Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Naked Lunch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 8 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сам юнак на коня (2012 г.)
Форматиране и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Автор: Уилям Бъроуз

Заглавие: Голият обяд

Преводач: Иван Киров (Тоби)

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Парадокс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Главен редактор: Ясен Атанасов

Редактор: Димитър Ташев

Художник: Цвятко Остоич; Николай Кулев

Коректор: Люба Никифорова

ISBN: 954-553-010-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2404


Бенуей

И така, възложено ми е да отговарям за работата на доктор Бенуей в „Ислям Инкорпорейтид“.

Д-р Бенуей е бил повикан за съветник на Свободната република, място, отдадено на свободна любов и неспирно къпане. Поданиците са добре приспособени, услужливи, честни, толерантни и най-вече чисти. Но призоваването на Бенуей показва, че не всичко е наред зад хигиеничната фасада: Бенуей е манипулатор и координатор на символни системи, специалист по разпита във всяка негова фаза, промиване на мозъци и контрол. Не бях виждал Бенуей от неговото внезапно заминаване от Анексия, където неговата задача бе ТД — Тотална деморализация. Първият ход на Бенуей бе да премахне концентрационните лагери, да забрани масовите арести и, освен при специални и ограничени обстоятелства, изтезанията.

— Не одобрявам бруталността — казва той. — Не е ефективна. От друга страна, продължителният тормоз, без физическо насилие, причинява, когато е майсторски приложен, несигурност и усещане за особена вина. Трябва да се имат предвид няколко правила или, по-скоро, няколко ръководни принципа. Пациентът не трябва да разбере, че тормозът е преднамерена атака от страна на античовешки враг срещу неговата лична идентичност. Той трябва да чувства, че както и да бъде третиран, той го заслужава, защото той е (никога не се уточнява защо) ужасно грешен. Голата нужда на зависимите от контрол трябва да бъде прилично задоволена чрез своеволна и усложнена бюрокрация, така че пациентът да не може да контактува пряко с врага си.

Всеки поданик на Анексия бе задължен да си извади и да носи със себе си по всяко време пълна папка с документи. Гражданите можеха да бъдат спирани на улицата по всяко време. Контрольорът, който може да бъде в обикновени дрехи, във всякакви видове униформи, често в бански костюм или пижама, понякога чисто гол, само с една значка, закопчана на зърното, след като провери всеки документ, го подпечатва. При следваща проверка гражданите трябва да покажат правилно поставените печати от последната проверка. Контрольорът, когато спре голяма група, проверява и подпечатва картите само на няколко души. А другите подлежат на арест, тъй като картите им не са подпечатани. Арест означава „временно задържане“. Тоест, затворникът ще бъде освободен ако и когато Декларацията с Обяснения, правилно подписана и подпечатана, бъде одобрена от Помощник-съдията по Обясненията. Тъй като този служител почти не влизаше в кабинета си, а Декларацията с Обяснения трябва да бъде представена лично, обяснителите прекарваха седмици и месеци на опашки в неотоплени учреждения, без столове и тоалетни.

Документи, оформени със симпатично мастило, се превръщаха в стари разписки от залагания, непрекъснато се изискваха нови документи. Гражданите се втурваха от една служба към друга в безумен опит да спазят непосилни срокове.

Всички пейки в града бяха иззети, фонтаните спрени, всички дървета и цветя — унищожени. Огромни електрически сирени, поставени на всеки блок с апартаменти (всички живееха в апартаменти), пищяха на всеки четвърт час. Често вибрациите изхвърляха хората от леглата им. По цяла нощ лъчите на прожектори кръстосваха града (на никого не му бе разрешено да използва щори, завеси или кепенци).

Никой никога не поглеждаше никого поради строгия закон срещу натрапничеството, вербално или не, с каквато и да е цел, сексуална или друга. Всички кафенета и барове бяха затворени.

Алкохол можеше да се получи само след специално разрешение, а алкохолът, придобит по този начин, не можеше да се продава или дава или по какъвто и да е начин да се предоставя на някой друг. Присъствието на някой друг в стаята се считаше prima facie[1] доказателство за заговор за прехвърляне на алкохол.

Никой нямаше право да залоства вратата си и полицията имаше шперцове за всяка стая в града. Придружени от менталист, те се втурват в нечий дом и започват „да го търсят“.

Менталистът ги насочва към това, което човекът желае да скрие: тубичка вазелин, иригатор, носна кърпа, върху която се е изпразнил, оръжие, неразрешен алкохол. След това винаги подлагаха заподозрения на най-унизително претърсване на голата му персона, по чийто адрес отправят подигравателни и обидни забележки. Много латентни хомосексуалисти са откарвани в усмирителни ризи, след като им е бил намазан с вазелин задника. Или пък се нахвърлят върху всяка вещ. Било то попивателна или обувалка.

— И какво е сега това?

— Това е попивателна.

— Чу ли го, каза попивателна.

— Всичко чух.

— Струва ми се, че това ни стига. Я ела.

След няколко такива месеца гражданите се свиват из ъглите като невротични котки.

