Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Naked Lunch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 8 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сам юнак на коня (2012 г.)
Форматиране и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Автор: Уилям Бъроуз

Заглавие: Голият обяд

Преводач: Иван Киров (Тоби)

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Парадокс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Главен редактор: Ясен Атанасов

Редактор: Димитър Ташев

Художник: Цвятко Остоич; Николай Кулев

Коректор: Люба Никифорова

ISBN: 954-553-010-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2404


Пазарът

Панорама на Града на Интерзоната. Отварят се решетките на Източен Сейнт Луис Туудлуу… ту ясно и често, ту слабо и с прекъсване, като музика, носеща се из ветровита улица…

Като че ли стаята се тресе и вибрира. Кръвта и субстанцията на много раси — негри, полинезийци, планински монголци, пустинни номади, близкоизточни полиглоти, индианци — раси, незаченати и неродени, комбинации, все още неосъществени, минават през тялото ти. Миграции, невероятни пътешествия през пустини и джунгли и планини (стазис[1] и смърт в заградени от планини долини, където растенията никнат върху гениталии, раковини се люпят вътре и чупят черупката на тялото) през Тихия океан с кану до Великденския остров. Съставният Град, където всички човешки възможности са наредени на огромен тих пазар.

Минарета, палми, планини, джунгла… В ленива река скачат злобни риби, обширни, обрасли с плевели паркове, където момчета лежат в тревата, играят тайнствени игри. В Града няма нито една заключена врата. Всеки влиза в стаята ти, когато си поиска. Шефът на полицията е китаец, който си човърка зъбите с клечка и слуша обвинения, представени му от един луд. От време на време Китаецът вади клечката за зъби от устата си и поглежда връхчето. Хипстъри с гладки медни лица седят на прага и въртят изсушени глави на златни верижки, лицата им са безизразни, с невиждащото спокойствие на насекомо.

Зад тях през отворената врата — маси, кабини, барове и кухни и бани, съвокупяващи се двойки върху редици месингови кревати, плетеница от хиляди хамаци, дроги се стягат, пушачи на опиум, пушачи на хашиш, хора ядат, говорят, къпят се в мъгла от пушек и пара.

Маси за хазарт, където се играят игри с невероятни залози. От време на време някой играч подскача с отчаян вик, загубил младостта си от един старец, или станал латах на своя опонент, игра, в която само двамата играчи знаят какъв е залогът.

Всички къщи в Града са съединени. Къщи от чимове — високи планински монголци мижат на опушения праг — къщи от бамбук и тик, къщи от кирпич, камък и червени тухли, къщи от Южните морета, къщи върху дървета и лодки, дървени къщи, дълги тридесет метра, подслонили цяло племе, къщи от кашони и тенекии, където старци, седнали върху изгнили парцали, си готвят на спиртници, огромни конструкции от ръждясало желязо се издигат на петдесет метра над блата и сметища с опасни преградки, построени на различни нива, и хамаци, виснали над пропастта.

Експедиции тръгват към незнайни места с незнайна цел. Чужденци пристигат върху салове от стари щайги, привързани с изгнили въжета, те излизат, клатушкайки се, от джунглата, подутите им от ухапванията на насекомите клепачи са покрили очите, те се спускат по планинските проходи на напуканите си кървящи крака и влизат в прашните ветровити покрайнини на града, където хората дефекират в редици покрай дълги кирпичени стени и лешоядите се бият за рибешки глави. Спускат се в парковете със закърпени парашути… Пияно ченге ги придружава до просторен обществен клозет, за да се регистрират. Попълнените документи се закачват на пирони, за да се използват като тоалетна хартия.

Над Града висят готварски миризми от всички страни, мъгла от опиум, хашиш, червеностафиденият дим на яге, миризма на джунгла и солена вода, на гниеща река и сухи екскременти, на пот и гениталии.

Високопланински флейти, джаз и бибоп, монголски инструменти с една струна, цигански ксилофони, африкански барабани, арабски зурни…

Епидемия от насилие навестява града и мъртвите, за които няма кой да се погрижи, са изядени от лешоядите. Албинос мижи на слънцето. Момчета стоят по дръвчетата и лениво мастурбират. Хора, разядени от незнайни болести, наблюдават минувачите със зли, хитри очи.

