Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Naked Lunch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 8 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сам юнак на коня (2012 г.)
Форматиране и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Автор: Уилям Бъроуз

Заглавие: Голият обяд

Преводач: Иван Киров (Тоби)

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Парадокс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Главен редактор: Ясен Атанасов

Редактор: Димитър Ташев

Художник: Цвятко Остоич; Николай Кулев

Коректор: Люба Никифорова

ISBN: 954-553-010-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2404


Кампусът на Интерзоновия университет

Магарета, камили, лами, рикши, каруци със стока, теглени от момчета, очите им изскочили като на удушен езика — пулсиращи и червени от зверска омраза. Стада овце, кози и дългорог добитък минават покрай студентите и лекционния подиум. Студентите седят наоколо по ръждиви паркови пейки, варовикови блокове, столчета за пикник, щайги, варели, пънове, прашни кожени възглавници, плесенясали гимнастически дюшеци, носят дънки — джелаби… панталони, яке — пият царевично уиски от каменни чаши, кафе в тенекиени канчета, пушат цигари (марихуана), свити от амбалажна хартия и лотарийни билети… ядат дрога с безопасна игла и капкомер, изучават аеродинамични форми, хумористични книги, кодексите на маите.

Пристига Професора на велосипед и носи връзка бизонски черепи. Той се качва на подиума, като се държи за гърба (кран люлее над главата му мучаща крава).

ПРОФ.: Бях наебан от армията на султана миналата нощ. Аз си прищипах гръбнака в служба на моята местна кралица… Не мога да я изгоня тая стара минджа. Трябва ми дипломиран мозъчен електротехник да я изключи синапсис по синапсис и хирургически пристав, за да й сложи червата навън на тротоара. Когато Мама се нахвърли върху скротума на някое момче, той прави адски неща да лиши от собственост тоя Пансионер от Златната звезда…

Той поглежда към поповите лъжички, като си тананика мелодии от 1920-те.

— Сграбчи ме носталгията, момчета, и трудно ще ме пусне… — момчета се шляят из панаира… ядат розов захарен памук… на пиипшоуто си бъркат в дупетата… бият си чекии на виенското колело и хвърлят сперма към луната, която изгрява — червена и мъглива — над леярните отвъд реката. Негро виси от памуково дърво пред Старата сграда на Съда… хленчещи жени хващат спермата му с вагинални зъби… (Съпруг поглежда към сменено дете с тесните си очи с цвят на избеляла сива фланела… „Докторе, подозирам, че е негро.“

Докторът вдига рамене: „Това е Старата Армейска Игра, синко. Грахче под черупката… Веднъж го виждаш, друг път — не…“)

— А доктор Паркър в задната стаичка на аптеката, си бие конски хероин, два милиграма едно деление — „Ободрително“, мърмори той. „Винаги е Пролет.“

— Бенсън „Ръчичките“ Градския Перверзник е заел куеренция в училищния клозет. (Куеренция е термин от коридата… Бикът си намира място на арената, което му харесва, и си остава там, а тореадорът трябва да отиде при бика, да играе по свирката му и някак си да го придума да се махне оттам.) Шериф А. К. Ларсен, наречен „Писията“, казва: „Трябва да измислим някакъв начин да го примамим извън тази куеренция“… А Старата Мама Лоти спи десет години с мъртва дъщеря също е изцерена, събужда се трепереща в зората на Източен Тексас… над черната блатна вода и кипарисови пънове се носят лешояди…

— И сега, джентълмени — вярвам, че между вас не присъстват травестити — хи-хи — и вие всички сте джентълмени със закон на Конгреса и остава единствено да се докажете като човешки същества от мъжки пол, определено никакви междинни случаи няма да се търпят в тази благоприлична зала. Джентълмени, покажете си личното оръжие. Всички сте инструктирани за важността да поддържате оръжията си добре смазани и готови за действие, по фланга или ариергарда.

СТУДЕНТИТЕ: Чуй! Чуй! — те унило разкопчават дюкяните си. Един от тях размахва гигантска ерекция.

