споменала името на брат си. — Искаше да говориш за нещо с мен в ресторанта.

Джаксън я погледна, но Канди остана съсредоточена върху съдържанието на купата пред нея.

— Срещнах се със семейството на Джоузеф.

— Това е чудесно. Толкова се радвам, че отново сте заедно.

— Представи ме на дъщеря си и зяпнах от изненада.

Канди рязко повдигна глава.

— Защо?

— Първия ден, когато бях Дядо Коледа, едно малко момиченце, което се казваше Кларис, седна в скута ми и каза, че иска баща си за Коледа. — Джаксън си припомни тъгата, която изпита за малкото момиченце. — Сподели, че той работел на две места и вечер не се прибира, за да я завие.

Канди извади шоколадов сос от хладилника.

— Ето защо се държеше толкова странно, след като тя си тръгна.

— Тя докосна някаква струна. — Джаксън се вгледа във върховете на разбитите белтъци в купата си. — След това, снощи, брат ми ме запозна с дъщеря си — Кларис. Бях поразен. Джоузеф ми каза, че бизнесът му върви добре. Излъга ме.

Канди се наведе през масата, загреба няколко лъжици от съдържанието на купата му и ги добави към своята смес.

— Той не е единственият, който крие тайни от мен. Ти не ми каза, че притежаваш хотела. — Джаксън бутна съда през масата.

— Не си ме питал.

— Попитах те защо живееш там. Можеше да споменеш, че е така, защото притежаваш мястото.

— Вайълет и Сам имаха проблеми с грижите за имота. Не можех да позволя да го изгубят. Те са ми като второ семейство. — Добави бита сметана в купата, като избягваше да го погледне в очите. — Обичах да работя там, когато бях по-малка, почти толкова, колкото да бъда тук с баща ми. Когато чух за неприятностите им, използвах спестяванията си, за да купя хотела.

Джаксън подбра много внимателно следващите си думи.

— Да ръководиш два бизнеса трябва да е трудно, особено по това време на годината. Ако имаш нужда от някаква помощ, аз имам достатъчно пари.

— Не ми трябват подаянията ти. Справям се и сама.

— Можеш да помислиш за нещо като заем…

— Не искам нищо от теб! — Канди тръшна купата върху масата и течността се разплиска по стените й.

Джаксън въздъхна и отклони разговора в друга посока, надявайки се да намери някоя по-безопасна тема.

— Значи, ти и Андрю… Сериозно ли е?

— Имаме връзка, ако това е, което питаш.

— Правили ли сте…

— Правили ли сме какво? — Тя спря да разбърква пухкавия мус. — Любопитен си дали сме правили секс?

Джаксън в действителност не искаше да чуе отговора й, но трябваше да знае. Затова кимна.

— Не. Аз съм омъжена жена. Не съм нарушила клетвите си.

Облекчението го заля подобно на кофа студена вода.

— Обзалагам се, че ти не можеш да се похвалиш със същото — измърмори Канди.

— Аз… ами…

Тя вдигна ръка.

— Не ми казвай. — Отпусна рамене и се вгледа в чашите за парфе върху плота.

— Не знаех, че съм женен. — Джаксън поклати глава.

— Разбирам. — Треперещият й глас говореше друго.

— Всъщност, дойдох тук тази вечер, за да ти споделя някои неща.

Канди хвърли бърз поглед към него.

— Тогава не трябва ли да отидеш до църквата?

— Забавна си. — Джаксън й намигна. — Исках да ти благодаря, че ми позволи да бъда самия себе си. — Когато тя се намръщи, той продължи. — С теб никога не ми се е налагало да се преструвам. Не трябваше да бъда футболният герой или човекът, който семейството ми очакваше да бъда. Ти не ми даваше уроци само за училище, но и за живота.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Теб не те интересува какво мислят останалите. Възхищавам се на това ти качество.

— Ти също се справи доста добре.

— Може би, но виж каква каша оставих зад себе си. Баща ми все още не ми говори. Не ми е простил за това, че заминах.

— Убедена съм, че е. Ти си успешен бизнесмен. Кой баща не би бил горд?

Джаксън се замисли върху думите на Канди. Беше ли възможно баща му да е доволен от постиженията на сина си?

— След като сме започнали с изповедите… мога ли да ти задам един въпрос.

Джаксън кимна.

— Защо се съгласи да играеш ролята на Дядо Коледа? Ако беше настоял малко повече, щях да подпиша документите за развода. Постави на карта многомилионна сделка.

Събеседникът й се усмихна.

— Никога не съм можел да ти откажа нещо. Истината е… не дойдох тук само заради развода… дойдох да те видя. — Беше време да й каже всичко. — Напоследък много мисля за теб, затова извадих кутията си със спомени. Почти бях взел телефона да ти звънна, но тогава осъзнах, че не мога да ти се обадя просто така, след като ме е нямало толкова дълго време.

