Людвик Йежи Керн
Събуди се Фердинанд (4)

IV

Много скоро Фердинанд получи призовка за следващото дело.

Също розова като първата и също написана с много делови тон. Този път Фердинанд искрено се зарадва на призовката. Защото първия път се убеди, че в съда няма нищо страшно, а освен това малко скучаеше, та си помисли, че делото все пак ще бъде някакво развлечение в монотонния му живот.

В определения ден той се облече извънредно старателно и с лека стъпка се отправи към съда.

На входа го посрещна същият разсилен както и първия път.

— Как се чувствате, драги мой? — усмихнато го попита Фердинанд.

— Зле — кратко отвърна разсилният.

— Да не ви боли нещо? — заинтересува се Фердинанд.

— Задавих се на закуска — обясни разсилният и няколко пъти издълбоко се окашля.

— Мога ли да ви попитам с какво сте се задавили? — каза Фердинанд загрижено.

— С кафе, представете си, кафе с мляко — отвърна разсилният, и отново се окашля.

— Виждам, че доста се мъчите…

— Нямате представа колко е мъчително — отвърна разсилният, като продължаваше да кашля и да пръхти.

— Знам едно средство — каза Фердинанд, — което ще ви облекчи. Аз самият веднъж така се задавих и вече мислех, че ще умра, но благодарение на това превъзходно средство, както виждате, още съм жив и се радвам на отлично здраве.

— А с какво се задавихте? — попита разсилният, като кашляше толкова страшно, че лицето му цялото почервеня.

— Аз, представете си, се задавих с нещо далеч по-опасно от кафе с мляко, задавих се…

— Сигурно с кифла! — прекъсна го разсилният.

— Не, не познахте! — засмя се Фердинанд. — Представете си, задавих се с кокал.

— Сигурно е било някакво хрущялче от пиле?

— Ами! — възрази Фердинанд. — Задавих се с голям говежди кокал.

— Как е възможно такова нещо? — недоверчиво попита разсилният.

— Това е дълга история. Сега нямам време да ви я разказвам — каза Фердинанд и погледна големия стенен часовник. — След малко е моето дело и ще трябва да вървя. Но ми се иска да ви помогна. Обърнете се с гръб към мен.

Разсилният, който продължаваше да кашля, се обърна с гръб и тогава Фердинанд няколко пъти здравата го цапардоса по врата.

— Сега по-добре ли е? — попита той.

— О, много по-добре! — облекчено въздъхна разсилният. — Я ме ударете още няколко пъти.

— С удоволствие — каза Фердинанд, който умираше да помага на хората с каквото може. — Това е най-доброто средство, което знам. Моят стопанин го прилага винаги…

— Какъв стопанин? — любопитно попита разсилният, защото вече бе престанал да кашля.

— Друг път ще ви разкажа! — извика Фердинанд. — Сега трябва да вървя.

И като халоса за всеки случай разсилния още няколко пъти, той се понесе бързо към съдебна зала №6, където на високия подиум вече се бе събрала съдийската колегия.

— Обвиняеми, закъснявате — каза най-ниският съдия.

— Имах причини, ниско… тоест високоуважаеми съдии — каза Фердинанд.

— Вашите причини са ми известни — рече най-ниският съдия. — Когато му дойде времето, ще имам удоволствието да припомня и за тях.

— Да започваме вече — рече главният съдия. — Какво става със свидетеля, нещо не го виждам?

— Свидетелят не се яви, господин съдия, и няма да се яви — изквака секретарят.

— Открихте ли адреса му?

— Да, господин съдия. С голяма мъка. Най-напред се обърнах към телевизията. От телевизията ми обясниха, че не живее там, но ме посъветваха да пиша до Америка, където според тях свидетелят бил роден. Писах. Дойде отговор, че по всяка вероятност свидетелят Паток Доналд се намира някъде в Калифорния. Писах до Калифорния, откъдето, трябва да призная, много бързо изпратиха адреса на свидетеля. Оказа се, че той в никакъв случай не може да се яви на делото, тъй като е възпрепятстван по служебни и семейни причини, но за да е в изправност по отношение на присъдата, свидетелят собственоръчно е написал показания относно случая, който той добре си спомня.

