Михаил Черноусов
Съветските дипломати съобщават (11)

„На 11 април 1935 г. в Стреза (Италия) се откри конференцията на министър-председателите и министрите на външните работи на Англия, Франция и Италия. Обсъждаше се въпросът за нарушаване условията на Версайския договор от Германия и за нейната демилитаризация. Конференцията се ограничи само с примирителна резолюция с «изразяване на съжаление». Англия се изказа против прилагането на каквито и да било санкции спрямо Германия.

Четири дена по-късно бе публикувано споразумението на Лавал с Мусолини за «поправка» на френско-италианската граница в Африка. Това беше империалистическа сделка за разделяне сферите на влияние. Срещу обещанието на Мусолини да се консултира с Франция по международните въпроси Лавал предаде на Италия някои френски колониални територии, граничещи с италианските колонии в Африка. Освен това той даде дума да не пречи на дучето да заграби Етиопия. На 3 октомври Италия нападна тази независима държава.

Едновременно с това френското правителство се опитваше да ускори сближаването си с хитлеристка Германия в ущърб на отношенията си със СССР.“

Берлин, петък, 22 ноември 1935 година

Като следеше внимателно тактиката на членовете на дипломатическия корпус към хитлеристите, Суриц забелязваше нюанси. Например британският посланик Ерик Фипс почти никъде не ходеше, избягваше различните тържества и събрания, беше много сдържан към хитлеристите, с което предизвикваше раздразнението им. Суриц беше чувал, че поради това във Форин офис са недоволни от Фипс, говореше се, че трябва да го сменят.

През последните месеци Франсоа-Понсе видимо се оживи, започна по-често да се появява пред хората. Е, това беше понятно, изискваше го линията на Лавал. По поръчение на своя премиер вчера Франсоа-Понсе се срещнал с Хитлер и днес искаше да разкаже на Суриц за разговора си. Впрочем, както се говореше сред дипломатическия корпус, френският посланик и преди беше действувал доста активно в Берлин, наистина не толкова открито: Франсоа-Понсе бе изпълнявал поръчения на френски промишленици, които снабдяваха Хитлер с оръжие. Твърдяха, че от тези операции и самият той е позакачил нещо.

Американският посланик Уилям Дод се държеше недоброжелателно към силните на деня. Тази сутрин Суриц се срещна с него. Американският посланик му беше симпатичен. На свой ред, Дод веднъж бе казал за Суриц: „Той е твърде приятен и умен човек, безупречен джентълмен във всяко отношение — в маниерите, облеклото, поведението. Даже френският посланик не може да го надмине в това, но… той е комунист.“ Какво да се прави, налагаше се да се примирява с подобни неща.

Буржоазен либерал и пацифист, шейсет и шест годишният посланик-професор обичаше да се похвалва с това, че се е родил в истинско американско семейство, водещо потеклото си от колонисти от XVII век. Той бе получил образованието си в Америка и Германия и когато пристигна в Берлин през 1933 г., беше вече известен учен, автор на многобройни трудове, председател на Асоциацията на историците в САЩ. Дод разказваше, че Рузвелт го назначил светкавично в Берлин: звъннал му, предложил му поста посланик и му дал два часа за размишление. Тогава президентът казал: „Искам немците да видят пред себе си образен на американски либерал.“ Вероятно Рузвелт се е страхувал, че против кандидатурата на Дод ще се обявят някои влиятелни фактори, които биха искали да издигнат свой човек. Човек, който смята, че задачата на Америка е да въоръжи цяла Европа.

За Суриц винаги са били интересни разсъжденията на този трезво мислещ политик, който не скриваше отвращението си към фашизма. Разговорът им тази сутрин започна с визитата на Франсоа-Понсе при Хитлер.

— Той информира ли Ви вече за срещата си? — попита Дод.

— Още не, ще се срещнем довечера. А Вие срещахте ли се с него?

— Да, той ми разказа някои неща. Според думите му фюрерът е отправил много резки, истерични нападки срещу вашата страна. Затова пък Франсоа-Понсе почувствувал възможност да очисти атмосферата между Франция и Германия и бил настроен твърде оптимистично. Той вероятно ще Ви съобщи подробности. И още нещо: Хитлер, както и преди, категорично е против всякаква колективна сигурност, той я смята дори за вредна. За пример фюрерът привел итало-етиопската война; Лавал уж едва не се скарал с Мусолини, когато Обществото на народите го въвлякло в колективни санкции против Италия.

— Санкции — повтори Суриц. — Санкции трябваше да се наложат още в Стреза, а там фактически поощриха и Мусолини.

— Чух, че е била приета поправката на Мусолини към декларацията: отначало в нея ставало въпрос за противодействие на заплахата за мира като цяло, но дучето вмъкнал — мира в Европа. Значи той може да се разпорежда в Африка. И всички се съгласили. Такава свръхпредпазливост на Лондон и Париж не значи ли, че те разчитат на някакъв нов „пакт на четирите“?