Естествено, процесите срещу заподозрени агенти, саботьори и политически дисиденти полицията в Анексия провеждаше на конвейерен принцип. Относно разпитването на заподозрените д-р Бенуей има да каже следното:

— Макар че по принцип избягвам употребата на изтезания — изтезанията втвърдяват опонента и мобилизират съпротива, — заплахата с мъчения създава у субекта необходимото чувство на безпомощност и благодарност към разпитващия, за това, че не ги е приложил. Изтезанията могат да бъдат приложени с добри резултати за наказание в случаите, когато субектът е дотолкова напреднал с лечението, че ще приеме наказанието за заслужено. С тази цел съм разработил няколко дисциплинарни процедури. Една от тях е известна като Пулта. Електрически клеми, които могат да бъдат включени по всяко време, се закачват за зъбите на субекта. Той се инструктира как да обслужва някакъв (без значение какъв) пулт, да поставя определени проводници в определени гнезда в отговор на светлинни и звукови сигнали. Всеки път, щом сгреши, по клемите се пуска ток в продължение на двадесет секунди. Светлинните и звуковите сигнали постепенно се ускоряват, докато достигнат отвъд възможностите му да реагира. Половин час на пулта и субектът се срива като претоварена мислеща машина.

— От изследването на мислещите машини научаваме повече за мозъка, отколкото можем да научим чрез интроспективните методи. Западният човек се е екстериоризирал във формата на джунджурии. Някога взимал ли си кокаин? Удря те право в мозъка и активизира връзките на чистото удоволствие. Удоволствието от морфина е във вътрешностите. Като го вземеш, трябва да се заслушаш в себе си. Но кока е електричество през мозъка и копнежът за кока е чисто мозъчен, нужда без чувства и без тяло. Мозък, зареден с кокаин, е пощръклял флипер, бляскащи сини и розови светлини в електрически оргазъм. Кокаудоволствие може да бъде усетено от мислеща машина, първите помръдвания на отвратителен насекомен живот. Копнежът по кока трае само няколко часа, докато са стимулирани кокаиновите канали. Разбира се, ефектът от кока може да бъде постигнат чрез електрически поток, който активизира К-канали…

— Така, след малко каналите се износват като вени, и наркоманът трябва да намери нови. След време те се възстановяват и чрез ловка ротация на вените дрогата може да закърпи положението освен ако не почне да гори много. Но мозъчните не се възстановяват, веднъж като умрат, и когато на наркомана му свършат мозъчните клетки, той изпада в ужасно шибано положение.

— Наклякали по стари кокали, екскременти и ръждиво желязо, в ослепителния бял блясък на жегата, до хоризонта се простира панорама от голи идиоти. Съвършена тишина — говорният им център е разрушен — чува се само пукането на искрите и свистенето на опърлена плът, тъй като им прикрепват електроди нагоре-надолу по гръбнака. Бял пушек от изгарящата плът виси в неподвижния въздух. Група деца са вързали един идиот с бодлива тел за стълб, наклали са огън между краката му и стоят и гледат с чудовищно любопитство как пламъците се плъзват по бедрата му. Плътта му се гърчи в огъня, обхваната от насекомна агония.

— Както обикновено, се поотклоних. Като оставим настрана точните знания в мозъчната електроника, наркотиците си остават съществена част от инструментариума на разпитващия, в атаката му срещу личната идентичност на субекта. Барбитуратите са, разбира се, почти безполезни. Тоест, всеки, който би рухнал от подобни средства, ще бъде победен и от детинските методи, използвани в американските следствени управления. Скополаминът често е ефективен за преодоляване на съпротива, но поврежда паметта: агентът може и да е готов да разкрие тайните си, но да е напълно неспособен да си ги спомни, или пък официалният и тайният живот са образували неразгадаема плетеница. Мескалин, хермалин, ЛСД 6, буфотинин, мускарин са успешни в много случаи. Булбокапнинът предизвиква състояние, приближаващо се до шизофреничната кататония… наблюдавани са случаи на автоматично подчинение. Булбокапнинът е депресант, засягащ малкия мозък, и вероятно изключва центровете на движение на хипоталамуса. Другите наркотици, които са предизвикали експериментална шизофрения — мескалин, хермалин, ЛСД 6, — са стимуланти на малкия мозък. При шизофренията малкия мозък ту се стимулира, ту се потиска. Често след кататонията следва период на възбуденост и моторна активност, през който лудият търчи през отделенията и къса нервите на всички. Някои особено тежки случаи на шизофрения отказват изобщо да се движат и прекарват живота си на легло. Обикновено за „причина“ (причинното мислене никога не успява да даде точно описание на метаболичните процеси — ограниченията на съществуващия език) на шизофренията се приема нарушаването на регулиращата функция на хипоталамуса. Редуване на дози ЛСД 6 и булбокапнин — булбокапнина, засилен с кураре — дават най-високата степен на автоматично подчинение.

— Има и други процедури. Субектът може да бъде докаран до дълбока депресия чрез прилагане на големи дози бензедрин в продължение на няколко дни. Психоза може да бъде предизвикана от продължително приемане на големи дози кокаин или демерол или пък чрез рязко спиране на барбитурати след продължителното им приемане. Може да му бъде създадена зависимост от дихидрооксихероин и след това наркотикът да му бъде спрян (това съединение би трябвало да създава зависимост, пет пъти по-силна от хероиновата, и абстиненцията ще е пропорционално по-остра).

— Има разнообразни „психологически методи“, например задължителната психоанализа. Пациентът бива помолен да асоциира свободно по един час всеки ден (в случаите, когато времето не е същината). „Така, така. Да не бъдем крайни отрицатели, момче.“ Иначе Татко вика циганин с торбата. И прас-прас зъбчета.

