Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Naked Lunch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 8 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сам юнак на коня (2012 г.)
Форматиране и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Автор: Уилям Бъроуз

Заглавие: Голият обяд

Преводач: Иван Киров (Тоби)

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Парадокс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Главен редактор: Ясен Атанасов

Редактор: Димитър Ташев

Художник: Цвятко Остоич; Николай Кулев

Коректор: Люба Никифорова

ISBN: 954-553-010-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2404


Годишният купон на Ей Джей

Ей Джей се обръща към гостите си:

— Путки, курове и такива по средата, днес за вас — световноизвестният импресарио на порнографски и късометражни телевизионни филми, единственият, Великият Цепванпут.

Той сочи към червена кадифена завеса, висока осемнадесет метра. Светкавица раздира завесата. Показва се Великият Цепванпут. Лицето му е огромно, неподвижно като погребална урна на Чиму. Облечен е във вечерен костюм, синя пелерина, има и син монокъл. Огромни сиви очи с малки черни зеници, които изглежда плюят игли. (Единствено Независимият фактуалист може да срещне погледа му.) Когато е разгневен, напрежението изхвърля монокъла на другия край на стаята. Много некадърни актьори са усещали ледената лавина на неговото недоволство:

— Разкарай се от студиото ми, евтин, преиграващ нещастник! На мен ли ще ми пробутваш симулиран оргазъм! На ВЕЛИКИЯ ЦЕПВАНПУТ! Мога да позная истинския оргазъм по големия ти пръст на крака! Идиот! Безмозъчен кретен! Безсрамен педал!!! Върви си продавай гъза и да знаеш, че са нужни искреност, майсторство, и себеотдаване, за да работиш за Цепванпут. Не третокласни трикове, дублирани пъшкания, гумени лайна и мускали с мляко, скрити в ухото, инжекция йохимбин, скътан зад кулисите.

(Йохимбинът, получава се от кората на дърво, растящо в Централна Африка, е най-безопасният и ефективен афродизиак. Действа, като разширява кръвоносните съдове по повърхността на кожата, особено в областта на гениталиите.)

Цепванпут изстрелва монокъла си. Той се скрива от погледа и после се връща като бумеранг в окото му. Цепванпут прави пирует и изчезва сред синя мъгла, студена като течен въздух… затъмнение…

На екрана: Червенокосо, зеленооко момче, бяла кожа, няколко лунички… целува слаба брюнетка в бермуди. Дрехите и прическите намекват за екзистенциалната безизходица на мегалополисите. Те са седнали на ниско легло, покрито с бяла коприна. Момичето разкопчава панталона му с нежни пръсти и вади кура му, който е малък и много твърд. На върха му, — капчица лубрикант, блестяща като перла. Тя нежно гали кожичката около главата.

— Съблечи се, Джони.

Той си сваля дрехите с бързи, сигурни движения и застава гол пред нея, курът му пулсира. С жест тя му казва да се обърне и той прави пируети по пода, като пародира модел с ръка на кръста. Тя си сваля ризата. Гърдите са високи и малки, с щръкнали зърна. Тя се изхлузва от бикините си. Пубисът й е черен и лъскав. Той сяда до нея и протяга ръка към гърдите й. Тя му хваща ръката.

— Мили, искам да те чукам — прошепва тя.

— Не. Не сега.

— Моля те. Искам.

— Добре, добре. Отивам да си измия гъза.

— Не. Аз ще го измия.

— О, стига глупости. Не е мръсен.

— Не, мръсен е. Ела, Джони.

Тя го води в банята.

— Добре, наведи се.

Той застава на колене и се навежда напред, като опира брадичка на постелката.

— Аллах — казва той. Обръща се назад и й се ухилва. Тя му мие гъза със сапун и топла вода, като вкарва вътре пръста си.

— Боли ли?

— Нееее.

— Ела, скъпи — тя го води в спалнята. Той ляга по гръб, вдига крака над главата си, като сключва ръце зад колената. Тя коленичи и гали задната част на бедрата му, ташаците, прокарва пръсти през анусната цепка. Разтваря бузите, навежда се напред и започва да ближе ануса, като бавно движи в кръг глава. Тя разтваря още дупката и ближе все по-надълбоко. Той затваря очи и се гърчи. Тя облизва цепката, стегнатите малки ташаци… Огромна перла е застанала на върха на обрязания му кур. Устата й поема главата. Тя ритмично смуче нагоре-надолу, спира горе и завърта глава. Ръката й си играе нежно с ташаците, спуска се надолу и вкарва пръст в гъза му. Докато смуче надолу към основата на кура му, тя закачливо гъделичка простатата. Той се ухилва и пърди. Сега тя бясно смуче кура му. Спазми обхващат тялото му. Все по-дълги.

