Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Naked Lunch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 8 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сам юнак на коня (2012 г.)
Форматиране и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Автор: Уилям Бъроуз

Заглавие: Голият обяд

Преводач: Иван Киров (Тоби)

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Парадокс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Главен редактор: Ясен Атанасов

Редактор: Димитър Ташев

Художник: Цвятко Остоич; Николай Кулев

Коректор: Люба Никифорова

ISBN: 954-553-010-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2404


Интерзоната

Единственият местен жител на Интерзоната, който нито е педал, нито може да се открие, е шофьорът на Андрю Кейф, което не е нито преструвка, нито перверзия от страна на Кейф, а просто удобен претекст да скъса отношения с тези, които не иска да вижда.

— Миналата вечер си свалял Арахнид. Не мога повече да те пусна в къщата.

Хората в Зоната не си спомнят много-много, независимо дали са пияни, или не, така че никой не може да каже със сигурност дали е свалял неприятната личност на Арахнид или не.

Арахнид е некадърен шофьор, почти неспособен да кара. Веднъж блъснал бременна жена, която идвала от планините с торба въглища на гърба и тя пометнала кърваво, мъртво бебе на улицата, а Кейф излязъл, седнал на тротоара и започнал да разбърква кръвта с пръчка, докато полицията разпитвала Арахнид и накрая арестувала жената за нарушение на правилника за чистотата.

Арахнид е силно непривлекателен млад мъж с дълго каменносиньо лице. Има голям нос и огромни жълти зъби като на кон. Всеки може да си намери симпатичен шофьор, но само Андрю Кейф може да намери Арахнид. Кейф — блестящият млад писател декадент, който живее в реконструиран писоар на улицата на червените фенери в Местния квартал.

Зоната представлява една-единствена огромна сграда. Стаите са направени от пластичен цимент, който се издува, за да се съберат повече хора, но когато прекалено голяма тълпа влезе в една стая, се чува едно тихо „плоп“ и някой се изхлъзва през стената и се озовава в съседната къща, което значи съседното легло, тъй като стаите са почти легла, където се извършва работата в Зоната. Жуженето на секса и търговията разтърсва Зоната като огромен кошер.

— Две трети от един процент. Няма да отстъпя от тази стойност, дори ако ми отрежат топките.

— Но къде са товарителниците, скъпи?

— Не там, където търсиш, коте. Това е очевидно.

— Товар дънки със зашит фалшив член. Произведени в Холивуд.

— Холивуд, Тайланд.

— Е, американски стил.

— Каква е комисионата?… Комисионата… Комисионата.

— Да, самородно злато, товар вазелин, направен от истински китов дрек в Южния Атлантик, в момента поставен под карантина от Министерството на здравето в Тиера дел Фуего. Комисионата, мили! Ако успеем да измъкнем това, ще е страшен удар.

(Китовият дрек е остатъчен материал, който се събира в процеса на разрязване на кита и на приготвянето му. Ужасяваща миризма на риба, която можеш да усетиш от километри. Никой не е открил за какво може да се използва.)

Интерзона импорт с неограничена отговорност, който се състои от Марви и Лейф Нещастника, се заема със сделката вазелин. Всъщност те са се специализирали във фармацевтичните продукти и държат 24-часов публичен дом, задоволяване по шест начина, от край до край, като странична дейност (досега са били идентифицирани шест различни венерически болести.)

Те се впускат в сделката. Вършат неизброими услуги за един болен от паралич грък, корабен агент, и за цяла смяна митничари. Двамата партньори се скарват и накрая се изобличават взаимно в Посолството, откъдето ги изпращат в отдел Не Искаме И Да Чуваме За Това и ги изхвърлят през една задна врата на поляна, покрита с лайна, където лешояди се бият за рибешки глави. Те истерично се нахвърлят един срещу друг.

— Ти искаш да ме преебеш с комисионата!

Твоята комисиона! Кой пръв подуши тази изгодна сделка?

— Но аз имам товарителницата.

— Чудовище! Но чекът ще е на мое име.

— Добре, най-добре да се целунем и помирим. Аз не съм подъл и дребнав.

Те си стискат ръцете без ентусиазъм и се докосват с устни по бузите. Сделката се влачи с месеци. Наемат експедитор. Най-накрая Марви се появява с чек за 42 тюркистански кюрди, изтеглени от анонимна банка в Южна Америка, за да се изперат през Амстердам, процедура, която ще отнеме около единадесет месеца.