Канди напълни чашите с шоколадовия мус и го украси с шоколадови стърготини и ягоди. Ръцете й трепереха през цялото време.

— Наистина ми липсваше, и най-странното нещо е, че този град ми липсваше също толкова много. Беше ми мъчно за дома, въпреки че не осъзнавах това, докато не се върнах тук.

— Това място има такова въздействие върху хората.

— Преди седем години те помолих да дойдеш с мен, но ти не се съгласи. Защо?

Канди повдигна вежди.

— Спомнил си си?

— В по-голямата част, мъглата от спомени се проясни. — Джаксън сграбчи дланите й, карайки я да престане да нервничи. — Преди да си тръгнеш от хотела те помолих да избягаш с мен, но ти не пожела да тръгнеш. След нощта, която прекарахме заедно, бях сигурен, че ще тръгнеш с мен.

— Казах ти защо. Това е моят дом. Не искам да живея никъде другаде. Имахме различни мечти. Моята беше да поема магазина, а твоята — да разработваш небостъргачи. Колкото и да ми се искаше да дойда с теб, трябваше да остана. Всеки трябваше да тръгне по своя собствен път.

— Предполагам, че си права. — Джаксън пусна ръцете й и постави празните купи в мивката. — Хей, спомняш ли си как спестявах пари и си купих онзи червен „Мустанг“ от баща ми?

— Да, пристигна пред къщата на родителите ми. Спомням си как се беше облегнал на тази твоя кола, с онази огромна усмивка на лицето.

— Казах ти, че искам да я покажа на Колин, но отидох там, за да те видя.

— Джаксън, недей…

— Вярно е. Исках да споделя онзи момент с теб.

Канди се извърна, но Джаксън се протегна и хвана ръката й, увивайки пръсти около китката й.

— Изпитвах чувства към теб и бях прекалено глупав, че не ти го казах. Да си падам по малката сестра на най-добрия си приятел не беше готино. Позволих на гордостта си да ме отдалечи от нещо наистина специално.

Канди изтръгна ръката си от хватката му.

— Защо ми го казваш сега?

— Защото искам да го знаеш. Както и за всички онези пъти, когато се появявах да търся Колин, след като знаех, че не си е у дома. Както когато се преструвах, че не разбирам някоя задача по математика, за да можем да прекарваме повече време заедно.

Очите на Канди се напълниха със сълзи.

— Престани. Не го прави.

Джаксън я придърпа към себе си и завладя устата й, задоволявайки неустоимия си копнеж. Той намали темпото и леко захапа долната й устна, потъвайки в удоволствието от нежността и сладостта на целувката й. Желанието му се задълбочи, когато езикът й се стрелна към неговия.

Изведнъж тя го отблъсна.

— Не мога… не мога да го направя. — Гръдният й кош се движеше нагоре-надолу от неравното й дишане. — Не мога да прекарам още седем години в опити да те забравя.

— Тогава недей. — Той пристъпи по-близо и постави ръце на талията й. — Ела с мен този път.

— Това не е честно. Знаеш, че имам отговорности тук; магазинът, хотелът, семейството и приятелите ми.

Но не спомена гаджето си. Може би отношенията им не бяха чак толкова сериозни в края на краищата.

— Трябва да се отнасяш с уважение към решенията ми, моля. — Постави ръце върху гърдите си.

Той се наведе и положи челото си върху нейното като се взря в красивите й кафяви очи.

— Знаеш, че не бих могъл да ти откажа нищо.

 

 

— Мисля, че лъжеш за това, което се е случило снощи. — Вирджиния постави различни шоколадови изкушения върху подноса за почерпка. — Ти не каза нищо, но днес Джаксън пристигна рано да изиграе Дядо Коледа. Ако си отхвърлила предложението му да тръгнеш с него, защо тогава той е в такова добро настроение?

— Разбрахме се да прекратим брака си без излишни усложнения. Ще си останем приятели. — Канди подреди бонбоните под формата на коледна елха. Шумът от разговорите в кметството се долавяше на фона на звучащата от колоните коледна музика.

— Двамата с Джаксън приятели? Ще го повярвам, когато го видя. Къде е той, все пак? Нали се съгласи довечера да изиграе още веднъж Дядо Коледа?

— Каза, че трябва да вземе някои неща от големия град. Предполагам подаръци за брат му и семейството му. — Канди приглади с ръка черната си кадифена рокля. — Обеща да се върне навреме за децата.

Вирджиния огледа претъпканата зала.

— Мисля, че повечето от хората от града са тук тази вечер. Това може да се окаже най-големият ни оборот досега. Надявам се, че имаме достатъчно лакомства.

— Донесох и допълнително, за всеки случай. Андрю донесе много хлебчета и меса. Би трябвало да са ни достатъчни. Ако не, ще изтичам до магазина и ще опразня рафтовете.

— Говорейки за Андрю, той как прие новината?

