Дарлийн Фридет
Шоколадови целувки за Коледа (7)

Седма глава

Умението да разбира жените никога не е било силна черта на Джаксън, а когато ставаше въпрос за Канди, се чувстваше направо безпомощен. Предишната вечер му беше дала благословията си да се види с брат си и оттогава го избягваше. След като се сбогува с Джоузеф във фоайето, тръгна да я търси. Искаше да сподели помирението с брат си с нея.

Нямаше никакви признаци да е в магазина. Лампите бяха изгасени, а вратата — заключена. Когато провери стаята й в хотела, никой не му отвори. Или не искаше да говори с него, или не си беше вкъщи. Последното го разстрои много повече, отколкото беше склонен да си признае. Беше лежал буден цяла нощ, за да може да чуе стъпките й в коридора. По закон, Канди му принадлежеше. Бяха женени, въпреки че никой не го знаеше. Бяха изминали седем години, тя със сигурност си имаше гадже. Беше прекалено красива, прекалено специална, за да няма мъж до себе си или дори няколко, които да се надпреварват за вниманието й.

Самата мисъл някой друг да бъде в интимни отношения със съпругата му караше стомаха му да се свива на топка. По дяволите! Нарече ли Канди своя съпруга току-що? Не можеше да мисли за нея по този начин или да позволи на чувствата, които отдавна беше погребал дълбоко, да се появят отново на повърхността. Джаксън сложи брадата на лицето си и подпъхна шапката на Дядо Коледа около ушите си.

Би трябвало да се концентрира върху бизнес сделката им, но не можеше да спре да се пита къде е отишла Канди, след като е затворила магазина. Когато не се появи на закуска в хотела, почувства как нещо се бунтува в стомаха му. Дори сега, докато се подготвяше да поздрави децата, тя все още не бе дошла на работа. Беше сигурен, че Вирджиния знае къде е. Личеше си от начина, по който отбягваше въпросите му. Но ако наистина знаеше, не го казваше.

Две минути преди Джаксън да излезе и поздрави момчетата и момичетата, Канди се втурна през вратата. Бузите й бяха зачервени и можеше да се закълне, че в очите й имаше сълзи.

— Къде беше? — Той дръпна брадата от устата си.

— Не е твоя работа.

Младият мъж направи гримаса при звука на резкия й тон.

— Технически е моя. Имаме едно парче хартия, което го доказва.

— Не започвай пак, Джаксън. Не съм в настроение да се разправям с теб точно сега. — Тя метна чантата си в един шкаф и отвори гардеробчето, за да извади костюма си на елф. — Децата чакат.

Той намести брадата върху лицето си, опитвайки се да открие в очите й отговорите на въпросите, които не смееше да зададе.

— Тръгвай, аз идвам след минута. — Канди махна с ръка към вратата.

Мъжът отвори вратата и извика гръмогласно:

— Хо-хо-хо!

Щастливи, децата го посрещнаха с радостни възгласи и следващите два часа в скута му се качваха едно след друго всякакви малки човечета. Няколко нови лица се бяха смесили с вече познатите. Много от тях се бяха върнали, за да донесат писма, които били забравили предния ден, докато няколко от малчуганите споделиха, че са се върнали само за да го видят. Ако само Канди се чувстваше по същия начин! Джаксън хвърляше крадешком по някой поглед в нейната посока, но тя винаги изглеждаше заета с разговори с родителите.

След като представлението на Дядо Коледа приключи, той я притисна в ъгъла на пекарната.

— Ядосана си ми, това го разбрах. Извинявам се, каквото и да съм направил.

Канди го бутна в гърдите.

— Знам, че ти е трудно да го повярваш, но животът ми не се върти около теб. — Тя закачи костюма си на елф в гардеробчето и мушна краката си в спортни зимни ботуши. — Наистина ли си мислиш, че всички тези години съм крачила притеснено напред-назад, очаквайки да се върнеш? — Затръшна вратата на шкафа. — Е, не съм го правила. Имам много неща повече, за които да мисля в живота си, освен за теб и за проклетото брачно свидетелство.

Вирджиния, застанала до вратата, ахна и остана с отворена уста.

Канди се провря покрай Джаксън и наметна палтото си.

— Имам среща — обясни тя на приятелката си. — Имаш ли нещо против да се погрижиш за нещата тук?

— Разбира се, няма проблем. Ще се видим ли на кулинарната вечер довечера?

— Със сигурност. Вече занесох бисквитите, кокосовите сладки и шоколадовите трюфели в ресторанта. — Канди погледна през рамо и срещна очите на Джаксън. — Трябва да тръгвам. — И изчезна през вратата.

Мъжът поклати глава.

— Какво, по дяволите, й става?

Вирджиния завъртя очи.

— Очевидно знаеш много повече от мен.

Джаксън предпочете да си замълчи, знаейки, че Вирджиния има предвид дочутия коментар за женитбата им. Ако съпругата му искаше да даде подробности на приятелката си, това си беше нейна работа.

Вирджиния се върна отпред на касата, а Джаксън бързо свали костюма на Дядо Коледа. Когато излезе на заснежения тротоар, внимателно разгледа улицата. Младата жена не се виждаше никъде.