На Градския пазар е Кафето за срещи. Последователи на древна невъобразима търговия плещят на етруски, наркомани, зависими от все още несинтезирани наркотици, пласьори на разреден хермалин, дрога, докарана до чист навик, предлагащ несигурна растителна ведрост, течности, причиняващи латах, титонски серуми за продължаване на живота, черноборсаждии от Третата световна война, хирурзи на телепатична чувствителност, остеопати на духа, изследователи на нарушения, отхвърлени от любезни параноични шахматисти, изпълнители на фрагментарни постановления, записани с хебефреничен стенографски почерк, атакуващи невъобразими нарушения срещу духа, бюрократи от призрачни учреждения, началници на несъздадени полицейски участъци, лесбийка джудже, която е усъвършенствала операция бангютот, белодробната ерекция, която удушава спящия враг, продавачи на танкове и релаксиращи машини, унищожители на изискани мечти и спомени, изпитани върху чувствителните клетки на абстиненцията и заменени срещу суров волеви материал, доктори, специализирани в лечението на болести, дремещи в черния прах на разрушени градове, събиращи жлъч в бялата кръв на безоки червеи, бавно пълзящи към повърхността и към човека гостоприемник, заболявания на океанското дъно и на стратосферата, заболявания на лабораторната и атомната война… Място, където незнайното минало среща надвисналото бъдеще с вибриращо беззвучно бръмчене… Ларви в очакване на Живия…

(Пасажът, описващ Града и Кафенето за срещи, е написан в състояние на интоксикация с йейдж… айуахуаска, пайлд, натийма са индиански имена за банистериа каапи, бързорастящо пълзящо растение, характерно за басейна на Амазонка.

Бележки, регистриращи състоянието йейдж: Образи се сипят бавно и тихо като сняг… Ведрост… Всички прегради падат… всичко е свободно да влезе или да излезе… Страхът е просто невъзможен… Красиво синьо вещество се влива в мен… Виждам архаично ухилено лице, като маска от Южните острови… Лицето е синьо-лилаво, наплескано със злато…

Стаята заприличва на близкоизточен публичен дом, сини стени и лампи с червени пискюли… чувствам, че се превръщам в негърка, черният цвят тихо превзема плътта ми… Похотливи конвулсии… Краката ми приемат добре закръглена полинезийска форма… Всичко мърда в плах гърчещ се живот… Стаята е Близкият изток, негър, южен остров в Тихия океан, в някакво познато място, което не мога да определя… йейдж е пътешествие през времето и пространството… От движението стаята се клати и вибрира… Кръвта и субстанцията на много раси, негри, полинезийци, планински монголци, пустинни номади, близкоизточни полиглоти, индианци, раси, незаченати и неродени, минават през тялото ти… Миграции, невероятни пътешествия през пустини и джунгли и планини (стазис и смърт в заградени от планини долини, където растенията никнат върху гениталии, раковини се люпят вътре и чупят черупката на тялото) през Тихия океан с кану до Великденския остров…

(Хрумна ми, че предварителното прилошаване и гадене от йейдж е от движението при пренасянето до състояние йейдж…)

— Всички лечители го използват, когато предсказват бъдещето, намират изгубени или откраднати предмети, когато поставят диагноза или лекуват болест, или за да назоват извършителя на престъпление — тъй като индианците (усмирителна риза за хер Боас — професионална шега — няма нищо по-влудяващо за един антрополог от Примитивния човек) не считат никоя смърт за случайна и са незапознати със собствените си самоунищожителни склонности, които презрително наричат „нашите голи братовчеди“, или може би чувствайки, че тези склонности са обект на манипулации от страна на чужда и зла воля, всяка смърт е убийство. Лечителят взема йейдж и самоличността на убиеца му се открива. Както можете да си представите, размислите на лечителя по време на тези процеси в джунглата причиняват доста притеснения у участниците.

— Да се надяваме, старият Ксиуптутол да не изперка и да не назове някое от момчетата.

