Уилям Пол Йънг
Колибата (3) (Там, където можем да срещнем Бог…)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shack, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Уилям Пол Йънг

Заглавие: Колибата

Преводач: Валентина Атанасова-Арнаудова

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Отговорен редактор: Вера Янчелова

Редактор: Ангелин Мичев

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978-954-26-0947-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3525

История

  1. — Добавяне

2.
Настъпващият мрак

Нищо не ни прави така самотни, както нашите тайни.

Пол Турние

По някое време през нощта неочаквано задуха чинук[1], който освободи долината Уиламет от ледената хватка на бурята и от нея остана помен само в най-дълбоките сенки. След по-малко от двайсет и четири часа бе топло като в началото на лятото. Мак спа дълбоко, без да сънува, и нощта отлетя като миг.

Когато най-сетне се накани и стана от дивана, със смайване и известно разочарование откри, че бляскавите ледени украшения навън са се стопили, но се зарадва, когато час по-късно се появиха Нан и децата. Изтърпя очакваното сърдито мърморене, че не е занесъл окървавените си дрехи в пералното помещение, но то бе последвано от подобаващо охкане и ахкане при прегледа, което му достави огромна наслада. Почувства се обграден с внимание — Нан почисти раната му, превърза го и го нахрани. Той не спомена нищо за бележката, макар тя да не излизаше от мислите му. Не искаше да тревожи Нан с нещо, което по всяка вероятност щеше да се окаже злонамерена шега.

Малките отклонения от обичайното ежедневие, като ледената буря например, бяха приятен, макар и кратък отдих от обременяващото присъствие на неговата неотменна спътница — Безутешната тъга, както той я наричаше. Скоро след лятото, в което Миси изчезна, Безутешната тъга обгърна Мак като невидимо наметало с почти реална тежест и приведе раменете му. Погледът му издаваше умора, дори усилията да се отърси от нея бяха изтощителни — сякаш се беше сраснал с тъмните й дипли на отчаяние. Хранеше се, работеше, обичаше, мечтаеше и се смееше, обвит в това тежко наметало от сиво олово, с мъка газеше през мрачното униние, което хвърляше своята сива сянка върху всичко наоколо.

Понякога усещаше как Безутешната тъга стяга гърдите и сърцето му като в обръч и от очите му бликаха сълзи, докато те напълно пресъхнат. Друг път сънуваше, че краката му затъват в лепкава кал и за миг зърва Миси да тича по пътеката далеч напред с червена памучна рокличка на ярки златисти цветя, които проблясват между дърветата. Тя не подозираше, че след нея се промъква зловеща сянка. Въпреки отчаяните му опити да извика, за да я предупреди, от гърлото му не се изтръгваше нито звук, винаги закъсняваше и не му достигаха сили да я спаси. Рязко се изправяше в леглото, с измъчено тяло, плувнало в пот, а вълни на гадене, вина и скръб се надигаха в него и го давеха в някакъв сюрреалистичен въртоп.

Историята с изчезването на Миси, за жалост, прилича на много други. Това се случи през уикенда преди Деня на труда[2], в последните весели летни дни преди началото на учебната година. Мак смело реши да заведе трите си по-малки деца на последно къмпингуване до езерото Уалоуа в Североизточен Орегон. Нан се бе записала в курс за повишаване на квалификацията в Сиатъл, едното от двете по-големи момчета беше в колежа, а другото работеше като помощник-възпитател в летен лагер. Но Мак бе уверен, че притежава подходящата комбинация от умения за оцеляване в природата и способност да полага майчински грижи. Все пак Нан го бе научила на някои неща.

Жажда за приключения и трескаво очакване бяха завладели всички и в къщата цареше оживление. Следвайки плана, Мак и децата бяха заети с натоварването на почти половината покъщнина в микробуса. В един момент сред суматохата Мак реши, че се нуждае от почивка, пропъди Юда, домашния котарак, от любимото си кресло и се отпусна в него. Тъкмо се канеше да включи телевизора, когато Миси доприпка при него с малка плексигласова кутия в ръце.

— Може ли да взема колекцията си с насекоми на къмпинга? — попита тя.

— Искаш да поразходиш буболечките си? — промърмори Мак, без да й обърне много внимание.

— Татко, не са буболечки, а насекоми. Виж колко много имам.