Щипещият въздух охлади бузите му, но действителността го беше зашлевила през лицето много по-жестоко. Хората бързо влизаха и излизаха от магазините, стиснали кутии с подаръци под ръка. Деца се смееха и замеряха със снежни топки своите братя и сестри. Този град му беше липсвал. Но най-много от всичко му беше липсвала Канди и той я искаше обратно в живота си.

 

 

Канди приглади с ръка дългата си три четвърти рокля. Острото деколте, дългите ръкави и тайорната кройка на горната част, спомагаха още повече за издължаващия силует. Тюркоазният ансамбъл беше импулсивна покупка, докато беше в големия град този ден.

Не трябваше да харчи така безразсъдно, особено със задаващата се финансова криза. Колин й съобщи лошата новина по време на сутрешната им среща. Намаляването на разходите беше неизбежно. Единият, а най-вероятно и двамата й служители, трябваше да бъдат освободени след зимата.

Брат й предложи алтернативно решение, но Канди го отряза. За хотела не можеше да става и дума. Точно тогава разговорът им се превърна в скандал и тя излетя от офиса му. След това целият й ден тръгна с главата надолу.

След като се развика на Джаксън и се изпусна за сватбата им пред Вирджиния, Канди избяга в големия град да купи запаси за пекарната, и съвсем случайно мина покрай витрината, на която беше изложена тюркоазната рокля. Пластмасовият манекен се усмихваше щастливо, все едно изобщо не се интересуваше от света. Тя копнееше да се чувства точно като него.

— Харесва ми роклята ти. — Вирджиния стана от мястото, където семейството й лакомо поглъщаше храната си. — Нова ли е?

— Да, сглупих като си помислих, че всичките ми тревоги ще изчезнат, ако притежавам тази рокля. Ето какво се получава, когато си говориш с кукла от витрината. — Канди отпи от топлия сайдер.

— Ако проблемите са свързани с мъж, не мисля, че има за какво да се тревожиш. Изглеждаш изключително секси. — Вирджиния се наведе по-близо. — Като говорим за мъже, какво става между теб и Джаксън? Знаех, че имате общо минало, но никога не си споменавала женитба.

— Дълга история. Можем ли да поговорим за това утре?

— Разбира се.

— И, моля те, не споменавай нищо. Никой не знае.

— Дори и Андрю?

Канди поклати глава:

— Знам, аз съм ужасен човек.

— Не, не си. Но ще се наложи да решиш кой мъж искаш, защото Андрю е влюбен до уши и определено много си пада по тази рокля. — Вирджиния се намръщи по посока на семейството си. — Няма ме за пет минути и единият от тях вече е покрит с храна, вместо да я яде. — Постави ръката си върху тази на Канди. — Ще се видим по-късно.

Веднага щом Вирджиния си тръгна, Андрю се приближи и я целуна по бузата.

— Здравей! Изглеждаш поразително.

— Благодаря. Ти самият изглеждаш страхотно. — Тя прокара ръка по ревера на сакото му. — А също и звучиш много по-добре.

— Два дни отпуск, много течности и почивка и ларингитът е почти изчезнал. — Прокара пръсти по ръката й от рамото до лакътя. — Липсваше ми.

Канди се усмихна, изненадана, че не изпита никакви емоции при този негов нежен жест. Имаха връзка. Е, Андрю вярваше, че имат връзка, въпреки че тя го държеше на разстояние. Той искаше повече, а понякога и тя желаеше същото, но беше омъжена жена. Клетвите, които беше дала, бяха законни и обвързващи.

Андрю можеше да има всяка жена в града. Беше наистина великолепен, висок и мускулест. Като се вземеха предвид превъзходния му характер и грижовна натура, той беше перфектен… за някоя, която вече не беше омъжена. Не можеше да се преструва пред него повече. Заслужаваше да разбере истината.

— Трябва да ти кажа нещо. — Канди спря за миг, когато той улови погледа й, докато разговаряше с Вирджиния и семейството й. Студена тръпка мина надолу по гръбнака й.

Джаксън се извърна към нея, а тя бързо насочи вниманието си към черно-белите плочки на пода.

— Добре ли си? — Андрю я докосна по бузата. — Тъкмо щеше да ми кажеш нещо?

— Аз… ъъм… Ти също ми липсваше. — Тя наклони глава и преднамерено задържа погледа му.

— Музика за ушите ми. — Придърпа я по-близо до себе си и тя се мушна в сгъвката на рамото му.

Но Канди не искаше да си играе с чувствата му. Той заслужаваше много повече. Знаейки, че това е правилното нещо, което трябва да направи, тя се освободи от прегръдката му. Внимателно наблюдаваше Джаксън, докато той бавно си пробиваше път през залата, но все някой от старите му приятели, които искаха да си припомнят миналото, го дръпваше настрани.

Когато най-накрая застана пред тях, не свали погледа си от нея, но заговори компаньона й.

— Андрю Хейли, нали? — Протегна му ръка.

Двамата се здрависаха.

