Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Naked Lunch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сам юнак на коня (2012 г.)
Форматиране и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Автор: Уилям Бъроуз

Заглавие: Голият обяд

Преводач: Иван Киров (Тоби)

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Парадокс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Главен редактор: Ясен Атанасов

Редактор: Димитър Ташев

Художник: Цвятко Остоич; Николай Кулев

Коректор: Люба Никифорова

ISBN: 954-553-010-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2404

История

  1. — Добавяне

„Ислям Инкорпорейтид“ и партиите на Интерзоната

Работех за една банда, известна като „Ислям Инк.“, финансирана от Ей Джей, прословутия Търговец на секс, който скандализирал международното общество, защото се появил на бала на дук дьо Вентр като ходещ пенис, покрит с огромен капут, украсен с мотото на Ей Джей: „Те няма да минат“.

— Доста безвкусно, старче — казал дукът.

На което Ей Джей отговорил:

— Оправи си вкуса с Интерзонов вазелин.

Алюзията е със скандала Вазелин, който по това време беше в зародиш. Репликите на Ей Джей често се отнасят до бъдещи събития. Той е майстор на ударите със закъснител.

Салвадор Хасан О’Вулгари, Следродилния магнат, също е замесен. Тоест, една от неговите помощни компании е оказала неуточнено съдействие, а една от неговите помощни личности е в контакт с компанията като компетентен съветник, без, по какъвто и да е начин, да се обвързва или асоциира с политиката, действията и целите на „Ислям Инк.“. Трябва също така да бъдат споменати Клем и Джоди, Ерготиновите Братя, които унищожиха Републиката на Хасан с отровна пшеница, Ахмед Аутопсията и Хал Хепатита, брокерът на плодове и зеленчуци.

Сбирщина от мулахи и мюфтии и мюзеини и дервиши и шейхове и султани и свети мъже и представители на всяка въобразима арабска партия съставляват членската маса и ходят на събранията, които по-високопоставените благоразумно избягват. Макар че делегатите внимателно се претърсват на вратата, тези сбирки неизменно кулминират в метежи. Често заливат с бензин и изгарят ораторите или пък някой недодялан пустинен шейх открива огън по опонентите си с картечница, скрита в корема на любимата му домашна овца. Националисти мъченици с гранати в гъза се смесват с насъбралите се конференти и внезапно експлодират, причинявайки много жертви… Имало е дори случай, когато президентът Ра хвърлил британския министър-председател на земята и насилствено го обладал, като сцената е била предавана по телевизията из целия арабски свят. Дивите радостни крясъци и подсвирквания са се чули в Стокхолм. В Интерзоната действа разпореждане, забраняващо събрания на „Ислям Инк.“ на по-малко от десет километра от града.

 

 

Ей Джей — той всъщност е от скромен близкоизточен произход — по едно време се е правел на английски джентълмен. Английският му акцент изчезнал заедно с Британската империя и след Втората световна война той станал американец с декрет на Конгреса. Ей Джей е агент като мен, но за кого или за какво никой никога не е успял да разбере. Носят се слухове, че той представлява тръст на гигантски насекоми от друга галактика… Аз съм убеден, че той е на страната на Фактуалистите (които аз също представлявам). Разбира се, той може и да е на страната на Втечнителите (програмата на Втечнителите предвижда евентуалното сливане на всички в един Човек, чрез протоплазмена абсорбция). Никога не можеш да си сигурен за никого в занаята.

Официалният живот на Ей Джей? Международен плейбой и безобиден шегаджия грубиян. Именно Ей Джей пусна пираня в басейна на лейди Сатън-Смит и на приема в американското посолство по случай Четвърти юли сложи в пунша смес от йейдж, хашиш и йохимбин и предизвика оргия. Десет видни граждани — американци, разбира се, — вследствие умряха от срам. Умирането от срам е характерно за Индианците Куакиутъл и за Американците — другите просто казват „Zut alors“[1] или „Son cosas de la vida“, или „Аллах ме наеба, Вседържителят…“.

И когато Антифлуорното общество на Синсинати се събрало да отпразнува победата си с чиста изворна вода, зъбите им изпопадали на място.

— И аз ви казвам, братя и сестри от Антифлуорното движение, ние днес нанесохме такъв удар в името на чистотата, че вече няма място за отстъпление… Вън, казвам аз, на мръсния чуждоземен флуор! Ние ще направим тази хубава земя чиста и сладка като опънатите хълбоци на младо момче… А сега, аз ще ви дам тон за нашия химн „Старата дъбова кофа“.

Извор, осветен от флуоресцентни светлини, които се отразяват в отвратителните цветове на джубокс. Всички членове минават покрай извора, като пеят и всеки си гребва и пие от дъбовата кофа…

— Старата дъбова кофа, златната дъбова кофа… шъъта фъвъваъъъббъввъжш…

Ей Джей се бе позанимал с водата, бе сложил южноамериканско растение, което превръща венците в гъба.