Мак с неохота се обърна към дъщеря си, която, щом видя, че е привлякла вниманието му, започна да обяснява съдържанието на скъпоценната си кутийка.

— Виж, има два скакалеца. На онова листо е гъсеницата ми, а някъде тук… Ето я! Виждаш ли калинката? Имам и една муха и няколко мравки.

Докато детето описваше колекцията си, Мак си даваше вид, че му е интересно, и кимаше.

— Е — завърши Миси, — може ли да ги взема?

— Разбира се, скъпа. Можем да ги пуснем на свобода.

— Не, не може да ги вземеш, Миси — обади се глас откъм кухнята, — колекцията ти трябва да остане у дома. Повярвай ми, скъпа, тук е по-безопасно за тях.

Нан надникна през вратата и шеговито свъси вежди към Мак. Той сви рамене.

— Опитах, скъпа — прошепна той на дъщеря си.

— Ррр — изръмжа Миси. Но примирена, че битката е загубена, взе кутията си и излезе.

В четвъртък вечерта микробусът вече беше тежко натоварен, а стоповете и спирачките на ремаркето — проверени. Рано в петък сутринта, след като Нан за последен път инструктира децата да се пазят, да слушат, да си мият зъбите сутрин, да не пипат котки с бели ивици на гърба и куп други неща, всеки пое по своя път: Нан — на север към Вашингтон по магистрала 205, а Мак и тримата „амигос“ — на изток по 84-а. Планът бе да се върнат вечерта на следващия вторник, точно преди първия учебен ден.

Дори самото пътуване през каньона на река Колумбия е вълнуващо преживяване. През късното лято красотата на поречието спира дъха, от двете страни на пътя като сънливи от топлината стражи се извисяват прорязаните от реката скалисти плата. Септември и октомври предлагат най-хубавото време в Орегон. Циганското лято обикновено настъпва около Деня на труда и се задържа до Деня на Вси светии, когато внезапно се застудява и се занизват неприятни дъждовни дни. Тази година не бе изключение. Движението по магистралата не беше натоварено, времето беше чудесно и компанията почти не забелязваше как минават часовете и километрите.

Спряха до водопада Мълтнома[3] да купят книжка за оцветяване и пастели за Миси, както и два евтини водоустойчиви фотоапарата за Кейт и Джош. После решиха да изкачат краткото разстояние по пътечката до моста, от който се виждаше водопадът. Някога е имало пътека, която е заобикаляла най-големия вир и е отвеждала до плитка пещера зад буйно падащата вода, но за съжаление, вече бе преградена от парковите служители заради ерозията. На Миси това място страшно й хареса и дълго умолява баща си да разкаже легендата за красивата индианска девойка, дъщеря на вожда на племето мълтнома. Накрая Мак склони и разказа за пореден път историята, докато всички се взираха през облаците фини водни пръски, които забулваха каскадата.

Главната героиня в тази история бе принцеса, единствено дете на възрастен вожд. Старецът безкрайно много обичал дъщеря си и й избрал добър съпруг — млад воин, вожд на племето клатсоп, в когото знаел, че тя е влюбена. Двете племена се събрали, за да празнуват заедно сватбата, но преди веселието да започне, ужасна болест се разпространила сред мъжете и покосила мнозина.

Старейшините и вождовете седнали да обсъдят какво могат да сторят, за да се избавят от тази напаст, която бързо погубвала воините им. Най-възрастният шаман си спомнил, че неговият баща, в залеза на живота си, предсказал ужасна болест, която можела да бъде спряна само ако непорочна дъщеря на вожд доброволно пожертва живота си за своя народ. За да се сбъдне пророчеството, момичето трябвало да изкачи една стръмна урва, надвиснала над Голямата река, да скочи оттам и да намери смъртта си върху скалите долу.

Двадесет девойки, всичките дъщери на вождове, били повикани пред съвета. След дълго обсъждане старейшините решили, че не могат да искат толкова скъпа жертва от тях, особено заради пророчество, в чиято истинност не били убедени.

Но болестта продължила да сее смърт сред мъжете и младият воин, бъдещият жених на принцесата, също заболял от нея. Тя много го обичала и дълбоко в сърцето си знаела какво трябва да направи. След като облекчила треската му и нежно го целунала по челото, незабелязана от никого, напуснала селото.