— Ъъъъъъ — крещи момчето, всеки мускул изпънат, цялото му тяло напрегнато, в желанието си да се изпразни през кура. Тя пие спермата му, която излиза на горещи струи. Той пуска краката си и те падат на леглото. Изпъва гръбнак и се прозява.

Мери си закопчава гумен пенис:

— Стоманеният Дан Трети от Йокохама — казва тя и гали пръта. Из стаята пръска мляко.

— Сигурна ли си, че това мляко е пастьоризирано? Да не ми лепнеш някоя отвратителна кравешка болест като антракс или афтоза…

— Когато бях травеститът Лиз в Чили, обичах да работя като екстерминатор. Свалях хубави момченца заради тръпката да ме бият като мъж. По-късно хващам това момче, побеждавам го със свръхзвуково джудо, което научих от един дзен монах, лесбийка. Вързах го, разрязах му дрехите с бръснач и го наебах със Стоманения Дан Първи. Той е толкова доволен, че не го кастрирам, буквално се изпразни върху спрея ми за дървеници.

— Беше разкъсан на две от една агресивна лесбийка. Най-страхотната вагинална захватка, която съм срещала. Можеше да огъне оловна тръба. Това беше един от коронните й номера.

— А Стоманеният Дан Втори?

— Сдъвкан на парчета от умрели от глад кандиру в Горен Бабунгъз. И този път не викай „Ъъъъъъъ“!

— Що! Не е ли хлапашко?

— Момченце босо, питай мадам.

Той гледа в тавана, сложил ръце зад главата си, курът му пулсира.

— И какво да правя? Не мога да сера с това чудо в мен. Чудя се, дали става да се смееш и да се празниш едновременно? Спомням си, по време на войната в „Жокей клуб“ в Кайро с моето приятелче Лу, и двамата джентълмени с декрет на Конгреса… нищо друго не би могло да ни направи това, на който и да е от нас… И почваме да се хилиме и да се пикаеме един друг, а келнерът вика: „Свине напушени, разкарайте се оттука!“ Исках да кажа, че ако може да се смееш и да пикаеш, може и да се смееш и да се празниш. Кажи ми нещо много смешно, когато почна. Можеш да познаеш по някои предварителни потрепвания на простатната жлеза…

Тя пуска плоча, метален кокаинов бибоп. Намазва с вазелин дилдото, вдига краката му над главата и го вкарва в гъза му с няколко въртеливи движения на гъвкавите си хълбоци. Тя се върти около оста на пръта. Търка твърдите си зърна в гръдния му кош. Целува го по врата, по брадата, по очите. Той я гали с ръце по гърба, спуска ги надолу към задника и я придърпва. Тя се върти по-бързо, още по-бързо. Тялото му се извива и гърчи в конвулсивни спазми.

— Побързай, моля те — казва тя. — Млякото започва да изстива.

Той не чува. Тя притиска уста към неговата. Лицата им се сливат. Спермата му улучва гърдите й.

Марк стои на вратата. Облечен е в черно памучно поло. Хладно, красиво, нарцистично лице. Зелени очи и черна коса. Гледа към Джони леко подигравателно, наклонил глава настрани, ръцете му са в джобовете на якето, грациозен хулигански балет. Той извръща глава и Джони влиза пред него в спалнята. Мери го следва.

— Добре, момчета — казва тя, и сяда гола на покрит с розова коприна подиум до леглото. — Направете го.

Марк започва да се съблича с гъвкави движения, върти хълбоци, измъква се от памучното си поло и разкрива красивото си бяло тяло в пародия на кючек. Джони със замръзнало лице, изражение на комарджия, учестен дъх, сухи устни, сваля дрехите си и ги хвърля на пода. Марк пуска гащите си и те падат на глезена на единия му крак, той ритва като кабаретна танцьорка и ги запраща в другия край на стаята. Сега е гол, коравият му кур се е източил напред и нагоре. Той бавно обхожда с очи тялото на Джони. Усмихва се и облизва устни.

