Дарлийн Фридет
Шоколадови целувки за Коледа (6)

Шеста глава

Канди усили звука на CD плейъра и коледните песни заглушиха тревожните мисли в главата й. Не искаше да мисли повече за Джаксън. Прекара последните няколко часа единствено в разсъждения за него и това как кратката им целувка я беше оставила разтреперана. Без да споменава въпросите на Стив и Вирджиния.

След като и последното дете напусна магазина, настроението на Джаксън изведнъж се беше променило. Нещо се беше случило и сега никой не знаеше къде се намира той. Канди излезе от сладкарницата и се отправи към хотела, надявайки се да го намери там, но откри, че е изчезнал.

Когато се върна, се оказа, че няма много работа, и тъй като оставаше само час до края на работния ден, изпрати Вирджиния и Стив да си ходят. Беше й нужно време, за да подреди мислите си. След завръщането на Джаксън, чувствата й бяха полудели. Силното й желание да се държи на разстояние се беше изпарило много бързо предната вечер. А днес, нежността, с която се отнасяше към децата, разруши стената, която бе изградила около сърцето си.

По дяволите, защо просто не подписа документите за развода и не го остави да си тръгне? Наистина ли си мислеше, че може да е около него, без мечтите й от първата им брачна нощ отново да се съживят? Та той дори не си спомняше случилото се! Защо да се самоизмъчва?

След като бисквитите за певците на коледни песни бяха украсени, опаковани в кутии и оставени в залата, където щяха да се събират, Канди нареди съставките за шоколадовите плочици върху работната си маса. Наряза шоколада на парченца и го пусна в тенджерата на водна баня, бъркайки непрекъснато. След като добави и пълнежа, изля сместа върху хартия за печене да се охлади.

Следващи в списъка й бяха шоколадова торта и къдрави бонбонени панделки. От тонколоните се носеше Santa Claus Is Back In Town в изпълнение на Елвис. Канди пригласяше на припева и танцуваше из помещението, като пляскаше с ръце над главата си и поклащаше ханша си.

— Не бих имал нищо против да мина през комина ти в Коледната нощ.

Младата жена замръзна. Бузите й почервеняха, когато се обърна и видя Джаксън да стои в рамката на вратата. Очевидно беше забравила да заключи входната врата. Спусна се към CD плейъра и намали звука.

— Хей, не спирай заради мен. Точно се наслаждавах на представлението. — Той се ухили дяволито.

— Къде беше? Когато не се появи в хотела, се притесних.

— Отидох да се поразходя. — Джаксън направи пауза. — Помисли си, че съм си събрал багажа и съм си заминал, без да ти кажа? Нали ти направи точно това?

Спомнил си е! Канди махна шоколадовата смес от котлона, а ръката й, хванала дръжката, трепереше. Не искаше да говори за онази нощ, особено когато той беше прав.

— Колко дълго възнамеряваш да отбягваш семейството си?

— Вероятно те дори не знаят, че съм тук.

— Убедена съм, че Вайълет или Сам са споменали, че си отседнал в хотела. Не можеш вечно да се криеш от тях.

Той поклати глава.

— Не съм тук да говорим за семейството ми. Искам да поговорим за първата ни брачна нощ. Каза ми, че съм припаднал.

— Точно така стана. — Канди се пресегна за ситото и изсипа в него какао на прах и брашно. Нервите й бяха опънати до скъсване.

— Добре, значи не си излъгала за това, но забрави да споменеш онази част, когато се съвзех. — Мъжът потопи пръста си в купата и бавно облиза сместа. — Помогна ми да изтрезнея, като ми донесе храна и кафе. Оттам нататък нещата са ми все още като в мъгла…

Канди чукна едно яйце в ръба на купата и едва не изпусна черупките вътре. Затаи дъх, незнаеща в каква посока щяха да поемат мислите на Джаксън.

Той отново потопи пръста си в шоколадовата смес. Но вместо да го оближе, размаза лепкавата субстанция върху устните й. Преди да успее да го попита какво, по дяволите, прави, той се наведе и прокара език по тях.

Коленете й се разтрепериха. Лъжицата се изхлузи от пръстите й и падна в купата. Мъжът засмука долната й устна, след това провря езика си в устата й, изучавайки я предизвикателно. Една задъхана въздишка се отрони от устните на Канди. Съпротивата й рухна и тя се отдаде на желанието си, прокарвайки пръсти по твърдите, топли мускули на гръдния му кош.

Внезапно Джаксън се отдръпна и се загледа в Канди, но погледът му не беше фокусиран, все едно наистина не я виждаше. Мъжът пред нея изглеждаше като че ли се беше отнесъл нанякъде… беше почти като изгубен. Минаха няколко мига, но той все още не казваше нищо.

— Джаксън… — Звукът на гласа й изглежда го извади от транса му.

— Ние сме женени — промълви.

— Да, това вече го дискутирахме снощи.

