Луиза Мей Олкът
Малки жени (9)

Мег отива на панаира на суетата

— Смятам, че наистина ми провървя, след като децата се разболяха от шарка точно сега — обяви Мег един ден през април, докато стоеше в стаята си и подреждаше куфара „за далечни пътешествия“, заобиколена от сестрите си.

— Много мило от страна на Ани Мофът, че не забрави за обещанието си. Цели четиринайсет дни в приятна компания и във весели забави — това със сигурност ще бъде чудесно — отвърна Джо, която сгъваше доста непохватно с дългите си ръце дрехите на сестра си.

— А погледнете и какво прекрасно време! Радвам се, че ще прекараш чудесно — добави Бет, която внимателно подреждаше панделките на Мег в най-хубавата си кутия, преотстъпена с желание за този изключителен случай.

— Как ми се иска аз да бъда на твое място, да си прекарвам чудесно в приятна компания и да нося всички тези прекрасни дрехи — призна си Ейми с пълна с карфици уста, тъй като в момента украсяваше изкусно възглавничката на сестра си.

— И на мен ми се иска да отидем всички заедно, но добре знаете, че това е невъзможно. Щом се върна, ще ви разкажа най-подробно за всичките си приключения. Сигурна съм, че това е най-малкото, което бих могла да направя за вас, след като вие сте толкова мили и любезни и ми помагате да се приготвя по-бързо — каза Мег, като огледа доста скромно обзаведената стая, която изглеждаше прекрасна в очите на момичетата.

— Какво ти даде мама от чекмеджето със скъпоценностите? — попита Ейми, която не бе присъствала при отварянето на шкафа от кедрово дърво, в който госпожа Марч беше прибрала някои ценни реликви от миналите добри времена, както и неща, които бяха предназначени за момичетата и които тя имаше намерение да им даде, когато са достатъчно големи и наистина имат нужда от тях.

— Чифт копринени чорапи, онова ветрило, което е много красиво оформено, и чудесен син шал. Исках и онази виолетова коприна, но нямаме време да ушием от нея друг шал, така че ще трябва да се задоволя със стария — от прозрачен муселин.

— Той ще ти стои чудесно, като го наметнеш върху новата си копринена блуза, а и синият, по-плътният шал ще ти отива добре върху нея. Толкова съжалявам, че счупих моята коралова гривна, сега бих могла да ти я дам — каза Джо, която много обичаше да дава нещата си, но те обикновено бяха в такъв вид, че никой не проявяваше интерес към тях.

— Ако знаете само какъв прекрасен старинен перлен комплект има в чекмеджето със скъпоценностите! Но мама каза, че истинските цветя са най-красивата украса за едно младо момиче, а Лари ми обеща да ми изпрати толкова цветя, колкото поискам — отвърна Мег. — Така, сега да видим как да подредим нещата. Най-отдолу ще поставим новия ми сив екскурзионен костюм — ще те помоля само да подгънеш внимателно перото върху шапката, Бет. След това поплинената ми рокля, за неделните дни и за някои малки празненства — май не е съвсем подходяща за пролетта, как мислите? Боже господи, колко по-добре щеше да бъде, ако бяхме ушили онази лилава коприна!

— Няма значение, ти си имаш чудесна рокля за по-официални случаи и празненства, а и без това изглеждаш като истински ангел, когато си облечена в бяло — успокои я Ейми, която винаги намираше по някоя добра дума за Мег.

— Тя няма никакво деколте, а е и малко къса, но ще трябва да се задоволя с нея. Синята ми домашна рокля изглежда направо като нова, след като я прекроихме и постегнахме. Затова пък коприненият ми робсак съвсем не е последна мода, а малката ми шапчица никак не прилича на тази на Сали. Не че искам да се оплаквам, но и чадърът ми за нищо не става. Бях казала на мама да ми купи черен с бяла дръжка, но тя забравила и ми купила зелен с жълтеникава дръжка. Вярно, че е солиден и не изглежда зле на външен вид, затова не би трябвало да се оплаквам, но си представям колко ще ме е срам да се появя с него, като знам, че на Ани чадърът е копринен със златен връх — въздъхна Мег, като разглеждаше разочаровано чадъра си.

— Смени го — посъветва я Джо.

— Ще бъде ужасно глупаво, ще обидя мама, а тя направи толкова усилия, за да ми осигури всичко за това пътуване. Това беше само някакъв каприз, няма да се поддавам на подобни лоши мисли. При това не бива да забравям, че си имам копринени чорапи и два чифта нови ръкавици — те са моето успокоение. Беше толкова мило от твоя страна, че ми преотстъпи твоите, Джо. Чувствам се наистина богата и толкова елегантна с тези два нови чифта, но ще взема и старите за по-обикновени случаи — и Мег погледна със задоволство към кутията с ръкавиците.

— Ани Мофът има синя и розова панделка върху нощните си шапчици, би ли сложила такива панделки и върху моите, Бет? — помоли Мег, виждайки, че бе донесла една купчина панделки, току-що изпрани и изгладени от Хана.

— На твое място не бих направила това, с тези панделки шапчиците съвсем няма да си отиват със скромните ти нощници, по които няма никакви украси и апликации. Бедните хора трябва да са по-скромни — категорично отсече Джо.

— Чудя се дали някога ще имам щастието да нося рокли, украсени с истинска дантела, и да имам панделки на нощната си шапчица? — с болка каза Мег.

— Само преди няколко дни твърдеше, че ще бъдеш наистина щастлива, ако успееш да отидеш при Ани Мофът — напомни й Бет с тих глас.