Марк се отпуска на коляно и придърпва Джони за едната ръка върху гърба си. Става рязко и го изхвърля на два метра върху леглото. Джони се приземява по гръб и отскача. Марк се хвърля, сграбчва глезените на Джони и вдига краката му над главата. Устните на Марк са стегнати около зъбите му и той ръмжи:

— Добре, момченце.

Той свива тялото си, бавно и сигурно като смазана машина, и вкарва кура си в гъза на Джони. Джони дълбоко въздъхва и се гърчи в екстаз. Марк хваща с ръце рамената му и го напъва върху кура си, който сега е забит докрай. Силни подсвирквания през зъби. Джони кряска като птица. Марк търка лицето си в лицето на Джони, гримасата е изчезнала, когато цялото му течно същество се излива в треперещото тяло на Джони, лицето му е невинно и хлапашко.

През него трака влак и надува свирка… корабна сирена, ракети избухват над нефтени лагуни… безистени с ротативки се отварят в лабиринт от мръсни карти… церемониален топовен гърмеж над пристанището… крясък се носи из бял болничен коридор… навън покрай широка прашна улица между палми; пропищява през пустинята като куршум (крилата на лешояд свистят в сухия въздух), хиляди момчета се празнят едновременно в бараки, мрачни училищни тоалетни, тавани, мазета, къщички върху дървета, виенски колела, изоставени къщи, варовикови пещери, лодки, гаражи, хамбари, полусрутени ветровити градски покрайнини зад глинени стени (миризма на изсушени екскременти)… черен прах обвива слабите медни тела… парцаливи панталони около напуканите, кървящи голи стъпала… (място, където лешоядите се бият за рибешки глави)… край тропически лагуни зли риби хапят бялата сперма, която се носи по черната вода, пясъчни мухи жилят медночервения задник, маймуни реват в короните на дърветата като вятър (земя на огромни кафяви реки, по които плават цели дървета, в клоните им ярко оцветени змии, замислени лемури гледат към брега с тъжни очи), червен самолет рисува арабески в синьото небесно вещество, гърмяща змия атакува, кобра се надига, протяга се напред, плюе бяла отрова, пръски като перли и опали валят тихо и бавно през чистия като глицерин въздух. Времето подскача — счупена пишеща машина, момчетата са старци, млади задници, стегнати и трепкащи в момчешки спазми, се отпускат и провисват, положени върху пейка в парка, каменна стена, обляна в испанско слънце, отпусната спалня (отвън бордей от червени тухли на ясната зимна слънчева светлина)… треперят в мръсно бельо, целят вена в абстинентната сутрин, мърморят и ломотят в арабско кафене — арабите прошепват „Меджуб“ и се отдръпват настрани — (Меджуб е особен вид мюсюлмански религиозен лунатик… често освен другите си болести е и епилептик).

— Мюсюлманите имат нужда от кръв и сперма… Виж, виж къде тече Христовата кръв в семенната твърд — вие Меджуба… Той се изправя, крещейки, и от последната му ерекция избликва черна струя кръв, бледа бяла статуя стои там, като че ли той е преодолял Голямата бариера, прескочил я е така невинно и спокойно, като момче, което е прескочило ограда, за да лови риба в забранено езеро — след няколко секунди хваща огромна каракуда — Старецът, псуващ, ще се втурне навън от малка черна колиба с вила в ръка и момчето със смях ще изтича през полето на Мисури — той вижда красив воден шип и го откъсва, както тича, с плавен скок на младите си кости и мускули (костите му се сливат с полето, той лежи мъртъв до дървена ограда, край него се търкаля пушка, кръвта върху замръзналата червена фуражка се просмуква в зимно стърнище сред Джорджия)… Каракудата зад него се издува… Той стига до оградата и хвърля рибата от другата страна в кървавата трева… рибата се мята и се извива, прескача оградата. Грабва рибата и изчезва нагоре по глинения път, покрит с кремък, който минава покрай дъбове и сливи, ронещи червено-кафяви листа във ветровития есенен здрач, зелени и росни на летния изгрев, черни през ясните зимни дни… Старецът псува след него… зъбите му изскачат от устата и изсвирват над главата на момчето, напряга се напред, вратните му жили, изпънати като стоманени обръчи, черна струя кръв минава над оградата и той пада безплътен като мумия в тревата. През ребрата му порастват тръни, прозорците на колибата му се счупват, прашни стъкла с черен маджун — плъхове тичат по пода и момчета си бият чекии в тъмната усойна спалня в летния следобед и ядат къпини, израсли от тялото и костите му, молци, изцапани с пурпурночервения сок…

