Серия
Братята Салваторе (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Who’s holding the baby?, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 28 гласа)

Девета глава

Голямата лъжа

Ден триста четирийсет и шести: положението на Грейс не може да стане по-трагично… Или може…

Както подозираше, сънят не разреши проблемите й. Дори напротив — събуди се по-объркана от всякога. Съществуваха няколко възможности, но нито една от тях не бе точно това, което искаше. Младата жена изстена и зарови лице във възглавницата. Да каже ли на Люк за споразумението си с Дом? Да приеме ли съблазнителното предложение за по-висок пост, щом не може да отвори „Мечтани детски играчки“? Да даде ли съгласие за една временна връзка и да понесе последствията?

Не знаеше как да постъпи. Желаеше Люк. Но Люк не я желаеше, или поне не завинаги. А това й причиняваше непоносима болка.

Грейс стана. Завари Люк с костюм и вратовръзка.

— Да не отиваш на работа?! — изумено попита тя. Надяваше се да прекарат това скъпоценно време заедно.

— Боя се, че да. Ще се срещна с татко. Предполагам, че иска отчет за дейността на компанията, и понеже единствената алтернатива е той да дойде тук…

— По-добре е ти да отидеш на работа — съгласи се тя. — Нещо ново за Пиетро и Карина?

— Очаквам ги утре за Деня на благодарността. Ако нещо ги беше задържало, Пиетро щеше да се обади. Би ли останала тук с Тони? Ако татко пита, ще му кажа, че си в отпуск по болест.

— Нови лъжи — отчая се тя.

Люк се намръщи. После приближи и я прегърна.

— Знам, че ти е трудно. Но можем да изясним всичко веднага щом Пиетро се върне. Искаш ли, след като всичко това свърши, да си признаем греховете? Двамата чистосърдечно ще си поговорим и ще разкрием картите си.

— Би било чудесно — усмихна се тя. — Прав си. Имам да признавам едно-две прегрешения.

— Това никак не ме учудва — каза той и леко я целуна по устните. После, сякаш неспособен да устои, я целуна пак, по-страстно и настойчиво. — Грейс, знам, че нарушавам споразумението ни, но не мога да се въздържа. Желая те.

Грейс се сгуши в прегръдките му и изведнъж мислите й се избистриха. Цяла нощ се мъчеше да реши дали да се бори за любовта на Люк, или да предпочете стабилността и да си тръгне. Но в този момент, когато се озова в прегръдките му и я обля студената дневна светлина, всичките й съмнения се изпариха и отговорът изплува в съзнанието й.

За първи път от началото на приключенията им тя бе съвсем наясно с мислите и чувствата си. Веднага щом се уредят нещата с Тони, ще каже на Люк цялата истина. Каквото и да стане. Знаеше, че той не желае постоянна връзка, но въпреки бъдещата душевна болка, бе готова да приеме предложеното от него късче щастие. Защото някъде дълбоко в себе си знаеше, че никого не ще обича толкова силно, колкото Люк.

— И аз те желая — призна тя. Искаше да му каже за любовта си, да чуе от него същото, но реши да не бърза. Струваше й се, че може да чака цял живот.

Погледът му се премрежи.

— Кажи го още веднъж.

— Желая те — повтори тя. — Желая те безумно.

— Сигурна ли си, че не говориш от отчаяние? — скептично попита той. — Какво ще кажеш, когато Карина и Пиетро си вземат Тони и имаш време да размислиш?

— Същото.

Люк учудено се взря в очите й. После я привлече в прегръдките си и отново я целуна.

— За съжаление, трябва да тръгвам.

— Цял ден ли ще отсъстваш? Не можеш ли да се прибереш по-рано? — попита тя с копнеж.

— Надявам се, че ще мога да се върна за обяд.

Целуна я още веднъж и излезе. Грейс заключи вратата след него и допря чело до студената й повърхност. Още само ден-два и лъжата ще свърши. Пиетро ще се върне, Тони ще отиде при родителите си, а тя и Люк ще изяснят истините и лъжите в отношенията си. Ще успее да изтърпи дотогава. Пък и няма друг избор. Грейс се изправи и тръгна към стаята за гости. Тони лежеше в креватчето и мързеливо наблюдаваше въртящото се автомобилче.

— Добро утро — каза Грейс с усмивка. — Виждам, че днес сме в добро настроение. Ще закусваме или първо ще се изкъпем?

