Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The sun also rises (Fiesta), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон
Разпознаване и корекция
vasko_dikov

Издание:

Автор: Ърнест Хемингуей

Заглавие: И изгрява слънце

Преводач: Димитри Иванов

Година на превод: 1964

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Второ

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Излязла от печат: юли 1980 г.

Редактор: Красимира Тодорова

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Божидар Петров

Художник: Александър Поплилов

Коректор: Радослава Маринович

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2620

История

  1. — Добавяне

Глава XIV

Не знам в колко часа съм си легнал. Помня, че се съблякох, после сложих халат и излязох на балкона. Знаех, че съм съвсем пиян, прибрах се, запалих нощната лампа и започнах да чета Тургенев. Сигурно съм препрочел няколко пъти една и съща страница. Беше разказ от „Записки на ловеца“. Бях го чел и по-рано, но ми се струваше, че го чета за първи път. Виждах описваната местност ясно пред себе си и тежестта в главата започваше да изчезва. Бях много пиян и не исках да затварям очи, защото стаята щеше да започне да се върти. По-добре да почете човек — тогава това чувство минава.

Чух как Брет и Роберт Коен се изкачват по стълбите. Коен се спря пред вратата, каза лека нощ и тръпна към стаята си. Брет влезе в съседната стая. Майк си беше легнал. Преди един час се бяхме качили двамата. Когато тя влезе, той се събуди и започнаха да говорят. Чух ги как се смеят. Угасих светлината и се опитах да заспя. Нямаше смисъл да чета повече. Можех да си затворя очите, без да ми се вие свят. Но не можех да заспя. Няма причина в тъмното нещата да ти изглеждат по-други, отколкото на светло. Има, дявол да го вземе. Едно време имах такова хрумване и после половин година трябваше да спя на запалена лампа. Няма що да се каже — блестяща идея. Впрочем по дяволите жените. Вървете по дяволите, Брет Ашли.

Една жена може да ти бъде добър приятел. Много, добър. Преди всичко трябва да обичаш една жена, за да имаш основа за приятелство с нея. Брет ми беше приятел. Не се бях поставял на нейно място. Получавах нещо, а не давах нищо в замяна. Но само отсрочвах деня, в който трябваше да заплатя. За всичко се плаща. В това поне човек може да бъде уверен. Смятах, че съм платил за всичко. Не тъй, както една жена плаща, и плаща, и плаща. Не става въпрос за възмездие или наказание. Просто за размяна на ценности. Даваш нещо, за да вземеш нещо друго. Или работиш, за да имаш нещо. За всичко повече или по-малко хубаво трябва да платиш. Аз платих за доста неща, които исках да имам, затова сега животът ми е приятен. Плаща се или като учиш, или добивайки опит, или като рискуваш, или с пари. Да се радваш на живота, значи да умееш да получиш толкова, за колкото си платил и когато го получиш, да съзнаваш, че си го получил. А да получиш толкова, за колкото плащаш — може. Светът е фирма, която търгува почтено. Тази философия ми изглеждаше добра. След пет години, мина ми през ума, тя ще ми изглежда тъй глупава, както всичките ми по-раншни философии.

Но може би не е така. Може би с течение на годините човек научава нещо. Все ми е едно какво представлява светът. Едно искам да знам — как да живея в него. Може би, ако разбереш как трябва да живееш в него, ще ти стане ясно и какъв е той.

Все пак Майк не трябваше да се държи така безобразно с Коен. Като се напие, Майк става непоносим. А Брет е добра, когато е пияна. Бил също. Коен никога не се напива. След като преминеше известна граница, Майк ставаше нетърпим. Приятно ми беше да гледам как обижда Коен. Но съжалявах, че го обиди, защото, след това се чувствувах отвратен от себе си. Това именно е нравственост: някои неща, след като минат, ти стават противни. Не, това е сигурно безнравственост. Малко смел извод. Колко ненужни хрумвания за една нощ. Глупости, би казала Брет. Глупости! Когато човек общува с англичани, започват да му идват наум техните изрази. Говоримият английски — поне на висшите кръгове — сигурно има по-малко думи от езика на ескимосите. Но аз нямам понятие от езика на ескимосите. Може би е хубав език. Или от езика на ирокезите. И от него нямам понятие. Англичаните изразяват мислите си с интонация. Така че един израз може да означава всичко. Но ми харесват. Харесва ми как говорят. Харис например. Само че Харис не беше от висшите кръгове.