— Вземи кураре и се отпусни. Оправили сме работата…

— Ами ако изперка? Като взима непрекъснато натийма, от двайсет години не е слизал на земята… Казвам ти, шефе, не може да се взима така. Сварява мозъка…

— Тогава ще го обявим за некомпетентен…

Тогава Ксиуптутол излиза, олюлявайки се, от джунглата и казва, че момчетата от Долно Цпино са го направили, факт, който никого не учудва… Да го знаеш от стария, приятелче, не обичат изненадите…

През пазара минава погребение. Черен ковчег — арабски надписи от филигранно сребро — носен от четирима. Процесия оплаквачи пеят погребална песен… Клем и Джоди се смесват с процесията, те носят ковчег, от който изскача тялото на шопар… Шопарът е облечен в джелаба, от зурлата му стърчи лула за кейф, в едното копито държи тесте мръсни карти, на врата му виси мезузот… На ковчега пише: „Това беше най-благородният арабин от всички.“

На престорен арабски те пеят зловеща пародия на погребалната песен. Джоди може да прави фалшив китайски номер, който направо те убива — като истерична вентрилоквистка мумия. Всъщност той подбуди бунта срещу чужденците в Шанхай, който се предполага, че е взел 3000 жертви.

— Стани, Джърти, и покажи уважение към местните жълти.

— Предполагам, би трябвало.

— Скъпи, аз работя над най-чудесното изобретение… Момче, което изчезва, щом се изпразниш, и остава само миризма на изгоряла шума и звукът на далечна влакова свирка.

— Правил ли си някога секс в безтегловност? Спермата ти се носи из въздуха като прекрасна ектоплазма и гостите от женски пол зачеват непорочно или най-малкото непряко… Напомня ми за един стар приятел, един от най-привлекателните мъже, които някога съм познавал, и един от най-лудите и най-съсипаните от богатството. Обичаше на купони да пръска с воден пистолет сперма по еманципирани жени. Спечели всичките си дела за бащинство, без да си мръдне пръста. Нали разбираш, никога не употребяваше собствена сперма.

Затъмнение… „Да влезе съдът“. Адвокатът на Ей Джей — Заключителните тестове показват, че моят клиент е нямал… хъм… никаква връзка със случилото се на очарователния ищец… Може би тя иска да съперничи на Дева Мария и да зачене непорочно, наричайки моя клиент сводник на духа… Това ми напомня за едно дело в Холандия през петнадесети век, когато една жена обвинила възрастен и уважаван магьосник, че е извикал сукубус, който след това познал плътски въпросната персона, при наличните обстоятелства, прискърбен резултат — бременност. И така, магьосникът е осъден като съучастник и страстен воайор преди, след и по време на случилото се. Обаче, господа съдебни заседатели, ние вече не вярваме в подобни легенди. И млада жена, която приписва… хъм… интересното си състояние на сукубус, би трябвало да се счита за, в тези просветени дни, романтичка, или, казано на обикновен английски, проклета лъжкиня, хе, хе, хе…

А сега „Часът на Пророка“:

— Милиони умряха в блатата. Само по една глътка въздух за дробовете.

— „На-ваште-заповеди, Капитане“, казва той, залепвайки пиклив поглед на палубата… И кой ще сложи веригите тази вечер? Би било желателно внимателно да се съблюдават инструкциите за безопасност, когато се качваме по вятъра, и без това пътуването по вятъра не донесе нищо, което да струва и стотина ръждиви гвоздеи. Сеньоритите са гвоздеят на вечерта през този сезон в Ада, а аз се уморих от дългото изкачване към пулсиращи Везувии на чуждестранни хуйове.

Трябва ми „Ориент експрес“, за да се измъкна от тук до никакво скривалище, много мини в областта… Всеки ден копаеш по малко, убива времето…

Глутница фантоми шепне разгорещено в кокаленото ухо…

— Пробий си пътя кам свободата с револвер.

Христос? — подиграва се порочен педерастеещ стар Светец и си взима палачинки от алабастрова купа… — Тоя евтин театрал. Да не мислиш, че ще се унизя да извърша чудо?… Тоя трябваше да ходи по панаирите…

— Пристъпете напред, маркизи и маркове, и доведете и малките маркчета. Полезно е за млади и стари, за хора и зверове… Единственият и единствено законен Син на Човек ще излекува гонореята на момченце с една ръка — само чрез докосване, — а с другата ще създаде марихуана, докато ходи по вода и пръска вино от гъза си… Пазете дистанция, хора, защото ще бъдете облъчени от чистата сила на тази личност.

