Михаил Черноусов
Съветските дипломати съобщават (22)

На 27 май Англия и Франция изпратиха на съветското правителство свой проект за споразумение, според който тройният пакт се подчинява на процедурата на Обществото на народите. Съветският съюз отхвърли това предложение и на 2 юни отново се опита да убеди Лондон и Париж да изменят онези точки в техните проекти, които можеха да предизвикат Германия да нападне Прибалтика, а след това и СССР.

Всеки ден бе скъп, но Лондон и Париж отговориха едва след две седмици. Както и преди, те отказваха да окажат незабавна помощ на СССР, ако той бъде въвлечен във война, в случай че агресорът нападне Латвия, Литва или Финландия.

На 14 юни за преговори в Москва пристигна завеждащият централноевропейският отдел на Форин офис Уилям Стренг.

Москва, понеделник, 19 юни 1939 година

В очакване на Стренг, който бе поканен в Народния комисариат на външните работи за един часа през деня, Потьомкин си спомни как на 27 май британският посланик Сидс и временно управляващият посолството на Франция Паяр тържествено се появиха в кабинета на Молотов, който в началото на май зае поста народен комисар на външните работи, и му връчиха новите предложения. Лицата на дипломатите светеха от гордост, като че ли на тях се е паднала честта да представят документ, осигуряващ мир за дълги години напред. Тогава Потьомкин помисли: „Защо е този театър, когато те прекрасно знаят, че в новия проект няма нищо ново?!“ Потьомкин беше убеден в това, без да е чел проекта — последните телеграми на Майски и Суриц не предвещаваха нищо добро.

Той не се излъга. Реакцията на народния комисар, който се запознаваше с руския превод на проекта, можеше да се предвиди.

— Мога да направя само отрицателен извод за този документ — произнесе бавно народният комисар. — Той не съдържа план за ефикасна взаимопомощ между СССР, Англия и Франция срещу евентуална агресия в Европа. Нещо повече, той дори не говори за сериозен интерес на вашите правителства към сключването на такъв пакт. Тези предложения навеждат на мисълта, че вашите правителства се интересуват не толкова от самия пакт, колкото от разговорите за него. Вероятно тези разговори са нужни на Англия и Франция за някакви цели, които на нас не са известни. Ние сме заинтересовани не от разговори за пакт, а от организирането на действена взаимопомощ. И нямаме намерение да участвуваме само в разговори. Такива разговори вашите правителства могат да водят с партньори, по-подходящи от СССР.

Народният комисар отхвърли предложението тристранните споразумения да бъдат подчинени на сложната процедура на Обществото на народите:

— Може да се създаде следното положение: в Съвета на Обществото да бъде поставен въпрос за агресия срещу СССР от страна на един от участниците в „оста“. Представителят на някоя страна, която е далеч от европейските проблеми, ще започне да разсъждава в Съвета, има ли факт на агресия, трябва ли да се оказва помощ на СССР, а в това време агресорът ще залива съветската територия с артилерийски огън…

Сидс и Паяр излязоха от кабинета заедно с Потьомкин.

— Мисля — каза Потьомкин, сбогувайки се, — че работата би тръгнала по-бързо, ако ние не си разменяхме проекти, а пристъпехме към преки преговори.

Очевидно Сидс веднага е докладвал за тази идея в Лондон.

Като се готвеше сега за разговора със Стренг, Потьомкин преглеждаше последните телеграми на пълномощните представители.

Майски съобщаваше:

Стренг бе в течение на подробностите от самото начало на преговорите. Освен това той е майстор в редактирането на всякакъв род дипломатически документи и формулировки.

В последното, помисли Потьомкин, навярно Майски се е убедил още в 1935 г., когато редактираше със Стренг заключителното комюнике за визитата на Идън в Москва. При това, спомни си Потьомкин, фактически на Стренг принадлежи авторството на Мюнхенската декларация.

Макар че Стренг беше опитен дипломат, добре известен в Москва (през 1933–1934 г. е работил като съветник в английското посолство в СССР и временно управляващ, и е идвал там с Идън в 1935 г.), съветското правителство предпочиташе да види на негово място самия лорд Халифакс. На 10 юни на Майски бе дадено указание да намекне на министъра, че в Москва биха приветствували неговото пристигане. Полпредът изпълни това поръчение и „лично от свое име“ му препоръча да замине за Москва колкото може по-скоро:

— Ако Вие сметнете за възможно сега да се отправите за Москва, аз бих помолил своето правителство да Ви изпрати официална покана. Мога да Ви уверя, че моето правителство ще приветствува такова решение и Вие ще намерите в Москва най-топъл и радушен прием.

Естествено Халифакс разбра, че полпредът направи такова предложение с одобрението на своето правителство.

