Дарлийн Фридет
Шоколадови целувки за Коледа (4)

Четвърта глава

Благодарение на Джаксън, Канди трябваше да изпече още една партида жълъдови сладки, което забави графика й поне с час. Обади се на Вайълет, за да я уведоми, че няма да има възможност да помогне с вечерята в хотела и отново се хвана за работа.

Последното нещо, което искаше да прави, беше да пече, но онези сладки в кошчето за боклук бяха предназначени за певците на коледни песни. Подреди си съставките, след което разбърка маслото и захарта. Печенето, което обикновено й отнемаше тридесет минути, продължи близо час. Провери по два пъти необходимите количества — беше прекалено разсеяна, за да успее да се концентрира.

Защо помоли Джаксън да изиграе ролята на Дядо Коледа? И защо, за бога, той се съгласи? Никога не беше очаквала да се предаде толкова лесно. Дори не обичаше деца. Изнервяха го, което означаваше, че хлапетата щяха също да бъдат неспокойни. Недодяланото му поведение можеше да ги направи раздразнителни. В края на краищата, това можеше да се окаже и не чак толкова добра идея. Канди трябваше само да подпише документите и да изчезне от живота му за втори и последен път.

Постави огромната тава за печене във фурната и нагласи таймера на десет минути. Докато сладките се печаха, започна двуцветния ванилов фъдж, натрошавайки захарните бастунчета, преди да ги добави към сместа.

Може би се съгласи да остане като един вид наказание за това, че се бяха оженили. Онази вечер искаше да получи възмездие, но не трябваше да смесва гнева с безумното влюбване. Бяха пристигнали с колата до параклиса и преди да осъзнае какво се случва, се оказаха женени. Беше грешка да си дават обети, но Канди не направи нищо, за да ги спре. Манията й по Джаксън беше замъглила здравия й разум.

На следващия ден, след като бе започнала да мисли по-трезво, тя се опита да постъпи правилно. Отиде до параклиса и помоли свещеника да анулира брака им. Светият отец я попита дали са консумирали брака си, и когато тя се изчерви в отговор, той поклати глава. Каза й да изчакат няколко месеца и да дадат шанс на любовта си. Ако след това се върне и все още държи бракът им да бъде анулиран, той щеше да подаде документите вместо нея. Канди никога не се върна.

А и Джаксън никога повече не се обади. Предполагаше, че съзнанието му е било замъглено, но да не си спомня абсолютно нищо? Как можеше да забрави страстта, която споделиха? Горещите целувки, прошепнатите обещания? Нежните ласки и върховното им изживяване?

Таймерът иззвъня и върна мислите на Канди обратно в пекарната. Извади сладките и ги остави да изстиват, преди да се върне към ваниловия фъдж. Разбърка натрошените захарни пръчици и ваниловия екстракт, докато станаха хомогенна смес и след това я изсипа в покритата с фолио тава. Използвайки ножа, разнесе червена хранителна боя през сладкиша. След като постави тавата в хладилника, си пое дълбоко дъх, опитвайки да проясни мислите си. Трябваше да се свършат прекалено много неща, и докато си губеше времето, мислейки за Джаксън, продуктивността й нямаше да се увеличи.

Канди включи CD плейъра и усили звука. Протегна се да вземе чиста купа и позволи на коледната музика да подейства успокоително на нервите й.

За щастие, Джаксън си беше взел багаж поне за една вечер. Беше изненадващо, тъй като по принцип нямаше намерение да остава. Този престой трябваше да бъде бързо пристигане и незабавно отпътуване. Вече трябваше да е на път за Бахамите, за да попива слънчевите лъчи и жените. Вместо това, си резервира стая и се разходи по заснежената главна улица на Редфорд Фолс.

С падналата над града тъмнина, повечето магазини бяха затворени. Джаксън обходи града без някой да го забележи, без да се притеснява, че ще бъде разпознат. Падаше лек сняг, който покриваше ръчно изработените венци, висящи от уличните лампи. Цветни малки лампички бяха провесени между стълбовете и премигваха на фона на нощното небе.

Много от магазините от детството му все още се помещаваха на улицата. Аптеката, железарията, библиотеката, пощата, магазинът за хранителни стоки, ресторантът и, разбира се, магазинът за шоколадови сладкиши. Нови бяха магазинът за обувки, пицарията и няколкото бутици за дрехи.

Всяка витрина беше украсена за празника. Искрящи лампички блестяха със сияещи цветове зад стъклените играчки, висящи от гирляндите. Няколко витрини бяха изрисувани на ръка, докато в други имаше малки фигурки. Селото на Дядо Коледа; сцена с яслата, вдъхваща спокойствие; семейство снежни човеци и плевня, пълна с елени — всички толкова прелестни, че биха могли да спечелят награда за своята красота. Но според Джаксън, витрината на Канди трябваше да бъде удостоена с най-високата награда за своето великолепие и креативност. Изненада се, че не беше забелязал украсата, когато пристигна.

Хълмовете бяха направени от пухкав бял памук. Червени и бели захарни бастунчета изпълняваха ролята на ски лифт и седалки. Къщичка беше кацнала от едната страна на облак от сняг — шоколадови лентички обточваха покрива й, стените й бяха от грахамови бисквитки, а глазирани, твърди бонбони бяха използвани за прозорците. Искрящо бели мини лампички акцентираха сцената на спокойния пейзаж.

