Серия
Братята Салваторе (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Who’s holding the baby?, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 28 гласа)

Десета глава

Голямата лъжа

Ден триста четирийсет и шести: положението продължава да се влошава, но не всичко е загубено…

— Мисля, че това, което става тук, е съвсем ясно — с нескрита ирония отбеляза пастор Барнс.

Грейс почувства, че се изчервява. Потърси някоя безопасна тема, която да им помогне да започнат разговор… или спор.

— Но, татко, присъствието ти тук е голяма изненада!

— Опитах да се свържа с теб.

— Разминавахме се през цялото време.

— Така е. Сега разбирам защо. — Той обгърна с поглед стаята и Грейс разбра, че е добил погрешна представа за присъствието на вещите й. — Не си била скоро в апартамента си, нали?

— Не — отвърна тя, решавайки, че дългото обяснение все едно няма да облекчи положението. — Как разбра, че съм тук?

— След като не те заварих вкъщи, минах през службата ти. Един много любезен мъж от охраната ми даде този адрес, когато успях да го убедя, че съм ти баща.

— Едуард — произнесе Грейс с въздишка.

— Май така се казваше. А сега не е ли време да се запознаем?

— Люк Салваторе. Приятно ми е — протегна ръка младият мъж.

— При други обстоятелства и на мен би ми било приятно — отвърна пасторът и се ръкува.

— Съжалявам — каза Люк, въпреки че в погледа му не се четеше разкаяние. — Ако вратата беше затворена, всички щяхме да си спестим това неловко положение.

— Вие сте работодателят на Грейс, нали? — попита пасторът.

— Да, почти от година.

— И същевременно сте й съпруг?

— Все още не — поклати глава Люк.

— Сигурен ли сте? Не си личеше преди няколко минути.

— Сигурен съм.

— Не сме женени, татко — тихо каза Грейс, макар че фразата на Люк „все още“ я потресе. Сериозно ли го е имал предвид?

Баща й я погледна и се намръщи.

— Като се има предвид това, което ставаше тук преди няколко минути, не знам дали трябва да изпитвам облекчение, или тревога. Ами бебето? Чие е?

— Тони ми е племенница — каза Люк. — Грейс е с мен, за да ми помага да се грижим за нея. Отношенията ни за съжаление бяха съвсем невинни до днес.

— Слава Богу! — промълви пастор Барнс с явно облекчение.

Преди Грейс да успее да се намеси, Люк добави:

— Миналата седмица подадохме молба за разрешение за брак.

Грейс затвори очи и простена.

Пастор Барнс местеше поглед от единия към другия.

— Сгодени ли сте?

Грейс гневно погледна Люк. Той само се усмихна. Добре де, умен е. Подбира думите си толкова внимателно, че тя не може напълно да ги опровергае. Какво да каже сега? Че не й е направил предложение в истинския смисъл на думата? Че доколкото си спомня, годежът им е следствие на разгорещени спорове, необходимост и известна доза принуда? Че се е съгласила да се омъжи за Люк, само ако ги притиснат до стената?

— Да — промълви тя със зле прикрита обида. — Съгласих се да се омъжа за него.

Баща й присви очи. Тя добре познаваше този поглед, прекършвал много непокорни енориаши, които след това изповядваха всичките си грехове.

— Започвам да осъзнавам, че има доста подробности по този случай, които не знам — каза той. — Но не съм сигурен, че искам да ги науча.

Той изпитателно се вгледа в двамата и Грейс не се съмняваше, че е прочел изписаното върху лицата им чувство на вина. Или поне нейната вина. Люк успяваше по-умело да прикрие чувствата си.

— Бих искал да направя предложение, ако може… — решително заяви пастор Барнс.

— Искате да я направя почтена жена ли? — попита Люк.

— Да. Ако предположим, че обичате дъщеря ми. — Той съедини длани, разкривайки леко безпокойство. — А обичате ли я?

— Да, обичам я — кимна Люк след кратко колебание.

Пастор Барнс се успокои и погледна Грейс не така строго.

— Знам, че си готова, че желаеш и че можеш да се омъжиш за този човек. Не би позволила… нещата да стигнат толкова далече, ако не бе влюбена в него. Прав ли съм?

— Да, татко — прошепна тя. Какво можеше да каже?

