Дарлийн Фридет
Шоколадови целувки за Коледа (3)

Трета глава

Джаксън се беше втренчил някъде в пространството. Смущението, изписано върху лицето му, повиши самоувереността на Канди.

Спомняше си онази вечер, все едно беше вчера. Беше ходила до града да вземе продукти за магазина, когато видя кабриото на Джаксън на паркинга пред заведението. Трябваше да продължи със задачите си, но любопитството й надделя.

Беше седнал в едно от сепаретата в ъгъла с няколко от старите си приятели от гимназията и по високия му говор и резките удари по масата, ставаше ясно, че е пиян. Канди отиде до бара и си поръча бутилка вода. Джаксън веднага я забеляза и я извика да се присъедини към тях. Нямаше как да го игнорира, освен ако не искаше да се случи някоя неприятност. Отвратителното му поведение караше другите постоянни посетители да се мръщят. Приближи се с нежелание до масата, а той я дръпна да седне на мястото до него, като отпусна тежко ръката си върху раменете й.

Един час по-късно Канди най-накрая убеди Джаксън да й даде ключовете си. Излезе навън и докара колата му пред входа, но когато той не се появи, тя се върна обратно да го изведе. Точно тогава дочу безочливите му коментари. Стигна дори до там да се обзаложи за пари за завоеванието си.

Сърцето на Канди се сви при тези думи. Не можеше да диша или да се помръдне. Беше си мислила, че Джаксън държи на нея, поне като приятел. Неговото безцеремонно отношение беше много по-лошо от тормоза, на който беше подложена в училище.

Почувства се огорчена и никога нямаше да разбере как успя да събере сили да завие зад ъгъла и да отиде до сепарето. Беше го сграбчила за яката на ризата и със сила го завлече навън, като потискаше желанието си да го изкара с ритници на тротоара…

Изми купите в мивката и ги остави на поставката да съхнат. Пое дълбоко дъх, преди да се обърне с лице към Джаксън.

— Чух те, когато се върнах обратно. Обзалагаше се с приятелите си, хвалеше се и говореше мръсотии за мен. — Гласът й потрепери и някаква непоносима студенина се просмука чак до костите й. — Знаеше какво изпитвах към теб и въпреки това се държа така, все едно бях една от безсрамните мажоретки, които ти се сваляха. Мислех си, че държиш на мен…

— Наистина държах на теб! — прекъсна я Джаксън. — Нямах представа, че си там.

— И това предполага, че трябва да се почувствам по-добре?

— Бях пиян и исках да се покажа. Никога не съм имал намерение да те нараня. — Адамовата ябълка на Джаксън подскочи. — Разбирам, че си била бясна, но женитба като отмъщение?

— Не! — Канди избърса плота с мокра кърпа. Трябваше й нещо, с което да държи ръцете си заети. — Ти ме помоли да те разходя с колата известно време и точно тогава ми каза за кавгата с баща си. — Хвърли парцала в мивката. — Всъщност, ми беше мъчно за теб, дори и след това, което беше казал в заведението.

Канди беше спряла встрани от пътя и беше прегърнала Джаксън, който ридаеше и говореше през сълзи. Точно тогава я целуна — силно, настоятелно. Тя позволи на всичките си защити да паднат и се впусна в изживяването като граблива птица след плячка. Трябваше да го отблъсне, да му каже да спре, но не можеше. Мъжът, когото обичаше с цялото си същество, я целуваше. Караше пръстите на краката й да се свиват от желания, които никога не беше подозирала, че съществуват…

— Ти… ти ме целуна и…

— Правихме секс в колата ми? — Очите на Джаксън се разшириха, а устните му се отвориха.

— Ако те бях оставила да действаш по твоя начин, щяхме. — Канди се изчерви и се взря в рафта с подправки зад рамото му. — Притесних се, отблъснах те и тогава ти казах, че никога преди това не съм правила секс. Не исках първият ми път да бъде на задната седалка на колата ти.

Джаксън прокара пръсти през косата си.

— Убедил съм те да се омъжиш за мен, за да правим секс?

— Не точно. Предложи да отидем на хотел. Спряхме да заредим колата и ти спечели бонбонен пръстен от автомата за сладки. Помоли ме да се омъжа за теб, дори падна на коляно насред паркинга. — Тя спря за малко. Онази вечер постъпките му изглеждаха мили и искрени. — Аз ти отказах и ти ми се нахвърли отново в колата. Помислих си, че всичко е заради облога, който направи, че ме използваше, за да докажеш какъв жребец си. Ядосах се и ни закарах до малкия параклис на „Уилоу Лейн“. — Канди побутна с носа на обувката си парченце от сладка, останало на пода, избягвайки да го погледне в очите. — Дали се възползвах от ситуацията — да, но не и защото бях отчаяна. Заслужаваше да си платиш за отвратителното нещо, което възнамеряваше да направиш.

Тишина изпълни стаята.

— Леле! Никога не бих си помислил, че си способна на това — Джаксън се засмя весело. — Докато растеше, стриктно спазваше правилата. Опита се да изглеждаш като бунтарка с черната си коса и грим, но всички знаеха, че не би наранила и муха. Не те ли наричаха интелигентното готик^[1] момиче?