— Случаят с един агент от женски пол, който забрави истинската си самоличност и се сля с измислената личност, под чието прикритие живееше — тя все още е fricoteuse[2] в Анексия, — ме наведе на друг пиниз. Агентът се тренира да отрича своята личност на агент и да поддържа личността на „легендата“. И защо да не използваме психическо жиу-жицу и да продължим с нея? Да му подхвърлим, че личността на „легендата“ е истинската му личност и че той друга няма. Личността му на агент потъва в безсъзнателното, тоест излиза от неговия контрол. И сега вече ние можем да я изкопаем с наркотици и хипноза. Можеш да превърнеш праволинеен хетеросексуален гражданин в педал с този номер… т.е. да усилиш и подпомогнеш потискането на нормалните, латентни хомосексуални наклонности — същевременно да го лишиш от путка и да го подложиш на хомосексуална стимулация. После наркотици, хипноза и — Бенуей махна с отпуснатата си китка.

— Много субекти са уязвими от сексуални унижения. Голота, стимулация с афродизиак, непрекъснато надзираване, за да се потиска субектът и да се предотврати облекчението чрез мастурбиране (ерекция по време на сън автоматически включва огромен вибриращ електрически звънец, който изхвърля субекта от леглото в студена вода и така намалява случаите на мокри сънища до минимум). Надрусвате и хипнотизирате един свещеник и му казвате, че ще изживее хипостатично сливане с Агнеца — и тогава му пускате разгонен стар овен да му го вкара в гъза. След това Разпитващият притежава пълен хипнотичен контрол — субектът дотичва, щом му се свирне, само да му кажеш „Сезам Отвори се“ и се изсира на пода. Излишно е да казвам, че сексуалните унижения са противопоказни при явни хомосексуалисти. (Имам предвид да сме нащрек и да помним старото партийно правило… никога не знаеш кой слуша.) Спомням си едно момченце, бях го докарал в такова състояние, че се насираше, щом ме видеше. Тогава аз му измивах гъза и го шибах. Беше страшно гот. Пък и той беше приятен младеж. А понякога субектът избухва в момчешки сълзи, тъй като не може да се сдържи да не еякулира, когато го шибаш. Та както добре виждате, възможностите са безкрайни, като лъкатушните пътеки из огромна красива градина. Тъкмо започвах да разчоплям тази прекрасна повърхност, но съм притеснен от бързащи да си ходят смотаняци… Е, „son cosas de la vida“[3].

Стигам Свободната република, която е чиста и скучна, о, Господи. Бенуей ръководи РЦ — Рехабилитационния център. Пообикалям наоколо и „Какво е станало с еди-кой си?“ предизвиква отговори като:

— Сиди Идрис „Ухото“ Смидърс изпял всичко на Пращачите срещу серум за дълголетие. Няма по-голям глупак от стар травестит.

— Лестър Строганоф Смуун — „Ел Хасеин“ — се превърна в Латах, опитвайки се да усъвършенства САП — Способи за автоматично подчинение. Мъченик на занаята… (Латах е състояние, срещащо се в Югоизточна Азия. Макар иначе нормални, латахите задължително имитират всяко ваше движение, щом веднъж вниманието им е привлечено с щракване на пръсти или рязко извикване. Форма на принудителна несъзнателна хипноза. Понякога се нараняват, опитвайки се да имитират движенията на няколко души едновременно.)

— Спри ме, ако си чувал тази атомна тайна…

Лицето на Бенуей запазва формата си в блясъка на лампата „спешно“, предразположено към моментни невъобразими напуквания или метаморфози. Трепти като образ, който ту влиза, ту излиза от фокус.

— Хайде — казва Бенуей — ще те поразведа да ти покажа РЦ.

Вървим през дълга бяла зала. Гласът на Бенуей прониква в съзнанието ми, идва от някакво неопределено място… безтелесен глас, който понякога е висок и чист, понякога едва доловим, като музика, носеща се из ветровита улица.

— Изолирани групи, като туземци от архипелага Бисмарк. Сред тях няма явни хомосексуалисти. Проклет матриархат. Всички матриархати са антихомосексуални, конформистични и прозаични. Ако се озовеш в матриархат, върви бавно, не тичай към най-близката граница. Ако тичаш, някое ченге — фрустриран, латентен педераст — е много вероятно да те застреля. Някой иска да установи хомогенен плацдарм върху опустошението от възможности, като в Западна Европа и САЩ? Още един ебан матриархат, Маргарет Мийд, въпреки че… Тука малко досада. В операционната заедно с един колега бой със скалпели. А моят асистент, бабун, скочи върху пациента и го разкъса на парчета. Бабуните винаги нападат най-слабия участник в кавгата. Съвсем правилно. Никога не трябва да забравяме нашето славно маймунско наследство. Док Броубек взе участие във втората част. Майстор на аборта и пласьор на наркотици в оставка (всъщност беше ветеринар), повикан на служба по време на недостига на мъжка работна ръка. Док прекарал цялата сутрин в кухнята на болницата, бъркал в задниците на сестрите и се друсал с въглищен газ и Клим — и точно преди операцията взел двойна доза нътмег, за да се стегне.