Вървяла цяла нощ и цял ден, за да стигне до мястото, за което се говорело в легендарното предсказание — висока скала, надвесена над Голямата река, от която се виждали далечните земи навред. Отправила молитва към Великия дух и принесла себе си в жертва — скочила без колебание към стърчащите долу скали.

На следващата сутрин болните мъже в индианските селища се събудили отново здрави и силни. Радостта им била голяма и всички започнали да празнуват, но младият воин забелязал, че любимата му е изчезнала. Когато мълвата за това се разнесла, хората се досетили какво е станало и много от тях се запътили към мястото, където знаели, че ще я намерят. Мълчаливо се събрали около безжизненото й тяло в подножието на стръмната урва и съкрушеният баща се обърнал към Великия дух с молба саможертвата й да бъде запомнена вовеки. В този миг от мястото, откъдето скочила девойката, бликнала вода, която постепенно образувала красив вир в краката им.

Миси обожаваше тази легенда почти колкото Мак. Тя притежаваше всички елементи на класическия сюжет за изкупление и не се различаваше много от библейската история за Исус, която дъщерята на Мак добре познаваше. И в индианската легенда се разказваше за любящ баща и саможертвата на единственото му дете, предсказана от пророк. От любов детето по своя воля се лишило от живота си, за да избави своя любим и своя народ от сигурна смърт.

Но този път Миси не каза нито дума, когато баща й свърши разказа. Вместо това, бързо се обърна и закрачи обратно към микробуса, сякаш искаше да каже: „Не ми се стои повече тук. Да тръгваме“.

Направиха кратък престой в Худ Ривър[4], за да обядват набързо, и продължиха към град Ла Гранде, който стигнаха в ранния следобед. Там се отклониха от 84 магистрала по друга — „Уалоуа Лейк“ — която щеше след още сто и трийсет километра да ги отведе до градчето Джоузеф. Езерото и къмпингът, където щяха да се установят, бяха само на няколко километра от него. След като намериха мястото, бързо устроиха бивака си — може би не точно така, както би харесало на Нан, но все пак функционално.

Първата вечеря бе традиционна за семейство Филипс: пържола от бут, маринована в специален сос „Ънкъл Джоус“. За десерт хапнаха кексчетата, които Нан бе опекла предишната вечер, и ваниловия сладолед, който носеха в хладилната чанта.

Вечерта, докато седеше сред трите си деца и заедно с тях, вместо да гледа телевизия, се смееше и наблюдаваше един от най-великите спектакли на природата, в сърцето на Мак нахлу неочакван прилив на радост. Великолепните ярки нюанси на залеза оцветяваха няколкото облака, които сякаш бяха чакали зад кулисите точно тази вечер, за да изиграят своята звездна роля в уникалния спектакъл. Мак си помисли, че е човек, богат с всичко, което имаше смисъл за него.

Докато разчистваха след вечерята, се спусна тъмнината. Елените — чести и понякога досадни посетители на това място — си бяха отишли да спят. Започна смяната на нощните пакостници: еноти и катерички тършуваха наоколо в търсене на забравена навън храна. Семейство Филипс, запалени планинари, знаеха това от опит. Първата нощ, която бяха прекарали тук преди време, им бе коствала четири пакета оризови пръчици, кутия шоколадови бонбони и всичките им бисквити с фъстъчено масло.

Преди да стане твърде късно, четиримата си направиха кратка разходка — отдалечиха се от глъчката и лагерните огньове и си намериха тъмно и тихо местенце, където можеха да полегнат и да се взират с удивени очи към Млечния път. Гледан от планината, където градските светлини не осветяваха небето, той изглеждаше зашеметяващо ярък. Мак можеше да лежи с часове с поглед, зареян в безкрая. Чувстваше се невероятно малък и все пак в мир със себе си. От всички места, на които усещаше присъствието на Бог, тук, сред природата под звездите, то бе най-осезаемо. Сякаш чуваше небесните светила да пеят химни в прослава на Създателя и макар с известна неохота, мислено им пригласяше.

После се върнаха в къмпинга и след обичайните вечерни приготовления Мак помогна на всяко от трите деца да се настани удобно в спалния чувал. С Джош се помолиха преди сън, а след това и с Кейт, но когато дойде ред на Миси, тя пожела, вместо да казват молитва, да си поговорят.