Джаксън се усмихна, след което пое към далечния край на улицата. Съоръжението близо до върха на хълма някога кипеше от живот. Ски пистата беше мястото, където трябваше да си през зимата. Имаше много любими спомени от това как се втурваше към вкъщи след училище, за да грабне ските и сноуборда и да се запъти към склоновете. Един от най-специалните моменти беше времето, когато учеше Канди да кара ски. Онези дни бяха изпълнени със смях и забавление — безценни спомени.

Почувства тежест в гърдите си. Новината за затварянето на ски пистата, беше наистина много неприятна. Вероятно градът беше претърпял жестоки последствия. Без съмнение, това беше причината толкова много магазини да стоят празни. Зачуди се колко дълго ще успее да издържи Канди финансово. Ако магазинчето й имаше нужда от нещо, непременно щеше да предложи да й помогне. Дължеше й го. Но да играе ролята на Дядо Коледа? Поклати глава и се запъти обратно към хотела, сврял носа в яката си, за да избегне певците на коледни песни, които се бяха запътили към къщите на близката уличка.

Вътре в стаята, пълна с плюшени възглавници със златисти ресни и мебели във викториански стил, долитащите тихи гласове на певците възкресиха други любими спомени. Да пее, особено пред публика, не му се беше случвало никога преди Канди да спечели облог, свързан с учението му. Една вечер, докато му помагаше, тя предложи да се хванат на бас. Или щеше да си вземе изпита по химия с отлична оценка, или ще трябва да отиде с нея да пеят коледни песни от къща на къща. Канди имаше повече вяра в него, отколкото той самият. Въпреки че си взе изпита, тя го завлече да се присъедини към коледарите. До ден-днешен Джаксън не си беше признал колко много се забавлява онази вечер.

Коледните песни заглъхнаха в далечината. След като спряха, нещо започна да го гложди отвътре. Дали не му беше мъчно за дома? Не, нямаше начин! Той копнееше за оживлението и суматохата на големия град. Ето защо беше избрал кариера в областта на недвижимите имоти. Истината беше, че нямаше търпение да се махне от това място. Спокойствието и тишината го влудяваха. Само ако тя беше тръгнала с него!

Някакво дрънчене в коридора прекъсна мислите му. Джаксън отвори вратата и затаи дъх. Канди стоеше полугола пред него — увила само къса хавлиена кърпа около възхитителните си извивки.

Тя се вцепени и нещата в ръцете й паднаха с тъп звук върху пода:

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— Мисля, че обсъдихме това по-рано. — Усмихна се широко и се наведе да вземе шампоана и балсама й.

Младата жена сграбчи шишетата и кърпата й се плъзна надолу, давайки му възможност да зърне гърдите й. Бузите й порозовяха, когато проследи погледа му. Издърпа хавлията нагоре, предлагайки му още по-щедра гледка от дългите си, сексапилни крака. Джаксън присви очи. Виждайки я така — с мокра коса, с гърди и крака, покрити с капчици вода — накара корема му да се свие от силното желание.

— Знам защо си дошъл в града. — Изгледа го свирепо. — Питам те за тук, в хотела.

— Придумаха ме да се навъртам наоколо за няколко дни. Трябваше да отседна някъде.

— Ами родителите ти… — Канди спря, все едно изведнъж осъзна защо не би отседнал там. — От всички места, където би могъл да отидеш, трябваше да избереш точно това?

— Ти защо си тук? — Джаксън кръстоса ръце. — Чакай, нека да позная. Тук си с някого. — Моля те дано не е тук с някого, с когото има тайна среща. Почувства още по-голяма тежест в гърдите си, докато очакваше отговора й.

— Аз живея тук.

Джаксън се намръщи:

— Какво?

Канди посочи някаква врата надолу по коридора:

— Стаята ми е ето там.

— Живееш в хотела? Защо?

— На 27 съм, прекалено съм голяма да живея с родителите си.

— Разбираемо е, но все пак е объркващо. — Защо не си беше купила къща или не живееше в някой от апартаментите няколко улици по-надолу?

— Така ми е по-удобно, пък и е близо до магазина. Мога да ходя пеш до работата си и обратно. — Канди се наведе да вземе четката си за коса, продължавайки здраво да стиска хавлията. — И помагам на Вайълет и Сам да се оправят с нещата тук.

Джаксън се отпусна на едно коляно, докато се опитваше да хване шише с лосион. Ароматът пробуди някакъв дълбок спомен. Объркването замъгли зрението му, докато се изправяше. Младата жена постави ръката си върху неговата и топлината на пръстите й върху голата му кожа изпрати гореща вълна през цялото му тяло. Познат копнеж завладя цялото му същество.

Канди го пусна и отстъпи назад. Пресегна се да я улови, но пръстите му се плъзнаха по мокрото й рамо. Тя изхълца. Джаксън втренчи поглед в хавлията в дланта си и тогава бавно вдигна очи. Беше сложила ръце върху гърдите и хълмчето между краката си, но голяма част от нея бе останала неприкрита. Въображението му запрепуска лудо. Канди, обвита от ръцете му, голите им тела, притиснати едно до друго. Канди под него, докато той диво завладява устата й, а ръцете му проучват меката й, копринена кожа.

— По дяволите, Джаксън! Казах ти да ми върнеш кърпата!

Негодникът подхвърли хавлията във въздуха, знаейки, че ще трябва да се протегне, за да я улови и така щеше да му позволи да се наслади на прекрасната гледка пред себе си. Всеки истински мъж би постъпил по същия начин.

— Свиня! — Канди уви хавлията около тялото си.

— Хей, не е като да не съм те виждал гола и преди. — Нещо дълбоко в подсъзнанието му се съживи, но преди да успее да улови този изкривен образ, Канди се намуси и побягна към стаята си, затръшвайки вратата след себе си.