(Чух за това растение от стар германец, златотърсач, който умира от уремия в Пасто, Колумбия. Предполага се, че расте в района на Патамайо. Никога не го открил. Не че много е търсил… Същият човек ми разказва за една буболечка като скакалец на име Ксиукутил: „Толкова силен афродизиак, че ако някоя те кацне и след това веднага не си намериш жена, ще умреш. Виждал съм индианците да тичат да мастурбират като луди от докосването на това животно.“ За съжаление, аз не съм опитвал Ксиукутил…)

На откриването на сезона в „Метрополитен“, Ню Йорк, Ей Джей, защитен от мрежа против насекоми, пуска рояк Ксиукутил.

Госпожа Вандерблай пъди един Ксиукутил:

— Ох… Ох… ОООООООООООООООООХ!!! — крясъци, счупени чаши, разпорен на плат. Усилващо се кресчендо от ръмжене, писъци, стенания, пъшкане и охкане… Миризма на сперма, путки, пот и мухлясалата миризма на пронизан ректум… Диаманти и кожи, вечерни рокли, орхидеи, костюми и бельо са разпилени по пода, покрит с гърчещи се, обезумели, преплетени голи тела.

Ей Джей веднъж запазил маса една година предварително в „Chez Robert“[2], където огромен, леден гастроном бди над най-изисканата кухня в света. Погледът му е толкова зъл и презрителен, че много клиенти не устояват на пагубната му мощ и се търкулват на земята, пикаят по себе си в конвулсивен опит да го умилостивят.

И така, Ей Джей пристига заедно с шест боливийски индианци, които между блюдата дъвчат листа от кока. И когато Роберт в цялата си величественост на гастроном се приближава към масата, Ей Джей вдига глава и извиква:

— Хей, момче! Донеси ми малко кетчуп.

(Алтернативен вариант: Ей Джей измъква бутилка кетчуп и омазва целия ресторант.)

Тридесет лакомници тутакси спират да дъвчат. Можеш да чуеш как спада суфле. Що се отнася до Роберт, той яростно измучава като ранен слон, изтичва до кухнята и се въоръжава със сатър… Сомелиерът[3] изръмжава страховито, лицето му придобива странен пурпурен цвят… Той счупва в масата бутилка шампанско „Брут’26“… Пиер, оберкелнерът, грабва нож за транжиране. Тримата преследват Ей Джей из ресторанта с нечовешки яростни крясъци… Маси и саксии се преобръщат, безценна храна пльосва на земята. Викове цепят въздуха:

— Линч!… Линч!

Възрастен гастроном с безумните кървясали очи на мандрил прави възел за примка от въженцето на червена кадифена завеса… Притиснат в ъгъла и пред надвисналата заплаха (най-малкото за разфасоване), Ей Джей играе коза си… Той отмята назад глава и надава шопарски рев и сто изгладнели шопара, които той е разположил наблизо, нахлуват в ресторанта и помитат изисканото заведение. Като огромно дърво Роберт пада на земята, покосен от удар, там го изяждат прасетата.

— Горките копелета, те не могат да му се насладят — казва Ей Джей.

Братът на Роберт, Пол, излиза от една местна лудница, където живял напоследък и поема ресторанта за да сервира нещо, което той нарича „Трансцендентни блюда“… Незабележимо качеството на храната запада, докато идва момент, в който той сервира буквално боклуци, а клиентите, твърде наплашени от репутацията на Роберт, не смеят да протестират.

Примерно меню:

Бульон от камилска урина с варени земни червеи.

 

Филе от узрял на слънце парализиращ скат, фламбирано с одеколон и гарнирано с бодли.

 

Плацентен Supreme de Boeuf, сготвен с отработено моторно масло, сервира се с пикантен сос от изгнили яйчни жълтъци и смачкани дървеници.

 

Захар от сирене лимбургер, накисната в диабетична урина, факелирана с консервирана жега…

Така клиентите кротко си умират от ботулизъм… Тогава се връща Ей Джей със свита арабски бежанци от Средния изток. Той лапва една хапка и изкрещява:

— Гадост, по дяволите. Сгответе този умен гражданин в собствената му помия.

И така легендата за Ей Джей — смешния, мил ексцентрик — расте и расте… Затъмнение… Венеция… Гондолиери пеят и патични викове се носят откъм „Сан Марко“ и бара на Хари.

За този мост има един стар, очарователен венециански анекдот, изглежда някои венециански моряци обикалят света и всички стават педерасти, те вече ебат юнгата, когато се върнат във Венеция, необходимите жени минават по този мост, белите им дробове висят навън, за да възбудят желания у тези съмнителни граждани. Идва батальон шокови войници на бегом до „Сан Марко“.

— Момичета, това е ОВН, Операция Всичко Навън. Ако циците ви не ги спрат, измъкнете и путките си и ги побъркайте тези педали.

— О, Джерти, наистина. Всичко било истина. Те имат ужасяваща цепка вместо вълнуващо нещо.

— Не мога да го погледна.

— Това може да те превърне в камък.

