Произведения

Семейство Марч (The March family)

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Луиза Мей Олкът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Луиза Мей Олкът
Louisa May Alcott
Родена
Починала
6 март 1888 г. (55 г.)
ПогребанаСъединени американски щати

Националност САЩ
Учила вняма
Работилаписател
Литература
ПсевдонимA. M. Barnard, Flora Fairfield, Flora Fairchild, Tribulation Periwinkle
Жанровеготическа литература
ТечениеАболиционизъм
Известни творби„Малки жени“ (1868)
Семейство
Съпругняма
Децаняма

Подпис
Уебсайтlouisamayalcott.org
Луиза Мей Олкът в Общомедия

Луиза Мей Олкът (на английски: Louisa May Alcott) е американска писателка, известна с литературния си шедьовър „Малки жени“.

Живот и творчество

Луиза е 2-та дъщеря в семейството на американските учители Еймъс Бронсън Олкът и Абигейл Мей Олкът. Родена е в Джърмантаун (днес част от Филаделфия), Пенсилвания. Има 3 сестри: по-голямана Ана Олкът Прат и по-малките Елизабет Олкът и Абигейл Мей Олкът.

Баща ѝ основава начално училище, в което прилага нови методи на обучение. Не след дълго опитът за въвеждане на нови методи в обучението претърпява провал и семейството изпада в пълна нищета. През 1834 г. семейството се мести в Бостън, където Еймъс Олкът се присъединява към клуба на трансценденталистите заедно с Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо и основава ново училище, което също не просъществува дълго.

Семейството се мести от град на град, докато през 1843 година се озовава в Конкорд, щата Масачузетс. То е в окаяно финансово състояние. Баща ѝ е напълно отчаян, а майка ѝ е принудена да наеме ферма и със земеделски труд да изхранва децата им.

Ранното обучение на Луиза включва уроци при Торо, но преди всичко се основава на уроците, които ѝ преподава баща ѝ, както и писатели като Емерсън, Натаниел Хоторн и Маргарет Фулър, които са семейни приятели.

На 20 години Луиза Олкът вече е опитала няколко професии – учителка, социална работничка, бродеристка, домашна прислужница. От време на време пише кратки разкази, за които получава добри хонорари. Дори публикува сборник с разкази за деца – „Цветни измислици“ (1854), написани за Елен Емерсън, дъщеря на Ралф Емерсън.

Когато избухва Гражданската война от 1861 г., младата писателка се записва доброволка в корпуса на медицинските сестри, но само след 6 седмици се разболява от коремен тиф, който уврежда здравето ѝ за цял живот. Докато се възстановява от болестта, Луиза написва серия от кратки разкази за войната, които ѝ донасят огромен успех и много пари. Това я окуражава да напише нова книга, този път роман.

Най-голям успех и световно признание Луиза Мей Олкът постига с романа си „Малки жени“, издаден през 1868 година. Написан само за 6 седмици, романът представлява своеобразна интерпретация на детските години на авторката и нейните сестри. Героините Мег, Джоу, Бет и Ейми са ненадминат пример за пътя, който извървява всеки от детството към зрелостта. Огромният успех на романа и възторгът на читателите подтикват Олкът да напише още 3 книги със същите герои: „Добри съпруги“ (1869), „Малки мъже“ (1871) и „Синовете на Джоу“ (1886).

Луиза Мей Олкът никога не се омъжва. Когато през 1879 година по-малката ѝ сестра Мей умира, Луиза поема грижата за 2-годишната ѝ дъщеря Луиза Мей Найрикър (Лулу). През следващите години Луиза става защитничка на правото на жените да гласуват. Тя е и първата жена, регистрирана да гласува в град Конкорд, щ. Масачузетс.

Въпреки влошеното си здраве Олкът пише до края на своя живот. Умира на 6 март 1888 година от инсулт.[1] Два дни преди смъртта ѝ, на 4 март, умира баща ѝ Еймъс Бронсън Олкът на 88 години.

Избрани произведения

  • „Наследството“ (1849, непубликувано до 1997)
  • „Цветни измислици“ (1854)
  • „Семейството на Роза: Вълшебна приказка“ (1864)
  • „Мистериозният ключ и какво отваря“ (1867)
  • „Малки жени или Мег, Джоу, Бет и Ейми“ (1868)
  • „Добри съпруги“ (1869)
  • „Едно старо модерно момиче“ (1870)
  • „Малки мъже: Живот в Плъмфилд с момчетата на Джоу“ (1871)
  • „Работа: История на Опита“ (1872)
  • „Осем братовчедки“ (1875)
  • „Синовете на Джоу“ (1880)
  • „Библиотеката на Лулу“ (1886)
  • Комични трагедии (1893)

Архивни материали

Други

Външни препратки

Източници

Бележки

  1. Donaldson, Norman and Betty. How Did They Die?. Greenwich House, 1980. ISBN 0-517-40302-1.