— Значи всичко е наред. Предлагам да се ожените, и то веднага. След онова, на което станах свидетел, не мисля, че ще бъде много рано. Подозирам, че може да е твърде късно.

Люк дори не се опита да скрие радостта си. И Грейс знаеше причината. Като се оженят бързо, имат шанс да запазят Тони.

— Веднага ли ще ни ожените? — попита той.

— Ако имате разрешителното и кръвните проби, имам право. Трябва ни само свидетел. — Той погледна Грейс. — Рокля също няма да попречи.

— Бяла рокля — настоя Люк. — Онази, която виси в дъното на дрешника, е подходяща.

— Люк, можем ли да поговорим насаме? — процеди тя през зъби. — Татко, ще ни извиниш ли?

Баща й кимна. Грейс хвана Люк за ръка и го помъкна към спалнята за гости. Болката и гневът й се изляха, веднага щом вратата се затвори.

— Как смееш да лъжеш баща ми! И как смееш да се съгласяваш да се ожениш за мен!

— Какво, по дяволите, ми оставаше да кажа? Не, не искам да се оженя за малката ви невинна дъщеря, а само да правя луда, страстна любов с нея.

— Поне щеше да е честно.

— Нямаше. Промених решението си, Грейс. Не искам мимолетна авантюра. Искам да се оженя за теб.

Грейс го погледна недоверчиво.

— На всичко си готов, само и само да задържиш това бебе.

Люк не възрази. Но дори да го беше сторил, нямаше да му повярва. Обърна му гръб. Люк сложи ръце на раменете й.

— Скъпа, знам, че не е честно да искам това от теб.

— Да не кажа неразумно и неетично.

— И това също. Но чак толкова лошо ли ще бъде?

Грейс рязко се извърна.

— Бъди откровен поне веднъж, Люк. Защо правиш това? Наистина ли искаш да се ожениш за мен, или цялата игра е заради Тони?

— Би ли ми повярвала, ако ти кажа, че е заради теб?

Грейс поклати глава и очите й се насълзиха.

— Как бих могла да ти повярвам, след всичко, което направи, за да не ти отнемат Тони. Разказа различни истории, опита се да измамиш много хора. Как мога да бъда сигурна, че това не е поредната лъжа, за да получиш каквото искаш?

— Можеш да се опиташ да ми повярваш.

Грейс затвори очи. С цялото си сърце искаше да повярва, че той я обича, и да сграбчи щастливия шанс за съвместно бъдеще. Но цяла година бе живяла в името на една мечта, която нямаше никога да се осъществи. Не бива да повтаря тази грешка, защото сега не само мечтите, но и сърцето й ще бъде разбито. Една сълза опари бузата й.

— Грейс, моля те, не плачи. — Той посегна да изтрие сълзата й, но младата жена се отдръпна. — Всичко ще бъде наред, обещавам ти.

— Преди известно време каза същото, а виждаш ли докъде стигнахме. Нали се съгласих на мимолетна авантюра. Защо да стигаме до такива крайности? Не е необходимо да се ожениш за мен.

— Ще се оженим, дори ако трябва да те влача до олтара.

— Заради Тони — добави тя.

— Ако това е единственият начин да те убедя да се омъжиш за мен, тогава да. Заради Тони.

Значи има избор. Може да се съгласи и да се омъжи или да откаже и тогава всичко ще свърши. Може да излезе оттук, да разкаже на баща си истината и да сложи край на връзката си с Люк. Повече няма да се вижда с него. Никога вече няма да се посмеят заедно, той няма да я докосне, прегърне или целуне, и тя никога отново не ще познае истинска любов.

А властите ще вземат Тони.

— Омъжи се за мен, Грейс. Кълна се, няма да съжаляваш.

— Вече съжалявам.

Грейс сведе глава, осъзнала, че не може да изостави Тони, нито може да обясни на баща си как в действителност стоят нещата. Съгласието няма да й даде онова, което иска най-много на света. Тя изтри сълзите.

— Добре. Но това ще бъде брак по необходимост. Ще ти бъда съпруга само по име. Няма да живея с теб, няма да работя за теб и няма да споделям леглото ти. След няколко месеца ще анулираме брака.

— Шегуваш се!

— Напротив. Грешка беше да се съгласявам с плана на Дом, признавам. Никой не трябваше да пострада, но стана точно обратното. Няма да повторя тази грешка. Ще ти направя тази последна услуга заради Тони и защото съм прекалено страхлива, за да кажа на баща ми истината. Но когато Карина и Пиетро се върнат — край.