А сега може да се отпуснем в кафенетата на Площада. Той показва ксерокопие на чека. Никога не би показал оригинала, разбира се, за да не би някой завистлив гражданин да го пръсне с мастилен изтривател по подписа или другаде и да направи чека невалиден.

Всички го навиват да черпи и празнува, но той весело се смее и казва:

— Всъщност аз и на себе си не мога да си позволя да купя пиене. Вече изхарчих и последния кюрд, за да купя лекарство за гонореята на Али. Той отново се е разболял. За малко да изритам копелето през стената в съседното легло, но нали ме знаете колко съм сантиментален.

Марви си купува чаша бира, като измъква от дюкяна си почерняла монета и я слага на масата.

— Задръж рестото — келнерът хвърля монетата в кофата за боклук, плюе на масата и се отдалечава.

— Тъпо парче. Завижда ми за чека.

Марви е в Интерзоната от „по-миналата година“, както той казва. Беше се оттеглил от някакъв пост в Министерството на външните работи, „за доброто на службата“. Очевидно едно време е изглеждал много добре, по един стегнат колежански начин, но сега лицето му е увиснало и под брадичката са се образували бучки като топящ се парафин. Трупаше тлъстини около кръста.

Лейф Нещастника беше висок слаб норвежец с превръзка през едното око, лицето му е замръзнало в перманентна предразполагаща лицемерна усмивка. Зад гърба си има епична сага от неуспешни начинания. Провалил се е в отглеждането на жаби, чинчила, сиамски бойни риби, рамия и култивирани бисерни миди. Бе опитвал, на няколко пъти и без успех, да създаде Гробище Любовно Гнездо Ковчег-за-Двама, да подбива пазара на презервативи по време на недостига на гума, да държи публичен дом с поръчки по пощата, да продава пеницилин като пенкилер. Бе използвал отчаяни системи за залагане в казината на Европа и по хиподрумите на САЩ. Несполуките му в бизнеса бяха в унисон с невероятно нещастната му лична съдба. Предните му зъби бяха избити от озлобени американски войници в Бруклин. Лешояди бяха изкълвали едното му око, когато бе изпил един пинт опиум и бе заспал в парка на Панама Сити. Бе заседнал в асансьор за пет дни с остра абстиненция и бе понесъл атака на делириум тременс, докато си подреждал куфара. Припаднал с усукани вътрешности, перфорирана язва и перитонит в Кайро, а болницата била толкова натъпкана, че го настанили в клозета и докторът грък се объркал и зашил в него жива маймунка, помощниците араби групово го наебали, а един от санитарите му откраднал пеницилина и го заменил с очистително. А когато гъзът му хванал гонорея, самодоволен английски доктор го излекувал, като му направил клизма с гореща сярна киселина, а един германец, практикуващ технологична медицина, му изрязал апандисита с ръждясала отварачка за консерви и шивашка ножица (той смятал микробната теория за „глупост“). Въодушевен от успеха, започнал да кълца и реже всичко, което се мярвало пред погледа му.

— Чофешкото тяло е пълно з ненузни неща. Чофек мозе и з един бъбрек. Защо за му два? Да, това е бъбрек… Фътрешните органи не трябфа да бъдат така натъпкани. Те зе нуздаят от лебенщраум като Фатерланд.

Все още не бе платено на Експедитора и пред Марв стоеше нерадостната перспектива да го мотае още единадесет месеца, докато чекът се изпере. Казваха, че Експедитора се е родил на ферибот между Зоната и Острова. Професията му беше да експедира получаването на товарите. Никой не знаеше със сигурност дали от услугите му има някаква полза или не и всяко споменаване на името му предизвикваше спор. Цитираха се безбройни случаи, които доказваха чудотворните му способности или пълната му нищожност.

Островът беше Британска военна и военноморска база, разположена точно срещу Зоната. Англия държеше острова срещу годишен наем и всяка година договорът за размера на наема и разрешението за пребиваване формално бяха подновявани. Цялото население, присъствието е задължително, се събира на градското сметище. Президентът на острова трябва, така изисква традицията, да изпълзи през боклука по корем и да даде Разрешението за пребиваване и Договора за наема, подписани от всеки жител на Острова, на Губернатора, който стои, бляскав в униформата си. Губернаторът взима документа и го пъха в джоба на куртката си:

— Добре — казва той, като разтегля устни в усмивка, — значи решихте да ни разрешите да останем още една година? Чудесно. И всички се радват?… Има ли някой, който да не се радва?