— Наистина е така! Чудя се защо ли непрекъснато мърморя. Но не ви ли се струва, че обикновено човек колкото повече има, толкова повече иска да получи? Ето сега, всичко вече е готово, не съм сложила единствено официалната си рокля, но смятам да помоля мама да ми я опакова — каза много по-весело Мег, като с усмивка вдигна очи от куфара си и погледна към многократно преправяната бяла рокля, която тя с удоволствие наричаше „официалната рокля“.

Следващият ден беше чудесен и Мег замина в отлично настроение на четиринайсетдневната си ваканция — нещо ново и интересно за нея. Госпожа Марч се бе съгласила без ентусиазъм да я пусне, защото се страхуваше, че Маргарет ще се върне много по-разочарована от живота, отколкото е в момента. Но тя толкова настоятелно я бе молила, а Сали така убедително твърдеше, че ще се грижи за нея, освен това идеята за малко приятни занимания и удоволствия изглеждаше доста приемлива след дългата зима, изпълнена с тежък труд, така че накрая майката се съгласи и дъщерята замина, за да вкуси за първи път от един малко по-друг живот.

Семейство Мофът бяха доста заможни и живееха сравнително добре, така че Мег в началото бе наистина впечатлена от разкошната къща и елегантните й обитатели. Но те всички бяха много приятни и непосредствени хора, независимо от разкошния си начин на живот, така че тя съвсем скоро се отпусна и започна да се чувства добре сред тях. Може би Мег бе успяла да почувства, че те не бяха особено изискани и интелигентни хора и че красивата външна позлата не би могла да скрие твърде обикновения материал, от който са направени. Наистина, на нея й изглеждаше прекрасно да живее в пълно доволство и без ограничения, да пътува с чудесна карета, да се облича всеки ден с най-хубавата си рокля и да не прави нищо друго, освен да се забавлява. Всичко това напълно съвпадаше с представите й за щастлив живот и тя твърде бързо започна да имитира поведението и приказките на хората около себе си — започна да говори малко надуто, като използва от време на време някои френски думи, да къдри косата си и да облича новата си рокля дори вкъщи, като в същото време не пропускаше да участва и в разговорите за модните тенденции. Колкото повече гледаше красивите неща, с които разполагаше Ани Мофът, толкова повече й завиждаше и й се искаше и тя да има същите, затова и все по-често въздишаше при мисълта, че не може да бъде богата. Когато се замисляше за дома, всичко там й изглеждаше прекалено старо и износено. Работата, която трябваше да върши, сега й се струваше по-трудна от всякога и у нея се засилваше убеждението, че тя е едно нещастно и наранено от съдбата момиче, независимо че имаше нови ръкавици и копринени чорапи.

За щастие Мег нямаше кой знае колко време, за да се самосъжалява, тъй като трите момичета бяха прекалено заети с „организирането на забавления“. През целия ден ходеха да пазаруват, разхождаха се, яздеха и си бъбреха щастливо. Вечер посещаваха театъра или операта или се веселяха вкъщи заедно с множеството приятели, които имаше Ани и които наистина знаеха как да се забавляват. По-големите й сестри бяха вече млади госпожици и едната от тях беше дори сгодена, което се стори на Мег много интересно и романтично. Господин Мофът бе един доста пълен, весел господин, който познаваше баща й. Госпожа Мофът беше също една пълна и много симпатична госпожа, която се отнасяше с големи симпатии към Мег, тъй като виждаше, че дъщеря й я харесва. Мег, или Маргаритката, както галено я наричаха, бе любимка на всички и май от това главата й започна да се замайва.

Когато дойде денят на „малката забава“, тя с ужас откри, че поплинената й рокля не е никак подходяща за случая, тъй като другите момичета се обличаха в много фини рокли и изглеждаха наистина прекрасно. Не по-добро беше положението с тънката й бяла рокля, която на фона на новата ефирна рокля на Сали й изглеждаше още по-стара, раздърпана и износена. Мег забеляза как двете момичета погледнаха към роклята й, а след това се спогледаха с недоумение, и бузите й веднага пламнаха, тъй като колкото и да беше добра и сърдечна, тя бе в същото време и много горда. Никой не каза нито дума по този въпрос, Сали дори й предложи да й среши косата, а Ани бе така добра да й върже шала, след което сгодената й сестра Бел похвали прекрасните й ръце. Но във всички тези жестове на любезност Мег съзираше единствено съжаление за това, че е бедна. Сърцето й се сви от болка и тя през цялата вечер стоеше самотно встрани, докато останалите се смееха, бъбреха весело или пърхаха наоколо като красиви пеперудки. Горчивината й нарасна, когато прислужницата внесе голям букет красиви цветя. Преди някой да успее да каже и дума, Ани се спусна към тях, махна обвивката и всички с удоволствие възкликнаха при вида на чудесните свежи рози с няколко зелени клонки между тях.

— Сигурно са за Бел. Джордж непрекъснато й изпраща цветя, но тези са наистина неповторими! — извика с възхищение Ани.

— Човекът, който ги донесе, каза, че са за госпожица Марч. Вътре има и бележка — поясни прислужницата и подаде букета на Мег.

— Каква изненада! От кого са? Не знаехме, че имаш любовник — извикаха момичетата и наобиколиха Мег, изпълнени с учудване и любопитство.

— Бележката е от мама, а цветята са от Лари — каза просто Мег, макар че вътрешно му бе толкова благодарна, че не беше забравил за нея.