— Джаксън Фрост. — Андрю наклони главата си на една страна. — Какво ви води в градчето ни?

— Канди не ви ли е казала? — Джаксън повдигна вежди. — Имах работа в града и когато разбрах, че тя се нуждае от Дядо Коледа, й се притекох на помощ.

Хейли присви очи и я погледна:

— Той носи моя костюм?

На Канди й се прииска да пропълзи под някоя скала и да се скрие там.

— Ти беше болен, а аз не можех да разочаровам децата. Никой друг не беше свободен.

— Е, вече се чувствам по-добре. Благодаря ви, Джаксън, за заместването, но вече не се нуждаем от вашите услуги.

— Обещах на Канди четири дни и стриктно ще се придържам към договора ни. Не възнамерявам да я разочаровам някога отново.

Тя рязко повдигна глава нагоре и се взря напрегнато в Джаксън. Той посрещна погледа й със същата настойчивост.

Андрю постави ръката си на кръста на Канди, все едно заявяваше правото си на собственост.

— Това е много галантно от ваша страна, но тя вече има мен и аз никога не съм я предавал.

Джаксън се намръщи и изпъна рамене, готов да отговори. Младата жена сложи ръце върху гърдите им и ги блъсна на различни страни, в опита си да постигне някакво разстояние между тях. Дланта й върху гърдите на Джаксън потръпна от топлината, която се разля нагоре по ръката й.

— Андрю, мисля, че е най-добре да оставим Джаксън да бъде Дядо Коледа до края на седмицата. — Канди се насили да се усмихне. — Децата го обожават и веднага ще усетят, ако някой друг заеме мястото му.

— Така е. Децата са много умни — Джаксън кимна. — Ще станат подозрителни, а ние не бихме искали това да се случи.

Канди сбърчи нос. Какъв беше той? Специалист по децата след само два дни в ролята на Дядо Коледа?

— Добре — съгласи се другият мъж, но ако се съдеше по здраво стиснатите му устни, не беше щастлив от това. Плъзна ръката си около кръста на младата жена и я придърпа към себе си.

— Можем ли да поговорим насаме за минута? — настоя Джаксън.

— Ако искаш да дискутираме някакви бизнес дела или ролята ти като добрия старец, предпочитам да изчакаме до утре. — Канди трябваше да бъде ясна и решителна. Налагаше се Джаксън да разбере, че вече не му е на разположение. — Тази вечер е за забавление и срещи с приятели.

Здраво стиснатата му челюст се стегна още повече.

Тя потупа Андрю по ръката.

— Хайде да си намерим места, докато все още има свободни.

Мъжът се усмихна.

— Нямам търпение да опитам шоколадовите трюфели, които си донесла за мен.

Джаксън им кимна, когато минаха покрай него, и направи както го беше помолила. Остави я на мира до края на вечерта. Не се появи и на закуска на следващата сутрин. Всъщност, не се появи, докато не оставаха само десет минути до появяването му като Добрия старец.

Преоблече се в малката тоалетна и почти не обърна внимание на присъствието й, докато дете след дете сядаха в скута му. Изигра си ролята съвършено. Единственият човек, който беше наясно с напрежението помежду им, беше Вирджиния.

— Какво ви става и на двамата? — попита тя Канди, докато й помагаше да почисти пекарната.

Джаксън си беше тръгнал, без да каже и дума, когато двата му часа бяха приключили, и тъй като в магазина вече беше тихо и спокойно, след като децата си бяха отишли, бе освободила Стив по-рано, за да направи някои последни покупки преди Коледа.

— Мислех си, че ще се скарате снощи в ресторанта — продължи Вирджиния. — Джаксън изглеждаше наистина ядосан, след като те видя с Андрю. И цялото това мълчание днес. И двамата ме подлудявате. Очаквам всеки момент да избухне бомба.

Канди грабна метлата и започна да мете.

— Значи ставаме двама. Имам чувството, че когато съм около него трябва да внимавам много какво казвам или правя. Като деца прекарвахме толкова много време заедно. Тогава можех да разчета всяка негова емоция, а сега изобщо не мога да го разбера. Появява се и иска развод, разказвайки ми за онази важна бизнес сделка, която не може да чака. Флиртува с мен, а след това ме игнорира. — Младата жена поклати глава. — Андрю ме разпитва какво става между мен и Джаксън.

— Каза ли му за брака ви?

— Защо? Вдругиден ще подпиша документите и Джаксън ще си тръгне. И никой нищо няма да узнае! Тогава, най-накрая, ще мога да се концентрирам върху една истинска връзка с Андрю.

— Обичаш ли го?

Канди спря по средата на едно замахване, стискайки метлата още по-силно.

— Това беше много отдавна. Бях млада и наивна. Вече не обичам Джаксън.

Приятелката й повдигна вежди:

— Не говорех за него.

— О! Аз… ъъм… много харесвам Андрю. Веднъж като приключа с развода си, ще можем да продължим напред.

— Мислиш, че ще бъде толкова лесно да забравиш Джаксън?

Канди не отговори, защото, гледайки въпросително повдигнатите вежди на приятелката си, вече знаеше отговора.