Войници в джипове с картечници сноват напред-назад из тълпата и бавно оглеждат.

— Всички се радват. Това е хубаво — той се обръща весело към прострения по корем президент. — Ще запазя документите ви в случай, че имам проблеми. Ха Ха Ха — високият метален смях звъни над сметището и тълпата се смее заедно с него под дулата на картечниците.

Демокрацията прилежно е въведена на Острова. Има Сенат и Конгрес, където се водят безкрайни сесии, разискващи извозването на боклука и чистотата на улиците, единствените въпроси, които са под тяхна юрисдикция. През един кратък период около средата на деветнадесети век им е било разрешено да контролират Министерството на Бабунските грижи, но тази привилегия им била отнета поради липса на кворум в Сената.

Пурпурногъзите бабуни били донесени на острова от пирати през XVIII век от Триполи. Съществува легенда, че когато бабуните напуснат Острова, той ще падне. В чий ръце или как, не се уточнява, но е углавно престъпление да се убие бабун, макар че тези животни вършат страшни пакости и тормозят гражданите. От дъжд на вятър някой човек полудява, убива три-четири бабуна и се самоубива.

Президентският пост се налага насилствено на някой особено отвратителен и непопулярен гражданин. Да бъдеш избран за Президент е най-голямото нещастие и срам, което може да сполети един островитянин. Униженията и оскърбленията са непоносими и малко президенти преживяват целия си мандат, обикновено след една-две години умират от отчаяние. Експедитора едно време е бил президент и е изслужил пълните пет години на мандата си. Впоследствие си е сменил името и се е подложил на пластична операция, за да заличи, доколкото е възможно, спомена за своя срам.

— Да, разбира се… ще ви платим — говореше Марви на Експедитора.

— Но ти не се притеснявай. Може да стане малко по-късничко.

— Не се притеснявай! По-късничко!… Слушайте.

— Знаем. Всичко знаем. Компанията си иска изкуствения бъбрек на жена ви… Взимат на баба ви железния бял дроб.

— Това е доста просташко, момчета… Честно казано, ще ми се изобщо да не се бях замесвал в тази… ъъ… работа. В тази кървава мас има прекалено много карболова киселина. Миналата седмица слязох до митницата. Забих една дръжка от метла в една кутия с това и веднага изяде края. Освен това вонята може да те повали по задник. Вземете се разходете покрай пристанището.

— А, аз такова нещо няма да направя — изпищя Марв. В Зоната е знак на кастова принадлежност никога да не се докосваш и дори приближаваш до това, което продаваш. Ако направиш подобно нещо, ще те заподозрат, че си прост уличен търговец. По-голямата част от стоките в Зоната се продават от улични търговци.

— Защо ми разправяте всичко това? Ужасно е! Да му мислят търговците на дребно.

— О, лесно ви е на вас, можете да се измъкнете. Но аз трябва да поддържам репутацията си… Ще има неприятности.

— Да не би да намекваш, че има нещо незаконно в тази операция?

— Не точно незаконно. Но нещо мътно. Определено.

— О, върви си на Острова, преди да е паднал! Помниме те, като си продаваше червения гъз в кенефите на Площада за пет пезети.

— Пък и нямаше много мераклии — добави Лейф. Той провлачи последното „и“. Експедитора не можа да издържи този намек за островния му произход… Той се изправи и се превърна в най-леденото олицетворение на английски аристократ, като се приготви да изнесе студена, остра и унищожителна реч, но от устата му излезе жално хлипане и той изскимтя като ритнато куче. Изплува лицето му отпреди операцията сред дъгоцветното сияние на омразата… Той започна да сипе псувни на зловещия, приглушен гърлен диалект на Острова.

Островитяните твърдят, че са пълни невежи относно своя диалект и отричат съществуването му.

— Ние сме британци — казват те. — Ние не говорим на гаден диалект.

По ъгълчетата на устата на Експедитора излезе пяна. Той плюеше малки топчета слюнка, подобни на парченца памук. Вонята на душевна низост го обгърна като зелен облак. Марви и Лейф отстъпваха, като плещеха припряно и разтревожено.

— Той полудя — безгласно каза Марви. — Да се махаме оттук.

Хванати за ръка, те се измъкват навън сред мъглата, която покрива Зоната през зимните месеци като в студена турска баня.