Скандинавска митология (9)

IX
Питието на поезията

На запад от Асгард от незапомнени времена се намирала Ванхейм, царството на могъщите и добри духове — ваните. Ваните никога и на никого не причинявали зло. Рядко излизали извън пределите на своята страна и не им се случвало често да се срещат с хората или великаните.

Много време асите и ваните живели в мир. Но когато от Йотунхейм дошли норните и златният век свършил, асите с все по-голяма завист загледали огромните богатства на съседите си. Завистта е лош съветник. Тъй като не виждали друг начин да им отнемат богатствата, асите решили да ги вземат със сила.

Когато получил Мьолнир от гномите, Тор веднага отишъл на изток, за да се сражава с великаните. Один знаел, че най-големият му син няма да им позволи, каквото и да се случи, да се доближат до Асгард. Затова събрал боговете и ги повел към Ванхейм.

Добрите духове излезли насреща им да се защитават. Один метнал своето неотразимо копие и така извършил първото в света убийство заради злато. Сбъднало се още едно от предсказанията на норните — боговете пролели кръв, за което рано или късно щели да заплатят със своята.

Започналата война не им донесла желаното богатство, нито пък слава. Задружните и свободолюбиви вани отблъсквали успешно нападение след нападение на боговете, прогонили ги обратно в Асгард и обсадили страната от всички страни.

Асите побързали да сключат мир с тях и да обменят заложници. Дали за заложник на ваните Хьонир, а те изпратили Ньорд заедно с двете му деца — Фрейр и Фрея, които и досега живеят в Асгард.

Подир размяната в знак на вечна и нерушима дружба асите и ваните се изплюли в златен съд и от събраната слюнка изваяли джуджето Квасир.

Квасир бил най-умното и учено същество на света, защото съчетавал у себе си мъдростта и знанията на боговете и ваните. То било сведущо по всички въпроси, които умът може да измисли, и умеело да говори на езиците на всички народи.

Квасир слязъл на Земята и известно време джуджето ходело сред хората и се мъчело да им предаде поне малко от своите огромни знания. Но на хората не им трябвали те. Занимавала ги само една мисъл — как да забогатеят. Търгували, крадели или воювали и даже не се вслушали в думите на малкия мъдрец.

Тогава джуджето се отправило към Сварталвхейм, при черните гноми. Ала и гномите били заети със същото. Усърдно събирали злато, сребро и скъпоценни камъни. Квасир минавал от жилище на жилище, накрая отишъл при двамата братя Фялар и Галар.

— Мога да ви науча на всяко изкуство и да ви изуча на която наука пожелаете — казал им той. — Кажете какво ви интересува?

— Нима си толкова учен? — попитали гномите.

— Аз съм най-учен от всички учени по света! — гордо отвърнало мъдрото джудже.

— Разкажи ни тогава как е направен светът?

Зарадван, че си намерил слушатели, Квасир заговорил за ясена Игдрасил, за Асгард и чудесните му дворци, за боговете, за великаните и за предсказанията на норните.

— Наистина това джудже знае много! — прошепнал Фялар на ухото на брат си. — И си мисля, че от неговата кръв може да се направи напитка, която и нас ще направи толкова мъдри, колкото е той.

— Прав си — отвърнал Галар.

И докато Квасир продължавал разказа си за устройството на света, гномите се нахвърлили върху него и го убили.

После му източили кръвта, смесили я с мед и напълнили един котел и две гърнета с нея. Тази смес притежавала чудновати свойства. Който веднъж отпиел от нея, се превръщал в изкусен поет. Затова я нарекли „поетичен мед“.

Братята не казали на никого за престъплението си, защото се бояли от гнева на боговете. Пуснали слух, че джуджето умряло, задушено от своята премъдрост, която нямало с кого да сподели по Земята. Такива неща обаче никога не остават скрити за дълго. Наскоро след убийството на Квасир при братята се отбил великанът Гилинг. Гномите не се сдържали и от дума на дума му се похвалили с „поетичния мед“.

— Дайте ми да го изпробвам! — помолил им се великанът.

— Не може. Този мед струва скъпо и прескъпо и ние даром няма да го даваме — отказали му братята.

— За него ще ви донеса много злато — казал Гилинг и се приготвил да си ходи.

Гномите страшно съжалявали, че му се похвалили какво имат. Опасявали се, че ще ги издаде. Затова, без много да му мислят, решили и него да погубят.

— Почакай, не бързай! — казали те. — Днес си мислехме да се повозим малко с нашата лодка из морето. Ако нямаш работа, защо не дойдеш с нас? Трима е по-весело.

Гилинг охотно се съгласил, защото обичал да се вози с лодка. Но гномите знаели, че не умее да плува, откарали лодката при най-дълбокото и неочаквано я обърнали. Великанът като камък полетял към дъното.

Фялар и Галар били добри плувци и благополучно се измъкнали на брега. Ала тук вече ги чакал най-големият син на Гилинг — Сутунг. От високия бряг той видял как те погубили баща му и кипял от нетърпение да си отмъсти.