— О-о, така ли? — недоверчиво промърмори Ани и погледна с насмешка как Мег прибра бележката в джоба си като някакъв талисман, който да я предпази от завист, суета и фалшива гордост. Макар и кратка, бележката бе написана с толкова любов и бе наистина полезна за Мег точно в този момент, а красивите цветя успяха да я поразвеселят.

Почувствала се отново почти щастлива, тя отдели няколко рози за себе си, а от останалите набързо направи малки букетчета за косите или роклите на своите приятелки, като при това им ги предложи с толкова финес, че една от по-големите сестри на Ани — Клара, й каза, че е „най-сладкото малко същество, което някога е виждала“. Всички се почувстваха доста трогнати от това нейно внимание. Може би това добро дело й помогна да превъзмогне напълно своята потиснатост и тъга, защото, когато всички момичета изтичаха да се покажат на госпожа Мофът, тя погледна към огледалото и видя там едно щастливо лице със светнали от радост очи. А когато постави цвете в косите си и закачи красива роза върху роклята си, тя вече съвсем не й изглеждаше толкова износена и раздърпана.

Мег прекара наистина чудесно през останалата част от вечерта; всички се държаха много любезно с нея, дори получи три комплимента. Ани я помоли да попее и някой каза, че има забележително добър глас. Майор Линкълн попита „кое е онова мило малко момиче с красивите очи“, а господин Мофът й отдели специално внимание по време на вечерята. Така че, общо взето, тя преживя доста приятни мигове до момента, в който дочу част от един разговор, който разруши всичко. Тя бе седнала в зимната градина и очакваше един младеж, който трябваше да й донесе сладолед, когато чу един глас от другата страна на цветната леха:

— На колко години е?

— На шестнайсет или седемнайсет, струва ми се — отвърна друг глас.

— Сигурно за едно момиче като нея това е голямо събитие, не смяташ ли? Сали казва, че те вече са много близки, а и старият господин полага специални грижи за това.

— Явно госпожа М. си е направила добре сметката и не мога да не призная, че доста успешно разиграва картите си, макар че момичето е твърде младо. То очевидно все още нищо не подозира — каза госпожа Мофът.

— Но когато каза, че бележката е от майка й, все пак ми се стори, че й е ясно за какво става дума. А освен това не забеляза ли как се изчерви, когато видя тези красиви цветя? Бедното същество! Сигурно би изглеждала прекрасно, ако можеше да си позволи нещо по-свястно за обличане. Мислиш ли, че ще се обиди, ако й предложим някоя рокля назаем за четвъртък? — попита другият глас.

— Тя е доста горда, но не вярвам да откаже, след като тази раздърпана стара рокля е всичко, което има. Би могла да я скъса тази вечер, така ще имаме напълно приличен повод да й предложим друга.

— Да видим, може би ще бъде добре да поканя младия Лорънс за празненството в четвъртък, а след това ще можем добре да се позабавляваме.

Точно в този момент пристигна приятелят на Мег и с учудване видя пламналото й лице и силното й смущение. Тя наистина беше много горда и тази гордост й бе от полза в този момент, тъй като именно тя й помогна да скрие силната обида, гнева и възмущението от всичко, което току-що бе чула. Колкото и наивна да беше, тя ясно разбираше за какво си говореха нейните приятелки. Опитваше се да забрави думите им, но просто не бе в състояние да го направи и непрекъснато си повтаряше онези фрази, които й се сториха най-обидни: „госпожа М. си е направила добре сметката“, „когато каза, че бележката е от майка й…“ и „… тази раздърпана стара рокля“. Така й се искаше да се разплаче от отчаяние и обида, да изтича до вкъщи, да разкаже всичко на близките си и да им поиска съвет. Но тъй като това беше невъзможно, трябваше да остане тук и да се преструва на весела. Тя го постигна наистина успешно и надмогна вълненията си, без никой дори за миг да заподозре колко усилия й костваше това. Мег въздъхна с огромно облекчение едва когато всичко свърши. Накрая остана сама в леглото и можеше отново да премисли на спокойствие всичко, да се чуди и да се възмущава, докато я заболя главата, а пламналите й бузи се охладиха от горчивите сълзи, които вече не можеше да удържи. Тези глупави, но явно добре премислени приказки бяха открили един нов свят пред Мег и напълно смутиха спокойствието и хармонията в нейния предишен свят, в който до този момент тя си живееше като щастливо дете. Невинното й приятелство с Лари бе омърсено от глупавите приказки, които бе дочула. Вярата в собствената й майка бе леко разклатена от мащабните планове, които й бе приписала госпожа Мофът, съдейки за другите по самата себе си, а взетото с толкова мъка решение да се задоволи с простите дрехи, които може да си позволи дъщерята на един беден човек, бе подложено отново на преоценки и съмнения след ненужното съжаление от страна на тези момичета, за които старите и неугледни дрехи представляваха едно от най-големите нещастия на този свят.

Бедната Мег прекара една ужасна нощ и стана с подути очи. Чувстваше се много нещастна, бе изпълнена почти с омраза към приятелките си, а освен това изпитваше и срам, че веднага не се бе обадила и не бе изяснила съвсем категорично нещата. На сутринта всички бяха уморени и отпаднали и почти докъм обяд момичетата не можаха да намерят сили да слязат във всекидневната и да се заемат с всекидневните си задължения. В поведението на приятелките й имаше нещо необичайно, което веднага направи впечатление на Мег. Те като че се отнасяха към нея с по-голям респект, проявяваха изключителен интерес към всичко, което казваше, и непрекъснато я следяха с изпълнени с любопитство очи. Всичко това доста я учуди, макар и в същото време да й беше приятно, но й изглеждаше доста непонятно до момента, в който госпожица Бел вдигна очи от писмото, което пишеше, и й каза със сантиментален глас:

— Марги, скъпа, изпратих покана на твоя приятел, господин Лорънс, за празненството в четвъртък. Всички много бихме искали да се запознаем с него, а и смятам, че на теб ще ти бъде приятно.