Пол говореше по-мъдро, отколкото действително беше, тъй като той е наистина зло старо лайно, когато говори за мъже, които лягат с мъже и вършат това, което е неудобно. Неудобно е думата. Кой иска да се спъне в кур на път за путка и когато някой гражданин закопнее да лупа пичка, нахлува зъл чужденец и прави това, което е неудобно, на гъза му.

Ей Джей търчи през „Сан Марко“ и замахва към гълъбите с пиратска сабя:

— Копелета! Мама ви! — крещи той… Той се качва на борда на баржата си, чудовищна конструкция от златно, розово и синьо с ветрила от пурпурно кадифе. Облечен е в нелепа капитанска униформа, обсипана с ширити, акселбанти и медали, мръсна и скъсана, копчетата закопчани накриво… Ей Джей се приближава до огромна репродукция на урна в елинистичен стил, над която се извисява златна статуя на момче с ерекция. Той стиска топките на момчето и струя шампанско бликва в устата му. Избърсва уста и се оглежда.

— Къде са нубийците ми, мътните ги взели? — кряска той.

Секретарят му вдига глава от хумористична книга:

— Възбудени са… Гонят путки.

— Мръсни скатавки. Закъде е човек без своите нубийци?

— Да вземем гондола, а?

— Гондола? — крещи Ей Джей — Платил съм за тази парантия… Как така ще се возя на гондола? Събери платното и прибери веслата, мистър Хислоп… Аз ще се справя с дреболиите — мистър Хислоп вдига примирено рамене. С един пръст той започва да натиска по пулта… Платната падат, веслата се прибират в корпуса.

— И пусни парфюма, бе! Бризът носи вонята на канала.

— Гардения? Сандалово дърво?

— Не. Амброзия — мистър Хислоп натиска друг бутон и облак парфюм обгръща баржата. Ей Джей е обхванат от пристъп на кашлица. — Вентилаторите — пищи той.

— Задушавам се! — мистър Хислоп кашля в носна кърпичка. Натиска бутон. Вентилаторите се завъртат и амброзийната мъгла се поразсейва. Ей Джей се настанява зад кормилото на издигната платформа.

— Пускай! — баржата започва да вибрира. — Давай, за Бога! — крещи Ей Джей и баржата тръгва през канала със страхотна скорост, като преобръща гондоли, пълни с туристи, разминава се на сантиметри с един скутер, носи се от единия край на канала до другия (вълната, образувала се от скоростта, се излива върху тротоарите и мокри минувачите), разбива флотилия от закотвени гондоли и накрая се удря в един вълнолом и се завърта в средата на канала… Двуметров воден стълб излиза през една дупка в борда.

— На помпите, мистър Хислоп. Навлиза вода — баржата внезапно подскача и изхвърля Ей Джей в канала.

— Оставете кораба, проклет да е! Всеки сам да се оправя!

Затъмнение и мамбо ритми.

Откриването на Ескуела Амиго, училище за малолетни престъпници от латиноамерикански произход, финансирано от Ей Джей, присъстват учителите и пресата. Поклащайки се, Ей Джей се качва на трибуната, покрита с американски знамена.

— Както гласят безсмъртните думи на отец Фланегън, няма такова нещо — лошо момче… Къде е статуята, мътните я взели?

ОРГАНИЗАТОРА: Сега ли я искате?

ЕЙ ДЖЕЙ: А ти какво си мислиш, че правя тука, по дяволите? Да не би да искаш да открия копелето?

ОРГАНИЗАТОРА: Добре… Добре. Идва веднага.

Статуята е довлечена от трактор „Граам Хими“ и е поставена на трибуната. Ей Джей натиска бутон. Под трибуната се включват турбини и надават оглушителен вой. Въздушна струя издухва червеното кадифено покривало от статуята. То се оплита в учителите от първия ред…

Облаци прах и малки камъчета шибат присъстващите. Сирените бавно затихват. Учителите се измъкват от покривалото… Всички гледат към статуята, затаили дъх.

ОТЕЦ ГОНЗАЛЕС: Света Богородице!

ЧОВЕКЪТ ОТ „ТАЙМ“: Не мога да повярвам!

„ДЕЙЛИ НЮЗ“: Просто е ексцентрична.

Хор от подсвирквания от момчетата.

Когато прахът се поразсейва, се появява монументална творба от лъскав розов камък. Голо момче, наведено над спящия си другар, с очевидното намерение да го събуди с флейта. Едната ръка държи флейтата, а другата е протегната към парчето плат, метнато върху средната част на тялото на спящия. Платът е многозначително издут. И двете момчета имат цветя зад ушите си и идентични изражения — замечтани и брутални, порочни и невинни. Тази творба се издига над варовикова пирамида, върху която с букви от порцеланова мозайка — розови, сини и златни — е изписано училищното мото: „С него и за него.“

Ей Джей се навежда напред и разбива бутилка шампанско в стегнатия задник на момчето.

— И помнете, момчета, оттам идва шампанското.