— Татко, защо е трябвало да умре?

В първия миг Мак не се досети кого има предвид Миси, но после осъзна, че тя все още мисли за принцесата от племето мълтнома.

— Скъпа, не е трябвало, тя сама е избрала да умре, за да спаси народа си. Били са много болни и е искала да оздравеят.

Последва мълчание и Мак знаеше, че в тъмнината се оформя следващ въпрос.

— Наистина ли се е случило?

Този въпрос бе зададен от Кейт, която беше слушала разговора с интерес.

— Кое наистина ли се е случило?

— Наистина ли индианската принцеса е умряла? Истина ли е тази история?

Мак се замисли, преди да отговори:

— Не знам, Кейт, това е легенда, а понякога легендите се разказват, за да ни научат на нещо.

— Значи не се е случило наистина? — попита Миси.

— Може и да се е случило, съкровище. Понякога в основата на легендите лежат истински случки.

След кратко мълчание последва нов въпрос:

— И смъртта на Исус ли е легенда?

Мак знаеше, че умът на Кейт усилено работи.

— Не, скъпа, това е истинска история… и знаеш ли какво? Мисля, че тази за индианската принцеса вероятно също е истинска.

Той изчака, докато момичетата обмислят думите му. След малко Миси попита:

— Великия дух да не би да е друго име на Бог… таткото на Исус?

Мак се усмихна в мрака. Явно вечерните молитви на Нан с децата даваха резултат.

— Предполагам. Подходящо име е, защото Бог е Дух и е Велик.

— Тогава защо е толкова лош?

Аха, значи това се е въртяло в малката й главичка цял ден, помисли си Мак.

— Какво имаш предвид, Миси?

— Великия дух е накарал принцесата да скочи от високата скала, а Исус — да умре на кръста. Мисля, че това е много лошо.

Мак бе поставен натясно. Не знаеше как да отговори. На шест и половина години, Миси задаваше въпроси, с които мъдреците се бореха от столетия.

— Скъпа, Исус не е мислел, че неговият татко е лош. Знаел е, че е изпълнен с любов, и много го е обичал. Татко му не го е накарал да умре. Исус сам е избрал да постъпи така, защото той и Бог обичат теб, мен и всички по света. Избавил ни е от болестите, също както принцесата — племето си.

Последва много дълго мълчание и Мак започна да се пита дали момичетата не са заспали. Точно когато се канеше да ги целуне за лека нощ, тихо и треперливо гласче наруши тишината:

— Татко?

— Да, скъпа?

— И аз ли някога ще трябва да скоча от скала?

Сърцето на Мак се сви, когато разбра каква е била истинската причина за този разговор. Прегърна малкото си момиче и силно го притисна към себе си. С малко подрезгавял глас ласкаво отвърна:

— Не, скъпа. Никога, никога няма да поискам да правиш това.

— А Бог ще поиска ли от мен да скоча от скала?

— Не, Миси. Никога няма да поиска да направиш подобно нещо.

Тя се сгуши в обятията му.

— Добре. Прегърни ме още по-силно. Лека нощ, татко. Обичам те.

Скоро момиченцето се унесе в дълбок сън, изпълнен само с красиви видения, и Мак внимателно я сложи обратно в спалния чувал.

— Добре ли си, Кейт? — прошепна той и целуна другата си дъщеря за лека нощ.

— Да — отвърна тя шепнешком. — Татко?

— Какво, съкровище?

— Тя задава умни въпроси, нали?

— Разбира се. Сестра ти е необикновено малко момиче, също като теб, само че ти вече не си толкова малка. Хайде, поспи, че ни очаква дълъг ден. Сладки сънища, скъпа.

— И на теб, татко. Обичам те безкрайно!

— И аз те обичам с цялото си сърце. Лека нощ.

Мак затвори ципа на палатката, извади носната си кърпичка и изтри сълзите, които се стичаха по бузите му. Благодари мислено на Бог и отиде да си свари кафе.

Бележки

[1] Топъл местен вятър. — Б.пр.

[2] Национален празник в САЩ, отбелязван в първия понеделник от месец септември. — Б.пр.

[3] Най-високият водопад на река Колумбия в щата Орегон. — Б.пр.

[4] Град в Орегон, носещ името на близкия приток на р. Колумбия. — Б.пр.