— Няма да споря с теб, но разбери… — Той я хвана за раменете. — Днес баща ти ще ни ожени и няма да има никакво анулиране. След няколко седмици, когато осъзнаеш, че и дума не може да става за това, ще се оженим отново в моята църква.

— Не! — поклати глава тя.

Той не й обърна внимание.

— Имам работа и ще изляза. Няма да отнеме повече от час. Ще се обадя на Алесандро и ще го помоля да ни стане свидетел.

— Семейството си ли ще каниш?

— Само брат ми. Татко мисли, че вече сме женени, а и не вярвам, че искаш цялата компания тук. Или греша?

— Ами… всъщност прав си.

— Обличай се, Грейс. Няма да се забавя.

Той я взе в прегръдките си и я целуна. Целувката му бе дълга, нежна и обещаваше, че всичко ще бъде наред. Целувка, на която Грейс не посмя да се довери.

Часът преди бракосъчетанието се изниза неусетно. След като се увери, че баща й не възразява да наглежда Тони, Грейс започна да се подготвя за церемонията. Прибра косата си в стегната плитка и се гримира. После измъкна от дрешника роклята, за която я помоли Люк.

Бе доста семпла рокля с къси ръкави, към която имаше елек. Застанала пред огледалото, Грейс се чудеше дали да сложи перлената огърлица и обеците.

На вратата леко се почука. Люк отвори, но едва пристъпил, застина. Гласът му премина в дрезгав шепот.

— Грейс… Колко си хубава, любов моя!

Грейс бавно се извърна, опитвайки да скрие безпокойството си. Той самият изглеждаше великолепно в черен костюм и снежнобяла риза. На китките му проблясваха златни копчета за ръкавели, а на червената му копринена вратовръзка бе закачена златна игла.

— Тук ли е Алесандро? — попита тя.

— Да. Почти е време да започваме. Но първо искам да ти дам нещо, което бих желал да сложиш. — Люк й подаде малка кутийка. — Това е сватбеният подарък на баща ми за майка ми.

— Люк…

— Няма да позволя да ми откажеш — поклати глава той.

Грейс неохотно взе подаръка. Отвори го и ахна. Върху черното кадифе лежеше изящна опалова огърлица. Зелени и сини искри преливаха във всички цветове на дъгата. От всяко камъче струеше светлина.

— Огнен опал — прошепна тя.

— Беше зодиакалният камък на майка ми. Ще ти помогна да я сложиш.

Люк извади огърлицата от кутийката и я закопча около врата на Грейс. После се наведе и притисна устни към рамото й.

— Благодаря — тихо промълви тя. — Нямаше нужда.

— Имам още нещо — хитро се усмихна той, бръкна в джоба си и извади син жартиер. — Опалите са нещо старо, а това е и ново, и синьо. Да ти помогна ли да го сложиш?

Грейс не можа да потисне усмивката си.

— Сама ще се справя, благодаря.

— Взех и нещо на заем. — Отново бръкна в джоба си Люк. — Не знаех дали ще ти харесат, затова ще ги купя, когато решиш дали ги искаш, или не. — Върху дланта му лежаха чифт опалови обеци, които подхождаха на огърлицата.

Грейс поклати глава и неволно отстъпи назад.

— О, Люк… Това е твърде много.

— Тогава ще ги върнем след церемонията — сви рамене той.

— Защо правиш всичко така? Сякаш ще има истинска сватба?

Грейс веднага осъзна, че думите й го обидиха. Лицето му помръкна.

— Сложи обеците — тихо помоли той. — И жартиера.

Не искаше да спори с него след всички неприятности, които бе преживял. Затова прие подаръците. Застана с гръб към него, нахлузи жартиера и сложи обеците.

— Готова съм — най-накрая каза тя и се обърна.

Люк хвана ръката й.

— Да вървим.

Грейс погледна преплетените им пръсти. Да не би да го е страх, че ако не я държи, тя ще се отскубне и ще избяга? Макар че би го направила, ако имаше поне някакъв шанс. Тя вдигна очи към лицето му, опитвайки се да прочете най-съкровените му мисли. Люк отвърна на погледа й. В златистите му очи проблесна решителност, но не и любов. В случай че изобщо изпитваше подобно чувство, явно умееше да го прикрие. Грейс се почувства победена. Сведе глава и влезе с него във всекидневната.

