Людвик Йежи Керн
Събуди се Фердинанд (14)

III

Когато най-сетне стигнаха гората и слязоха от колите, първото чувство, което обзе Фердинанд, беше желание да си потича на воля между дърветата и смриковите храсталаци. С върховно усилие се овладя и заедно с останалите ловци отиде на една малка поляна! Тук избраха кой да ръководи лова. Избраха аптекаря поради дългогодишния му опит и ловните му успехи. Първоначално предложиха тази чест на Фердинанд, за да почетат участието му в лова. Фердинанд обаче много елегантно благодари за оказаното му доверие, като скромно отбеляза, че това е едва първият лов в живота му и че може би на следващия вече ще приеме тази чест без никакви уговорки.

— Ще ловуваме зайци — каза аптекарят. — Всеки от ловците има право да застреля три парчета. Тъй като сме единадесет души, трябва общо да уловим три пъти по единайсет заека, един момент… Колеги, колко прави три по единайсет?

— Трийсет и три — прошепна Фердинанд.

— Именно, трийсет и три! — потвърди аптекарят. — Като се има пред вид, че вие всички сте изключителни стрелци, аз съм сигурен, че довечера, когато се съберем около традиционния огън, за да се подкрепим с традиционния бигос, трийсет и трите заека ще бъдат не толкова живо колкото по-скоро мъртво доказателство за нашите стрелкови възможности.

— Все пак разчитайте само на трийсет — полугласно промърмори Фердинанд.

— Защо, скъпи Фердинанд?

— Защото аз сигурно нито веднъж няма да улуча.

— Какво говорите! — запротестира управителят на аптека „Крокодил“.

— Няма да е чак толкова зле! — ревнаха останалите ловци.

— Честна дума, няма да улуча — каза Фердинанд.

— В началото на всички така им се струва, а после се оказва, че всеки изстрел попада в целта — каза аптекарят и потупа Фердинанд по рамото. — Не се безпокойте, скъпи Фердинанд.

— Хич не се безпокойте! — ревнаха останалите участници в лова.

— Но нещо ми подсказва, че няма да уцеля нито веднъж и това си е — упорстваше Фердинанд.

— Горе главата, скъпи Фердинанд, всичко ще бъде наред — успокояваше го аптекарят, а другите повтаряха след него:

— Наред!!!

— А сега, колеги, да вървим към постовете! — рече ръководителят на лова и като метна пушката си на рамо, тръгна напред.

След него един подир друг избързаха ловците, като също метнаха пушките си на рамо. Последен крачеше Фердинанд, който допря рога до устата си и вървейки, започна да тръби, в такт със стъпката на ловците.

Вървяха така около час, а може би и два часа, докато стигнаха края на обраслата с храсталаци гора. Оттатък гората се простираше поле, на което растяха едри зелки. Зелките бяха страшно много, толкова много, че Фердинанд откак се помнеше, не беше виждал толкова много зелки наведнъж.

— Това е най-хубавото място, което знам — шепнешком каза аптекарят. — Ще се скрием в храстите на края на гората, на голямо разстояние един от друг и в абсолютна тишина ще чакаме, докато започне да се мръква. Вечер всички зайци от околността се събират в тази нива на зелево пиршество. Харесва ли ви мястото?

— Прекрасно! — прошепна един от ловците.

— Дивно! — добави вторият.

— Приказно! — наслаждаваше се третият.

— Шедьовър! — заяви четвъртият.

— Рай за ловците! — призна петият.

— Фиууу! — свирна изумено шестият.

— Първокласно! — заяви седмият.

— Истинска изненада! — рече осмият.

— Чудо! — съгласи се деветият.

— А вие какво мислите за мястото, скъпи Фердинанд? — попита аптекарят Фердинанд, който стоеше малко настрана.

— Аз мисля, че това е същинско зелево небе — отговори Фердинанд, след като помисли малко.

— Браво!!! — викнаха всички ловци начело с аптекаря. — Ех, че хубаво го казахте! Зелево небе! Чудесно название! Отсега нататък ще наричаме това място Зелевото небе! — един през друг викаха ловците.

Фердинанд скромно стоеше отстрани и само с усмивка благодареше за спонтанните овации.

— А сега, колеги, моля за тишина-а-а!!! — извика аптекарят. — Заемаме постовете. Вие, скъпи Фердинанд, имате право да си изберете най-хубавия пост.

— На мен ми е все едно — рече Фердинанд.

— Не, не, моля ви се, вие трябва да заемете най-добрия пост. Кой ви харесва най-много? — попита аптекарят.

— Предпочитам такъв пост, дето храстите са много гъсти — рече накрая Фердинанд — и дето никой няма да ми пречи.

— Отлично. Ей сега лично ще ви заведа на най-хубавия според мен пост, където храстите са толкова гъсти, че човек едва може да се провре през тях, и дето в радиус половин километър няма да има никой, който да ви пречи — каза ръководителят на лова. — Преди това обаче — обърна се той към всички присъстващи — искам да ви кажа няколко думи относно условията на днешния лов. И тъй, както вече казах, всеки от нас има право да застреля три заека. Стреляме само до осем часа вечерта. След осем не се разрешава да се изстреля нито един патрон, дори заекът да застане пред цевта на пушката. Всички ли разбрахте?

— Тъй вярно! — в хор отвърнаха ловците. — Раз-брах-ме!!!

— Благодаря ви — каза аптекарят и като се обърна към Фердинанд добави: — Сега, скъпи Фердинанд, можем да вървим.

Аптекарят заведе Фердинанд в такива храсталаци, че едва се провряха през тях. На едно място в шубраците имаше нещо като мъничко прозорче, през което се виждаше зелевото поле.

— Тук ще имате идеални условия — каза аптекарят. — Скрит сте великолепно, а същевременно имате чудесен наблюдателен пункт към… как се изразихте?

— Зелевото небе — подсказа му Фердинанд.

— Да, точно така, към Зелевото небе. Тъй като ловец ловецу никога не пожелава успех, пожелавам ви да си строшите крака!

— А аз ви пожелавам да си строшите и двата крака! — каза Фердинанд, който по природа бе много сърдечен и желаеше на всички доброто.

С тези думи те се разделиха. Аптекарят се върна обратно през шубраците при другите ловци, а Фердинанд остана сам, заобиколен от естествената крепост на храстите.