Михаил Черноусов
Съветските дипломати съобщават (21)

На 15 март 1939 г. Хитлер заграби цяла Чехословакия, потъпквайки Мюнхенското споразумение. След седмица фашистите завзеха пристанището Мемел (дн. Клайпеда), принадлежащо на Литва. В началото на април Мусолини окупира Албания. Берлин поиска от Варшава да му даде Данциг (дн. Гданск) и полския „коридор“ — излазът на Полша към морето, който й бе предоставен във Версай.

При тези условия протичаше XVIII конгрес на БКП (б), на който бе разобличена същността на политиката на Запада. Както и преди, съветското правителство се стремеше да организира колективен отпор на агресорите, като излизаше с конструктивни предложения. Така на 17 април СССР предложи на Англия и Франция да сключат пакт за взаимопомощ. Лондон отхвърли тази инициатива. Наскоро, използвайки като предлог предоставянето на гаранции от Англия на Полша, Хитлер обяви за скъсването на англо-германското морско споразумение и на полско-германската декларация за ненападение. На 14 май СССР отново предложи на Англия и Франция да сключат пакт за взаимопомощ, съгласно който трите държави щяха да гарантират сигурността на малките европейски държави, включително и прибалтийските.

Лондон, петък, 19 май 1939 година

Сутринта при Чембърлейн на „Даунинг стрийт“ 10 дойде американският посланик в Лондон Джоузеф Кенеди.

— Аз само за няколко минути — каза посланикът на министър-председателя, когато останаха двамата в кабинета. — Спомняте ли си, че след Мюнхен аз казах, че английският народ трябва да Ви издигне статуя — тогава Вие спасихте Британия и Европа от война.

— Така и не я издигна никой — усмихна се мрачно Чембърлейн.

— Не само английският, но и всички народи в света — продължаваше Кенеди — ще бъдат задължени да сторят това, ако Вие сега отново спасите мира.

Петдесетгодишният милионер Джоузеф Кенеди, който беше направил доста услуги на Рузвелт по време на избирателната кампания, получи за това миналата година поста посланик в Лондон. И веднага стана сензацията на сезона тук: посланикът беше баща на девет деца — безпрецедентен случай в дипломатическия корпус. Пет дъщери и четирима сина (един от които — Джон — ще стане президент на Съединените щати). Снимките на семейство Кенеди не слизаха от страниците на английските вестници. Шест университета избраха посланика за почетен доктор по право.

Но в дейността на посланика имаше страна, за която вестниците не пишеха. Той стана един от активните участници в неделните срещи в Клайвден. Отначало Ненси Астор го покани просто като лондонска знаменитост. Но скоро стана ясно, че възгледите на Кенеди напълно съвпадат с възгледите на другите постоянни гости на Асторови. Той вярваше в могъществото на хитлеристка Германия, не вярваше в способността на Британия да й се противопостави и никак не уважаваше Съветския съюз. Той стана апостол на „умиротворяването“ и Чембърлейн се съобразяваше с неговите съвети.

— Вие можете и трябва отново да спасите мира — каза Кенеди. — Гарантирам Ви подкрепата на Америка. Нужен е нов Мюнхен. Английският бизнес има сериозни интереси в Германия. Немците от своя страна са заинтересовани от английския капитал. Тези дни тук, в Лондон, се срещнах с човек от най-близкото обкръжение на Гьоринг. Името му нищо не Ви говори — Хелмут Волтат. Той потвърди заинтересоваността на Берлин от широко споразумение с Англия. През юни той отново ще бъде в Лондон. Някой от вашите хора, може би Уилсън, трябва да се срещне с него — Уилсън е уважаван в Берлин, твърде много го цени самият Рибентроп.

— Смятате ли, че споразумението е възможно?

— Сигурен съм — каза Кенеди и се поклони.

Както винаги, без да чука, от съседната стая влезе Хораций Уилсън.

— Хораций, помните ли Хелмут Волтат? — попита Чембърлейн.

— Да, сър — учтиво отговори Уилсън.

— Хораций — каза Чембърлейн, — когато миналия септември Мюнхенското споразумение беше заплашено, Вие го спасихте, аз никога няма да забравя това. Сега е необходимо да се заемете с още по-тънка работа. През юни Волтат ще бъде в Лондон. Вие трябва да се срещнете с него и да опипате почвата за споразумение.

Уилсън кимна.

В кабинета влезе Халифакс.

— Господа, Москва очаква отговор на своите последни предложения. Изглежда, че ние се приближавахме до момента, когато трябва да направим избор — или пакт с болшевиките, или проваляне на нашите преговори с тях с всички произтичащи от това последици.

— Аз по-скоро ще си подам оставката — изтърси Чембърлейн, — отколкото да подпиша пакт с Москва.

— На мен също ми е неприятно да мисля за обединяване с болшевиките — каза Халифакс. — Освен това, ако бъде сключен договор с Москва, може да се създаде впечатление, че ние окончателно сме се отказали от всякаква надежда да се споразумеем с Германия.

— Пактът с Москва, както тя ни го предлага — добави Уилсън, — има още един голям минус. Ако Полша или Румъния не успеят да отблъснат Хитлер, в случай че Германия нападне Русия по море или през прибалтийските държави, може да се създаде парадоксална ситуация: ние ще бъдем въвлечени във война за защита на Съветска Русия!