— Ще имам предвид това — каза той. По-определен отговор не последва.

Като узна, че Халифакс не иска да отива в Москва, Антони Идън предложи услугите си на правителството.

Когато се срещна с Халифакс на един обед, Идън го попита:

— Защо Вие, Едуард, да не заминете за Москва и да не възглавите делегацията?

— От това няма да има никаква полза — отвърна кисело Халифакс. — Те не са такива хора. С тях не мога да установя абсолютно никакъв контакт.

— Но, Едуард, при Хитлер три пъти ходи самият премиер Чембърлейн. Струва ми се, че нашата делегация в Москва трябва да бъде ръководена от човек с висок ранг. Русите биха възприели това като доказателство, че ние се отнасяме към тях без предубеждения. Ако това е приемливо за правителството, аз съм готов да замина. Макар че сега аз не заемам каквато и да е официална длъжност, но в Москва ме познават.

— Отлично, Антони — възкликна Халифакс, като си помисли: „Та той всичко може да развали.“ — Ще докладвам за Вашето предложение на министър-председателя.

Чембърлейн не се съгласи Идън да замине.

А какво ставаше в Париж? Преди три дена Суриц съобщи:

Днес Боне ме покани при себе си и каза: инструкциите, дадени на Стренг, са резултат на продължителна обмяна на мнения между Париж и Лондон; те могат да се разглеждат като англо-френски. За съдържанието на инструкциите Боне говори в най-общи линии. Според него сега спорът е повече за формата, отколкото по същество.

„Французите — си каза Потьомкин, — изглежда, са настроени по-сговорчиво. Това е ясно — сега заплахата за Франция е по-реална. Но не са ли прекалено оптимистични? Стренг е голям специалист по формата, но какво ли съдържание ще вложи в нея?“

В друга телеграма Суриц докладва:

Никой тук не допуска даже и мисълта, че преговорите с нас могат да се прекъснат и да не доведат до споразумение. Никога досега не съм наблюдавал такова всеобщо признание на нашата сила, такова високо издигане на нашия престиж и заедно с това съзнание, „че без СССР нищо няма да излезе“. Всички недоумяват защо сключването на „необходимото за всички споразумение“ така се протака. Характерно е, че вече не хвърлят вината за това върху нас. Най-често обвиняват англичаните.

… Стренг беше безупречно точен — точно в един часа той се появи в кабинета на Потьомкин. Предстоеше един от многото разговори, които се водеха паралелно с официалните преговори. Потьомкин помоли секретаря да донесе чай и те седнаха в удобните кожени кресла край малка масичка.

— Господин Стренг — започна Потьомкин, — струва ни се, че преговорите за пакта се забавят, и то недопустимо. Къде е според Вас причината за това?

— Мисля, че работата е в това, че вашето правителство ги води недостатъчно гъвкаво, вие практически не правите отстъпки. А ние правим отстъпка след отстъпка, без да получаваме никаква компенсация. Например ние се съгласихме с вашето предложение да включим прибалтийските страни в списъка на гарантираните от пакта държави.

— Но при това Вие направихте уговорката, че задълженията спрямо прибалтийските страни не се отнасят за случаи на косвена агресия. А именно така бяха заграбени Австрия и частта от Чехословакия, останала след Мюнхен. Но вашите гаранции за Полша се отнасят както за случаите на пряка, така и на косвена агресия.

— Какво пък, трябва да се помисли над това. Но постепенното сближаване на позициите изисква отстъпка за отстъпка.

— Господин Стренг, първо, позволете ми да Ви напомня, че ние сега разговаряме в Народния комисариат на външните работи, а не в Наркомата на външната търговия. Второ, от самото начало ние предложихме минимум, който ще позволи да се осигури мир в Европа. Когато въпросът се отнася до войната и мира, пазаренето е неуместно. С подробностите ние можем да се съгласим, например да пренесем изброяването на гарантираните страни в секретния протокол, тъй като вие настоявате за това. Но това няма да промени същността на пакта. А по принцип да се иска компенсация за мира, който на вас е нужен така, както и на нас, е повече от странно.

— Ние имаме различен подход към преговорите.

— За съжаление. И все пак ние сме длъжни да се споразумеем. Трябва да отбележа, че англо-френската страна губи за подготовка на отговорите на нашите предложения четири-пет пъти повече време, отколкото ние. Преговорите се протакат вече над два месеца. И това в момент, когато са скъпи седмиците, ако не и дните.

— Ние придаваме голямо значение на яснотата и точността на формулировките — отговори Стренг. — Затова понякога стават задръжки.

— Нашата позиция е изложена пределно ясно. И отговорността за забавянето пада изцяло върху англо-френската страна. На нас ни остава само да се досещаме за целите на вашата тактика. Ние разполагаме със сведения за действия, които вие вършите зад гърба ни, като се прикривате с приказки за нашата неотстъпчивост.