— И аз тогава го познавах, миличък… Спомням си, че ние правим имперсонация[2] — много висока класа — в Содом, а това е един евтин град… Само от глад… Та този гражданин, този шибан фарисей, идва от Майната си до Баал или друго място, и направо ми вика, че съм бил шибан педераст. А аз му викам: „Три хиляди години съм в шоубизнеса и винаги съм се измъквал чист. А освен това не съм длъжен да търпя тези гадости от някакъв необрязан минетчия…“ По-късно идва в гримьорната и ми се извинява… Оказва се, че бил голям доктор. Пък и беше симпатяга…

Буда? Прословута метаболична дрога… Сам си я прави. В Индия, където нямат чувство за време. Човекът често закъснява месец… „Чакай да видя, това вторият ли е или е третият мусон? Имам среща в Хващъпор някъде по това време.“

— И всички тези дроги стоят в поза лотос, плюят и чакат Човека.

— Така Буда казва: „Не трябва да търпя този звук. С Божия помощ ще си го произвеждам сам в организма си.“

— Меен, не може да направиш това. Бирниците ще се нахвърлят отгоре ти.

— Няма да се нахвърлят отгоре ми. Имам си номер, схващаш ли? От този момент аз съм Свещена Личност, да го еба.

— Еее, шефе, суперизгоден номер.

— Някои граждани просто изперкват, като чуят за Нова религия. Тези безумни личности не знаят кво да правят. За нищо не стават… Освен това те ще бъдат линчувани, щото кой иска някой по-добър от другите хора да му се мотае наоколо? „Ти какво искаш, а, да тормозиш хората?…“ Затова трябва да го изиграем умно, разбираш ли, умно… Ние имаме предложение, хора… Ако искате го приемете, ако не искате, недейте. Нищо не ви тъпчем в душите, като някои други личности, дето ще си останат безименни и никъде. Разчистете пещерата за действие. Аз ще създам коктейл от хероин и кокаин и ще направим Огнена служба.

Мохамед? Шегуваш ли се? Той беше измислен от Търговската камара на Мека. Един египтянин, рекламен агент, пропаднал от пиене, написа продължението.

— Ще пийна още едно, Гус. И тогава с помощта на Аллах ще отида вкъщи и ще получа Сура… Чакай само да видиш как сутрешното издание ще завладее суковете. Аз взривявам анимистичните Образи.

Барманът вдига глава от резултатите от конните надбягвания. „Даа. Доста болезнена е съдбата им.“

— А… да… доста. Аз ще ти напиша чек, Гус.

— Ти си просто най-известният пробутван на фалшиви чекове във Велика Мека. Не съм стена, господин Мохамед.

— Добре де, Гус. Аз имам двойна слава, добра и лоша. А ти искаш ли малко от лошата? Ще получа Сура относно барманите, които не дават вересия на нуждаещите се.

— И тяхната съдба ще е болезнена. Продават Арабия — той се надвесва над бара. — Няма да търпя това повече, Ахмед. Събирай си Сурите и се махай. Дори ще ти помогна. И да не съм те виждал повече.

— Ще те науча аз тебе, педераст, неверник. Ще ти затворя кръчмата и бизнесът ти ще се запече и ще изсъхне като гъза на някой дрога. Заклевам се в Аллах, че ще пресъхне полуостровът.

— Вече е континент…

— Остави кво е казал Конфуций, да върви на майната си. Лао Дзъ? Те вече го шкартираха… И аман от тези лигави светци с патетично и изумено изражение, все едно ги ебат в гъза, а те се правят, че не им пука. И защо трябва да позволяваме някво скапано некадърно актьорче да ни обяснява кво е мъдростта? „Три хиляди години съм в шоубизнеса и винаги съм се измъквал чист…“

— Първо, всички Истини са в затвор заедно с мъжките проститутки и онези, които оскверняват боговете на търговията, като се забърсват по улиците, и някой стар беловлас копелдак изпълзява навън, за да ни даде зрелите плодове на малоумието си. Няма ли някога да се освободим от този сивобрад кукувичар, който ни дебне от всеки планински връх в Тибет, ще се измъкне от колиба в басейна на Амазонка, ще те причака на някоя улица в Ню Йорк? „Очаквах те, синко“ и той се оправя с един силоз, пълен с царевица. „Животът е училище, където всеки ученик трябва да научи различен урок. А сега аз ще отприщя Словесната си Орда…“

— Страхувам се от нея.

— Не, нищо не ще спре надигналата се вълна.