— Само това липсваше — каза Чембърлейн. — Необходимо ни е такова споразумение, според което в случай на нападение срещу Англия Русия да влезе във войната и да принуди Германия да се бие на два фронта. Така или иначе, при избухване на война споразумението трябва веднага да въвлече Русия в нея.

— Трудно можем да измамим Кремъл — каза Халифакс. — И не бива да го отблъснем. Страхувам се, че ако ние се откажем категорично от сътрудничество с него, той ще остане насаме с Хитлер и те ще намерят някакъв компромис. Москва трябва да се държи вързана.

— Значи ние трябва да продължаваме преговорите с Москва дотогава, докато е възможно — каза Уилсън. — Не е трудно да се намери повод за протакане. Особено ако преговорите се възложат на такъв опитен дипломат като Уилям Стренг.

— Хубава идея — каза Чембърлейн. — Но все пак в краен случай трябва да имаме такъв вариант за споразумение, който да ни запазва свобода на действията.

— А може би — предложи Халифакс — да подчиним споразумението на процедурата на Обществото на народите?

— Разработете тази идея, Едуард — каза Чембърлейн. — Струва ми се, че тя ще подхожда. Ние ще успокоим обществеността и ще посплашим Хитлер, а цената на споразумението е дребна работа.

След като се споразумяха, и тримата се отправиха за Уестминстър — в Палатата на общините трябваше да започнат разисквания по въпросите на външната политика.

Дебатите откри Чембърлейн:

— Има много отстъпки, с които можем да се съгласим твърде лесно, стига само да е налице увереността, че тези отстъпки ще бъдат използвани за целта, заради която са направени.

Премиерът говори дълго и неясно. Сега той още не можеше да разкрие пред всички току-що изработения план.

След Чембърлейн се изказа Чърчил.

— Предложенията на руското правителства предвиждат създаването на троен съюз — Англия, Франция и Русия. От него могат да се възползват и други държави, ако пожелаят. Единствената цел на съюза е борба против новите актове на агресия и помощ за нейните жертви. Аз не разбирам какво лошо има във всичко това? Казват: „Може ли да се вярва на съветското правителство?“ Мисля, че в Москва казват: „Може ли да се вярва на Чембърлейн?“ При такива въпроси трябва да се ръководим не от чувства, а от анализа на засегнатите проблеми.

В тези думи се прояви истинският Чърчил. Той се ръководеше от един принцип, когато му беше изгодно, и ратуваше за право противоположен, щом положението се измени. Сега той разбираше: съотношението на силите в Европа, особено след Мюнхен, не бе в полза на Англия. Затова, въпреки омразата си към комунизма, той бе за незабавен съюз със СССР. Ще минат години, обстановката ще се измени и в желанието си да отслаби максимално Съветския съюз той ще отлага откриването на втория фронт в Европа. След победата той ще стане вдъхновител на „студената война“. Но сега Чърчил смяташе, че за Англия е изгоден и необходим съюз със СССР.

Чърчил се обърна към членовете на правителството:

— Ако вие сте готови да бъдете съюзник на Русия по време на война, защо не искате да бъдете съюзник на Русия днес — нали благодарение на това войната може да бъде въобще предотвратена?

Чърчил продължи:

— Ясно е, че Русия няма да се съгласи да сключи споразумение, ако към нея не се отнесат като към равна и ако тя не е сигурна, че методите на съюзниците ще доведат до успех.

Под бурни аплодисменти Чърчил завърши:

— Ние имаме пред себе си едно справедливо предложение и, според мен, по-изгодно, отколкото онези условия, които нашето правителство иска да постигне. Не бива да се допусне да бъде отклонено. Аз моля правителството на Негово Величество да разбере неприятната, може би, за него истина: без действен източен фронт не може истински да се защитят интересите на Запада, а без Русия е невъзможен действен източен фронт.

След това се изказа Лойд Джордж:

— Без помощта на Русия не можем да изпълним нашите задължения към Полша и Румъния. Без помощта на Русия ще попаднем в капан.

Идън също се изказа за споразумение със СССР.

Вечерта Халифакс се срещна на четири очи с германския посланик Дирксен, преместен от Токио в Лондон, и го помоли да предаде на Хитлер, че Англия се интересува какви въпроси фюрерът би искал да се обсъдят по пътя на преки англо-германски преговори.

След три дена в Женева Халифакс ще разговаря с Майски, който ще представлява СССР на сесията на Съвета на Обществото на народите. От бреговете на Женевското езеро полпредът ще съобщи в Москва:

От разсъжденията на Халифакс е съвършено ясно, че английското правителство избягва тройния съюз, понеже не желае да изгори мостовете към Хитлер и Мусолини.

Същият ден, 22 май, когато Майски ще се срещне с Халифакс, Германия и Италия ще подпишат агресивния „Стоманен пакт“ — споразумение рамо до рамо „да се борят с обединени сили за осигуряване на своето жизнено пространство“. На следващия ден Хитлер ще съобщи на своите генерали за намерението си да нападне Полша.