Старата дрога е уцелил вена… кръв разцъфва в помпата като китайско цвете… той си вкарва хероина, и момчето, което е мастурбирало преди петдесет години, засиява безупречно през съсипаната плът и изпълва бараката със сладката пикантна миризма на млада мъжка похот…

Колко много години са нанизани на кървавата игла? С ръце, отпуснати в скута, той седи и гледа през прозореца с празни очи зимната зора. Върху каменна пейка в парка Чапултепек се гърчи стар педал, докато край него минават индиански юноши, прегърнати през кръста и през врата, напряга умиращата си плът да завладее млади задници и бедра, стегнати ташаци и бликащи курове.

Марк и Джони седят лице в лице върху вибриращ стол, Джони е набит на кура на Марк.

— Готов ли си, Джони?

— Включи го.

Марк щрака ключа и столът започва да вибрира… Марк вдига глава и поглежда към Джони, изражението му е отчуждено, очите студени и подигравателни… Джони пищи и хленчи… Лицето му се разпада, като че ли се топи отвътре… Джони пищи като мандрил, спермата му избликва, отпуска се върху Марк, друсан ангел. Марк разсеяно гали рамото на Джони… Стая като гимнастически салон… Подът е от дунапрен, покрит с бяла коприна… Едната стена е от стъкло… Изгряващото слънце залива стаята с розова светлина. Въвеждат Джони с вързани ръце между Мери и Марк. Джони вижда бесилката и се свлича с едно страхотно: „Оххххххх“ — брадата му полита към кура, краката му се подкосяват в колената. Избликва сперма и хвръква право нагоре пред лицето му. Марк и Мери изведнъж стават нетърпеливи и възбудени… Изблъскват Джони напред върху платформата на бесилката, покрита с мухлясали бандажи и потни ризи. Марк наглася примката.

— Добре, готов си — Марк понечва да блъсне Джони от платформата.

Мери: Не, искам аз.

Тя сключва ръце зад задника на Джони, опира чело в неговото и като се усмихва, го бута от платформата… Лицето му се издува от кръв… Марк се протяга и с едно гъвкаво движение чупи врата на Джони… звук като от пръчка, счупена в мокър пешкир. През тялото на Джони преминава спазъм… единият му крак пърха като хваната в капан птичка… Марк се е увисил на една люлка и имитира гърчовете на Джони, затваря очи и се плези… Курът на Джони се надървя и Мери си го вкарва в путката, като се извива около него в желатинов кючек, стене и крещи от удоволствие… пот се стича по тялото й, косата й пада по лицето на мокри кичури.

— Отрежи въжето, Марк — вика тя. Марк се протяга и прерязва въжето с автоматичен нож, хваща Джони преди да падне и внимателно го поставя на гръб, Мери, все така пронизана, продължава да се гърчи… Тя отхапва устните и носа му и изсмуква очите му със звучното плоп… Откъсва голямо парче буза… Сега тя обядва с кура му… Марк се приближава до нея и тя вдига глава от полуизядените гениталии на Джони, лицето й е омазано с кръв, очите фосфориращи… Марк поставя крак върху рамото й и я изритва по гръб… Скача отгоре й, бясно я ебе… те се търкалят от единия край на стаята до другия като въртележка и скачат високо във въздуха като забола се на кукичката риба.

— Нека те обеся, Марк… Остави ме да те обеся… Моля те, Марк, нека те обеся!

— Разбира се, скъпа — той грубо я изправя на крака и хваща ръцете й отзад.

— Не, Марк! Не! Не! Не! — крещи тя и докато той я влачи към платформата, сере и пикае от ужас. Той я оставя вързана на платформата върху купчина стари употребявани капути, докато наглася въжето на другия край на стаята… като се връща, носи примката на сребърен поднос. Вдига я на крака и затяга примката. Пъха си кура в нея, танцува валс по платформата и след това описва огромна дъга във въздуха…

— Ъъъъъъъ — крещи той и се превръща в Джони. Вратът й се чупи. Огромна желирана вълна преминава през тялото й. Джони пада на пода и застава нащрек като младо животно.