(В Англия, и по-специално в Единбург, гражданите прекарват въглищен газ през Клим — отвратителен вид мляко на прах, което има вкус на развален тебешир — и употребяват резултата. Продават всичко, за да си платят сметката за газ, и когато дойде човекът да спре газта за неплатени сметки, крясъците им могат да се чуят на мили. Когато някой гражданин е абстинентен, той казва:

„Хвана ме клинка“ или: „Тази стара печка пълзи по гърба ми.“

Нътмег. Цитирам от статията на автора за наркотичните вещества, публикувана в „Британско списание по проблемите на наркоманията“: „Затворниците и моряците понякога употребяват нътмег. Взема се около една супена лъжица и се преглъща с вода. Въздействието смътно напомня това на марихуаната и дава страничен ефект — главоболие и повръщане. Съществуват голям брой наркотици от семейството нътмег, които се употребяват от индианците в Южна Америка. Обикновено се приемат, като се смърка сухия прах, добит от изсушеното растение. Лечителите вземат тези вредни вещества и получават конвулсии. Смята се, че тяхното бърборене и гърчене има пророчески смисъл.“)

— Имах махмурлук от йейдж, аз — това, и изобщо не бях в състояние да издържам тъпотиите на Броубек. Първото нещо, което ми казва, е, че трябва да започна разреза откъм гърба, вместо отпред, ломотейки някви тенденциозни глупости, как бил сигурен, че като се изреже жлъчният мехур се преебавало месото. Това да не му е на село да чисти пилета. Казах му да си ходи в кухнята и пак да си завре главата във фурната, при което той има наглостта да ми блъсне ръката и аз отрязвам бедрената артерия на пациента. Шурва кръв и струята заслепява анестезиолога, който хукна през залите крещейки. Броубек се опита да ми забие коляно в слабините, обаче аз успях да му срежа със скалпела подколяновото сухожилие. Той запълзя по пода, като се опитваше да ме намушка в краката и стъпалата. Вайълит, това е моят асистент, бабун — единствената жена, за която някога ми е пукало, — беше мъртво друсана, не знаеше на кой свят е. Качих се на масата и се приготвих да скоча върху Броубек трупешката и да го смажа, когато нахълтаха ченгетата.

— Този скандал в операционната, „тази невъобразима случка“, както го нарече Супер, може да се каже, че беше върхът. Глутницата вълци затвори кръга и бе готова да нападне. Разпъване на кръст, друга дума няма за това. Разбира се, бях направил няколко „dumheiten“[4] тук и там. Кой не е? Веднъж аз и анестезистът изпихме всичкия етер и пациентът се нахвърли отгоре ни и аз бях обвинен, че разреждам кокаина с препарат за почистване на тоалетни. Всъщност го направи Вайълит. Трябваше да я защитя, разбира се…

— И в крайна сметка сме изхвърлени от занаята. Не че Вайълит беше лекар bona fide[5], нито пък Броубек, в това отношение дори имаше съмнение относно моята диплома. Но Вайълит знаеше повече медицина от клиниката „Майо“. Имаше невероятна интуиция и силно чувство за дълг.

— И така, аз останах на сухо и без диплома. Дали да се преориентирам към друг бизнес? Не. Докторството беше в кръвта ми. Успях дори да запазя уменията си, извършвайки евтини аборти в тоалетните на метрото. Паднах дори до там, че като джебчия се блъсках по улиците в бременни жени и ги остъргвах. Определено беше неетично. Тогава срещнах един велик пич, Плацента Джуън, Следродилния Магнат. Бе спечелил името си през войната с търговия на сланки. (Сланките са невръстни телета, влачещи плацентите си и бактерии, по принцип в недобро здравословно състояние. Телетата не могат да бъдат продавани за храна, докато не станат поне на шест седмици. Преди това телето е сланк. Трафикът на сланк подлежи на тежко наказание.) Хуанито контролираше флота търговски корабчета, който беше регистриран под флага на Абисиния, за да избегне досадни ограничения. Назначава ме за корабен доктор на моторен кораб „Филиарисис“, най-мръсния плавателен съд, който някога е кръстосвал моретата. С едната ръка оперирам, а с другата отблъсквам плъховете от пациента, от тавана валят дървеници и скорпиони.

— И така, някой иска хомогенност на този етап. Може, но струва скъпо. Целият този проект ми досади… Ето ни… Уличка „Педалска“.

 

 

Бенуей рисува нещо във въздуха с ръка и една врата рязко се отваря. Пристъпваме прага и вратата се затваря. Дълго отделение — бляскава неръждаема стомана, бели теракотени подове, стени от стъклени тухли. Покрай едната стена — наредени легла. Никой не пуши, никой не чете, никой не говори.

— Ела да огледаш отблизо — казва Бенуей. — Никого няма да смутиш.

Приближавам се и заставам пред един мъж, който е седнал на леглото си. Поглеждам човека в очите. Никой, нищо не ми отговаря.

— ННУ — казва Бенуей. — Необратимо неврално увреждане. Свръхосвободен, може да се каже… пречка в занаята.

Махам с ръка пред очите на мъжа.

— Да — казва Бенуей, — те все още имат рефлекси. Виж това.

Бенуей вади блокче шоколад от джоба си, маха обвивката и го пъха под носа на мъжа. Човекът души. Челюстите му започват да се движат. Ръцете му търсят да сграбчат нещо. От устата му се стича слюнка и провисва по брадата на дълги лиги. Стомахът му къркори. Цялото му тяло се гърчи в перисталтични движения. Бенуей отстъпва назад и вдига шоколада. Мъжът пада на колене, вдига нагоре глава и лае. Бенуей хвърля шоколада. Мъжът скача към него, зъбите му чатват, но не успява, търкаля се по пода и хленчи. Пропълзява под леглото, намира шоколада и с две ръце го натъпква в устата си.

