Артуро Перес-Реверте
Слънцето на Бреда (12)

Откъси от „Цветя на поезията“

дело на някои придворни дарования

Отпечатани през XVII век без общо заглавие.

Съхранени в отдел „Графство Гуадалмедина“ при архива и библиотеката на херцозите Дел Нуево Естремо (Севиля)

От дон Франсиско де Кеведо

Посвещава се на маркиз Амбросио Спинола, военачалник на католическите войски във Фландрия

Сонет

Това, което гърците пред Троя

постигнаха с ума на Одисея,

не с дървен кон във нашта епопея

постигнахме — със смелостта ти в боя.

 

Пред стъпките на твоите ескадрони

изтръпнаха и Фризия, и Бреда.

Със твоето оръжие победа

дари ни и предателя прогони.

 

Бунтовните земи на колене постави,

пред краля ни положиха доспехи

смирено еретиците корави.

 

Войниците ти Фландрия превзеха,

в Италия смъртта ти ни остави

без тебе, Спинола, и без утеха.

От дон Франсиско де Кеведо

На Иниго Балбоа, в старостта му

Сонет

Ще кажа, нека Бог ми е свидетел,

че в моите очи докрай са равни

идалгото, що води битки славни

и баското момче до своя благодетел.

 

В сърцето спомен и тъга, поравно,

родиха разказ за войник достоен,

тъй верен, че навред полята бойни

оплакват тези битки стародавни.

 

Светът тъжи за него, но за теб нали

бе щастие, че редом с него се сражава

и всеки, тези страници разгърнал

 

ще помни смелостта му и дали

не мога и сега да се надявам,

че в тези редове Диего се е върнал?

Защитата на укреплението Терхейден

От дон Педро Калдерон де ла Барка

Фрагмент от трето действие на прочутата пиеса „Обсадата на Бреда“

ДОН ФАДРИКЕ БАСАН

О, ако Хайнрих беше стигнал

в тоз устрем свой до нас сега така

щастлив би бил тогаз денят,

щом наште намерения постигнем!

 

ДОН ВИСЕНТЕ ПИМЕНТЕЛ

Не сме такива късметлии

подобно щастие да ни споходи.

 

КАПИТАН АЛОНСО ЛАДРОН

А вместо туй ще срещне несъмнено

страхливците, с които се боя,

че без усилие голямо би се справил —

те все свети Сантяго призовават,

но чуят ли „Испания! На бой!“

макар да казват, че го уважават

като патрон и покровител наш

то тутакси започват да разправят,

че за победа ние сме готови

щом трябва, дявола дори да призовем,

че в битките, освен кама и дага

и Бог, и дяволът ще ни помагат.

 

ДОН ФРАНСИСКО ДЕ МЕДИНА

Ако по пътя за Антверпен пристига,

италианците ще трябва да го срещнат.

ДОН ФАДРИКЕ

Да, струва ми се,

пробив в лагера ни има.

 

АЛОНСО

За Бога, нека тез италианци

със пробива сами да се оправят,

а този път испанците

изглежда, настрани остават.

 

ДОН ФАДРИКЕ

Не казвайте това!

Че току-виж, полковник Де ла Дага

избрал ви заедно със другите испанци

в разгара на най-тежката борба

и вие да въртите свойта шпага.

 

ДОН ГОНСАЛО ФЕРНАНДЕС ДЕ КОРДОВА

Неподчинение?

 

ДОН ФАДРИКЕ

Не точно!

Но мъж ли е мъжът, когато той

стоманата във ножница прибира?

Какъв испанец си ако, щом бой започне

във задните редици се намираш?

 

ДОН ГОНСАЛО

Но все пак, щом сме на война

на заповедите ще се покоряваш

Атаки има славни не една,

но колко по-голяма е честта,

ако до смърт редута отбраняваш!

 

ДОН ФАДРИКЕ

Ако покорството не беше по-достойно,

какви заплахи биха ни възпрели?

 

АЛОНСО

Да, господа, фламандците ще трябва да разбием

сражението пак е приемливо —

че Бог да пази, ако нос провесим

и днес все пак на бойното поле ще идем,

а оцелеем ли, нас утре ще избесят.

ДОН ВИСЕНТЕ

Охо, добре се бият!