МАНХАТЪНСКА СЕРЕНАДА. Ей Джей и антуражът му пред нощен клуб в Ню Йорк. Ей Джей води пурпурногъз бабун на златна верижка. Ей Джей е облечен в карирана копринена риза, голф и кашмирено сако.

УПРАВИТЕЛ: Чакайте малко. Почакайте! Какво е това?

ЕЙ ДЖЕЙ: Това е илирийски пудел. Най-рядкото животно, до което човек може да се добере. Ще вдигне нивото на дупката ти.

УПРАВИТЕЛ: Подозирам, че това е пурпурногъз бабун и ще седи отвън.

СЛУГА: Не знаете ли кой е това? Това е Ей Джей, последният от великите мъже, които знаят как да си харчат парите.

УПРАВИТЕЛ: Да си взема това пурпурногъзо копеле и ходете да се веселите другаде.

Ей Джей спира пред друг клуб и надниква вътре.

— Елегантни педали и стари путки. Мамка му! Тек сме. Avanti ragazzi![4]

Той забива златен кол в пода и завързва бабуна. Започва елегантно да възклицава, слугите му пригласят.

— Фантастично!

— Чудовищно!

— О, небеса!

Ей Джей си пъхва в устата дълго цигаре. Цигарето е направено от някакъв неприлично гъвкав материал. Клати се и се извива, като че ли е дарено с отвратителен влечугоподобен живот.

ЕЙ ДЖЕЙ: И аз лежа по корем на девет хиляди метра.

Няколко близкостоящи педали вдигат глави като животни, подушили опасност. Ей Джей скача на крака с нечленоразделен рев.

— Пурпурногъзо копеле! — крещи той. — Ще те науча аз как се сере на пода! — той измъква камшик от чадъра си и шибва бабуна през задника. Бабунът изпищява и измъква кола. Скача върху съседната маса и се покатерва върху стара жена, която умира на място от сърдечен разрив.

ЕЙ ДЖЕЙ: Съжалявам, госпожо. Дисциплина, нали разбирате?

Побеснял, той подгонва бабуна с камшика от единия край на бара до другия. Бабунът пищи, зъби се и сере от ужас, катери се по клиентите, търчи по бара, люлее се на завесите и полилеите…

ЕЙ ДЖЕЙ: Или ще се оправиш и ще престанеш да сереш по пода, или тъй или иначе, повече няма да можеш да сереш изобщо.

СЛУГА: Трябва да се засрамиш от себе си, да ядосаш Ей Джей! След всичко, което е направил за теб.

ЕЙ ДЖЕЙ: Неблагодарници! Всички са неблагодарници! Това да знаете от един стар педал.

Разбира се, никой не вярва на тази легенда. Ей Джей претендира да бъде „независим“, което ще рече: „Гледай си работата.“ Няма вече независими… Зоната гъмжи от всякакви тъпаци, но неутрални няма. Неутрален на нивото на Ей Джей, разбира се, немислимо…

Хасан е прословут Втечнител и го подозират, че е таен Пращач — „Пфу, момчета — казва той с подкупваща усмивка. — Аз съм просто един цъфтящ стар рак и трябва да процъфтя“ — пипва тексаския си акцент от връзките си с Датън Сухата дупка, мошеник от Далас, и винаги носи каубойски ботуши и огромна шапка, навън или под покрив, без значение… Очите му са невидими зад черните очила, лицето — гладко и безизразно като восък, над елегантно ушития костюм, направен изцяло от незрели банкноти с висока стойност. (Банкнотите са всъщност пари, но трябва първо да достигнат зрелост, преди да могат да се разменят… Банкнотите вървят много скъпо, почти един милион миди за една.)

— Непрекъснато се излюпват по мен — казва той смутено… — Като, ъъъъ, не знам как да го кажа. Все едно съм скорпион Майка, която носи всички тези бебешки банкноти върху топлото си тяло и ги чувства как растат… Надявам се, не ви досаждам с всичко това.

Салвадор, наричан Сали от приятелите си — той винаги държи около себе си приятели и им плаща на час — се изцери в бизнеса със слани през Втората световна война. (Да се изцериш значи да станеш богат. Израз, използван от тексаските нефтени магнати.) Отделите за Чиста храна и лекарства имат снимката му в картотеките си, тежко балсамирано лице, като че е бил инжектиран парафин под кожата, която е гладка и лъскава. Едното око е с мъртъв сив цвят, кръгло като мраморно топче — напукано и очукано. Другото е черно и блестящо, старо безчувствено око на насекомо.

Обикновено очите му са невидими зад черни очила. Изглежда зловещо и тайнствено — жестовете и маниерите му са неразбираеми, — като тайната полиция в ларвена държава.

В моменти на възбуда Салвадор проговаря развален английски. Акцентът му в такива моменти подсказва италиански произход. Чете и говори на етруски.

Взвод от счетоводители и данъчни инспектори са посветили живота си на международните досиета на Сал… Неговите операции са обгърнали света в сложна подвижна паяжина от филиали, компании и псевдоними. Той е имал 23 паспорта и е бил депортиран 49 пъти — включително и от Куба, Пакистан, Хонконг и Йокохама.