Канди забеляза въпросния мъж в противоположния край на залата. Очевидно я избягваше, тъй като поддържаше голяма дистанция между тях.

— Нека да кажем, че не прие съобщението за женитбата ми много добре. Както и да е, мисля, че се успокои, когато разбра, че напрежението във връзката ни не е по негова вина.

— Все още не мога да повярвам, че му каза за себе си и Джаксън.

— Андрю обеща да запази тайната ми и разбира защо го помолих двамата да си дадем малко време. Освен това, имам нужда да се съсредоточа върху бизнеса си.

Дядо Коледа влезе и из залата се разнесоха писъци. Канди се усмихна.

— Мисля, че на Джаксън му доставя удоволствие да играе ролята на мъжа в червено, въпреки че никога не би си го признал.

Джаксън извика най-доброто си хо-хо-хо и се качи по стъпалата на сцената.

— Нямам много време тази вечер, тъй като всички знаем, че утре ме чака много натоварена вечер. Но елфите ми изпратиха този чувал, пълен с подаръци с инструкции да ги раздам на всички добри момичета и момчета.

— Какво, за Бога, е намислил? — Вирджиния се намръщи.

Канди поклати глава.

Приятелката й се втурна към децата си и ги поведе през тълпата, която се събираше пред сцената. Джаксън извикваше имената, изписани върху подаръците. Един по един малчуганите му благодаряха и забързано се връщаха при родителите си, за да разкъсат цветната хартия. Възхитените им писъци потвърждаваха, че всяко дете е получило точно това, което си беше пожелало.

Канди изтри с опакото на ръката си сълзите от очите си. Сърцето я болеше. Довечера щеше да каже сбогом на Джаксън. Документите за развода бяха подписани и пъхнати в дамската й чанта. След като приключеше с ролята на Дядо Коледа, той щеше бързо да се преоблече и да се присъедини към тържеството за няколко часа, преди да тръгне, за да хване полета си. Младата жена планираше да пъхне документите в ръката му и да се махне, знаейки, че сърцето й никога няма да се възстанови отново.

Час и половина по-късно, всички деца бяха получили подаръците си и Дядо Коледа бързо напусна залата. Канди не знаеше как беше успял, но скоро след като излезе покривът се разтресе все едно впряг елени го очакваха, за да полетят.

Няколко мига по-късно, Джаксън отново влезе в салона, невероятно красив в черните си панталони и подходящо яке. Щеше ли да намери сили в себе си да му позволи да си тръгне от живота й?

— Как, за бога, го направи? Имената на децата и всяко от тях да получи правилния подарък?

— Днес бях много зает. Писмата ми помогнаха, а и бях запомнил голяма част от нещата. — Джаксън почука слепоочието си с пръст. — Исках малчуганите да имат страхотна Коледа. Моят начин да им върна удоволствието, което те ми дадоха през изминалите няколко дни.

— Ти си невероятен. Това вероятно ти е струвало цяло състояние.

— Пазаруването беше забавно и дори не натежа на чековата ми книжка. — Той се усмихва широко. — Имам нещо и за теб. — Джаксън й подаде тънък кафяв пакет.

— Какво е това? — Канди нетърпеливо счупи печата на плика.

— Коледен подарък.

Усмивката на Канди се превърна в смръщване, когато разтвори документите — нотариалните актове на „Шоколадовите вкусотии на Кейн“ и „Редфорд Форс Ин“ и двата на нейно име, напълно изплатени.

— Весела Коледа, моя сладка Канди.

— Какво, по дяволите, си направил? — Стомахът й се бунтуваше от гняв. Това ли беше начинът на Джаксън да я купи? Средство да изчисти вината си от миналото? — Казах ти, че не искам парите ти — прошепна тя, през здраво стиснатите си зъби.

— Ако не искаш да ги приемеш като подарък, можем да го наречем заем.

— И да изстрадам още една връзка с теб, от която не мога да си тръгна? Няма начин, никога повече!

— Просто исках да направя нещо специално за теб, да те освободя от проблемите ти.

— Ти си единственият проблем, Джаксън. — Канди пренебрегна любопитните погледи, привлечени от повишените им гласове. — Какво те кара да мислиш, че можеш да се върнеш с танцова стъпка в живота ми и да се бъркаш във финансовите ми въпроси?

— Аз съм ти съпруг! Това ми дава пълното право на това!

Шумът и разговорите в залата замряха. Всички очи бяха насочени към тях. Бузите на Канди пламнаха.

— Е, вече не си! — Тя зарови в чантата си за документите за развода и ги запрати към гърдите му, заедно с нотариалните актове. — Подписани, подпечатани и доставени или в този случай… разведени. Вече не сме женени. Свободен си да напуснеш този град и живота ми завинаги. Прав ти път! — Канди не погледна назад, дори когато шушукането я последва, след като затръшна вратата след себе си.