Тони зарита и пронизително извика.

— Ясно. Първо ще закусваме.

Грейс повдигна бебето от креватчето и се насочи към кухнята, но почукване на входната врата я накара да смени посоката. По-късно осъзна, че е трябвало първо да погледне през шпионката, но в дадения момент не съобрази и отвори.

Пред вратата стоеше Дом Салваторе.

Щом я зърна, мъжът отстъпи, погледна номера на апартамента, а после отново се взря в нея. Очите му бавно се плъзнаха по разрошената руса коса, нощницата под халата и спряха върху бебето в ръцете й. Лицето му се сгърчи.

— Без очила сте.

— Така е.

— И косата ви…

— Знам, отново е руса — отговори тя, смутено докосвайки заплетените къдрици. — Защо не влезете?

Той изглеждаше толкова стреснат, та за миг й се стори, че ще се разплаче. Но мъжът бавно я последва.

— Всичките ми планове се провалиха — простена Дом.

— Не е чак толкова зле — опита да го увери тя, като отчаяно се чудеше коя история да му разкаже. Да спомене ли Пиетро и Карина, или да каже, че Тони е нейно дете? Господи, колко искаше Люк да е с нея сега, за да й помогне! Дом поклати глава и промърмори нещо на италиански.

— Как можа да се случи? — най-после попита той.

Господи, какво да отговори сега?! Трябва да измисли някоя история, и то бързо, за да спаси поне нещо от тази бъркотия. Бе прекалено късно да спасява себе си, но можеше поне да спести неприятностите на Пиетро и Карина. Грейс прехапа устни.

За щастие, Тони й се притече на помощ. Сякаш в отговор на разпалените емоции личицето й се сгърчи и тя се разплака.

— О, Господи — промълви Грейс. — Май ще ни трябва едно шише.

— Един момент — помоли Дом и се вгледа в Тони. Лицето му отразяваше борбата между радостта от появата на първо внуче и възмущението от обстоятелствата, свързани с тази поява. Изведнъж той протегна ръце и пое хленчещото бебе, леко го повъртя и лъчезарна усмивка озари лицето му, когато Тони спря да плаче. — Кой е това?

— Внучката ви Антония.

— Внучка… — изумено промълви той. — Но това е чудесно! Колко е голяма?

— На три месеца — извърна поглед Грейс.

— На три…

Изведнъж той премина на италиански и размаха свободната си ръка. Грейс не разбра нито дума, но смисълът й стана пределно ясен. За да роди Тони, тя е трябвало да се люби с Люк още в първия работен ден. Какво да каже сега?

— Маскировката не подейства — промълви тя и лицето й пламна от унижение.

— Това и сам го разбрах!

За щастие, Тони отново спаси положението. Детето започна да се върти в ръцете на дядо си и да недоволства.

— Гладна е. — Грейс се отправи към кухнята. — Искате ли кафе?

— Много мило от ваша страна — отвърна Дом, настани се на кухненската маса и сложи Тони на коленете си. — Разкажи ми какво се случи, Грейс.

Наливайки ароматната течност, Грейс се изкашля.

— Ами… това е дълга история.

В този момент сигналът на микровълновата фурна извести, че млякото е стоплено. Това й даде време, за да подреди мислите си.

— Бихте ли искали да нахраните Тони?

— Ще бъде чест за мен. — Дом гушна Тони и тя се втренчи в него с огромните си любопитни очи. Когато той поднесе шишето към устните й, тя обхвана с ръчички неговите и доволно засмука. Дом погледна Грейс и се усмихна щастливо. — Точно копие е на моята Анна. Благодаря ви, че сте я кръстили на баба й. Трогнат съм.

— Тя е добро бебе — тихо каза Грейс. Не искаше да я хвалят за нещо, за което нямаше заслуга.

— Много красиво бебе. Свършила си добра работа, скъпа моя.

Внезапно погледът му стана строг.

— А сега все пак ми разкажи. Значи маскировката не е подействала? Ама нито ден ли?

— Не съвсем. — Грейс наля кафе във втора чаша и отпи. — Не можеш лесно да излъжеш Люк.

— Но ти си толкова уравновесено момиче! Не можа ли да му устоиш?

— Трудно е да му се устои — призна тя.