Салвадор Хасан О’Вулгари, наричан още Хлапето от обувния магазин, наричан още Грешния Марв, наричан още Следродилния Вулгари, наричан още Сланк Пийт, наричан още Джуън Плацентата, наричан още Ахмед Вазелина, наричан още Ел Чинче, наричан още Ел Кулито и т.н., и т.н., петдесет плътно изписани страници досие, първото му спречкване със закона е в Ню Йорк Сити, където движел с една личност, известна на бруклинската полиция като Циврещия Уилсън, който си набавял пари за хапчета, като тормозел фетишистите в обувните магазини. Хасан бил обвинен в изнудване и конспирация трета степен, тъй като се представял за полицай. Хасан бил научил правило Номер едно на изнудвача: РЗ — Разкарай значката — което отговаря на ПЛС при пилотите — Поддържай летателна скорост… Както казва Блюстителя:

— Ако се озовеш на тясно, момче, разкарай значката, ако трябва я глътни.

Така че те не го спипали с полицейска значка. Хасан свидетелствал против Уилсън, който получил неопределена присъда. (Най-дългият възможен срок, съгласно закона на Ню Йорк, за неуглавно престъпление. В най-добрия случай неопределена присъда значи три години на остров Райкър.) Делото на Хасан беше Nolle prosequi[5].

— Щяха да ми лепнат петица — каза Хасан, — ако не бях срещнал свестно ченге.

Хасан винаги попадаше на свестни ченгета, когато се издънеше. Досието му съдържа три страници прякори, показващи склонността му да сътрудничи на закона, „игра на топка“ го наричат ченгетата. Други го наричат по друг начин: Аб Любителя на уши, Марв Доносника, Пеещия Хийб, Али Копоя, Сал Тропача, Чифутския сопран, Бронкската опера, Медния Джин, Информационна агенция, Сирийското ухо, Топещия педал, Гадния гъз, Вулгари Информатора, Музикалния педераст, Тревещия Джърт, Услужливото джудже… Полицейския гном.

Отвори сексшоп в Йокохама, пласираше дрога в Бейрут, сводничеше в Панама. През време на Втората световна война заработи на едро, взе една мандра в Холандия и смесваше маслото с употребявано машинно масло, превзе пазара на вазелин в Северна Африка и най-накрая удари голямата печалба със сланк. Той процъфтя и просперира, като наводни света с разредени лекарства и евтини стоки от всякакъв вид. Бракуван прах против акули, подправени антибиотици, пробити парашути, стара противоотрова, серуми и ваксини с изтекъл срок на годност, течащи спасителни лодки.

 

 

Клем и Джоди, двама стари водевилни танцьори, преструващи се на руски агенти, чиято единствена цел е да представят САЩ в лоша светлина. Когато ги арестуват за содомия в Индонезия, Клем казва на разпитващия ги следовател:

— Кво толкоз особено е станало. Та това са някви жълти.

Появяват се в Либерия, облечени в черни стетсъни и червени тиранти.

— Застрелвам го този стар негър и той пада на една страна, а кракът му продължава да рита.

— Хубаво, ама ти горил ли си негър?

Те винаги се разхождат около бидонвилите и пушат огромни пури:

— Трябва да докараме няколко булдозера тука, Джоди. Да изчистим този боклук.

Ужасни тълпи ги следват навсякъде с надеждата да видят някое великолепно американско изстъпление.

— Трийсет години в шоубизнеса и не ми се е налагало да се оправям с такова нещо. Трябва да разкарам бидонвили, да изям една помпа херо, да се изпикая върху Черния камък, да анулирам наема-заем по време на Вечерната молитва, облечен в костюма си от свинска кожа, като същевременно ме ебат в гъза… Какво, да не съм станал октопод? — оплаква се Клем.

Те се наговарят да похитят Черния камък с хеликоптер и да го заменят със свинска кочина, свинете са обучени да надават възторжени писъци, щом се появят поклонниците.

— Опитваме се да ги научим тези грухтящи копелета да пеят: „Три пъти ура за Червените, Белите и Сините“, но не става…

— Свързахме се с Али Уонг Чапултепек в Панама за тази пшеница. Казва ни, че е пълна с лайна, финландския шкипер умрял в местния бардак и оставил този товар на мадам… „Тя ми беше като майка“ — казал той и това били последните му думи… Така ние купуваме товара от старата курва на добра вяра. Даваме й десет дози херо.

— При това хубав хероин.

— Лактоза само колкото да й поддържа силите.

— Вече и подарените коне трябва да ги гледаме в гъза.

— Вярно ли е, че когато си шашнал Хасан, си дал банкет в чест на Кейд и са сервирали кускус, направен от тази пшеница?

— Абсолютно. И знаеш ли, тези хора бяха така друсани с марихуана, че полудяха всички по средата на банкета… Аз ли? Аз бях само на хляб и мляко… язва, нали разбираш?

— Същата работа.

— Всички търчаха напред-назад и крещяха, че горят. Повечето от тях умряха на следващата сутрин.