— Напълно възможно.

— Но засега — продължи Дод — аз виждам пакт на две силни — Германия и Италия, срещу две безпомощни — Англия и Франция. Колко може да се отстъпва? Мисля, че освен Етиопия Мусолини е готов да си присвои Суецкия канал и Египет и да установи свой контрол над Средиземноморието — той си въобразява, че е Юлий Цезар. Това ще е началото на края на Британската империя. Тъжно е да се гледа как водещата страна на цивилизования свят губи могъществото и престижа си. Родината на Шекспир в залеза на славата си. Ако Италия спечели войната с Етиопия — а това сигурно ще бъде така, — положението на Англия ще се влоши сериозно. И Обществото на народите ще загуби всякакъв авторитет. Неговите санкции са явно неефикасни.

— Изработените от Обществото санкции — каза Суриц — не включват ограничения от военен характер и не засягат най-важните за Италия видове военностратегически суровини. Лондон и Париж например са категорично против нефтените санкции. Както и вашето правителство. Впрочем Америка увеличава доставките на нефт и други стратегически суровини за Италия. Обяснете ми, господин посланик, в какво тогава се състои същността на вашия закон за неутралитет, приет през август?

— Той забранява — като говореше, Дод изпитваше някакво неудобство — доставката на оръжие за воюващите страни. Целта му е да предпази САЩ от участие във войни. В съответствие с този закон оня ден президентът забрани износа на оръжие за Италия и Етиопия.

— А стратегическите суровини?

— Техните доставки не са забранени.

— Значи така — усмихна се Суриц. — Не може да се доставя оръжие на агресора — Италия, която сама го произвежда в достатъчно количество и е натъпкана с такова от чужбина. Но не може да се доставя оръжие и на жертвата на агресора — Етиопия, която има само лъкове със стрели, копия и десетина стари самолета. Може да се доставя на Италия желязна руда, от която тя произвежда оръжия, а може същата руда да се доставя и на Етиопия, която не може да я използва за нищо. Не бива да се месим в конфликта, а можем да намажем от него и да изчакаме как ще се развиват събитията по-нататък, не е ли така? Хитлер не случайно каза: Америка не е опасна за нас, тъй като тя е приела закон за неутралитет.

Дод премълча.

Вечерта в определения час при Суриц дойде Франсоа-Понсе. Той явно бе въодушевен от вчерашната си среща с Хитлер.

— По поръчение на премиера Лавал казах на фюрера, че Франция със задоволство отбелязва напредъка в нашите отношения с Германия. Това личи и от спокойния тон на германската преса, и от последните изказвания на Гьоринг и самия Хитлер.

— Господин посланик — прекъсна го Суриц. — Вие говорите така, като че ли Франция и Съветският съюз се намират на различни планети и между тях няма договор за взаимопомощ. А в последното си интервю Хитлер отново вдигна шум за заплахата от разпространяване на болшевизма от СССР. Тукашният печат излиза с резки нападки срещу моята страна във връзка с предстоящото ратифициране на френско-съветския договор.

— О, аз говорих на фюрера за нашия пакт. Казах му, че той не може да бъде основание за никакви тревоги от страна на Германия.

— Оправдавали сте се?

— Успокоявах го.

— А фюрерът какво?

— Той засвидетелствува добрите си чувства към Франция, желанието си за подобряване на отношенията. Към нашия пакт той се отнася отрицателно, както и по-рано. Той повтори някои свои аргументи против вашата страна, но подчерта, че не възнамерява да напада Съветския съюз.

„Доводи? — мина през ума на Суриц. — Или истерични нападки, както казваше Дод?“

— Изобщо, според мен — продължи Франсоа-Понсе, — сега Хитлер няма да започне да форсира войната, той още не е готов за нея. Струва ми се, че през близките една-две години голяма война няма да има, може да избухне само някакъв конфликт в Австрия, около Данциг или в Чехословакия.

— А за Етиопия какво каза?

— С Етиопия, очевидно, скоро ще бъде свършено.

— И то не без помощта на господин Лавал.

— Мусолини би воювал във всички случаи. Той смята, че за да бъде една нация здрава, тя трябва да воюва всеки двайсет и пет години. Ако се възпротивяхме на акцията му в Етиопия, нямаше да постигнем нищо друго, освен влошаване на отношенията с Рим.

— Чувах — каза Суриц, — че Мусолини питал Макдоналд какво ще бъде отношението на Англия към неговата агресия в Етиопия. Казват, че оня отговорил: „Англия е лейди. На жените им харесват активно-настъпателните действия на мъжете, но при условие, че се запазва тайната. Затова действувайте тактично и ние няма да се месим“. А според слуховете Саймън се изразил още по-откровено. На въпроса, защо да не се затвори Суецкият канал и да се прекъсне връзката на Италия с войските й в Етиопия, той отговорил: ако Англия попречи на дучето, неговият режим ще падне и Италия ще се окаже във властта на болшевиките.