— Все пак… — Дом сякаш търсеше разумно обяснение. — Смятах, че за теб е важно да се заемеш със собствен бизнес. Мислех, че ако не друго, то поне подобно споразумение ще те държи на разстояние от прегръдките на сина ми. — Дом поклати глава и дълбоко въздъхна. — Сигурно много обичаш Лучано, щом си пожертвала мечтата си заради него.

Очите й се напълниха със сълзи.

— „Мечтани детски играчки“ бяха всичко за мен. Опитах да спазя споразумението ни, повярвайте ми! Маскирах се и се преструвах на сгодена. Но Люк… Той… Аз…

— Съжалявам, скъпа моя, не исках да те разстроя. — Дом нежно погали Тони по главичката. После погледна строго Грейс. — Трябва да ти кажа, че и двамата много ме разочаровахте. Силно се надявам, че и Люк, и ти сте поели отговорността за необмислената си постъпка. Въпреки че това внуче ми е много скъпо, въпреки че силно обичам сина си, щях да ви изхвърля от семейството.

Дом млъкна в очакване на отговора й. Грейс осъзна, че почвата под краката й е доста нестабилна.

— Щяхте да ни изгоните, ако не сме… какво? — колебливо попита тя.

— Женени, разбира се! Нали сте се оженили?

— Естествено — чу се от вратата гласът на Люк.

Грейс се обърна и очите й се разшириха от ужас. Без всякакво съмнение той бе чул всяка дума от разговора. И наистина беше бесен. Златистите му очи гневно проблясваха, начинът, по който се прокрадна в кухнята, й напомни за разсърдената пантера, която някога бе видяла да се разхожда в клетката си в зоопарка и да ръмжи. Грейс се сви в очакване на задаващата се буря от страна на Люк.

— Какво правиш тук, татко? — За нейна изненада гласът на Люк бе престорено благ. Но изражението му я предупреди, че макар да се владее пред баща си, няма да бъде толкова сдържан, щом останат сами. — Нали се разбрахме да се видим в службата?

— Така е — потвърди Дом. Той сякаш не бе забелязал нищо. Сложи шишето на масата и вдигна Тони на рамо, потупвайки гръбчето й. — Хрумна ми, че бихме могли да отидем до службата заедно. — Дом спокойно вдигна поглед към Люк. — Май забрави да ми кажеш нещо вчера.

Люк сви рамене и си наля кафе.

— Ако не се лъжа, споменах, че в спалнята ми се крият, една блондинка и една брюнетка.

— Мислех, че се шегуваш — отбеляза Дом. — Защо не ми каза истината? Оженваш се, ражда ти се дете и изобщо не се сещаш да уведомиш собствения си баща.

Дом добави нещо на италиански. В гласа му се долавяше болка.

— Ако ти бях казал, какво щеше да направиш? — колебливо попита Люк.

— Щях да си дойда вкъщи.

— Ето, виждаш ли. Лекарите ти казаха да се пенсионираш, а ако се бе върнал по-рано от Италия, нямаше да го сториш.

— Лекарите! Какво разбират те! Та аз съм здрав като бик.

— Шейсет и пет годишен бик със слабо сърце.

— Да говорим за Грейс и за положението, в което се намираме, а не за здравето ми. Значи си открил истината?

Люк пиеше кафето си на малки глътки. Само за миг погледна Грейс и тя се вцепени от ледената ярост в очите му.

— Разбрах за маскировката и за фалшивия годеж.

Но не и за подкупа на баща си. Нито за обещаната от него помощ тя да започне собствен бизнес. Грейс разбра намека. А изражението на Люк я предупреди, че той няма лесно да прости този пропуск.

— Ти… сърдиш ли ми се? — попита Дом и нервно докосна брадичката си.

— Трябва ли?

Дом замръзна.

— Затова ли не ми каза за Антония? Бил си сърдит, че сме те измамили?

— Не, татко — омекна Люк. — Не бих направил това. Вече ти обясних защо не сме те уведомили. Имаше нужда да се откъснеш от „Салваторе Ентърпрайзис“. През тази година си имал време да си починеш, а аз успях да установя контрол над работата.

— В такъв случай е добре, че наех Грейс. Тя ти е помогнала да се съсредоточиш върху работата си.

Грейс трепна. Очакваше, че Люк най-после ще избухне.

— Не бе нужно да наемаш никого — отвърна Люк и тресна чашата си. — Трябваше да повярваш, че мога сам да се справя.