— Не, имам предвид, че консумирахме брака си… няколко пъти. Онова… ние… е истинско. Не можех да си спомня нищо за онази нощ, но откакто пристигнах — откакто съм с теб — имам някакви проблясъци. До днес те нямаха никакъв смисъл. Разхождах се с часове и видях този град така, както никога не съм го виждал преди. След това тези спомени изскочиха в главата ми. — Той се взря в очите й. — Защо не ми каза истината?

Да крие от Джаксън това, че бяха правили любов, й изглеждаше добра идея по онова време. Не се очакваше от него да си спомня.

— Мислех си, че така е най-добре — промълви тя.

— Портиерът в хотела ни донесе като сватбен подарък ягоди, покрити с шоколад. Доста се забавлявахме с тях.

Бузите на Канди отново почервеняха.

— След като намазах устните ти с шоколад и те целунах, всички онези сладки спомени се върнаха. — Усмихна се широко. — Бих искал да получа повече от тези шоколадови целувки.

Тя сграбчи ръба на плота, когато пристъпи към нея.

— Знаех си, че ще те намеря тук.

Джаксън спря и очите му се разшириха. Канди надникна над рамото му и видя по-малкия му брат Джоузеф да стои на вратата.

— Здрасти, Канди. Онези бисквити бяха великолепни. Цялата група много ги хареса. Благодаря ти.

— Радвам се, че са се харесали на всички. Приключихте ли с пеенето на коледни песни?

— Преди около час. — Джоузеф отново насочи вниманието към брат си. — Щеше да дойдеш тук и да се изнесеш от града, без да се обадиш на семейството си, на ли?

Джаксън прокара ръка през косата си.

— Не мислех, че има смисъл.

— Ти не си мислел?! Типично за теб, загрижен само за себе си.

Погледът на Канди шареше между двамата мъже — Джаксън беше съвсем малко по-висок от брат си. Тягостно напрежение изпълни помещението. Последното нещо, от което имаше нужда, беше двамата да се скарат и да се затъркалят по пода й.

— Джаксън е доста зает заради мен — играе ролята на Дядо Коледа и ми помага с печенето. — Посочи към купата върху работната си маса.

— Не е необходимо ти да го извиняваш, Канди — отбеляза Джоузеф. — Очевидно е, че не е дошъл тук, за да се види със семейството си. Едва ли сме му приоритет. Както не бяхме и през последните седем години.

— Не е истина… — Младата жена направи опит да го оспори, но Джаксън сложи ръката си върху нейната.

— Благодаря, Канди, но не си губи времето. Брат ми няма да те чуе. Той предпочита да вижда само едната страна — неговата. — Джаксън удари с длан по плота, от което купата издрънча. — Ето защо не се върнах у дома. Исках да избегна този спор.

Джоузеф стисна ръцете си в юмруци. Отвори уста да заговори, но Канди го сряза:

— Престанете да се държите като деца! Вие сте мъже… братя! Забравете за миналото и се опитайте да мислите за бъдещето.

По-младият мъж поклати глава.

— Не дойдох тук, за да се карам с теб, Джаксън. Просто исках да видя големия си брат. Липсваше ми, човече!

Другият мъж погледна към Канди. Тя се усмихна и кимна към Джоузеф. Джаксън отново извърна очи към брат си.

— Не дойдох да те видя, защото мислех, че няма да ме приемеш. Когато си тръгнах, ти трябваше да се оправяш с бъркотията. Мама беше разстроена, а татко — бесен. Трябваше да заемеш моето място в семейния бизнес. Не трябваше да ти причинявам това. Съжалявам.

— Обичам да работя с коли. Винаги съм го обичал. Истината е, че се чувствах някак си щастлив, когато замина. — Джоузеф разпери ръце пред себе си. — С години се опитвах да покажа на татко, че мога да се справя с тази работа, но той така и не промени мнението си. Ти беше първородният, този, който трябваше да тръгне по неговите стъпки. Той никога нямаше да ми отстъпи бизнеса, ако не беше заминал.

Джаксън се разсмя.

— Значи си дошъл да ми благодариш?

— Нека не насилваме нещата. — Джоузеф се обърна към младата жена. — Ще имаш ли нещо против да отвлека брат си за известно време? Имаме много да наваксваме.

— Разбира се, че не. И без това ме бавеше. — Тя махна с ръка. — Вие двамата тръгвайте.

— Благодаря — изрече беззвучно Джаксън.

Докато двамата излизаха от пекарната, той хвърли бърз поглед през рамо и й намигна.

Канди въздъхна тежко. Малка част от нея искаше да върне времето назад, преди Джоузеф да ги прекъсне. Какво ли щеше да се случи? Колко ли далече щяха да позволят на миналото им да ги отведе? Сърцето й затрептя при тази мисъл.

По дяволите! Трябваше да спре! За него миналото беше свързано само със секс. Не я обичаше тогава и със сигурност не я обичаше сега. Джаксън беше дошъл тук, за да се разведат, не да се съберат отново.

Изля шоколадовата смес за тортата в тава, постави я във фурната и нагласи таймера на един час.