— Макдоналд и Саймън — това е вече минало.

— Но след майската реконструкция на британския кабинет малко неща се измениха. Болдуин от премиер де факто при Макдоналд стана премиер де юре. А Саймън, като стана министър на вътрешните работи, предостави креслото си в Уайтхол на Самуел Хор, който продължава неговата линия. Впрочем, какво сте чували за Хор?

— Типичен английски аристократ. Завършил е Оксфорд, бил е министър на авиацията и по въпросите за Индия. Да, и още нещо, по време на световната война е бил британски военен агент при царската главна квартира. Възторжен почитател на великденските служби на руската православна църква. Въобще мистик. Разказваха ми, че в хола му има украшение, напомнящо посребрен ковчег. Но както казва Гьоте, на някои умове трябва да се прощава оригиналността им.

— А как да се разбира неговата гръмка реч в Обществото на народите миналия месец, че Англия е готова да приложи санкции против Италия? — попита Суриц.

— Това е само предизборен ход. През ноември англичаните имат парламентарни избори, а избирателите изглежда настояват за санкции против агресорите. Ще минат изборите и всичко ще си отиде на мястото. Ние трябва да се погаждаме с Мусолини.

— Даже с цената на свободата на цял народ, с цената на независимостта на Етиопия?

— На всяка цена — отряза Франсоа-Понсе.

Продължиха повече от час. Суриц ще съобщи в Москва:

„В разговори с колеги Франсоа-Понсе много по-ясно, отколкото с мен, отбелязал остротата на Хитлеровите нападки против нас и много по-оптимистично оценил резултатите от разговора си с Хитлер. Заслужава да се отбележи, че Франсоа-Понсе, споделяйки парижките си впечатления (тези дни той бе там), разказвал, че в някои кръгове ни упрекват в противопоставяне на подобряването в отношенията между Франция и Германия. На тази работа сега Франсоа-Понсе се отдава с удвоена енергия, ободрен от срещата си с Хитлер. Струва ми се, че французите подготвят почвата, ако не за сепаративно споразумение, то за някакъв нов модус с Германия.

Що се отнася до Итало-етиопската война, той приведе само думите на Хитлер за вероятността от скорошно ликвидиране на конфликта и за трудностите, които Франция изпитва в отношенията си с Италия.“

Тези „трудности“ ще бъдат отстранени скоро. След две седмици и половина Лавал и Хор ще подпишат тайно споразумение, според което ще предложат на Етиопия „да отстъпи“ едва ли не половината от своята територия. Това ще бъде подарък за агресора. Текстът на споразумението ще попадне в печата и ще предизвика възмущението на обществеността в Англия, Франция и други страни. Хор ще бъде принуден веднага да подаде оставка и неговото място ще заеме Антони Идън. След месец ще падне кабинетът на Лавал. Ще го сменят пак такива „умиротворители“ като Саро и Фланден.

Изказванията на Съветския съюз в Обществото на народите в защита на Етиопия няма да намерят подкрепа. Надявайки се все още да сключат „пакт на четирите“, Англия и Франция няма да искат да се карат с Мусолини. Безнаказаната италианска агресия ще засили наглостта на фашистка Германия; хитлеристите ще бъдат във възторг. В писмото си до Народния комисариат на външните работи Суриц ще напише:

Обществото на народите, което тук ненавиждат, е пред разпадане и крах. Колективната система за сигурност, която тъкмо щеше да намери за пръв път приложение в санкциите срещу Италия, сега е подкопана. И то от кого? От същата онази Франция, която „бе измислила тази система специално за Германия“ (изразът е на Рибентроп). Санкциите се притъпяват и агресорът получава награда за нападението. Има от какво да се зарадваш!

През юли тридесет и шеста година Обществото на народите ще отмени санкциите срещу Италия и от този момент ще престане да играе някаква съществена роля в международните работи. Малките страни ще разберат, че повече не могат да разчитат на Обществото. По такъв начин позицията на Англия и Франция в Обществото на народите ще нанесе непоправима вреда на делото на мира. Етиопия ще бъде принесена в жертва на агресора…

Народният комисариат на външните работи ще заяви:

Съветският съюз демонстрира в Обществото на народите верността си към принципа на държавна независимост и национално равноправие на всички държави чрез примера с една от малките страни — Етиопия. Съветският съюз използва участието си в Обществото на народите, за да прокара на практика своята линия спрямо империалистическия агресор. Итало-етиопската война показва, че заплахата от световна война все повече нараства и все повече надвисва над Европа.