— Може би — сви рамене Дом. Изобщо не беше повярвал на гнева на сина си. — Но исках да съм сигурен, че ще можеш да посветиш цяла година на работата си, без да се поддаваш на изкушения. — Той погледна Грейс и виновно се усмихна. — Но това вече няма да е проблем. Щом един Салваторе се влюби и се ожени, това е за цял живот. Ослепява за всяка друга жена.

Грейс едва не се разплака. Колко й се искаше това да е истина! Но Люк не се беше влюбил, а само пристрастил към нея. А тази незначителна подробност й обещаваше разбито сърце в края на връзката им. Ако има такава, разбира се. Грейс почувства, че не може повече да стои и да мълчи, сякаш в изкупление на всички по-нататъшни лъжи. Тя остави чашата си в мивката и приближи към Дом.

— Ще ме извините ли? — промълви и вдигна Тони на ръце. — Мисля, че е време да се облечем.

Дом стана, нежно я прегърна и я целуна по бузите.

— Щастлив съм, че се върнах за Деня на благодарността. Благодаря за това, което намерих тук.

Грейс се усмихна измъчено. Като излизаше от стаята, погледна Люк с безмълвна молба. Вероятно бе грешка да се съгласява с плана на Дом. Но това бе шансът на живота й. Дали Люк ще разбере? Дали поне ще пожелае да чуе обяснението й?

Двайсет минути по-късно Грейс се върна с Тони, за да се сбогуват с Дом. Тя стоеше до Люк и спокойно се усмихваше, стараейки се да прилича на идеална съпруга. В мига, в който Дом си отиде, Люк се обърна към нея.

— Значи всяка твоя проклета дума е била лъжа — изръмжа той и с ритник затвори вратата. Тя отново се отвори, но Люк не й обърна внимание, а тръгна след Грейс, която отстъпваше към всекидневната, притиснала Тони към гърдите си като щит. Внезапно осъзнала, че не може да продължава да се крие зад едно бебе, тя простря одеяло на пода и сложи Тони върху него.

— Не всяка. Освен това и ти излъга — каза тя, решила да не му позволи да я заплашва с яростта си.

— Направих го, за да защитя бебето — бързо парира удара й той. — Бе лъжа по необходимост.

— Но все едно лъжа. Що се отнася до защитата на бебето… Откакто Тони е при нас, не правя ли всичко възможно, за да ти помогна? Първо излъгах полицията, после социалните служби, за да прикрия Пиетро и Карина. И за какво? Заради теб! Какво още искаш от мен? Дори баща ти излъгах. А това ме лиши от възможността да започна собствен бизнес. — Думите й разкриха студените неоспорими факти. — Свой собствен бизнес — прошепна тя и за свой ужас се разплака. Огледа се безпомощно, опитвайки да си спомни къде са салфетките. Люк й протегна носната си кърпа и тя я пое с благодарност. — Съжалявам. Сигурно е от шока.

Люк пъхна ръце в джобовете на панталона си.

— Разкажи ми за сделката между теб и татко.

— Вече знаеш почти всичко.

Люк крачеше напред-назад из стаята.

— Изобщо не бих се сетил, че с баща ми сте сключили сделка.

— Това е единственото нещо, което не знаеш. Разбра за прикритието, за фалшивия годеж…

Люк я погледна изумено.

— Нима баща ми те обвърза с всичко това?

Грейс неохотно кимна.

— Изглежда е смятал, че само така ще може да се пенсионира. Всичките ти служителки се влюбвали в теб и обърквали работата. Мислел е, че с мен ще бъде по-различно.

— Защо?

— Сметнал ме е за по-уравновесена — сви рамене Грейс. — Решил, че с променената външност и годежния пръстен няма да представлявам интерес за теб, а и че заради обещаното от него, ще изпълня всичко както трябва.

— О, вярно. Офертата — иронично подхвърли Люк. — Май ставаше дума за собствен бизнес.

— Да — кимна тя. — Когато се срещнахме на конкурса за млади предприемачи, Дом разбра, че отчаяно искам да отворя магазин, и ми предложи сделка. Ако работя една година при теб и запазя отношенията ни строго делови, той ще финансира „Мечтани детски играчки“.

— Защо толкова отчаяно си искала да започнеш собствен бизнес? — хвана се за думите й той и очите му се присвиха.