„Тоя Доналд се оказа порядъчен — помисли си Фердинанд признателно. — Знаех си аз, че няма да ме изостави в такова безнадеждно положение.“

— У вас ли са тези показания? — попита главният съдия.

— Да, у мен са — изквака секретарят. — Ето ги! — добави той, като извади от папката с документите цял чаршаф от хартия.

— Прочетете ги! — нареди главният съдия.

— Ква, Патокът Доналд — зачете с пискливия си глас секретарят — кваква кваква ква ква, ква квакваквакваква, кваквакваква ква кваква кваква кваквакква, кваква ква, кваквакваквакваква ква…

— Достатъчно! — извика съдията. — Още много ли остава?

— О, много, още много има — отвърна секретарят.

— Това е достатъчно, повече няма нужда да четете.

— Интересно, на какъв език са тези показания — рече средният на ръст съдия. — Май не са на английски.

— Разбира се, че не са — отвърна най-ниският съдия. — Тези показания, ако се не лъжа, са написани на патешки език.

— Струва ми се, че сте прав, колега — каза главният съдия. — Това действително ще се окаже на патешки език. Знае ли някой от нас патешки?

И тримата съдии, а след малко и секретарят поклатиха отрицателно глави.

— В такъв случай ще трябва да намерим преводач, който да преведе това от патешки на нашия език. Вие, господин секретар, имате списък на преводачите.

— Да, имам — потвърди секретарят.

— Намерете, ако обичате, съответния преводач.

Секретарят взе дългия списък и внимателно започна да го преглежда. Стигна до края, а после още веднъж започна от началото.

— От патешки език няма преводач — изквака той накрая.

— В такъв случай анулираме показанията на свидетеля — каза главният съдия — и водим делото така, все едно че не ги е имало.

— Сега вече здравата загазих — промърмори си под носа Фердинанд.

— При това положение — взе думата средният съдия, — главната и единствена отговорност за посочените в обвинителния акт деяния носи само и единствено Фердинанд Великолепни.

— Още повече че Фердинанд Великолепни е в състояние да извърши деянията, посочени в обвинителния акт — добави най-ниският съдия. — Видях това със собствените си очи. Когато обвиняемият закъсня за делото, запитан за своето закъснение, той отвърна, че е имал причини. Какви бяха те? Те бяха следните: Преди да влезе в съдебната зала обвиняемият Великолепни биеше с юмруци нашия съдебен разсилен. И то в гърба!

— Високоуважаеми съдии, аз исках само да го облекча — извика Фердинанд.

— И вие наричате това облекчение — да блъскате възрастния човек с юмруци по гърба? — иронично попита главният съдия.

— Това, високоуважаеми съдии, е най-доброто средство при задавяне — рече Фердинанд.

— Стига шеги! — извика най-високият съдия. — След всичко, което чух, за мен вече е ясно, че обвиняемият Фердинанд Великолепни действително е извършил деянията, в които се обвинява. Вземайки това под внимание, осъждам обвиняемия Фердинанд Великолепни да заплати петдесет хиляди злоти глоба, а в случай на неплатежоспособност присъдата да се замени с пет месеца затвор.

— Браво! — извика Фердинанд и изръкопляска. — Чудесно го казахте, високоуважаеми съдии! Браво, браво и още веднъж браво!

Съдиите се спогледаха и бързо излязоха от съдебната зала. Подир тях като сянка се измъкна секретарят с пискливото гласче.

Когато затвориха вратата след себе си, главният съдия каза на колегите си:

— Тоя май е някакъв луд!

— И на нас тъй ни се струва — прошепнаха останалите.