Отново запалих лампата и зачетох. Продължих да чета същия разказ от Тургенев. Знаех, че като го прочета сега, когато мозъкът ми е свръхчувствителен от голямото количество коняк, ще се запечата някъде в паметта ми и после ще ми се струва, че наистина съм го изживял. Ще остане в мен завинаги. Още едно хубаво нещо, за което плащаш и след това го имаш. Заспах малко преди зазоряване.

Следните два дни прекарахме спокойно, без скандали. Градът се готвеше за фиестата. Работници сковаваха врати, за да затворят пресечките в деня, когато пуснат биковете от корала и те се понесат по градските улици към арената. Копаеха дупки и поставяха вътре греди — всяка греда номерирана за определеното място. На платото извън града прислугата на арената тренираше конете на пикадорите, които вдървено галопираха по твърдата, спечена от слънцето земя зад корала. Голямата врата на арената беше отворена и вътре метяха амфитеатъра. Оглаждаха пясъка с валяк и го пръскаха с вода, а дърводелците заменяха някои дъски на „барерата“, които се бяха изметнали или пропукали. От края на гладко изравнената арена се виждаха празните скамейки на амфитеатъра и жените, които почистваха ложите.

Бяха вече поставени оградите, които образуваха коридор от крайната улица на града до входа на арената; оттам щеше да мине тичащата тълпа, подгонена от биковете сутринта в първия ден на борбите. По-нататък, на равното, където щеше да стане панаирът на коне и рогат добитък, цигански катун беше опънал шатри под дърветата. Продавачите на вино и aguardiente настаняваха сергиите си. Една сергия рекламираше анасонова ракия — на дъските под жаркото слънце висеше платно с надпис „Anis del toro“. На големия площад в центъра на града нямаше още никакви промени. Седнахме на плетените столове пред кафенето да погледаме автобусите, които докарваха селяни от околността, дошли на пазар. После автобусите отново се пълнеха и откарваха селяните, натъпкали дисагите си с градски стоки. Големите сиви автобуси бяха единственият признак на живот, освен гълъбите и човека с маркуча, който поливаше каменния плочник на площада и улицата.

Вечер ставаха разходките — el paseo. В продължение на един час след вечеря всички — хубавите момичета, офицерите от гарнизона, изобщо цялото общество на Памплона се разхождаше по улицата към площада, а кафенетата се пълнеха с обичайната вечерна тълпа.

Сутрин сядах в кафенето, преглеждах мадридските вестници и тръгвах по улиците или излизах от града. Понякога Бил идваше с мен. Друг път оставаше в стаята си да пише. Преди обед Роберт Коен учеше испански или чакаше ред в бръснарницата. Брет и Майк не ставаха преди дванадесет. Изпивахме по чаша вермут в кафенето. Живеехме спокойно и никой не се напиваше. Два пъти отидох на църква — веднъж с Брет. Тя ми каза, че искала да ме чуе как се изповядвам, но аз й обясних, че това е най-напред невъзможно, след това съвсем не е толкова интересно — би й се сторило, че говоря на непознат език. На излизане от църквата срещнахме Коен — той явно ни беше проследил, но се държеше приятно и мило. Тримата тръгнахме на разходка към циганския катун и Брет даде да й гледат на ръка.

Беше хубаво утро, високо над планините се носеха бели облаци. През нощта бе преваляло, на платото беше прохладно и свежо и пред нас се разкриваше чудесна гледка. Всички се чувствувахме бодри, в добро настроение и аз нямах нищо против Коен. В такъв ден нищо не може да ти развали настроението.

Това беше последният ден преди фиестата.