Баща й чакаше пред прозореца. Когато я видя, на лицето му се изписаха гордост и нежност. Той приближи към нея, а Люк пусна ръката й и отстъпи.

— Много си красива — промълви пастор Барнс. После се наведе към нея и прошепна: — Грейс, сигурна ли си, че наистина искаш точна това?!

— Да, татко — тихо отвърна Грейс. — Желая го с цялото си сърце.

— Радвам се — каза баща й и я прегърна.

Алесандро стоеше наблизо с Тони на ръце. Веднага щом пастор Барнс се върна на мястото си до прозореца, братът на Люк приближи до Грейс и я целуна по бузата.

— Добре дошла в семейството — каза с топла усмивка.

— Благодаря.

Люк взе огромен букет бели рози и й го подаде. Грейс се почувства безкрайно трогната. Застанаха пред баща й.

— Ще започваме ли? — попита пастор Барнс и за последен път изпитателно погледна Грейс.

Тя кимна, като внимаваше да не издаде съмненията си.

— Готова съм — каза тя.

— Много добре, започваме — каза пасторът и сложи очилата на върха на носа си. — Чада мои…

Някой потропа на входната врата. Алесандро се извини и хукна да отвори.

— Какво търсите тук? — изненадано попита той.

Роко отстрани брат си и влезе.

— Каза ни, че ако не дойдем, ще съжаляваме. Какво става тук?

Стеф и Марк го последваха.

— Наистина, какво става? — в един глас попитаха те.

На вратата на всекидневната тримата застинаха и зяпнаха.

— Жените се?! — пръв се съвзе Марк.

— Без да ни поканите?! — добави Стеф.

Люк хвърли гневен, обещаващ наказание, поглед към Алесандро.

— Да, женя се. Ако искате да бъдете свидетели, заставайте до Алесандро и млъквайте!

— Дай ми Тони — каза Марк на Алесандро.

— Не, искам аз да я държа — намеси се Роко.

— Тя си е вече при мен.

— Млъквайте и четиримата или ще ви изхвърля оттук! — извика Люк. После си пое дълбоко дъх. — Моля ви, продължете, пастор Барнс. Съжалявам за прекъсването.

— Продължавай, татко — помоли Грейс.

Свещеникът несигурно погледна братята на Люк.

— Добре. Докъде бях стигнал? А, да. Чада мои, днес сме се събрали тук да свържем този мъж и тази жена в свещен съюз, в който не бива да се влиза лекомислено… — Той строго погледна Люк и Грейс и се намръщи. — Защо не бяхте поканили братята си?

— Защото не могат да се държат прилично — стисна зъби Люк. — Моля ви, продължавайте.

Тони проплака.

— О-хо — обади се Алесандро. — Може ли да отделим пет минутки за смяна на пелените?

— Не!

— Люк, бъди разумен — прошепна Грейс: — Може, Алесандро. Марк, приготви едно шише за всеки случай.

Люк се обърна към нея.

— Не разбираш ли, че като се захванеш с това, няма спиране. Марк, никакви шишета!

— Не се притеснявай, Марк — ядоса се Грейс. — Аз ще го донеса.

След пет минути всички отново се събраха във всекидневната. Тони лежеше на ръцете на Роко и щастливо гукаше. Марк държеше шишето, готов да й го даде при първия писък. Лицето на Люк бе мрачно.

— Готови ли сме? — обърна се към всички в стаята той. — Някакви коментари, критики или забележки? Не? Значи можем да започнем.

Пастор Барнс се изкашля.

— Да видим… Чада мои…

— Това вече го казахте — обади се Люк. — Бяхме стигнали до свещения съюз, в който не трябва да се влиза лекомислено.

— Амин — промълви пастор Барнс.

— Татко, моля те!

— Да минем към съществената част — предложи Люк.

Пастор Барнс колебливо погледна Грейс.

— Имаш ли нещо против?

— Не, татко.

— Трябва да кажа, че това е твърде странно, но щом и двамата сте съгласни… Така. Ти, Лучано Салваторе, обещаваш ли да обичаш, почиташ и нежно да се грижиш за тази жена?

— Да.