Мег се изчерви, но в същото време у нея се породи непреодолимо желание да подразни момичетата, затова дяволито отвърна:

— Много сте любезни, но се опасявам, че той няма да дойде.

— Защо да не дойде, cherie? — попита госпожица Бел.

— Защото е прекалено стар за подобни празненства.

— Какво по-точно искаш да кажеш, мило дете? На колко години е той всъщност? — извика госпожица Клара.

— Предполагам, че наближава седемдесетте — отвърна Мег, като премигна няколко пъти, опитвайки се да скрие присмехулния блясък в очите си.

— Ах, ти, хитруша такава! Разбира се, че ние имаме предвид младия господин — възкликна през смях госпожица Бел.

— Не съществува такъв млад господин, Лари е просто малко момче — и Мег на свой ред се засмя, като наблюдаваше със задоволство изненадата в очите на сестрите при това описание на смятания за неин любовник Лари.

— Може би е някъде на твоята възраст? — не се предаваше Нан.

— Не, почти на възрастта на сестра ми, Джо. Аз ставам на седемнайсет през август — отвърна Мег и поклати глава.

— Но наистина е чудесен жест от негова страна да ти изпраща цветя, не смяташ ли? — отбеляза малко високопарно Ани.

— Да, той често го прави за всички ни, тъй като зимната им градина е пълна с цветя, а ние толкова ги обичаме. Мама и възрастният господин Лорънс са приятели, така че е напълно естествено и децата да си играят заедно — каза в заключение Мег, като се надяваше, че с това темата ще бъде завършена.

— Очевидно Марги все още не излиза в обществото — каза тихо госпожица Клара на Бел, като кимна с глава.

— Да, наистина, тя е една приказна картина на невинността — отвърна госпожица Бел и сви рамене.

— Отивам да пазарувам някои дребни неща за децата, искате ли да купя и нещо за вас, млади госпожици? — попита госпожа Мофът, която влетя в стаята като истински слон, цялата в коприна и дантели.

— Не, благодаря ти, маман — отвърна Сали. — Аз си имам моята нова розова копринена рокля за четвъртък, така че нищо друго не ми трябва.

— Нито аз — започна Мег, но в миг спря, защото веднага си помисли, че тя наистина има нужда от някои неща, макар че не може да си ги позволи.

— А ти какво ще си облечеш? — попита я Сали.

— Отново моята стара бяла рокля, стига да успея да я поправя, снощи съм я закачила някъде и съм я скъсала — каза Мег, като се опитваше да си придаде напълно безгрижен вид, макар че се чувстваше доста неудобно.

— Защо не изпратиш някой от прислугата до вас, за да ти донесе друга? — попита учудено Сали, която съвсем не бе от най-тактичните млади дами.

— Защото нямам друга рокля и вкъщи. — На Меги й струваше немалко усилие, за да направи това признание, но Сали изобщо не забеляза и най-искрено възкликна:

— Нямаш друга? Та това е наистина смешно — но тя не можа да продължи докрай изречението си, тъй като сестра й поклати предупредително глава към нея и съвсем любезно се намеси в разговора: — Всъщност е съвсем естествено. Какъв смисъл има да се купуват много рокли, преди момичето да се представи в обществото. Но дори и да имаше дузина рокли вкъщи, пак не бих ти позволила да пращаш някой от прислугата за тях, Марги. Аз имам една сладка синя копринена рокля, която вече ми е малка, и за мен ще бъде истинско удоволствие, ако я облечеш. Ще го направиш, нали, скъпа?

— Много мило от твоя страна, но аз нямам нищо против моята стара рокля, стига на вас да не ви е неприятно, че съм така облечена. Тя си е напълно подходяща за едно момиче като мен — отвърна Мег.

— Е, моля те, позволи ми да те облека по мой вкус, много ми се иска да го направя. Сигурна съм, че ще приличаш на истинска малка красавица. Няма да позволя на никого да те види, преди да си напълно готова, и след това ще се появим тържествено пред всички, точно както Пепеляшка и нейната кръстница, когато отиваха на бал — с убедителен тон каза Бел.

Мег просто не можеше да откаже на това любезно предложение, още повече че и на нея самата много й се искаше да види дали наистина ще прилича на „малка красавица“, след като Бел се погрижи за нея. Затова прие и бързо забрави за предишните си неприятни чувства към семейство Мофът.

В четвъртък вечерта Бел се затвори горе със своята прислужница и двете положиха доста усилия, за да превърнат Мег в красива госпожица. Навиха и накъдриха косата й, напудриха врата и ръцете й с някаква специална пудра, начервиха устните й, за да подсилят цвета им, бяха готови дори да й сложат и малко руж, но Мег категорично се противопостави на тази идея. После й облякоха небесносинята рокля, която й беше толкова тясна, че едва дишаше в нея, а деколтето беше така дълбоко, че скромната Мег направо се изчерви, като се погледна в огледалото. След това бе добавен цял комплект от сребърни бижута, гривни, колие, брошка и дори обици, които Хортензия, прислужницата, прикрепи със съвсем фини розови панделки така, че те почти не се виждаха. Букетче от прекрасни розови пъпки бе закачено отпред на гърдите и това убеди Мег да покаже чудесните си бели рамене, а сините копринени обувки на висок ток, които й предложиха да обуе, надхвърляха и най-съкровените й мечти. Дантелена носна кърпичка, ветрило от истински пера и букет цветя в сребърна обвивка поставиха завършека на трескавите усилия по подготовката. Накрая госпожица Бел я изгледа критично от главата до петите, изпълнена със задоволството на малко момиче, което току-що е приключило с обличането на новата си кукла.