Той скача из стаята. С вик, изпълнен с копнеж, който разбива стената от стъкло, той скача в празното пространство. Върти се, мастурбира, сто метра надолу, спермата му се носи до него, през цялото време крещи сред разбиващото синьо на небето, изгряващото слънце гори по тялото му като бензин, надолу покрай величествени дъбове и сливи, блатни кипариси и махагон, за да се разбие с пихтиесто облекчение на разрушен площад, покрит с варовикови плочи. Плевели и бръшлян растат между камъните и ръждиви железни лостове, дебели метър, пронизват белия камък, изцапани с лайнянокафявото на ръждата.

Джони поръсва Мери с бензин с една мръснишка чимутска кана от бял нефрит… Той полива собственото си тяло… Те се прегръщат, падат на пода и се претъркулват под огромна лупа, поставена на покрива… избухват в пламъци с вик, който разбива стъклената стена, претъркулват се в празното пространство, ебат се и крещят във въздуха, избухват в пламъци и кръв и се посипват във вид на сажди по кафяви скали под пустинното слънце. Джони, агонизиращ, скача из стаята. С крясък, който разбива стената от стъкло, той застава с разперени ръце под изгряващото слънце, от кура му струи кръв… бял мраморен бог, той се спуска през епилептични експлозии в стария Меджуб, гърчи се сред лайна и боклуци край глинена стена под слънце, което разранява плътта и тя настръхва… Той е момче, което спи, облегнато на стената на джамия, еякулира мокър, сънуващ, в хиляди путки, розови и гладки като раковини, усеща удоволствието твърдите косми на пубиса да се търкат в кура му.

Джон и Мери в хотелска стая (музика от Източен Сейнт Луис Туудлуу). Топъл пролетен вятър разклаща избелелите розови пердета през отворения прозорец… Из поляни квакат жаби, където расте царевица и хлапаците хващат малки зелени змии изпод натрошени варовикови стели, нацапани с лайна и увити с ръждива бодлива тел…

 

 

Неон — хлорофилно зелен, пурпурен, оранжев — светва и изгасва.

 

 

Джони измъква кандиру от путката на Мери с пинсети… Пуска го в бутилка мескал и то се превръща в агавен червей… Той я промива с тропически кокалоомекотител, вагиналните й зъби отплуват, смесени с кръв и кисти… Путката й засиява свежа и сладка като пролетна трева… Джони лиже путката на Мери, първо бавно, с нарастваща възбуда разделя устните и лиже навътре, като усеща убожданията на космите върху подутия си език… С отхвърлени назад ръце, гърди щръкнали право нагоре, Мери лежи разпъната с неонови пирони… Джони се качва нагоре по тялото й, на върха на кура му, на цепката има сияен опал лубрикант, плъзга се през пубиса й, влиза в путката докрай, засмукан от гладната плът… Лицето му се налива с кръв, зелени светлини избухват зад очите му и той се спуска с панаирджийско влакче сред пищящи момичета…

Мокри косми от задната страна на ташаците му изсъхват на трева от топлия пролетен вятър. Висока тропическа долина, бръшлян пълзи по прозорците. Курът на Джони се издува, избухват огромни сочни пъпки. Дълъг корен излиза от путката на Мери и търси земята. Телата се разделят в зелени експлозии. Колибата се превръща в руини натрошен камък. Момчето е варовикова статуя, от кура му излиза растение, устните му са отворени в полуусмивката на друсана дрога.

Копоят е увил хероина в лотариен билет.

Още веднъж — утре лечение.

Пътят е дълъг. Чести гадости и неприятности.

Отне ни доста време, докато преминем през каменистия гребен и стигнем оазиса с финикови палми, където арабчета серат в кладенеца и танцуват рокендрол през пясъците на мускулестия плаж, ядат хотдози и плюят златни зъби като късове самородно злато.

Беззъби и строги от продължителния глад, ребра, на които можеш да изпереш мръсния си гащеризон, които набръчкват, те трептят от мачтата на Великденския остров и стъпват на брега на вдървените си и чупливи крака като кокили… клюмат зад прозорците на клуб… изпаднали в тлъстината на нуждата продават стройно тяло.