— А ти, Грейс Барнс, обещаваш ли да обичаш, почиташ и да се подчиняваш…

— Татко!

— Не прекъсвай баща си, Грейс.

Грейс се обърна към Люк.

— Няма да обещая да се подчинявам. Това е отживелица. Щом при теб има „нежно да се грижиш“, защо и при мен да не бъде същото?

На входната врата се позвъни продължително и настойчиво. Люк промърмори нещо на италиански. Грейс затвори очи и въздъхна.

— Аз ще отворя — весело предложи Алесандро.

Миг по-късно в стаята се появи Дом.

— Какво става тук? Защо никой не ми е казал за тази сватба? — попита той. После обидено се обърна към Люк и Грейс. — И защо ме излъгахте, че сте женени?

— Знаеш защо — въздъхна Люк.

Дом кимна мрачно.

— Защото щях да ви изхвърля от семейството, ако знаех, че имате бебе, без да сте женени. Все още мога де го направя.

— Какво? — попита шокираният пастор Барнс. Погледът му спря на Тони, която риташе и гукаше в ръцете на Роко. — Тя… твое бебе ли е, Грейс?

— Не! — Грейс покри лицето си с длани. — Татко, моля те, довърши церемонията. Обещавам, че после ще ти обясня всичко.

— Мисля, че е по-добре да обясниш всичко сега.

На входната врата настойчиво и решително се почука. Стеф изтича да отвори. Люк се хвана за главата.

— Кой, по дяволите, още не се е появил тук? Ами, да — полицаите. Май те са единствените, които още не са дошли.

— Аз дойдох вместо тях — произнесе от вратата висока потресаваща брюнетка. Стеф стоеше до нея. — Синтия Кътбърт, от социалните служби — усмихна се на ужасената компания тя. Погледът й бавно се придвижи към Люк и Грейс. — Здравей, Люк. Отдавна не сме се виждали.

— Не много отдавна — сухо отвърна той. — Здравей, Синтия.

— Това да не е онази Синтия, която Люк така и не успя да очарова? — бутна близнака си Марк.

— Същата — мрачно потвърди Стеф.

Жената прекоси стаята и подаде ръка на Грейс.

— Вие трябва да сте Грейс. Прекъснах ли нещо?

— Много добре знаеш какво прекъсваш — повиши тон Люк.

— Ако тази малка церемония е била замислена заради Антония, боя се, че сте закъснели. Чашата преля. — Тя сложи ръце на хълбоците си и раздразнено погледна Люк. — Трябва да те уведомя, че никак не съм доволна от теб. Пленил си всичките ми служителки. Държат се като ученички. Нима съм единствената жена на този свят, при която чарът ти се е провалил?

— Ти си втората. А тя — той посочи Грейс — е третата. Макар и не по същите причини.

— Не се отчайвай — съчувствено рече Синтия. — Сигурна съм, че си направил всичко възможно. — Тя погледна часовника си. — Боя се, че е време да се захващам за работа. Дойдох за Антония.

— Не си го и помисляй дори — поклати глава Люк и скръсти ръце. Братята му моментално наобиколиха бебето. — След минута с Грейс ще бъдем женени.

Синтия сви рамене.

— Това вече няма значение. Ти излъга, Люк. Каза, че вие двамата вече сте женени. Госпожица Картрайт те предупреди какво ще последва, ако продължаваш да лъжеш, но ти не обърна внимание.

— Не се дръж с мен като с дете, Синтия — изръмжа Люк. — И двамата знаем, че правите изключения. Искам да направиш едно сега.

Весела усмивка трепна на устните й.

— Умееш да убеждаваш. И защо трябва да направя изключение за теб. Защото някога сме били… приятели ли?

— Това е едната от причините. Освен това познаваш семейството ми и знаеш, че ще се грижим за Тони и че с нас тя ще бъде в безопасност.

— Извинете — намеси се пастор Барнс. — Много се обърках. Чие е това бебе и защо се опитвате да го вземете?

— Това искам да знам и аз — обади се Дом и скръсти ръце.

— Тя е моя дъщеря — прозвуча нечий глас. — И никой няма да я вземе оттук без мое разрешение.

Всички се обърнаха.

— Пиетро! — радостно възкликна Грейс. — Ти се върна!

Пиетро вдигна ръката на Карина. На пръста й блестеше халка.

— Върнах се, при това женен. Запознайте се, това е съпругата ми, Карина Донати… Салваторе.