— Госпожицата наистина е charmante, tres jolie^[1], не смятате ли! — извика Хортензия и плесна щастливо с ръце.

— Ела и се покажи на всички — каза госпожица Бел, като я поведе към стаята, където останалите отдавна вече се бяха събрали.

Докато вървеше след нея и дългата й рокля се влачеше по земята, обиците й леко прозвънваха, а къдриците й се люлееха, но най-силно като че се чуваха засилените удари на сърцето й, Мег изведнъж почувства, че „удоволствието“ може би най-накрая е започнало и за нея. Огледалото ясно й бе подсказало, че тя наистина е „една малка красавица“. Приятелите й повтаряха с ентусиазъм тази доставяща й удоволствие фраза и тя остана така няколко минути, като си махаше лекичко с взетото назаем ветрило, докато останалите разгорещено разговаряха.

— Докато аз самата се обличам, би ли й обяснила как точно да се движи с тази дълга рокля и с тези високи обувки, Нан, защото иначе има опасност да се спъне и да падне. А ти, Клара, донеси една от твоите сребърни фиби и стегни с нея назад тази дълга къдрица, която е виснала отпред. Не пипайте нищо друго, за да не развалите тази чудесна работа, която е дело на моите ръце — разпореди Бел и бързо се отдалечи, твърде доволна от своя успех.

— Просто ме е страх да сляза долу, чувствам се толкова странно, притисната в тази тясна рокля, а с това голямо деколте имам чувството, че съм пропуснала да си облека нещо — каза Мег на Сали, щом чу, че звънецът вече звъни и една от прислужниците, изпратена от госпожа Мофът, дойде и им каза, че госпожата е наредила младите госпожици да слизат веднага.

— Вярно, че не приличаш на себе си, но изглеждаш прекрасно. В сравнение с теб аз не приличам на нищо. Бел наистина има страхотен вкус, направила те е като същинска французойка, уверявам те. Можеш да пуснеш цветята надолу, не мисли за тях, по-скоро внимавай да не се спънеш — каза Сали, като се опитваше да не й завижда за това, че изглежда по-красива от нея.

Като се придържаше стриктно към дадените указания, Маргарет успя да слезе по стълбите, без да се спъне, и се насочи към гостната, където вече се бяха събрали семейство Мофът и някои от по-рано пристигналите гости. Много скоро Мег установи, че в красивите дрехи има някакъв особен чар, който привлича определена категория хора и осигурява тяхното възхищение и респект. Няколко млади госпожици, които преди не й обръщаха никакво внимание, сега изведнъж проявиха гореща привързаност към нея; неколцина млади господа, които само я поглеждаха отдалече на предишното празненство, сега не само я гледаха очаровани, но поискаха да й бъдат представени и се надпреварваха да й говорят доста глупави, но приятни неща. Имаше и няколко възрастни дами, които седяха на канапетата и критикуваха останалите присъстващи на празненството. Те твърде заинтересовано започнаха да разпитват за нея.

— Марги Марч — баща й е полковник в армията — едно от нашите най-изтъкнати семейства, но за нещастие загубило богатството си. Много близки на семейство Лорънс. Изключително сладко същество, уверявам ви, моят Нед е направо луд по нея — обясняваше госпожа Мофът.

— Господи! — каза една от възрастните дами и си сложи очилата, за да разгледа още веднъж Мег, която се опитваше да се преструва, че нищо не е чула, макар че бе наистина шокирана от всичко, което каза госпожа Мофът.

Отново започна да я обзема „странно чувство“, но тя се опита да си представи, че играе ролята на млада красива госпожица в някаква пиеса, благодарение на което успя да запази самообладание и продължи успешно да изпълнява ролята, въпреки че тясната рокля й пречеше да диша, една от обувките започна да й прави рана на петата, а освен това се страхуваше, че ще й падне някоя от обиците и ще се счупи или загуби. Тя си вееше с ветрилото и се смееше на нескопосаните шеги на един млад господин, който се опитваше да изглежда много духовит, когато изведнъж смехът й секна и на лицето й се изписа голямо смущение. Точно срещу себе си Мег видя Лари. Той я гледаше с неприкрито изумление, а по нейна оценка — и с неодобрение. Макар че й се усмихна и й кимна с глава, нещо в честните му очи я накара да се изчерви и в същото време да изпита съжаление, че не е облечена в старата си рокля. Объркването й беше още по-голямо, защото забеляза как Бел придърпа Ани и двете внимателно разглеждаха ту нея, ту Лари, който за нейно най-голямо удоволствие наистина приличаше в този момент на малко срамежливо момче.

— Ах, тези глупави създания, как само успяха да ми завъртят главата! Но те наистина не ме интересуват, нито пък могат да ме променят — помисли си Мег и тръгна през стаята, за да се ръкува със своя приятел.

— Радвам се, че дойде. Честно казано, опасявах се, че няма да го направиш — каза тя съвсем сериозно.

— Джо настояваше да дойда, искаше след това да й разкажа как си изглеждала, затова се съгласих — отвърна Лари.

— И какво ще й кажеш? — попита Мег, изпълнена с любопитство да чуе мнението му за себе си, макар че в същото време изпитваше известно неудобство, което й се случваше за първи път в неговата компания.

