Уилям Пол Йънг
Колибата (21) (Там, където можем да срещнем Бог…)

Благодарности

Донесох на трима свои приятели един камък. Беше къс скала, нейде от пещерите на моите преживявания. Тримата — Уейн Джейкъбсън, Брад Къмингс и Боби Даунс — с огромна доброта и търпение ми помогнаха да изсека излишното от този камък, докато освободя чудото, скрито в него.

Уейн бе първият, който видя книгата в тази история и отдели от ценното си време, за да ме насърчи да я публикувам. Ентусиазмът му запали другите двама да я доизгладят и подготвят за по-широка публика (надяваме се в недалечно бъдеще да бъде създаден и филм по книгата). Двамата с Брад свършиха по-голямата част от работата по трите чернови, които постепенно се превърнаха в окончателната версия. Те обогатиха разказа със своите прозрения за това как би могъл да се държи Бог, придадоха достоверност на страданието и изцелението на Мак. Вложиха цялата своя енергия, талант и професионализъм, така че качеството на творбата, която сега държите в ръце, до голяма степен се дължи на тяхната всеотдайност. Благодарение на уникалния си опит в киното, Боби ни помогна да направим сюжета по стегнат и по-драматичен. Можете да посетите Уейн на www.lifestream.org. Брад — на www.thegodjourney.com, а Боби — на www.christiancinema.com. Много съм привързан и към тримата!

Много хора бяха съпричастни към проекта и вложиха от времето и сърцата си, за да добавят важни щрихи, да изразят мнение, одобрение или неодобрение, оставяйки част от живота си в този роман. Сред тях са Мариса Гилиери и Дейв Олдрич, отговорни за оформлението, Кейт Лапин и особено Джули Уилямс, която помогна в цялостната изработка. Множество приятели успяха да вместят в графиците си насърчаване и помощ при редактирането, най-вече на ранните версии. Някои от тях са Острейлия Сю, невероятният Джим Хоули в Тайван и разбира се, братовчед ми Дейл Брунески в Канада.

Следва цяла плеяда личности, чиято проницателност, далновидност, приятелска подкрепа и насърчение бяха особено важни за мен. Благодарности към Лари Джилис в Хаваи, приятеля ми Дан Полк във Вашингтон, Мери-Кей и Рик Ларсън, Майкъл и Рене Харис, стопанството на Гундерсон в Боринг, Орегон, към компанията в Ди Си Ес, близкия ми приятел Дейв Сарджънт в Портланд, отделни хора и семейства от Североизточната портландска община, както и към фамилиите Клознър, Фостър, Уестън и Дънбър от град Естакада.

Изпълнен съм с признателност към клана Уорън (наброяващ вече около стотина души), чиито членове помогнаха на Ким да ме измъкне от мрачния период, на родителите ми и канадското ми семейство — Йънг, Спароу, Брунески, и всички останали фамилии. Обичам те, лельо Руби! Знам, че напоследък преживяваш доста трудности. Освен това, нямам думи да изразя безкрайната си любов към Ким, децата ни и двете ни невероятни снахи — Кортни и Мишел, които скоро ще ни родят внучета.

Творчески стимул ми дадоха някои големи мислители, които вече не са между живите: Жак Елюл, Джордж Макдоналд, Ейдън Тоузър, Клайв Луис, Джубран Халил Джубран, Инклингите^[1] и Сьорен Киркегор. Но съм благодарен и на писатели и оратори като Рави Закериас, Малкълм Смит, Ан Ламот, Уейн Джейкъбсън, Мерилин Робинсън, Доналд Милър и Мая Ангелу, които са само част от тях. Музикалните влияния бяха разнообразни — по малко от „Ю Ту“, Боб Дилън, Моби, Пол Коулмън, Марк Нопфлър, Джеймс Тейлър, Бибо Нормън, Мат Уерц (много специален за мен), Никол Нордман, Еймъс Лий, Кърк Франклин, Дейвид Уилкокс, Сара Маклаклан, Джаксън Браун, „Индиго Гърлс“, „Дикси Чикс“, Лари Норман и особено Брус Кокбърн.

Благодаря ти, Анна Райс, че толкова хареса тази история и я обогати с музикалната си дарба. Това беше невероятен подарък за (мен) нас.

Повечето от нас са преживявали скръб, губили са мечтите си и сърцето им е страдало, всеки носи свои неповторими рани и има своя „колиба“. Моля се и вие да получите същата милост като мен и неизменното присъствие на Татко, Исус и Сараю да ви изпълва с неописуема радост и вдъхновение.