— Господи! На тези НУ-та им липсва стил.

Бенуей извиква отговорника, който седи в единия ъгъл на отделението и чете пиесите на сър Дж. М. Бари.

— Изхвърли тези шибани нута от тук. Започваме да се проваляме. Лошо е за туристическия бизнес.

— Какво да ги правя?

— Откъде да знам, да го еба? Аз съм учен. Чист учен. Просто ги изведи оттук. Не искам да ги гледам повече.

— Но какво? Къде?

— По нормалния ред. Звънни на Областния координатор или както там се нарича… всяка седмица ново звание. Съмнявам се, че съществува изобщо.

Доктор Бенуей спира на вратата и поглежда назад към ННУ.

— Нашият провал — казва той. — Нищо.

— Връщат ли се някога?

— Не се връщат, няма да се върнат, щом веднъж си отидат — пее нежно Бенуей. — Сега, това отделение представлява известен инарест.

Пациентите стоят на групи, говорят и плюят по пода. Във въздуха като сива мараня се носи дрога.

— Каква трогателна гледка — казва Бенуей, — виж как тези дроги седят и чакат Човека. Преди шест месеца всички те бяха шизофреници. Някои от тях не бяха напускали леглата си от години. А виж ги сега. През целия си професионален път никога не съм виждал дрогашизофреник, а дрогите са предимно от шизо-физически тип. Ако искаш да излекуваш някого от нещо, открий кой не боледува от това. И така, кой го няма? Дрогите го нямат. А между другото, има една област в Боливия, където няма случаи на психоза. По онези хълмове има само нормални хора. Ще ми се да отида там, преди да се е скапало от образование, реклама, телевизия и автокина. Ще направя изследване точно на метаболизма: диета, употреба на наркотици и алкохол, секс и т.н. Кой го интересува какво мислят? Същите глупости, квито всеки мисли, бих казал.

— И защо дрогите не страдат от шизофрения? Все още не знам. Шизофреникът може да не обръща внимание на глада и да умре от неядене, ако не го хранят. Никой не може да не обръща внимание на хероиновия глад. Абстиненцията ги принуждава да влязат в контакт.

— Но това е само едната гледна точка. Мескалин. ЛСД 6, развален адреналин, хермалин могат да предизвикат състояние, близко до шизофренията. Най-доброто вещество се извлича от кръвта на шизофрениците, така че шизофренията е малко като наркотична психоза. Имат метаболична връзка, би казал един Човек в теб.

— При последната фаза на шизофрения задния мозък е перманентно потиснат, а малкият мозък е без съдържание, тъй като главният се активизира само в отговор на стимулиращи сигнали от малкия мозък.

— Морфинът създава противоотрова на задномозъчната стимулация, подобна на шизовеществото. (Забележете приликата между абстинентния синдром и интоксикацията с йейдж или ЛСД 6.) Възможен резултат от употребата на дрога — особено важи за хероиноманията, където големи дози са на разположение на наркомана — е перманентното потискане на малкия мозък и състояние, напомнящо остра шизофрения: пълна липса на интерес, аутизъм и фактическа липса на мозъчна дейност. Наркоманът може да прекара осем часа втренчен в една стена. Той съзнава заобикалящия го свят, но светът няма никаква емоционална окраска и следователно не представлява интерес. Да си спомниш период на остра зависимост е като да изслушаш запис на събития, преживени само от главния мозък. Безжизнени констатации на външни събития. „Отидох до пазара и купих малко кафява захар. Прибрах се вкъщи и изядох половината кутия. Изядох половин грам вена и т.н.“ В тези спомени няма капчица носталгия. Обаче, щом количеството дрога в кръвта намалее под определени граници, в тялото нахлува абстинентната субстанция.

— Ако всяко удоволствие е облекчение от напрежение, дрогата предлага облекчение от целия жизнен процес, с прекъсването на хипоталамуса, който е центърът на психическата енергия и либидото.

— Някои от моите учени колеги (анонимни гъзове) са изразили предположението, че наркотичната еуфория се дължи на директното стимулиране на центъра на оргазма. Според мен много по-вероятно е дрогата да преустановява цикъла напрежение-освобождаване-покой. Оргазмът няма нищо общо с действието на дрогата. Досадата, която винаги е симптом за неосвободено напрежение, никога не тормози наркомана. Той може осем часа да си гледа обувката. Той се размърдва само когато ежечасната доза дрога прекрати ефекта си.

В далечния ъгъл на отделението отговорникът отваря железен капак и надава глигански рев. Дрогите се втурват натам, като грухтят и пищят.

— Мъдър агент — казва Бенуей. — Никакво уважение към човешкото достойнство. А сега ще ти покажа отделението за леки отклонения и престъпници. Да, тук престъпникът е човек с леки отклонения. Той не отрича договора, който е подписал със Свободната република. Той просто се опитва да заобиколи някои от клаузите. Осъдително, но не много сериозно. Ще пропуснем отделения 23, 86, 57 и 97… и лабораторията.

— Хомосексуализмът като отклонение ли се класифицира?