— Ще им кажа, че направо не съм те познал. Ти изглеждаш толкова пораснала и никак не приличаш на себе си, направо се страхувам от теб — започна да обяснява той, като въртеше шапката в ръцете си.

— О-о, преувеличаваш! Момичетата ме облякоха по този начин само за да се посмеем, а на мен доста ми хареса. Джо наистина би зяпнала от учудване, ако можеше да ме види, не смяташ ли? — попита Мег, като се опитваше по този начин да го накара да признае дали я харесва или не.

— Да, сигурно си права — отвърна тъжно Лари.

— Но ти май не ме харесваш така? — не се стърпя и попита Мег.

— Не, не те харесвам — бе откровеният отговор.

— Но защо? — нетърпеливо попита Мег.

Той погледна отново накъдрената й коса, голите й рамене и множеството украшения по роклята й и на лицето му се появи изражение, от което тя се притесни дори повече, отколкото от отговора, който последва:

— Не обичам натруфените дрехи и перата — обяви Лари и в тези думи нямаше дори и частица от любезността, с която обикновено се отнасяше към хората.

Това наистина беше твърде много от страна на момчето и Мег веднага се врътна и си тръгна, като само му каза през рамо:

— Ти си най-грубото момче, което някога съм срещала.

Тъй като се бе почувствала силно унизена и обидена, тя се насочи към един от отдалечените ъгли на стаята и застана там, до прозореца, за да охлади пламналите си бузи: от тясната рокля непрекъснато я обливаха горещи вълни. Майор Линкълн мина покрай нея, докато стоеше там, и след минута го чу да казва на майка си:

— Те направо се подиграват с това малко момиче. Много исках да я видиш, но те са я направили на нищо, тази вечер прилича на някаква изкуствена кукла.

— Господи! — въздъхна Мег. — Къде ми беше умът, защо не си облякох моите дрехи? Ако го бях направила, сега нямаше да съм за посмешище и да се чувствам толкова неудобно, нямаше да се срамувам от себе си.

Тя облегна челото си върху студеното стъкло и остана така почти скрита зад завесата, независимо че свиреха любимата й песен. Внезапно някой я докосна, тя се обърна и видя Лари, който изглеждаше доста притеснен. Той й кимна и й протегна ръка с думите:

— Моля те, прости ми за моята грубост, хайде да изядем по един сладолед заедно.

— Смятам, че няма да ти бъде никак приятно — отвърна Мег, като се опитваше да изглежда обидена, но това никак не й се удаваше.

— Не, ни най-малко. Ела, ще видиш колко добре ще се държа. Вярно, че не харесвам роклята ти, но мисля, че изглеждаш… наистина прекрасно! — и той само махна с ръка, сякаш искаше да каже, че няма думи, с които да изрази възхищението си.

Мег се усмихна и в миг се отпусна, а докато чакаха за сладолед, му пошепна на ухото:

— Внимавай да не се спънеш в роклята ми, това е за мен истинско проклятие, трябва да съм била глупава като гъска, щом съм се съгласила да я облека.

— Придърпай долния й край и го заметни около врата си, така поне ще свърши някаква работа — посъветва я Лари и погледна към красивите й небесносини обувки, които несъмнено му харесаха.

— Лари, ще ми направиш ли една услуга? — попита Мег.

— Естествено — с готовност се съгласи той.

— Моля те, не казвай на нашите вкъщи с каква рокля съм била облечена тази вечер. Те няма да могат да разберат, че това е само една шега, и мама сигурно ще се разтревожи.

— Но щом разбираш, че е глупаво, тогава защо си се съгласила? — попита Лари и я погледна така учудено, че тя побърза да добави:

— Аз сама ще им разкажа всичко и ще призная пред мама, че съм постъпила глупаво. Но предпочитам да го научат от мен, разбираш ли, затова те моля да не им казваш нищо. Обещаваш ли?

— Давам ти честната си дума. Но какво да им кажа, когато ме попитат?

— Кажи им просто, че съм изглеждала добре и съм се забавлявала чудесно.

— Първото мога да им кажа, но как да си изкривя душата и да твърдя второто? Не мисля, че имаш вид на човек, който чудесно се забавлява, така ли е? — и Лари я погледна толкова изпитателно, че тя бе принудена да му признае шепнешком:

— Е, вярно, че в момента се чувствам ужасно, струва ми се, че на нищо не приличам. Всички искахме да си направим една малка шега, но не се получи, не мога да издържам повече.

— Нед Мофът идва насам. Какво ли иска? — попита Лари, като свъси тъмните си вежди, сякаш не възприемаше младия домакин като един от приятните елементи на празненството.

— О-о, той е такъв досадник — отвърна Мег и направи кисела физиономия, с което достави голямо удоволствие на Лари.

Той не разговаря повече с нея до вечерята, когато я видя да пие шампанско с Нед и неговия приятел Фишър. Двамата се държат като „двойка истински глупаци“, каза си Лари, който се чувстваше задължен да помага на сестрите Марч, тъй като те си нямаха брат, и да им бъде защитник, когато имаха нужда от такъв.

— Ще умреш от главоболие утре, ако продължаваш да пиеш тази гадост, на твое място не бих го правил, Мег. А и майка ти не би го одобрила, добре знаеш това — пошепна й Лари, като се облегна отзад на стола й, докато Нед се бе обърнал да напълни отново чашата й, а Фишър се бе навел да вдигне падналото й ветрило.

— Аз не съм Мег тази вечер. Аз съм просто една „кукла“, която върши всякакви лудости. Утре ще смъкна от себе си тези „натруфени дрехи и пера“ и ще бъда отново онова ужасно добро момиче, което познаваш — отвърна тя и горчиво се усмихна.