— А останалите — на по-следващата.

— Какво са очаквали, след като са се отдали на източни пороци?

— Чудното е, че всичките почерняха и им паднаха краката.

— Това са ужасните резултати от привикването към марихуана.

— Същото ми се случи и на мен.

— И така, ние преговаряме директно със стария султан, който е добре известен латах. След това оставаше само обикновено пътуване по море.

— Няма да повярваш, но определени недоволни елементи ни преследваха чак до кораба.

— Бяха затруднени донякъде от липсата на крака.

— И състоянието на главите им.

(Ерготинът е вещество, което се извлича от нападната от мораво рогче пшеница. През средновековието Европа периодично е била помитана от епидемии мораво рогче, което се е наричало огъня на Св. Антоний. Често последствията са гангрена, краката почерняват и падат от тялото.)

Те разтоварват пратка бракувани парашути за военновъздушните сили на Еквадор. Маневри: момчета падат зад тях като спукани капути, плющят парашути, млада кръв залива шкембести генерали… разтърсващ тътен, Клем и Джоди с малък самолет изчезват над Андите…

 

 

Точните цели на Ислям Инк. са неясни. Ненужно е да казвам, че всеки заинтересован има различна гледна точка, а всички възнамеряват да ги пресичат и сливат някъде в бъдещето.

Ей Джей агитира за унищожението на Израел:

— При тази омраза към Запада човек се притеснява… Ситуацията е почти нетърпима… Израел представлява голямо неудобство… — типична за Ей Джей история.

Клем и Джоди признават, че са за унищожението на нефтените кладенци в Близкия изток, за да се повиши цената на техните дялове във Венецуела.

Клем написва думи на мелодията на „Кродед“ (Големия Бил Брунзи.)

Какво ще правиш ти,

когато нефтеният извор спре?

Ще си седя така,

ще гледам, как арабин мре.

Салвадор се е обвил в дебела пелерина от международни финансови операции, за да прикрие поне пред редовите членове Втечнителската си дейност… Но след малко повече от пет пръчки йейдж той се отпуска сред приятели.

— Ислям вече е един желиран бульон — казва той и танцува Джигата на Втечнителите… След това не може да се въздържи и запява с отвратителен фалцет:

Тресе се и огъва,

бутни я и потъва.

Хей, Мо, покров ми приготви.

— Да, тези граждани се ползвали от услугите на Бруклинския евреин, който се представял за втория Мохамед… Всъщност доктор Бенуей го е извадил чрез цезарово сечение от корема на един Свят човек в Мека…

— Ако Ахмед не излезе… Ние ще отидем и ще го извадим.

Това безсрамно растение се приемало безрезервно от лековерните араби.

— Хубави хора са тези араби… Хубави и невежи — казва Клем.

И така, този измамник се занимава с ежедневните Сури по радиото:

— А сега, драги слушатели, идва мой ред… Аз съм Ахмед — вашият приятел и пророк… Днес ще ви говоря за това, колко е важно винаги да имате свеж и приятен дъх… Приятели, употребявайте хлорофилните таблетки на Джоди и можете да сте сигурни.

 

 

Сега няколко думи за партиите в Интерзоната…

Моментално ще стане ясно, че Партията на втечнителите, с изключение на един човек, е изцяло съставена от тъпаци, тъй като до последната окончателна абсорбция не е ясно кой кого… Втечнителите са страшни почитатели на перверзни и особено на садомазохистични актове.

Втечнителите по принцип знаят за какво става въпрос. Пращачите, от друга страна, са прословути с невежеството си относно същността и целта на пращането, с варварското си и самодоволно поведение и с безумния си страх от какъвто и да е факт. Само намесата на Фактуалистите възпря Пращачите, когато искаха да пратят Айнщайн в лудница и да унищожат теорията му. Спокойно може да се каже, че само няколко Пращачи знаят какво правят и тези висши Пращачи са най-опасните и зли хора на света… Техниките на пращане в началото бяха несъвършени. Затъмнение… Национална конференция по електроника в Чикаго.

Конферентите си обличат палтата… Ораторът говори с равен глас като продавачка.

— Преди да свърша, бих искал да кажа няколко предупредителни думи… Логическото продължение на енцефалографичните изследвания е биоконтролът. Това е контрол върху физическите движения, умствените процеси, емоционалните реакции и върху видимите сетивни впечатления чрез биоелектрически сигнали, инжектирани в нервната система на пациента.

— По-високо и по-смешно! — конферентите се блъскат на входа сред облаци прах.

— Непосредствено след раждането лекарят може да инсталира електроди в мозъка. Ще бъде вграден миниатюрен приемател и пациентът ще може да бъде контролиран от Контролните предаватели на Държавата.