— Не мога да го спра, момчета. Sauve qui peut.[3]

— Да ти кажа, когато се разделих с Мъдрия мъж, не се чувствах като човек. Бе превърнал жизнените ми сокове в мъртви фъшкии.

— И така, дойде ми една отлична идея, защо да не се занимавам с живото слово? Словото не може да бъде изразено пряко… Вероятно може да бъде посочено чрез мозайка от противопоставяния, подобно на дребни вещи, изоставени в хотелско чекмедже, дефинирано чрез отрицания и отсъствие…

— Мисля да си подгъна стомаха… Може и да съм стар, но все още съм привлекателен.

(Стомашният подгъв е хирургическа намеса с цел да се премахне стомашна мазнина, като същевременно се прави подгъв в коремната стена — по този начин се образува корсет от плът, който обаче може да се спука и да изплюе отвратителните ти стари черва на пода… Стройните и добре оформени модели СП са, разбира се, най-опасни. Всъщност съществуват и екстремални модели, наречени ЕЛН — Единствена любовна нощ.

Доктор Риндфест Трепериръков заявява откровено:

— Леглото е най-опасното място за един човек СП.

Тематичната песен на СП е „Повярвай, ако всички тези сладки млади хубости“. И наистина, партньор СП може да „излети от ръцете ти като приказни дарове, изчезващи във въздуха.“)

 

 

В бяла музейна зала, обляна в светлина, розови голи скулптури, високи двадесет метра. Отвсякъде юношеско мърморене.

Сребърен парапет… пропаст, дълбока триста метра, надолу в ослепителната слънчева светлина. Малки зелени петна зеле и марули. През един канал с нечистотии кафяви момчета с тесли, надзиравани от стария педераст.

— О, мили, чудя се дали торят с човешки екскременти… Може би сега ще го направят.

Той измъква перлен оперен бинокъл — ацтекска мозайка на слънцето.

Дълга редица гръцки младежи, понесли алабастрови купи с лайна, изпразват ги във варовикова белопръстна дупка.

Зад червенотухления Площад на смъртта прашни тополи се поклащат на следобедния вятър.

Дървени преградки около горещ извор… парчетии от разрушени стени в горичка от памукови дървета… пейките, излъскани като метал от милион мастурбиращи момчета.

Гръцки младежи, бели като мрамор, се ебат като кучета на входа на огромен златен храм… гол Мъгуъмп подръпва струните на лютня.

Като слизаше надолу по пътеката в червената си фланела, срещна Сами, сина на доккипъра, заедно с двама мексиканци.

— Ей, Скини — каза той. — Искаш ли да те наебем?

— Ами… Да.

Върху изтърбушен сламен дюшек мексиканците го нагласиха на четири крака — около тях негрото танцува и отмерва ритъма… слънцето през една дупка от чеп уцелва кура му и той порозовява.

Остатъци от суров розов срам на пастелносиния хоризонт, където огромно желязно плато се блъска в разбитото небе.

— Всичко е наред — крещи Бог през теб, ръждив гвоздей на три хиляди години…

Градушка кристални черепи разбиха оранжерията на парчета под зимната луна…

Американската жена е оставила дъх на отрова на едно усойно градинско увеселение в Сейнт Луис.

В разрушена френска градина езерце, покрито със зелена тиня. Огромна патична[4] жаба бавно се издига от водата върху подиум от кал, свири на клавикорд.

Солуб се втурва в един бар и започва да лъска обувките на Светеца с мазнината от носа си… Светеца свирепо го ритва в устата. Солубът се извърта и се изсира върху панталоните на Светеца. След това избягва на улицата. Сводник замислено гледа след него…

Светеца извиква собственика:

— За Бога, Ал, що за бардак е това? Чисто новите ми панталони от рибешка кожа…

— Съжалявам, Светец. Промъкнал се е.

(Солубите са недосегаема каста в Арабия, известна със своята отвратителна подлост. Луксозните кафенета са запасени със солуби, които шибат гостите, докато се хранят, за целта има специални дупки в пейките. Граждани, които искат да бъдат унижени до краен предел — толкова много хора искат в днешно време, надявайки се да вземат преднина, — се предоставят за пасивни хомосексуални сношения на цяло поселище на солуби… Казвали са ми, че с нищо не може да се сравни… Всъщност солубите стават богати и арогантни и загубват присъщата си подлост. Какъв е произходът на недосегаемите? Може би паднала жреческа каста? Всъщност, недосегаемите изпълняват жреческа функция, като поемат върху себе си цялата човешка подлост.)