— Не. Спомни си архипелага Бисмарк. Няма изявена хомосексуалност. Една успешно функционираща полицейска държава не се нуждае от полиция. На никого и през ум не му минава, че съществува хомосексуално поведение… Хомосексуализмът е политическо престъпление при матриархата. Никое общество не може да приеме явното отхвърляне на основните му принципи и ценности. Ние тук не сме матриархат, Insh’allah[6]. Знаеш експеримента с плъховете, подложени на електрошок и хвърляни в мръсна вода, щом посегнат към женска. Всички стават педерасти, това е положението в етиологията. И ако някой такъв плъх изписка: „Аз съм педал и туй ми хааааааресва“ или: „Кой ти го отряза бе, урод с две дупки“, този плъх е обикновен и нормален. По време на моята доста кратка практика като психоаналитик — време на досадни взаимоотношения с Обществото — един пациент изпадна в амок в Гранд хотел и се развърша с една огнепръскачка, двама се самоубиха и един умря на кушетката като тропически плъх (тропическите плъхове умират, ако внезапно бъдат поставени в безизходна ситуация). Роднините му се разсмърдяха, а аз им викам: „Това е ежедневие. Махнете го този вкочанения оттук. Ще потисне живите ми пациенти“ — забелязах, че всичките ми пациенти хомосексуалисти показваха силни безсъзнателни хетеросексуални наклонности, а всичките хетеро — безсъзнателни хомосексуални наклонности. Завива ти се свят, нали?

— И какъв извод направи от това?

— Извод. Абсолютно никакъв. Просто констатация. Така, между другото.

Обядваме в кабинета на Бенуей, обаждат му се по телефона.

— Какво е това?… Чудовищно! Фантастично!… Продължавай и стой там — затваря телефона.

— Готов съм да приема незабавно назначение в Ислям Инкорпореитед. Изглежда електронният мозък е пощурял от играта на шах в шест измерения с Техническия и е пуснал всички обитатели на РЦ. Остава ни само да се оттеглим на покрива. Започва операция „Хеликоптер“.

 

 

От покрива на РЦ пред нас се разкриват сцени на несравним ужас. ННУ-ти стоят край или пред масите в кафенетата, от брадите им висят дълги проточени лиги, стомасите им шумно къркорят, други еякулират, щом зърнат жена. Латахи имитират минувачите с маймунска безсрамност. Дрогите са оплячкосали аптеките и се целят на всеки ъгъл… Кататоници украсяват парковете… Афектирани шизофреници търчат по улиците с разкъсващи, нечовешки викове. Група ЧР — Частично рехабилитирани — са заобиколили няколко туристи хомосексуалисти и се усмихват ужасяващо и многозначително, като показват нордическите си черепи.

— Какво искате? — зъби се един от педалите.

— Искаме да ви разберем.

Отделение виещи симопати се люлеят по полилеи, балкони и дървета и серат и пикаят върху минувачите. (Симопат — медицинското наименование на това заболяване ми се изплъзва — е гражданин, убеден, че е маймуна. Болест, характерна за армията, уволнението я лекува.) Хора, изпаднали в амок, вървят и режат глави, лицата им, сладникави и заспали, изкривени от замечтани полуусмивки… Граждани с начален Банг-ютот стискат пенисите си и викат на туристите за помощ… Безчинстващи араби вият и охкат, кастрират, кормят и хвърлят запалителни бомби… Танцуващи момченца правят стриптийз с вътрешностите си, жени пъхат отрязани гениталии в путките си, трият ги, удрят ги и ги хвърлят по мъжете, които си изберат… Религиозни фанатици заливат от хеликоптера със словоизлияния тълпите и ги обсипват с каменни плочи, върху които са изчукани безсмислени послания… Хора-леопарди разкъсват гражданите на парчета с железните си нокти, кашлят и ръмжат… Канибалското общество Куакиутъл започва отхапване на носове и уши…

Копрофаг иска чиния, изсира се в нея, изяжда лайното, като възклицава:

— Мням, мням, това хранително вещество си е мое.

Батальон подивели от скука грубияни кръстосва улиците и хотелските фоайета в търсене на жертви. Интелектуалец авангардист — „Разбира се, единствените писания, които заслужават внимание, могат да бъдат открити в научните съобщения и списания“ — инжектирал е на някого булбокапнин и сега се готви да му прочете статия за „употребата на неохемоглобин при контрола на многостранния дегенеративен гранулом“. (Разбира се, съобщенията са безсмислици, които той е скалъпил и напечатал.)

Встъпителните му думи: „Струва ми се, че сте интелигентен човек.“ (Това са злокобни думи, момчето ми… Когато ги чуеш не се чуди дали да си тръгнеш, тръгни си тутакси.)

Английски колониалист, подпомаган от пет момчета полицаи, е задържал един поданик в бар-клуб:

— Питам те, познаваш ли Мозамбик? — и той се впуска в безкрайна сага за боледуването от малария. — А докторът ми казва: „Единственото, което мога да те посъветвам, е да напуснеш този район. Иначе ще те погреба.“ Тоя фелдшер се занимаваше и с погребална дейност. Преценяваше шансовете, така да се каже, и от време на време си намираше работа — така след третото ЛСД, когато те е поопознал, се прехвърля на дизентерията. — Изключително особени изпражнения. Кажи-речи с жълто-бял цвят, като стара сперма, и влакнести.

Изследовател с колониален шлем е повалил един гражданин с тръба и стреличка с кураре. Прилага се изкуствено дишане с крак. (Кураре убива, като парализира белите дробове. Няма друг токсичен ефект, не е, ако трябва да сме прецизни, отрова. Ако се приложи изкуствено дишане, субектът няма да умре. Кураре се преработва с голяма скорост от бъбреците.)