Въпросът увисна във въздуха.

— Заради майка ми — най-сетне промълви тя.

— Майка ти?! — Люк я изгледа изпитателно.

Грейс кимна.

— Искахме да го направим заедно. Мечтаехме, правехме планове. Тя изработваше най-красивите плюшени животни. Викаше им „детски мечти“. Оттук идва името на магазинчето.

— Какво се случи? — тихо попита той.

— Почина точно преди конкурса. — Гласът на Грейс трепна и тя покри с длани лицето си. — Толкова исках да отворя магазина и да го нарека в нейна памет. Знам, че беше ужасно да те мамя, но тогава…

Грейс поклати глава, опитвайки да се съвземе.

— Защо не ми каза? Когато всички останали измами се разкриха, защо не ми каза всичко? Мислила си, че няма да разбера ли?

Грейс мачкаше носната кърпа в ръката си.

— Твоите версии бяха така чудесни и благородни… но и неверни. Знаех, че когато научиш как в основата лежи моята алчност, ще ме намразиш. Съжалявам.

— Не плачи, скъпа моя. Разбира се, че не те мразя.

Люк приближи и я прегърна. С нежно движение отметна косата от лицето й и я накара да го погледне.

— Татко е прав: ако не беше проклетият годежен пръстен, щеше да ми бъде трудно да стоя далеч от теб.

С нетърпелива целувка той я въвлече в бушуващ ураган от отчаяна нужда. Тя дори не помисли за съпротива. Обичаше го и го желаеше. Дори ако единственото, което можеше да й даде, бяха тези няколко минути, щеше да ги сграбчи с две ръце.

— Люк, моля те… — прошепна.

— Сигурна ли си? — попита той и внимателно се взря в очите й. Грейс кимна. Люк отстъпи и хвърли сакото си на пода. Разхлаби възела на червената си копринена вратовръзка, свали я и я подхвърли настрани. Тя се закачи на абажура. За да помогне, Грейс се зае с копчетата на ризата му.

— Така и не ми обясни защо се върна — каза тя и го целуна по брадичката. Миг по-късно ризата се присъедини към лежащото на пода сако.

— От разсеяност бях забравил куфарчето си.

Люк разкопча колана си. При резкия звук от свалянето на ципа Грейс замръзна. Впери поглед в мъжа и ясно видя желанието, което се четеше в очите му. Явно почувствал колебанието й, той не я докосна. Чакаше, предоставяйки й шанса да размисли.

Никога не бе предполагала, че толкова силно ще се нуждае от някой мъж, че ще изпитва толкова всепоглъщаща любов, та ще бъде готова да пренебрегне дългогодишните принципи.

Отхвърлила всички съмнения, тя протегна ръце и го погали.

— Сега е твой ред — промълви той и свали пуловера й.

Грейс видя разгарящата се в златистите му очи жажда. Люк посегна към сутиена й и след малко той се присъедини към вратовръзката му върху абажура.

Дълго стояха и се гледаха. После Люк я прегърна и обсипа лицето й с горещи, отчаяни целувки. С невероятна бързина свали останалите им дрехи.

— Хайде да отидем в спалнята — предложи Грейс.

— Много е далече — каза той и я занесе на канапето.

Устните им се сляха. Ръцете му се плъзнаха по тялото й и тя усети завладяващото я почти болезнено удоволствие.

— Люк — задъха се тя и затвори очи. — Не мога да чакам повече.

— Грейс?

Гласът на Люк звучеше сякаш някъде отдалече.

— Какво има, Люк?

— Не съм казвал нищо.

Устните му се плъзнаха по бузата й. Грейс обви ръце около кръста му и го целуна по врата.

— Грейс?

Тя се намръщи и бавно отвори очи.

— Кажи.

— Какво? — попита Люк, докосвайки устните й.

— Кажи какво искаш.

— Знаеш какво искам — засмя се той.

— Искам да кажа, защо ме извика?

Люк леко се отдръпна.

— Не съм те викал.

— Грейс?

И двамата застинаха, вперили ужасени погледи един в друг.

— Стани! Бързо! — прошепна тя и започна да го бута.

Люк не помръдна.

— Какво…

— Грейс! — произнесе ужасен мъжки глас от вратата на всекидневната.

Грейс притисна глава към гърдите на Люк, опитвайки да се скрие зад широките му рамене. Люк я погледна, после се извърна към мъжа и жената на вратата на всекидневната.