— Антония е дъщеря на Пиетро, така ли? — объркано попита Дом. — За Бога! Нищо ли вече не ми се казва в това семейство?

Щом зърна дъщеря си, Карина хукна към нея и я взе от ръцете на Роко.

— Тони! — разплака се тя и заговори нежно на италиански. Притисна бебето към себе си и обсипа с целувки черната му косица. Пиетро застана до нея и се наведе над дъщеря си. На лицето му се изписа възхищение.

— Колко е хубава — прошепна той и докосна румената й бузка. — Тогава в бързината дори не успях да забележа. — Той вдигна глава и се усмихна гордо. — Аз имам дъщеря!

Почти цял час измина, докато бъдат изгладени недоразуменията. Пиетро се оказа единственият Салваторе, способен да очарова непристъпната Синтия. Преди тя да си отиде, той успя да разреши голяма част от проблемите им и уговори среща за окончателно уреждане на формалностите.

Застанала до баща си, Грейс му беше благодарна за успокоителната прегръдка. Младата жена наблюдаваше веселата компания със спокойно изражение, като се надяваше, че е успяла да прикрие бушуващите в душата й чувства. Вече не бе необходимо Люк да се ожени за нея. И въпреки че мисълта донесе известно облекчение, болката бе непоносима. Но все пак тази болка бе нищо в сравнение със страданието, което би дошло като следствие на сватба и развод.

Време беше да се погледнат фактите. Бракът им нямаше да успее, при положение, че Люк не я обича. Независимо какво казваше, той не я обичаше. Или поне не достатъчно. Ако си отиде сега, поне ще запази известно достойнство. Още няколко минути и ще рухне. Грейс погледна баща си и тихо промълви:

— Смятам, че сватбата се обезсмисля.

— Съжалявам, Грейс.

Грейс примигна, стараейки се да потисне напиращите сълзи. Явно той бе отгатнал повече, отколкото тя предполагаше. Нима любовта й към Люк бе толкова очевидна?

— Да си тръгваме, татко.

— Никъде няма да ходите — изправи се пред нея Люк.

— Люк, моля те, недей. Тони вече е в безопасност. Няма нужда да се жертваш. Няма причина.

— Права си. Няма причина… освен тази, че искам да се оженя за теб, скъпа моя, сега и завинаги. — Той хвана ръката й. — И това няма да бъде женитба по необходимост, защото те обичам, Грейс. Искам бракът ни да трае вечно и да се основава на любов, уважение и нежна грижа…

— Без подчинение ли? — с треперещ глас попита тя.

— Добре — кимна той. — И подчинение.

— Всъщност — намеси се пастор Барнс, — имах намерение да добавя още една клетва към останалите. Любов, уважение, нежна грижа и нито една лъжа отсега нататък. Така май звучи по-подходящо.

— Дадено — съгласи се Люк. — Грейс?

Тя не смееше да повярва на ушите си.

— Защо, Люк? Вчера искаше мимолетна авантюра. Промени решението си чак когато госпожица Карутърс откри, че не сме женени.

— Причината е друга — поклати глава Люк.

— Каква?

Мъжът обхвана лицето й и заговори тихо, за да не чуе никой друг.

— Да те любя ми се струваше несравнимо хубаво. Но после се появи баща ти. Почувствах се мръсник, когато видях срама, изписан на лицето ти. Тогава разбрах, че съм опорочил хубавото преживяване, за което исках да си спомняш с радост до края на живота си. В този миг осъзнах, че не желая авантюра. Авантюрите свършват, а аз не искам нашата връзка да свърши. Не желая да бъдеш само моя любовница. Искам да станеш моя съпруга. Завинаги. Сълзи блеснаха в очите й.

— Обичам те, Люк.

— Красавице моя — прошепна той, — никога ли не съм ти казвал колко те обичам? За мен ти си единствената жена. Ти ме накара да ослепея към всички останали. Насън и наяве виждам само твоето лице и чувам само твоя глас. Дори въздухът, който дишам, ухае на теб. Ще се омъжиш ли за мен? — протегна ръка Люк.

— Опитай се да ме спреш — отвърна тя с лъчезарна усмивка и сложи ръка в неговата.

Люк се обърна към пастор Барнс:

— Започнете от самото начало. И този път не пропускайте нито дума.

Край