— Тогава бих предпочел вече да е утре — промърмори Лари и се отдалечи доста озадачен и малко разочарован от промяната, която бе настъпила с нея.

Мег танцува, флиртува, бъбреше весело с кавалерите си и се смееше точно както правеха и останалите момичета. След вечерята тя се отдаде на немски танци, но съвсем не успяваше да влезе в нужния такт, дългата й рокля се мотаеше в краката на партньора й и му пречеше, а Лари, който внимателно я наблюдаваше отстрани, бе напълно скандализиран и си подготви наум една поучителна лекция. Но така и не успя да й я изнесе, тъй като Мег гледаше да стои по-далече от него до момента, в който той дойде, за да се сбогуват.

 

— Помниш нашата уговорка, нали? — каза тя, като се опитваше да се усмихне, но се получи само една измъчена физиономия, тъй като ужасното главоболие вече беше започнало.

— Silence а la mort^[2] — отвърна Лари с мелодраматичен глас и бързо се отдалечи.

Този неясен диалог предизвика голямо любопитство у Ани, но Мег бе твърде уморена, за да й даде някакви разяснения. Тя веднага се насочи към леглото и имаше чувството, че е участвала в някакъв маскарад, на който съвсем не се е забавлявала така добре, както е очаквала. През целия следващ ден се чувстваше зле, а в събота си замина за вкъщи доста изтощена от четиринайсетдневните удоволствия и с чувството, че прекалено дълго е „тънала в разкош“.

— Колко е приятно да бъдеш оставен на спокойствие, далеч от постоянната компания, светския шум и задължителните обноски. Нашият дом е наистина прекрасен, макар че не е разкошно подреден — каза Мег, докато седяха заедно с майка й и Джо във всекидневната в неделя вечерта.

— Радвам се, че казваш това, скъпа моя, тъй като се страхувах, че домът ни може да ти се стори скучен и беден след дните, прекарани в разкошната къща — отвърна майка й, която през целия ден я бе наблюдавала с любопитство и тревога, защото майчините очи веднага долавят всяка промяна.

Мег весело разказваше за преживените приключения и непрекъснато повтаряше колко хубаво е прекарала, но сякаш нещо й тежеше и когато по-малките момичета си легнаха, тя остана да седи до огъня и замислено се взираше в него. Изглеждаше малко разстроена и като че ли никак не й се говореше.

Когато часовникът удари девет и Джо предложи да си лягат, Мег внезапно стана и като зае малкото столче на Бет и опря лакът в коленете на майка си, каза смело:

— Мамо, искам да ти призная нещо.

— Подозирах, че има нещо… Какво е то, скъпа?

— Може би е по-добре аз да се качвам? — тактично попита Джо.

— Разбира се, че можеш да останеш. Нали и без това ти казвам винаги всичко. Беше ме срам да говоря за това пред децата, но бих искала вие да знаете какви ужасни неща направих по време на престоя си у семейство Мофът.

— Готови сме да те изслушаме — каза госпожа Марч с насърчителна усмивка, макар че изглеждаше малко разтревожена.

— Вече ви разказах, че те ми дадоха рокля, но пропусках да спомена, че освен това ме напудриха, фризираха, въобще нагласиха ме така, че да изглеждам съвсем по модата. На Лари това никак не му хареса, струваше му се, че просто не съм истинска, въпреки че нищо не каза, а един мъж ме нарече „кукла“. Знам, че беше глупаво, но те така ме ласкаеха, казваха, че съм истинска красавица и какви ли не още глупости, така че накрая се поддадох на влиянието им и станах за смях пред всички.

— Това ли е всичко? — попита Джо, докато госпожа Марч внимателно наблюдаваше посърналото лице на красивата си дъщеря и просто не можеше да намери сили в себе си сериозно да й се разсърди за дребните й прегрешения.

— Не, не е всичко. Освен това пих и шампанско, опитвах се да флиртувам и въобще — бях ужасна — отвърна самокритично Мег.

— Струва ми се, че има и още нещо — обади се госпожа Марч и я погали нежно по бузата, която веднага се обля в червенина.

— Да, така е, беше много глупаво, но все пак бих искала да ви го кажа, защото бе наистина ужасно, че някои хора говорят такива неща за нас и Лари — отвърна бавно Мег.

След това тя описа различните клюки, които бе дочула в дома на семейство Мофът. Докато говореше, Джо забеляза, че майка й сви силно устни, явно доста огорчена от факта, че подобни мисли са били насаждани в невинната глава на Мег.

— Е, това е най-голямата глупост, която някога съм чувала — извика възмутено Джо. — Защо веднага не отиде при тях и не им го каза, за да се засрамят?

— Не можех, самата аз се чувствах така объркана. В началото просто си стоях и слушах, без да искам, а след това бях толкова ядосана и засрамена, че просто не знаех какво да направя.

— Само почакай аз да се срещна с Ани Мофът, ще ти покажа как трябва да действаш с подобни хора. Как не ги е срам да говорят такива глупости: че сме имали някакви си „планове“ и че сме се държали мило с Лари само защото бил богат и можело да се ожени скоро за някоя от нас! Сигурна съм, че и той ще се възмути, като му разкажа какви ужасни неща се говорят за нас, бедните деца — и Джо този път се засмя и всичко това, като поразмисли, й се стори някаква шега.

— Никога няма да ти простя, ако кажеш на Лари. Тя не трябва да го прави, нали, мамо? — извика Мег, силно разтревожена.