ДОН ФАДРИКЕ

Как добре се сливат

звънът стоманен и

на барабаните гласът!

 

ДОН ФЕДЕРИКО ДЕ МЕДИНА

На небесата да се молим

на напора дано да удържат!

ДОН ФАДРИКЕ

Нима италианците отстъпват?

 

АЛОНСО

Страхливци са!

Щом яростен врагът е

назад без срам набързо се отдръпват!

 

ДОН ГОНСАЛО

Но ето Де ла Дага…

 

АЛОНСО (Настрани)

С противен прякор,

Бог да му помага.

 

ДОН ГОНСАЛО

Как смело води своите испанци —

не ще отстъпят, туй личи веднага!

ДОН ФАДРИКЕ

А ето, аз, покорен на закона

стоя си тук и шпагата не вадя,

когато там се бият без пощада

и в люта битка защитават трона!

Нима е лесно настрани да страдам

по заповед врага да не нападам —

но туй покорство е пред кралската корона!

 

ДОН ВИСЕНТЕ

На укреплението май това е краят.

Врагът разкъса фронта ни, така е —

ако разбирам туй, което чувам,

в града тез нови сили ще нощуват.

 

АЛОНСО

В града ли? Как така?

 

ДОН ФАДРИКЕ

В града ли, казваш?

Каквато и да е заповедта,

врагът не бива там да се показва!

 

ДОН ВИСЕНТЕ

Е, господа, да видим

какво сега ще каже генералът.

Така ли ще оставяме града?

 

ДОН ГОНСАЛО

Да, няма спор, това ще е беда,

но подчинението не проваляй!

 

ДОН ФАДРИКЕ

Заповедта е важна без съмнение,

но може да не й се подчиним,

изпаднем ли в подобно положение!

 

ДОН ВИСЕНТЕ

Спокойно, дързостта да стихне

и вижте как във този миг

и вятърът дори утихна,

и слънцето приведе лик

да види този храбър мъж

как хората си призовава

как праща ги още веднъж

и те срещу врага застават.

Не виждате ли само как

отново преграден е пътят

и може да измрат до крак,

но вече няма да отстъпят?

Геройство туй е, Карлос Рома,

и то ти носи вечна слава,

дано испанската корона

дари те, както заслужаваш —

със санове и еполети,

със гербове и със награди,

защото твоят подвиг светъл

на всички ни дари отрада.

Италианците отново

на бойното поле се връщат

дано със тази смелост нова

успехът им се върне също!

На нас, на храбрите испанци

не се зловиди чужда слава —

да, виждам, днес италианци

венеца лавров заслужават!

 

ДОН ФРАНСИСКО ДЕ МЕДИНА

Но не по-малка чест се пада

на тез, що знамето спасяват,

и те без милост и пощада

до смърт под него се сражават.

Испанци шепа бяха само,

поведени от Де ла Дага,

но за стотина смели бяха

и само с голите си шпаги

те англичаните възпряха.

 

ДОН ГОНСАЛО

Кажете ми, кой там напред ги води —

по смелост той на Хектор не отстъпва!

 

АЛОНСО

Диего Алатристе-и-Тенорио,

пред него всеки враг от страх изтръпва,

тоз мъж израсъл е сред звън стоманен

и като Марс във битки е отхранен.

 

ДОН ГОНСАЛО

Дано в тоз ден на слава

и Алатристе с почести покрият

от Рома не по-малко заслужава —

той редом с тез, които там се бият

Испания с победата дарява —

дано Терхейден никой не забравя!

 

ДОН ФАДРИКЕ

Да, ето как позорно

фламандците си плюят на петите.

Ще трябва скоро кротко и покорно

да ни отворят на града вратите;

врагът обърнат в бягство и разбит е —

Испания, с победа увенчана,

отново гордо челото си вдига

светът разбра — владеем ний земите

оттук, та чак додето поглед стига!

Трябва да се отбележи, че стиховете в курсив са взети от оригиналния ръкопис, тъй като не са намерени отпечатани в „Първата част на Комедиите на дон Педро Калдерон де ла Барка“, събрани от дон Хосеф, негов брат, видяла бял свят в Мадрид, през 1636 г., както не е открита и причината, поради която поетът ги е премахнал.