Людвик Йежи Керн
Събуди се Фердинанд (6)

VI

Директорът на цирка прие Фердинанд незабавно.

— Какво можете да правите? — попита той и запали лулата си.

— Мога да съчинявам тутакси стихове по поръчка — каза Фердинанд.

Директорът се обгради с облак тютюнев дим.

— Стихове, стихове… — иронично рече той. — Какво умение е това да съчиняваш стихове по поръчка. Познавам мнозина, които го правят.

Фердинанд се почувства много неловко.

„Е, братле! — помисли си той. — Сега вече нищо не може да те спаси, ще лежиш в дранголника. От стихчета не можеш да спечелиш, няма с какво да си платиш глобата и ще те тикнат в затвора, защото съдебните присъди не са шега работа.“

— Естествено — стигна до него иззад облака тютюнев дим, — в цирка може да се съчиняват стихчета, но това трябва да се направи така, че да излезе номер. Знаете ли какво е номер?

— Номер това е първи, втори, трети, четвърти, пети и тъй нататък — отвърна Фердинанд.

— Несъмнено вие сте прав. Цифрите също могат да бъдат номера — каза директорът. — Но в цирка с думата номер се определя, как да ви обясня, се определя… — директорът се мъчеше да намери най-доброто обяснение — с две думи: номер означава цирков номер. Разбирате ли?

— Струва ми се, че разбирам — отвърна Фердинанд, като се стараеше да направи на директора колкото може по-добро впечатление.

— И работата е в това, номерът да стане по възможност по-интересен и оригинален. Надявам се, знаете, какво значи оригинален?

— Да ви призная, не съм много сигурен — каза Фердинанд, боейки се това да не е опасна дума, която после по някакъв начин ще му отмъсти.

— Оригинален, означава единствен, такъв, какъвто досега не е имало.

— Как мислите, аз оригинален ли съм? Единствен ли съм? Такъв, какъвто досега не е имало ли съм, а? — изрецитира на един дъх Фердинанд.

За миг директорът излезе от тютюневия облак и се вгледа по-внимателно във Фердинанд. После го обиколи няколко пъти, толкова отблизо, че Фердинанд почти остана с впечатление, че директорът го души.

— Без съмнение, вие сте единствен, вие сте такъв какъвто досега не е имало, с една дума, вие сте оригинален! — каза директорът след огледа.

— Ураа! — врясна Фердинанд.

— Не се радвайте толкова — охлади ентусиазма му директорът. — Външният вид още нищо не значи. Понякога някой има оригинална външност, а в изкуството е безличен или посредствен.

Като каза това, директорът направи няколко крачки и се върна зад облака си. Фердинанд имаше усещането, че разговаря с дух, който живее в тайнствена мараня и ту се показва, ту изчезва.

— Казвате, че можете тутакси да съчинявате стихчета по поръчка? — продължи почти невидим зад облака директорът.

— Да, мога.

— Къде сте участвали досега?

— На различни места…

— По-точно… — настояваше директорът.

— Преди всичко частно…

— У леля си на имения й ден ли?

— О, да, доста често! — гордо каза Фердинанд. — Нямате представа колко много лели имам аз.

— А като професионалист не сте ли работили?

— Работил съм, разбира се. Много пъти сме съчинявали стихове за професията и моите бяха най-хубавите.

— Нямам това предвид — каза директорът, — но както и да е. Вижте какво, в тези стихчета по поръчка би имало някакъв смисъл, ако от тях може да се направи интересен номер. Ако, например, публиката ви задава въпроси, а вие й отговаряте на въпросите със стихчета, които в момента съчинявате.

— Ама, моля ви се — каза Фердинанд. — Нека публиката да задава въпроси.

— Но това още не е всичко — продължи директорът. — Ако докато съчинявате стихчетата същевременно и играете на трапец, високо под купола на цирка…

— Мога и да играя — примирено рече Фердинанд.

— Като се държите за трапеца само с една ръка…

— Все едно, мога и с една ръка да се държа.

— За трапеца, който през цялото време се люлее напред-назад…

— Нека се люлее — съгласи се Фердинанд.

— При това вие трябва да висите с главата надолу…

— Съгласен, ще вися с главата надолу!

— В такъв случай готово! — радостно извика директорът, като изплува от тютюневия облак. — Имаме изключителен номер за новата програма!

— Един момент — с леден глас се обади Фердинанд. — Все още нямаме, все още нямаме, директоре.

— Защо? Какво има? — учуди се директорът. — Да не би внезапно да ви обзе страх?

— Страх ли? — засмя се Фердинанд. — Какво си мислите, директоре? Никой от нашия род никога не е изпитвал страх.

— Тогава какво има? — попита директорът, като размаха огромната си лула.

— Става въпрос за една дреболия, за която при други обстоятелства дори не бих споменавал. Искам да зная колко ще получавам за това съчиняване на стихчета по поръчка в отговор на въпроси, задавани ми от публиката, висейки с главата надолу и държейки се с една ръка за трапеца, който през цялото време ще се люлее напред-назад?

Директорът пусна голямо кълбо дим.

— Ами — процеди той, — мога да ви дам за това сто хиляди злоти.

— Много са — каза Фердинанд.

— Сериозно ли говорите? — извика директорът.

— Напълно сериозно. Дайте ми половината.

— За такъв номер искате само петдесет хиляди? — учуди се директорът.

— Напълно ми са достатъчни.

— В такъв случай да подпишем договора.

— Да подпишем.

Като подписаха договора, директорът подаде ръка на Фердинанд.

— Радвам се, че ще станете член на моята трупа! Ако искате, можем веднага да подпишем договор и за следващата програма.

— Има време — смънка Фердинанд. — Може би втори път няма да ме пипнат в телеконтрабанда…

— Какво казвате? — попита директорът. — Не ви чух.

— Нищо особено — рече Фердинанд. — Няма значение.

— Във всеки случай моля ви, веднага да започнете добросъвестно да упражнявате своя номер.

— Бъдете спокоен, директоре — каза Фердинанд. — Още днес започвам, особено висенето с главата надолу…

 

 

Когато господарят и господарката се прибраха вечерта в къщи, Фердинанд лежеше на креслото в малко странна поза. Задните му лапи заедно с опашката бяха на облегалката на креслото, а предните и главата — на пода. Креслото беше точно срещу включения телевизор.

— Пак не си загасил телевизора, преди да излезем — каза господарката на господаря. — Както винаги…

— Мислиш, че съм забравил ли? — каза господарят. — Нищо подобно! Оставих телевизора включен заради Фердинанд. Да не скучае сам в къщи.

— Ами че той спи…

— Спи ли?

— И при това погледни в каква необичайна поза, с главата надолу.

Господарят се приближи до креслото.

— Наистина — каза той замислено. — Въобще нашият Фердинанд е странно куче.

И като потупа няколко пътя Фердинанд, господарят извика, смеейки се:

— Ей, Фердинанд, събуди се!