— Не, глупавите клюки не бива да се повтарят, те трябва да се забравят колкото може по-скоро — каза тъжно госпожа Марч. — Беше доста неразумно от моя страна да ти разреша да отидеш у хора, които толкова малко познавам. Те наистина са доста любезни, но зле възпитани и пълни с твърде вулгарни идеи относно целите на младите хора. Просто не съм в състояние да изразя съжалението си за това, че се съгласих да отидеш там, без да преценя колко вредно влияние може да има тази визита върху теб, Мег.

— Не се безпокой, такова влияние просто няма да има, ще забравя всичко лошо и ще помня само хубавите неща, защото аз наистина се забавлявах чудесно и съм ти така благодарна, че ми позволи да отида. Вече няма непрекъснато да хленча и да се оплаквам, мамо. Знам, че съм едно глупаво малко момиче и ще остана при теб, докато порасна достатъчно, за да се грижа сама за себе си. Но не мога да отрека, че наистина е много хубаво да те хвалят и да ти се възхищават, поне на мен толкова ми харесва — призна Мег, като изглеждаше малко засрамена от думите си.

— Това е напълно естествено и съвсем безвредно, освен ако желанието да бъдеш харесвана не се превърне в някаква страст, която да води към глупави и невъздържани действия. Трябва да се научиш да разпознаваш и оценяваш похвалата, която наистина е заслужена, и да предизвикваш възхищение у порядъчни хора, а това може да стане не само с красотата, но и чрез скромността, Мег.

Маргарет се замисли за момент, а Джо стоеше до нея с ръце зад гърба и изглеждаше заинтригувана, но и малко объркана. За нея също бе нещо съвсем необичайно да гледа как Мег се изчервява, когато говори за харесване, любовници и други неща от този сорт. На Джо й се стори, че през тези четиринайсет дни сестра й е пораснала изумително бързо и се понася към един свят, в който тя самата не би могла да я последва.

— Мамо, ти наистина ли имаш „планове“, както говореше госпожа Мофът? — попита плахо Мег.

— Да, скъпа моя, имам толкова планове… Всички майки имат планове, но подозирам, че моите са доста по-различни от тези на госпожа Мофът. Ще ви разкажа за някои от тях, защото може би вече е дошло време да насочите тези ваши малки романтични главици и сърца към някои по-сериозни въпроси. Ти наистина си млада, Мег, но вече не си толкова малка, за да не можеш да ме разбереш, а и майката е най-подходящият човек, който може да обясни тези неща. Твоят ред, Джо, също ще дойде скоро, така че чуй моите „планове“ и ми помогни да ги осъществя, ако сметнеш, че те са достатъчно добри.

Джо се приближи и седна на страничната облегалка на стола с тържествено изражение на лицето, тъй като си даваше сметка, че ще участва във важен разговор.

— Аз бих искала моите дъщери да бъдат хубави, образовани и добри — започна госпожа Марч, като хвана за ръка двете момичета и ги гледаше внимателно с типичния си поглед — хем сериозен, хем насърчителен. — Искам те да са харесвани, обичани и уважавани, да имат щастлива младост, да се омъжат добре и разумно и да водят полезен и приятен живот, с възможно най-малко грижи и неприятности. Най-прекрасното нещо, което би могло да се случи на една жена, е да бъде обичана и избрана за съпруга от добър човек, затова и най-искрено се надявам, че и моите дъщери ще познаят това красиво преживяване. Съвсем естествено е да се мисли за това, Мег. Нормално е да го очакваш и да се надяваш, че то ще се случи, но би било също така разумно да се подготвиш за него. Така че когато дойде щастливият миг, ти да се чувстваш готова да поемеш задълженията си, а също така да преживееш и радостните събития. Скъпи мои момичета, имам големи амбиции за вас, но те не се свеждат до това да ви омъжа за богати мъже само заради богатството им или да ви изпратя в прекрасни къщи, които никога няма да станат ваш истински дом просто защото липсва любовта. Парите са необходимо и ценно нещо — а също така и много благородно, когато се използват както трябва, но в никакъв случай не бих искала да мислите за тях като за първата или единствената цел, към която би следвало да се стремите. По-скоро бих предпочела да сте съпруги на бедни мъже, но да сте щастливи, обичани и доволни, отколкото да сте кралици — издигнати на трон, но лишени от самоуважение и обикновена човешка радост.

— Бел казва, че бедните момичета нямат никакви шансове, ако не проявяват настойчивост и находчивост — въздъхна Мег.

— Тогава ще си останем стари моми — решително обяви Джо.

— Така е, Джо, но по-добре да сте стари моми, отколкото нещастни съпруги или невъздържани момичета, които непрекъснато тичат след младежите и се опитват да си намерят съпруг — твърдо заяви госпожа Марч. — Не се тревожи, Мег. Бедността рядко отблъсква искрения приятел. Някои от най-добрите и най-уважаваните съпруги, които познавам, някога са били бедни момичета, но са имали достатъчно други качества, така че не са останали стари моми. Оставете тези неща на времето. Опитайте се да направите от нашия дом щастливо място, така че да сте готови да организирате и собствения си дом, ако ви се отвори възможност да го сторите, или да се чувствате добре тук, в случай че останете. Но винаги помнете едно нещо, момичета: мама е готова да ви изслуша във всеки момент и да ви даде съвет, татко е ваш верен приятел. Ние двамата вярваме и се надяваме, че нашите момичета, независимо омъжени или не, ще бъдат гордостта и удовлетворението от нашия живот.

— Ще бъдем, мамо, ще видиш, че ще бъдем! — уверено извикаха момичетата, преди майка им да им пожелае лека нощ.