— Това бе годината на чумата по едрия рогат добитък, когато всичко измря, дори хиените. И така, стоя си аз без капчица вазелин по течението на Бабунгъз. Когато ми пуснаха с парашут пратка вазелин, моята благодарност бе неописуема. Впрочем, това е нещо, което не съм казвал на жива душа, но този тип хора, на които можеш да кажеш такова нещо, не се срещат под път и над път — гласът му ехти сред обширно празно хотелско фоайе, стил 1890, червен плюш, изкуствени цветя, позлатени перила и статуи. — Аз бях единственият бял човек, посветен в сатанинското общество Агути, бил съм свидетел и съм участвал в невъобразимите им обреди.

Обществото Агути бяха станали почитатели на Празненствата Чиму. (Чиму от древно Перу се отдавали на содомия и при случай организирали кървави битки с тояги, които давали няколкостотин жертви за един следобед.) Младежите, като се подиграват един на друг и си бъркат по задниците с тоягите, излизат на игралното поле. Битката започва.

Нежни читателю, отвратителността на този спектакъл не може да се опише. Кой може да бъде треперещ, напикаващ се страхливец и същевременно зъл като пурпурногъз мандрил, сменящ тези две окаяни състояния като във водевилна пародия? Кой може да се изсере върху падналия си противник, който, умиращ, от своя страна да изяде лайното, крещейки от радост? Кой може да обеси пасивен слабак и да му хване с уста спермата като зло куче? Нежни читателю, аз бих ти спестил това, но моята писалка държи на своята воля като Древния Моряк. О, Христе, каква сцена! Може ли езикът или писалката да подреди тези скандали? Озверял млад хулиган е избол окото на своя confrère[7] и го ебе в мозъка.

— Този мозък вече е атрофирал и е сух като путката на баба.

Той се превръща в Рокендрол гамен.

— Аз чукам пичката — като кръстословица, какво ме засяга изходът от това, ако изобщо има изход? Вече моят баща или не още? Не мога да те чукам, Джак, ти ще станеш мой баща и по-добре да ти прережа гърлото и да изчукам направо майка ми, вместо да еба баща ми или vice versa mutatis mutandis, както може да се случи, и да прережа на майка ми гърлото, тази свещена пичка, макар и да е най-добрият начин, който знам, за да спра словесните й орди и да замразя авоарите й. Искам да кажа, че когато го хванат натясно, натъпкан с ЛСД, и той не знае дали да си предложи гъза на „великия голям татко“ или да свърши някоя тазова работа на старата дама. Дай ми две путки и кур от стомана и си дръж мръсните пръсти далеч от сладкото ми дупе, да не мислиш, че съм червеногъз получател, избягал от Гибралтар? Мъже и жени кастрира ги той. Кой не може да прави разлика между половете? Ще ти прережа гръкляна, мръсно бяло копеле. Излез на открито като мой внук и срещни в съмнителна битка неродената си майка. Шедьовърът е наебан по погрешка. Прерязах на портиера гърлото без да искам, щото той е същият ужасен тъпанар като стария. А във фурната всички патки са еднакви.

Нека се върнем на бойното поле. Един проникнал в своя другар, междувременно друг момък ампутира най-гордата част от трепкащия ползвател на този кур, така гостуващият член се удължава, за да изпълни вакуума, който природата ненавижда и еякулира в Черната лагуна, където нетърпеливи пирани схрускват детето още неродено и — като се вземат предвид някои установени факти — малко вероятно някога да се роди.

Друг досадник разнася куфар, пълен с трофеи, медали, купи и панделки:

— Това го спечелих на Състезанието за Най-хитро Секс Изобретение в Йокохама. (Дръжте го, той е отчаян.) Даде ми го лично Императорът и в очите му имаше сълзи, а вторият и третият се кастрираха с ножове за харакири. А това флагче, спечелих го на Състезанието по Деградация в Техеран на срещата на Анонимните дроги.

— Застрелях един кандидат на науките, който се занимаваше с жена ми. Измъчваше я бъбречен камък, голям колкото Диаманта на Надеждата. Давам й половинка вегамин и й викам: „Не очаквай много да ти помогне… Млъкни вече. Искам да медицирам на спокойствие.“

— Открадна супозиторий опиум от гъза на баба ми.

Хипохондрикът хваща с ласо минувач, нахлузва му усмирителна ризница и започва да му разправя за гниещия си септум:

— Ще изтече ужасна гной… само почакай и ще видиш.

Той стриптийзира, показвайки белези от операции. Насочва неохотния пръст на жертвата.

— Пипни подутината на слабините, лимфогранулом… А сега искам да усетиш хемороидите.

(Отпратката е за лимфогранулома, „остро бабу“. Вирусна, венерическа болест, характерна за Етиопия.)

— Ненапразно ни викат мръсните етиопци — подиграва се един етиопски наемник, отровен като кобрата на Царя, докато упражнява содомия върху фараона. В древните египетски папируси се разказва непрекъснато за етиопците.

Тръгнало от Адис Абеба като ганджата, но вече са модерни времена, Един Свят. Сега острото бабу е разпространено в Шанхай и Есмералдас, Ню Орлианс и Хелзинки, Сиатъл и Кейптаун. Но сърцето тегли към дома и болестта проявява определено предпочитание към негри, всъщност е русото момче на бели супремацисти. Но мъжете от Мау Мау вуду се славят, че забърквали страхотна вкуснотия от ВБ за белите. Не че каукасинците са имунизирани: пет британски моряци хванали болестта в Занзибар. А в Окръга на мъртвите негри, Арканзас („Най-Черния Прах, Най-Белите Хора в САЩ — Черен, По-Добре Не замръквай Тук“), окръжният коронер[8] си хваща бабу, ей така. Комитет от бдителни съседи извинително го изгорили в кабинета му в съда, когато интересното му състояние излязло на бял свят.