Ей Джей крачи през Пазара с черна пелерина, на рамото му е кацнал лешояд. Застава до масата на агентите.

— Това трябва да го чуеш. В Лос Анджелис някво момченце на петнайсет години. Бащата решава, че е дошло време момчето да опита женски задник. Момчето лежи на поляната и разглежда комикси, бащата излиза навън и казва: „Синко, ето ти двайсет долара, искам да отидеш при някоя добра курва и да й скъсаш гъза.“

— И така, той го откарва до един публичен дом и му казва: „Добре, момчето ми. Сега се оправяй сам. Позвъни на звънеца и когато се появи жената, й даваш двайсетте долара и й казваш, че искаш да й скъсаш гъза.“

— Няма проблеми.

— След петнайсет минути момчето излиза.

— Какво, момчето ми? Скъса ли й гъза?

— Аха. Курвата се появи на вратата и аз й викам, че искам да й скъсам гъза и давам двайстачката. Качваме се в дупката й, тя си сваля парцалите. Аз щраквам ножа и откъсвам голямо парче от гъза й. Тя така се разпищя, че трябваше да си сваля едната обувка и да й счупя главата. След това я наебах за кеф.

Остават само смеещите се кокали, плътта се рее над хълмовете, далеч при вятъра на зората и влаковата свирка. Ние съзнаваме проблема и нуждите на елементите, които ни съставят, никога не излизат от ума ни, тъй като това е мястото, което те обитават, а кой може да раздели нервни клетки, свързани деветдесет и девет години?

Друга глава от приключенията на Клем Гадняра Частния гъз:

— Аз влизам вътре, а тая проститутка седи на бара и аз си мисля: „Господи, тая вече е станала poule de luxe[5]“. Искам да кажа, че все едно съм виждал тая курва преди. И така, в началото не й обръщам никво внимание, после гледам, че си търка краката, качва си стъпалата зад главата и я навежда надолу и си бърка с някво чудо, дето й стърчи от носа така, че просто тялото няма как да не го забележи.

Ирис — полукитайка и полунегърка — зависима от дихидрооксихероин — яде на всеки петнадесет минути и за тази цел тя оставя иглите и помпите да стърчат по нея. Иглите ръждясват в сухата й плът, която тук и там е покрила желязото и се е образувала гладка зелено-кафява руна[6]. На масата пред нея има самовар чай и огромна кошница кафява захар. Никой никога не я е виждал да яде нещо друго. Само преди да си вземе поредната доза тя чува какво човек казва или й говори. Тогава тя прави някакво неемоционално изявление относно тялото си:

— Гъзът ми е задръстен.

— От путката ми текат ужасни зелени сокове.

Ирис е един от проектите на Бенуей.

— Човешкото тяло може да кара само на захар, мътните да го вземат… аз знам, че някои мои учени колеги, които се опитват да омаловажат моите гениални достижения, твърдят, че тайно слагам в захарта на Ирис витамини и протеини… Предизвиквам тези безименни гъзове да изпълзят от кенефите и да направят анализ на захарта и чая на Ирис. Ирис е истинска американска путка. Аз категорично отричам тя да се храни със семе. И нека да използвам този случай, за да заявя, че аз съм уважаван учен, а не шарлатанин, луд или чудотворец… Никога не съм твърдял, че Ирис може да живее на фотосинтеза… Никога не съм казвал, че тя може да вдишва въглероден двуокис и да издиша кислород — признавам си, че бях изкушен да експериментирам, естествено, възпря ме моят лекарски морал… С две думи, подлите клевети на моите пълзящи противници ще паднат обратно върху тях и ще се раздрънкат като доносници.

Бележки

[1] Стазис — стабилно, непроменящо се състояние. Б.пр.

[2] Съзнателно, умишлено придобиване на чуждо съзнание. Б.пр.

[3] Sauve qui peut (фр.) — всеки да се спасява както може — Б.пр.

[4] Патична — болна, в болестно състояние. Б.пр.

[5] Poule de luxe — луксозна проститутка. Б.пр.

[6] Руна — безвреден, обикновено постоянен тумор на главата или друго място по тялото. Б.пр.