Финиковите палми са умрели от подобаващи нужди, кладенецът е пълен с изсъхнали лайна и мозайка от хиляди вестници: „Русия отрича… Министърът на вътрешните работи гледа с патетично безпокойство…“ Трапът се отвори в 12:02. В 12:30 докторът излезе, за да яде стриди, върна се в 2:00, плесна весело обесения по гърба:

— Какво! Още ли не си мъртъв? Май ще трябва да те дръпна за крака. Ха! Ха! Не мога да те оставя сам да се задушиш при това положение — ще получа предупреждение от Президента. И какъв срам, ако катафалката те откарва жив. Ще ми паднат ташаците от срам, а аз съм бил чирак на опитен вол. Едно, две, три — дърпам.

Планерът пада тихо като ерекция, тих, като намазаното с парафин стъкло счупено от младия крадец със старчески ръце и празните очи на дрога… С безшумен взрив той прониква в разбитата къща, стъпва върху намазаните с парафин кристали, часовник шумно тиктака в кухнята, горещ въздух разрошва косата му, главата му се разпада от тежките сачми за патица… Старецът вади червената гилза и върти пушката насам-натам.

— О, глупости, приятел, това нищо не беше… Като да ловиш червеноперка в аквариум… Пари в банката… боксьорче, един мазен изстрел в мозъка и той се строполява в неприлична поза… Чуваш ли ме оттук, момче?

— И аз бях млад и чух сирената да ме зове за лесни пари, жени и момченца със стегнати задници и, за Бога, не ми качвай кръвното, аз искам да разкажа една история, дето курът ще ти стане и ще му се прище розовия перлен проход на млада путка или очарователният кафяв, покрит със слуз, туптящ млад гъз да свири върху кура ти като грамофон… и когато уцелиш простата, перлени остри диаманти се събират в златните ташаци на момъка, неумолими като бъбречен камък… Съжалявам, че трябваше да те убия… Старата сива кобила не е това, което беше… Не мога да разочаровам публиката… трябваше да пожъна аплодисменти, прав или седнал… Като стар лъв, който страда от кариес и има нужда от тази амидна паста за зъби, за да може пичът винаги да хапе добре… Тези стари лъвове, дето серат бъбречна лой, стават момчеядци… Кой може да ги съди, момчетата в болницата Сейнт Джеймс са толкова сладки, толкова хладни, толкова руси?? Абе, синко, не ми се вкочанявай сега. Покажи малко уважение към застаряващия хуй… И ти можеш да станеш досаден стар курвар някой ден… Ох, ъх, ама май не… Бързите ти нозе, като онзи босоног, безсрамен катамит на Хаусмън, Вледененото шропширско Ingenue[1], са стъпили на силоза на промяната… Но не можеш да убиеш шроширските момчета… толкова често ги бесят, че той му се противопоставя, както гонококов полукастрат с пеницилин се съживява от злокобна сила и геометрично увеличава… Нека гласуваме за благоприлично оттегляне и да сложим край на тези чудовищни представления, които шерифът наложи с данък един паунд плът.

Шерифът: Ще му сваля гащите за един паунд, хора. Веднага. Сериозни и научни разкрития относно местоположението на Жизнения център. Тази личност има двайсет и три сантиметра, дами и господа, премерете ги сами. Само един паунд, една странна банкнота от три долара и ще видите как младо момче се изпразва поне три пъти — никога не съм си позволявал да произведа евнух — абсолютно против волята му. Когато вратът му изщраква, тази личност сто процента ще достигне ритмично внимание и ще го излее над вас.

Момчето стои на трапа и пристъпва от крак на крак.

— Гоосподи! С какво момче трябва да се оправям в тоя занаят. Абсолютно сигурно е, че някое ужасяващо старо лице го е пипало.

Трапът се отваря, въжето свири като жици на вятър, вратът се чупи с чист и ясен звук на китайски гонг.

Момчето си прерязва въжето с автоматичен нож и подгонва един пискащ педераст надолу по пътеката. Педалът се шмугва под стъклото на пийпшоу и шиба ухилен негър. Затъмнение.

(Мери, Джони и Марк излизат и се покланят, въжетата са около вратовете им. Не са така млади, както в Порнофилмите… Изглеждат изморени и кисели.)

Бележки

[1] Ingenue (фр.) — наивна млада жена (театр.) Б.пр.