Прахта се разсейва из застоялия въздух на огромна празна зала — миризма на горещо желязо и пара. Радиатор съска в далечината… Говорителят събира бумагите си и издухва от тях прах…

— Апаратът за биоконтрол е прототип на едностранния телепатичен контрол. Пациентът може да стане възприемчив към предавателя чрез наркотици или други вещества, без непременно да му се вгражда приемател. Накрая Пращачите ще използват изключително телепатично предаване… Някога блъскали ли сте си главата над кодексите на маите? Аз си представям нещата така: жреците — около един процент от населението — чрез еднопосочни телепатични предавания контролират работниците какво и кога да чувстват… Телепатичният пращач трябва да предава непрекъснато. Той не може да получава, защото това би означавало, че някой друг има собствени чувства. Пращачът предава непрекъснато, но той няма как да се презарежда. Рано или късно чувствата му се изчерпват и той няма повече какво да праща. Не може сам-самичък да имаш чувства. В смисъла, в който пращачът е сам — а в една пространствено-времева ситуация може да има само един Пращач. Накрая екранът избледнява и… Пращачът се е превърнал в огромна стоножка… Работниците са в пълното си право да изгорят стоножката и да изберат нов Пращач с консенсус на общата воля… изолацията е ограничавала майте… Сега един Пращач може да контролира планетата… Както виждате, контролът не може да бъде средство за постигане на някакви практически цели… Контролът не може да бъде средство за постигане на нищо друго освен на контрол… Като дрога…

 

 

Делителите заемат средно положение, всъщност могат да бъдат наречени умерени… Наричат ги Делители, защото те буквално се делят. Отрязват малки парченца от плътта си и от тях отглеждат свои точни копия в ембрионално желе. Възможно е, освен ако процесът на делене не се спре, да дойде време, когато ще има само по един екземпляр от всеки пол: тоест една личност с милиони отделни тела… Действително ли са независими тези тела? И могат ли в един момент да развият различни характеристики? Съмнявам се. Копията трябва периодически да се презареждат при Клетката Майка. Това е въпрос на религия при Делителите, които живеят в непрестанен страх от революция на копията… Някои Делители смятат, че процесът може да бъде спрян от евентуален монопол на някое копие. Те казват:

— Нека само да си засадя още няколко копия, та да не бъда самотен, когато пътувам… И трябва стриктно да контролираме деленето на Нежеланите… — всяко копие, което не е твое, е потенциален Нежелан. Разбира се, ако някой почне да населява един район с идентични копия, всички веднага ще разберат какво става. Другите граждани ще обявят „Шлупит“ (изколване до крак на всички идентифицирани копия). За да избегнат унищожението на своите копия, гражданите ги боядисват, изкривяват и моделират с калъпи. Само най-отчаяните и безсрамни личности се осмеляват да произвеждат ИК — Идентични копия.

Кретенът албинос Кейд, продукт на дълга поредица рецесивни гени (малка беззъба устичка, обградена от черни косми, тяло на огромна въшка, нокти вместо ръце, очи, закачени на пипала), е събрал 20 000 ИК.

— Докъдето ти стига погледът — само копия — казва той, като пълзи по терасата си и говори със странни писукания като насекомо. — Не съм длъжен да се спотайвам като някой безименен задник, да отглеждам копията си в помийната яма и да ги дегизирам като водопроводчици или пощальони… Моите копия не обезобразяват ослепителната си красота с пластични операции, варварски бои и избелващи вещества. Те стоят голи посред бял ден и всеки може да ги види, да види великолепните им тела, лица и души. Направил съм ги по мой образ и подобие и съм им наредил да се увеличават в геометрична прогресия, защото те ще наследят земята.

Професионален вещер бе извикан, за да направи копията на шейх Арахнид завинаги стерилни… Докато вещерът се приготвяше да изсипе дъжд от антижизнени вещества, Бенуей говореше:

— Не се преуморявай. Атаксията на Фредерик ще прочисти това гнездо на копия. Аз съм учил неврология при професор Пръстедуп във Виена… а той познаваше всеки нерв в тялото. Блестящо старче… Краят му бе гаден… Възпалените му хемороиди пробили Испано-суизата на дук дьо Вентр и се увили около задното колело на автомобила. Бил напълно изсмукан, върху тапицираната с жирафова кожа седалка останала само една празна черупка… Дори мозъкът и очите изскочили с един ужасяващ шлуптящ звук. Дук дьо Вентр казва, че ще съхрани това отвратително „шлуп“ в мавзолея си.

Тъй като няма нито един сигурен начин да се открие дегизирано копие (въпреки че всеки Делител смята, че притежава непогрешим метод), Делителите са истерични параноици. Ако някой гражданин се осмели да изрази либерално мнение, друг гражданин неизменно ще изръмжи:

— Ти къв си? Някое вонящо избелено негърско копие?

Жертвите от кръчмарските побоища са изумителни. Всъщност страхът от негърски копия — които могат да бъдат руси и синеоки — е обезлюдил целия райони. Всички Делители са латентни или открити хомосексуалисти. Зли стари педали казват на младите момчета:

— Ако излизаш с жени, копията ти няма да пораснат.