ПРОФ: И така, джентълмени, докъде бях стигнал? А, да, Мама Лоти… Събужда се трепереща в нежната розова зора, розова като свещичките върху тортата за рождения ден на малко момиченце, розова като захарен памук, розова като раковина, розова като кур, пулсиращ на шибана червена светлина… Ма Лоти… къкъхъ… ако това многословие не бъде поспряно, ще бъде победена от старческата немощ и ще се присъедини към дъщеря си във формалина.

— Песента на Древния Моряк от Колридж, поета… Бих искал да привлека вниманието ви към символизма на самия Древен Моряк.

СТУДЕНТИТЕ: Самият, казва човекът.

— И така да привлече вниманието към собствената си непривлекателна личност.

— Това не беше гот, Даскале.

Стотици невръстни бунтовници… остриета изскачат, тракат като зъби и го приближават.

ПРОФ.: О небеса! — той отчаяно се опитва да се дегизира като старица с високи черни обувки и чадър… — Ако не беше лумбагото ми, не мога да се навеждам като хората, щях да ги спра, като си предложа Захарното дупе, както правят бабуните… Ако слаб бабун бъде атакуван от по-силен бабун, по-слабият бабун а) ще му предостави дирника си, вярвам това е думата, господа, за хи-хи-хи пасивен полов акт или б) ако е друг тип бабун, по-екстровертен и приспособим, ще поведе атака срещу някой още по-слаб бабун, ако може да намери такъв.

Разнебитено конферансие в дрехи от 1920 година като че ли е спало в тях, откакто се извива през мрачна, неоново осветена, чикагска улица… мъртвата тежест на Милите Мъртви Дни виси във въздуха като привързан към земята призрак. Конферансие (консервиран пламенен тенор):

— Намери най-слабия бабун.

Кръчма в Дивия запад: Бабун педал, облечен като малко момиченце в синя рокличка, пее със смирен глас по мелодията на „Синята рокля на Алис“: „Аз съм най-слабият бабун.“

Товарен влак разделя Проф. от младежите… Когато влакът преминава, те имат шкембета и отговорни служби…

СТУДЕНТИТЕ: Ние искаме Лоти!

ПРОФ.: Това, господа, беше в друга страна… Както бях започнал да казвам, аз бях така грубо изровен от една от моите многобройни личности… пакостливи малки зверчета… представете си Древния Моряк без кураре, ласо, булбокапнин или усмирителна риза и въпреки това способен да хване и задържи публика от живи хора… Какъв е този гаден пиниз? Той, той, той… той не спира, като някои така наречени артисти в наше време, кой да е, и така да разнася досада и да създава случайни проблеми… Той спира тези, които нямат избор и трябва да го слушат поради вече съществуващи отношения между Моряка (колкото и да е древен) и… ъъ… Госта на Сватбата…

— Какво всъщност казва Моряка не е важно… Той може да говори несвързано, неинтересно, дори грубо и безумно тъпо. Но нещо се случва на Госта на Сватбата, както се случва в психоанализата, когато се случи, ако се случи. Ако ми разрешите едно малко отклонение… един аналитик, мой познат, само той говори — пациентите слушат търпеливо или не… Той си спомня детството… разказва мръсни вицове (стари), достига, достига контрапункта на идиотия, несънувани и от Селския писар. Той надълго илюстрира, че нищо не може да бъде постигнато на вербално ниво… Той достигнал до този метод, като констатирал, че Слушателят — Аналитикът — не дълбае съзнанието на пациента… Пациентът — Говорещият — дълбае неговото… Та значи, пациентът получава свръхсетивно познание за мечтите и кроежите на Аналитика, докато аналитикът общува с пациента само с предния мозък… Много агенти си служат с този метод — те са прословути бъбрещи досадници и лоши слушатели…

— Джентълмени, аз ще хвърля една перла: Можеш да разбереш за някого повече, когато говориш, отколкото, когато слушаш.

Прасета се втурват и Проф. излива кофи с перли в коритото…

— Аз не съм достоен да му изям краката — казва най-дебелият шопар.

— И без това са глинени.