Канди не пожела да му отговори. Дразнеха я в училище — беше прекалено умна — че е любимката на учителите. Когато подстрига косата си и я боядиса в черно, сложи черна спирала и лакира ноктите си в черно, родителите й едва не получиха инфаркт. Но планът й проработи — подигравките спряха. Тези, които я тормозеха, много скоро започнаха да се страхуват от нея.

— Значи сме се оженили и след това какво? Отидохме ли в хотела и правихме ли дива, страстна любов? — Джаксън тръгна с наперена походка към нея и облегна едната си ръка на работната й маса.

Какво безочие! Канди изпита желание да го зашлеви през лицето и да изтрие тази негова самодоволна усмивка. Нямаше да му достави удоволствието да му каже истината.

— Ти припадна. Хвърлих брачното ни свидетелство в кутията в багажника на колата ти и си тръгнах. Край!

Той отпусна рамене, изглеждайки почти разочарован.

— Колкото и да ми се иска да ти се реванширам за пропиляната ни първа брачна нощ, времето ми е ограничено. — Джаксън бръкна в горния джоб на сакото си, изтегли друг плик и й го подаде.

Канди се взря в студените му кафяви очи. Каквото и да се намираше вътре, не можеше да е нещо хубаво. Разтвори листа и набързо прегледа съдържанието.

— Искаш развод?

— Нуждая се ще е по-точно казано. Бизнес сделката, в която участвам, изисква да не съм женен. Дълга история, но човекът си има отношение към жените и твърди, че имали навика да пречат на бизнеса.

Канди бързо вдигна поглед към него и се вгледа в лицето му. Въздъхна с облекчение. Мислеше си, че ще й каже, че е намерил любовта на живота си и иска да се ожени. От Джаксън можеше да се очаква, че всичко ще е свързано само с бизнес.

Една мисъл се загнезди в ума й. Тази игра можеше да се играе от двама. Може и да беше малко по-висок, но едно бързо отпускане на подгъва нямаше как да не оправи нещата.

Джаксън отиде до бюрото й, взе химикала и й го подаде.

— Ако не възразяваш, но бързам.

Тя потупа брадичката си с писалката. Да, планът й можеше и да проработи.

— Защо се колебаеш? Мислех си, че и ти нямаш търпение да приключиш с този брак.

Не точно сега. Канди имаше проблем и той беше неговото решение.

— Трябва ти развод, а на мен ми трябва Дядо Коледа.

Той повдигна вежди.

— Защо имам усещането, че двете неща са свързани?

Ъгълчетата на устните й се извиха в злокобна усмивка.

— Не… няма да стане! — Джаксън отстъпи назад и се блъсна в стената. — Канди, ако си мислиш, че ще изиграя тази роля, трябва наистина да си полудяла!

— Няма Дядо Коледа, няма развод! — хвърли химикалката във въздуха и тя шумно тупна върху бюрото й.

Джаксън можеше да разчете изражението на Канди. Бяха прекарали прекалено дълго време заедно, часове наред — беше му помагала с материала в гимназията. Когато стиснеше устни плътно и изправеше раменете си, това означаваше край на дискусията. Щеше да стане на нейната или си тръгваше.

— Хайде, Канди. Не е честно. Не бих могъл да остана, дори и да исках. Трябва да хващам полет, да довърша важна бизнес сделка.

— Коледа е само след няколко дни. Убедена съм, че сделката ти може да почака.

— Със сигурност, ако исках да загубя три и половина милиона.

Документите за развода се разпиляха по пода. Тя запремигва бързо.

— Лъжеш само за да ме накараш да подпиша документите.

Джаксън събра листовете и ги постави върху масата. Пристъпи към Канди и хвана ръцете й, надявайки се, че с малко чар може да приключи сделката им.

— Искрено съжалявам за нещата, които съм казал, както и за поведението си. Дълбоко в себе си знаеш, че никога съзнателно не бих направил нещо, което да те нарани. Ти си причината днес да съм успешен бизнесмен. Дължа ти всичко. Но искам този договор и се нуждая от помощта ти. Ще ти изпратя нещо малко за спомен в знак на благодарност. — Огледа стаята. — На това място му е нужно обновяване.

Ръцете й потрепериха в неговите. Бяха малки и меки и той не можеше да устои да не погали дланите й с палците си. Някакъв спомен проблесна в съзнанието му, но преди да успее да го задържи, Канди издърпа ръцете си и го блъсна в гърдите, карайки го да се залюлее назад.

— Не ми трябва отплатата ти. Това, от което имам нужда, е Дядо Коледа. Обещах на децата и няма да ги разочаровам. — Стисна здраво устни за втори път.

— Убеден съм, че ще се намери някой доброволец от града.

— Човекът, който винаги играе Дядо Коледа, е болен, а всички останали са заети. — Взе документите за развода, хвана горния им край с върха на пръстите си, готова да ги скъса. — Ще си тръгнеш оттук в деня преди Бъдни вечер. Четири дни като Дядо Коледа и ще подпиша документите. Това е последното ми предложение. Приеми го или си тръгвай. — Леко закъса листовете по средата.

— Добре! Добре, ще го направя. — Джаксън поклати глава. Да прекара няколко дни в града, не само щеше да изложи бизнес сделката му на риск, но щеше да събуди емоции, които отдавна беше потиснал.

— Аз ще задържа тези. — Тя развя документите пред лицето му. — В случай, че си промениш мнението. И никой не знае за брака ни, така че не се мотай из града, разпространявайки новината.

— Не си казала на никого?

— Не съм.