Гражданите непрекъснато проклинат чуждите реколти от копия. Викове като:

— Прокълни ми реколтата, Биди Блеър. Направи го де! — последвани от звукови ефекти, непрекъснато цепят въздуха…

Делителите са изключителни почитатели на Черната магия по принцип и притежават безбройни формули с различна ефикасност за разрушаване на Клетката Майка, наричана също така и Протоплазмения Татко, като измъчват или убиват заловеното копие. Властите са вдигнали ръце и са се отказали от опитите си да контролират убийствата и неразрешеното отглеждане на копия сред Делителите. Но често провеждат предизборни набези и унищожават големи реколти копия в планинските райони на Зоната, където се крият нелегалните производители на копия.

Сексът с копие е абсолютно забранен и почти повсеместно практикуван. Има педерастки барове, където безсрамни граждани открито ходят със своите копия. Частни детективи надникват в хотелски стаи и питат:

— Да имате копие тук?

Барове, които се страхуват да не бъдат наводнени от плебеи, почитатели на копия, поставят надписи: „*** няма да бъдат обслужвани тук“… Би могло да се каже, че средният Делител живее в постоянен дискомфорт от страх и ярост, неспособен да достигне както самодоволността на Пращачите, така и отпусната греховност на Втечнителите… Въпреки това партиите не действат самостоятелно, а в най-различни комбинации.

 

 

Фактуалистите са Антивтечнители, Антиделители и най-вече Антипращачи.

Бюлетин на Координационния съвет на Фактуалистите относно копията: „Наводняването на планетата с «желателни копия» трябва да бъде отхвърлено като елементарно и незадоволително разрешение. Много съмнително е дали изобщо съществуват желателни копия, тъй като тези същества представляват опит да се заобиколят промяната и развитието. Дори и най-интелигентните и генетически съвършени копия по всяка вероятност представляват невъобразима заплаха за живота на тази планета…“

ПБ — Предпазлив бюлетин за Втечнителите: „Ние не можем да отхвърлим или отречем нашата протоплазмена сърцевина, стараейки се непрекъснато да поддържаме максимална гъвкавост, без да изпадаме в блатото на втечнителността…“ Предпазлив и непълен бюлетин: „Ние не се противопоставяме категорично на изследванията в областта на телепатията. Всъщност телепатията, ако бъде правилно използвана и разбрана, може да се превърне в съвършената защита срещу всяка форма на организирана принуда или тирания от страна на групи или индивиди, пристрастени към контрола. Ние се противопоставяме, както се противопоставяме на атомната война, на употребата на тези знания за контрол, принуда, експлоатация или анихилация на индивидуалността на друго живо същество. Телепатията в своята същност не е едностранен процес. Опитът да се създаде едностранно телепатично предаване трябва да бъде осъден като непознато зло…“

КБ — Категоричен бюлетин: „Пращачът да бъде определен отрицателно. Област на ниско налягане, засмукваща празнота. Той е злокобно анонимен, безличен, безцветен. Той (вероятно) ще се роди с гладки дискове кожа вместо очи. Той винаги ще знае къде отива, както знае вирусът. Той не се нуждае от очи.“

— Възможно е да има повече от един Пращач?

— Оо, да. Първоначално ще има много. Но не за дълго. Някои сълзливи граждани ще мислят, че имат нещо поучително за предаване, без да осъзнават, че пращането е зло. Ученият би казал: „Емисията е като атомната енергия… Ако се ограничи като хората.“ В този момент анален технически си сипва сода бикарбонат и дърпа ръчка, която превръща земята в космически прах. (Оригване… Ще чуят тази пръдня и на Юпитер)… Хора на изкуството биха объркали пращането с творчеството. Ще се скупчат наоколо и ще крещят:

— Нови изразни средства — докато не им падне рейтингът… Философи ще плещят за цели и средства, без да осъзнават, че пращането не може да бъде средство за каквото и да е освен за пращане, като дрога. Опитай се да употребяваш дрога като средство за нещо друго… Някои граждани, свикнали да контролират „кока-кола и аспирин“, ще заговорят за злото великолепие на пращането, но никой за нищо няма да говори дълго. Пращачът, той не обича приказките.

Пращачът не е човешки индивид… Той е Човешкият вирус. (Всички вируси са деградирали клетки, водещи паразитно съществувание… Те имат особен афинитет към Клетката Майка. Деградиралите чернодробни клетки търсят дома на хепатита и т.н., Така че всеки вид има своя Главен вирус: деградирал образ на този вид.)

Изкривен образ на Човек навлиза минута по минута, клетка по клетка… Бедност, омраза, война, полиция-престъпници, бюрокрация, лудост — всички симптоми на Човешкия вирус.

Сега Човешкият вирус може да бъде изолиран и лекуван.

Бележки

[1] Zut alors — тогава по дяволите. Б.пр.

[2] Chez Robert (фр.) — при Роберт. Б.пр.

[3] Сомелиер — келнер, отговарящ за вината. Б.пр.

[4] Avanti ragazzi! (ит.) — Напред момчета! Б.пр.

[5] Nolle prosequi (лат.) — отказавне от иск, спиране на съдебен процес. Б.пр.