— Вие сте много мнителен, господин Потьомкин. Нашата обща цел е мир в Европа.

— Тогава защо усложнявате преговорите с измислени причини? Вие ту се опитвате да ни наложите неравноправен договор, ту вмъквате в дискусията въпроса за определяне на агресията. Впрочем французите са готови да се съгласят с нашата формулировка.

— Ние действително настояваме за изработване на определението на агресията — това не е маловажен въпрос. Но във вашата формулировка има нюанси, които изискват уточняване.

— Добре, хайде да уточняваме, но по-бързо. Тази сутрин Гьобелс пристигнал в Данциг и заявил, че наближава времето, когато този град ще стане част от Германия.

Стренг още не бе чувал за това и неочакваното съобщение на Потьомкин за миг го извади от равновесие.

— Това, изглежда, е вече много сериозно.

— Тези дни лорд Халифакс казал на нашия полпред, че през септември, при ежегодния нюрнбергски конгрес на националсоциалистите, Хитлер ще се опита да реши проблема за Данциг.

— Нашата страна, както и Франция, е свързана с Полша с договорни задължения — каза Стренг с известна гордост.

— Свързани. А впрочем ние не сме свързани.

Стренг с тревога следеше думите на Потьомкин.

— По този начин вие първи ще бъдете въвлечени във войната. Разбира се, ако изпълните своите задължения. Ние ви предлагаме единствената реална основа за нашата обща сигурност.

— Аз правя всичко, което зависи от мен, господин Потьомкин.

— Тогава нека със съвместни усилия колкото може по-скоро да сключим пакт и едновременно военна конвенция.

— О не, господин Потьомкин. Това са две различни неща. Знам позицията на вашето правителство за единството на пакта и военната конвенция. Но на мен ми поръчаха да се занимавам само с пакта. Военната конвенция е работа на военните, нейното изработване ще отнеме твърде много време. А ние трябва да бързаме както сам казахте.

— Но какво е пактът без военна конвенция?

— Засега нямам други инструкции — разпери ръце Стренг.

… Същия ден приятелят на Чембърлейн, министърът на авиацията Кингсли Ууд, попитал премиера:

— Какво ново около преговорите?

— Още не съм загубил надеждата, че ще успея да избягна подписването на този нещастен пакт.

Седмица след това в Народния комисариат на външните работи една след друга щяха да пристигнат телеграми от пълномощните представители в Париж и Лондон. Суриц щеше да съобщи:

Вчера на прием генерал Гамлен ми каза, че съгласно сведения, получени от военни агенти, по-специално от военния агент в Берлин, скоро може да се очакват действия на Германия против Полша. Военните мерки през последните дни (маневрите на линията Зигфрид и съсредоточаването на крупни сили в Словакия и Данциг) придават особена тежест и правдоподобност на тази информация. Генерал Гамлен е убеден, че японските мероприятия в Далечния Изток не случайно съвпаднаха с военните приготовления на Берлин.

Майски ще телеграфира:

Лорд Бивърбрук, който досега винаги е твърдял, че разговорите за близка война са несериозни, вчера ми каза, че сега е променил мнението си. Въз основа на цялата информация, с която разполага, Бивърбрук е стигнал до извода, че войната вероятно ще започне тази есен. Според неговото твърдение сега Германия извършва всички необходими приготовления. През август ще бъде завършена мобилизацията в германската армия и кризата ще започне от Данциг.

А през това време, в съответствие с инструкциите от Лондон, Стренг ще проучва въпроса, как да бави преговорите. В писмо до Лондон от 20 юли той ще анализира съществуващите възможности:

Ние бихме могли да приемем съветското гледище за неотделимостта на политическото и военното споразумение и да се разминем по въпроса за косвената агресия. Или пък бихме могли да приемем съветското определение за косвената агресия и да се разминем по члена за едновременно влизане в сила на политическото и военното споразумение. Или пък да не приемем нито едното, нито другото и да се разминем и по двата въпроса. Преговорите за военна конвенция могат да се проточат с месеци и да не дадат резултат. Дали продължаването на това неопределено положение за нас ще бъде по-изгодно, отколкото окончателното прекъсване на преговорите — това е въпрос на голямата политика, но аз мисля, че то ще бъде по-добро. Провалянето на преговорите може да бъде посрещнато отрицателно. То може да подтикне немците към действия и да принуди Съветския съюз да тръгне по пътя на изолацията или компромиса с Германия. От друга страна, самият факт, че се водят военни преговори, макар и да не дават бързи конкретни резултати, вероятно ще поразтревожи Хитлер. А и малко вероятно е Русия да остане неутрална.