— Кои, по дяволите, сте вие и какво търсите в апартамента ми?

— Боже мой! — Мъжът явно беше в шок. — Аз… аз съм свещеник…

— Аз съм госпожица Карутърс от службата за защита на децата — прекъсна го жената и смело влезе в стаята. — Възложен ми е вашият случай.

— Не е вярно — каза Люк. — Госпожица Карстеърз се занимава със случая ни.

— Вече не. Аз я смених. Докладът й бе толкова странен — килери, кошници, избягали влюбени…

— Избягали влюбени ли казахте? — попита свещеникът.

— Точно така — кимна госпожица Карутърс. — Горката госпожица Карстеърз бе забъркала такава каша, че й отнеха случая. И то по ваша вина — насочи тя пръст към Люк.

Люк погледна Грейс, после се обърна към неканените гости.

— Обърнете се. И няма да надничате.

Те колебливо се подчиниха. Люк помогна на Грейс да стане от канапето и събра разхвърляните по килима дрехи. Без да губят нито миг, двамата започнаха да се обличат.

— Няма ли да ми кажете как попаднахте тук? — попита Люк.

— Вратата беше отворена — отвърна извинително свещеникът и леко се извърна, но при вида на дрехите върху лампата, бързо отмести поглед. — Бихте ли ми обяснили за какви влюбени и какво бебе говори тази жена?

Грейс се вкопчи в ръката на Люк.

— Не казвай…

— Ние сме влюбени. И женени — обяви Люк, дръпна сутиена й от абажура и й го подхвърли.

— Женени ли сте? — ахна свещеникът и се извърна. Очите му се разшириха от изненада. Той бързо се обърна отново. — О, небеса!

— Да, женени сме — потвърди Люк.

— Не, не! — извика Грейс, обличайки се с невъобразима скорост. — Ти не разбираш! Дай ми само минутка да ти обясня!

Госпожица Карутърс започна бързо да записва. Тони, на която й омръзна да я пренебрегват, се разплака. Грейс замалко да последва примера й.

Вниманието на свещеника като с магнит бе привлечено от Тони.

— Имате бебе?! — прошепна той, не вярвайки на очите си.

— Не! — извика Грейс.

— Може би! — викна по-силно Люк. — Зависи кой сте. — Люк погледна Грейс. — Вече започвам да се обърквам. Кой вариант на историята ни е за свещеници?

— Нямаме проклетия вариант! — почти изпищя Грейс.

— Грейс! — възкликна явно шокираният свещеник.

— Аз… съжалявам — затвори очи Грейс. После погледна Люк. — Някога да съм споменавала, че баща ми е методистки пастор?

— Не. Излиза, че това е той?

— Точно така.

— Трябва да ви предупредя, че ако не сте женени, ще има строги последици — заяви госпожица Карутърс.

— Може ли вече да се обърнем? — попита пастор Барнс.

— Може — разреши Люк и погледна Грейс. — Облякла си пуловера обратно.

— Така е модерно — скръсти ръце Грейс. — Казва се „хванат на местопрестъплението“.

— Вие двамата — започна госпожица Карутърс, — доста сте загазили. Гарантирам ви сериозни последици, ако разберем, че сте ни лъгали. А сега, женени ли сте, или не?

Люк въздъхна и направи усилие да се усмихне.

— Вижте, госпожице Карутърс… — започна той.

— Стой далеч от мен… сатана! — отстъпи назад жената. — Значи това се е случило на госпожица Карстеърз. Разбрахме, че нещо не е наред, когато тя разпусна коси и започна да се гримира.

Грейс неволно докосна неприбраните си къдрици.

— Да, той явно има точно това въздействие върху жените.

— Не и върху мен — изправи се госпожица Карутърс. Тя погледна Люк с надежда. — Нали нямате намерение да изпробвате чара си върху мен?

— Не — неохотно поклати глава Люк. — Приключих с това.

Жената от социалните служби се стараеше да прикрие разочарованието си.

— Ще трябва да попитам госпожа Кътбърт, началничката ми. Но съм сигурна, че няма да е доволна. — С тези думи тя рязко се обърна и бързо излезе от стаята. Миг по-късно входната врата се захлопна.

Грейс уплашено погледна баща си.

— Предполагам, чудиш се какво става — промълви тя с плаха усмивка.