— Клем, представи си, че си крава, болна от афтоза. Или страхливец, болен от пилешка чума. Не се приближавайте много момчета. Вътрешностите му могат да експлодират от огъня.

Номерът на тази болест, с две думи, е да ходи по света, а не като някои нещастни вируси, които гаснат, неосъществили възможностите си, в червата на кърлеж или на тропически комар, или в слюнката на умиращ чакал, лигите му бляскавосребърни на пустинната луна. След първоначалното поразяване в точката на инфекцията болестта минава към лимфните жлези на слабините, които се подуват и се пръсват на гноясали гънки, дренират се с дни, месеци и години, гнойна течност, изпъстрена с кръв и разложена лимфа. Елефантиазис на гениталиите е редовно усложнение и има наблюдавани случаи на гангрена, при които се е налагала ампутация на тялото от кръста надолу, — макар да се е налагала, едва ли си е заслужавало. Жените обикновено страдат от вторично възпаление на ануса. Мъже, които участват като пасивни партньори в полов акт с инфектиран партньор като немощен, на път да стане пурпурногъз бабун, също карат болестта малко по-особено. Първо проктит и неизбежната гной — който може да мине незабелязано в бъркотията — следва спазъм на ректума, който изисква намесата на Замба или нейния хирургически еквивалент, за да не би нещастният пациент да трябва да пърди и сере през зъбите си, така ще възникнат упорити случаи на халитосис и непопулярност сред всички полове, възрасти и състояния на хомо сапиенс. Всъщност един сляп човек бил изоставен от полицейското си куче, което виждало — ченге дълбоко в сърцето си. До съвсем скоро не съществуваше успешно лечение. „Лечението е симптоматично“ — което в занаята значи, че просто няма. Сега много случаи се подлагат на интензивна терапия с ауреомицин, терамицин и някои от най-новите модели. Въпреки това, определен немалък процент остават непокорни като планински горили… И така, момчета, когато усетите горещите езици да близват ташаците и куровете ви и после да се плъзват към задниците ви подобно на невидима синя горелка, по думите на И. Б. Уотсън, Мислете. Престанете да дишате тежко и започнете да палпирате… и ако палпирате бубо, дръпнете се и кажете със студен носов хленч: — Вие си мислите, че аз съм заинарестуван да постигна вашето отвратително състояние? Изобщо не съм заинарестуван.

Тийнейджъри, рокендрол фенове щурмуват улиците на всички нации. Втурват се в Лувъра и хвърлят киселина в лицето на Мона Лиза. Отварят зоологически градини, лудници, затвори, разбиват водопроводи с пневматични чукове, разбиват пода в тоалетните на пътническите самолети, чупят морските фарове, изпилват въжето на асансьора до една тънка жичка, свързват отходните тръби с водопровода, хвърлят акули, отровни скатове, електрически змиорки и кандиру в плувните басейни (кандируто е малка, подобна на змиорка, риба или червей, широка около шест милиметра и дълга пет сантиметра, която опекунства някои реки с лоша репутация от По-Великия Басейн на Амазонка и се забива в кура ти, в гъза ти или faute de mieux[9] — в женска путка, и остава там, като се вкопчва с острите си бодли, с каква цел, — не е известно, тъй като никой не се е престрашил да наблюдава жизнения цикъл на кандиру in situ[10], в акваланги блъскат с пълна пара „Куин Мери“ в нюйоркското пристанище, играят си с пътнически самолети и автобуси, които карат един срещу друг, „кой ще издържи“, втурват се в болници, облечени в бели шлифери, като носят брадви, дърварски триони и скалпели, дълги по един метър. Изключват изкуствените бели дробове на паралитиците (имитират гърчовете им по пода и си въртят очите), правят инжекции с велосипедни помпи, спират изкуствени бъбреци, разрязват една жена с хирургически трион за двама, вкарват в Борсата стада грухтящи прасета, серат по пода на Обединените нации и си бършат гъза с договори, пактове, споразумения.

Със самолет, кола, кон, камила, слон, трактор, велосипед и валяк, пеша, със ски, шейна, патерици и кокили туристите щурмуват границите и изискват с непоколебима твърдост и достолепие убежище от „невъобразимите условия в Свободната република“, Министерството на търговията напразно се опитваше да спре потопа:

— Моля ви, бъдете спокойни. Това са само няколко луди, които от лудницата са избягали.

Бележки

[1] Prima facie (лат.) — от пръв поглед. Б.пр.

[2] Fricoteuse — Контрабандистка (фр.) — Б.пр.

[3] Son cosas de la vida (исп.) — такъв е животът. Б.пр.

[4] Dumheiten (нем.) — Глупости. Б.пр.

[5] Bona fide (лат.) — по съвест, съвсем искрено. Б.пр.

[6] Insh’allah — в името на Алалха.

[7] Confrère (фр.) — събрат, побратим. Б.пр.

[8] Полицейски лекар, установяващ смъртта. Б.пр.

[9] Faute de mieux (фр.) — поради липса на по-добро. Б.пр.

[10] In situ (лат.) — в естествени условия, на място. Б.пр.