— Ще умрете от същата смърт, която избрахте за своя гост! — зловещо възкликнал Сутунг, извън себе си от ярост. — Ще ви привържа и двама ви към тази скала, която при прилив се скрива цялата под водата. Ще стоите оковани, докато морето не ви погълне или слънцето не ви превърне в камък…

— Милост, пощади ни! — паднали на колене братята. — За живота си ще ти дадем най-скъпото — нашия „поетически мед“. Такъв дори боговете нямат. Една глътка от него и той ще направи от теб забележителен поет!

— Такава напитка съм склонен да приема като откуп за смъртта на баща си! — казал Сутунг, като размислил. — Условието е да ми го дадете всичкия и да ми разкажете откъде сте го намерили!

Гномите приели неговите условия, нямало как — били в ръцете му. Сутунг си тръгнал към къщи с „поетичния мед“ и там го скрил в дълбока пещера, стените, подът и таванът на която били от гранит. Да го пази, на входа сложил дъщеря си, Гунльод.

От нея и от самия Сутунг почти всички великани научили за убийството на Квасир и за приготвената от кръвта му напитка. Подир няколко дни гарваните и вълците на Бащата на боговете донесли вестта и в Асгард.

Один заповядал веднага сурово да накажат Фялар и Галар, а сам решил да открадне напитката на поезията и да я пренесе във Валхала.

Преоблякъл се като беден странник и вървял дълго през Йотунхейм. По едно време съзрял девет великана, които косили голяма ливада. Деветимата били слуги на по-малкия брат на Сутунг — Бауги. Въпреки че било още рано, Один забелязал, че от тях текат потоци от пот.

— Работата ви съвсем не е тежка, защо сте така уморени? — попитал ги Бащата на боговете.

— Тъпи са ни косите, иначе отдавна да сме окосили — отвърнал един от великаните.

— Имам лек за вашата болка — Один извадил от пазвата си точило. — Вижте! Стига да потъркам с този камък вашите коси и те ще станат по-остри от най-острия меч.

— На мен го дай първо! — възкликнал един от великаните.

— Не, на мен! — възразил му друг.

— На мен! На мен! — един през друг завикали в хор великаните.

— Нека го вземе най-ловкият! — засмял се Один и хвърлил точилото високо към небето.

Великаните се затичали да го уловят, започнали да го дърпат един от друг и накрая се сбили. Първо с юмруци, после грабнали косите: така яростно се секли с тях, че след десетина минути и деветимата бездиханни лежали на земята.

По обяд на ливадата дошъл Бауги и се хванал за главата, като видял мъртви слугите си.

— Ох, горко ми! — възкликнал той. — Кой сега ще коси ливадите ми и кой ще жъне нивите ми! Откъде по това време да намеря нови работници?

— Не се вайкай напразно! — приближил най-старият от асите. — Ако искаш аз ще работя за теб през лятото и ще свърша толкова работа, колкото и тези деветима щяха да свършат.

Великанът изгледал учудено Один.

— Толкова си малък и се захващаш да замениш всичките ми слуги? Чудно! Как се казваш?

— Болверк — отвърнал Владетелят на света. — В сравнение с теб съм малък наистина, но ще свърша каквото ти казах.

— А каква плата ще искаш? — запитал нерешително Бауги.

— Глътка от меда, който се пази при твоя брат.

— Не мога да ти обещая такова нещо. Медът принадлежи на Сутунг и той на никого няма да даде да вкуси от него.

— Щом не можеш да ми го обещаеш, закълни се тогава, че ще ми помогнеш да се сдобия с меда.

— В това мога да ти се закълна, защото и на мен отдавна ми се ще да го вкуся. Вземем ли меда, ще си го разделим поравно.

При тези условия двамата се споразумели и Один останал до късна есен у Бауги. Работил за деветима, както обещал. Окосил всички ливади, ожънал житото, очукал го и го прибрал в хамбарите. И когато от дърветата окапали последните листа и в поточетата се появил първият лед, Бащата на боговете отишъл при хримтурса и му припомнил за тяхното споразумение.

— С удоволствие ще ти помогна, ала не знам как да го направя. Дъщерята на Сутунг Гунльод пази денем и нощем меда и няма как да се промъкнем покрай нея.

— Отведи ме, където е скрит, пък там ще помислим как да се доберем до него — казал Один.

Великанът с нежелание го повел към планината, където се намирала пещерата на брат му. Бащата на боговете много внимателно огледал всичко и подал на Бауги дълъг свредел.

— Ако не можем да влезем отпред през входа, защо да не опитаме отзад. Вземи този свредел и почни да пробиваш планината срещу мястото, където се намира пещерата.

Хримтурсът се удивил.

— Но как ще преминем през толкова малък отвор?

— Първо го пробий, пък после ще му мислим! — усмихнал се най-старият от асите.

Хримтурсът недоверчиво поклатил глава, но се захванал за работа. Ала мисълта, че нещо го лъжат, не му давала покой. Решил на свой ред да изхитрува.

— Пробих планината, Болверк! — казал след малко. Извадил свредела и го поставил на земята. — Можеш да вземеш меда.

Вместо отговор, Один силно духнал в отвора. От него излетели само дребни песъчинки и малки камъчета.

— Още не си стигнал до пещерата, иначе пепелта щеше да влезе навътре, а не да излиза навън.

Удивен от съобразителността на своя слуга, великанът отново се заел да пробива скалата и този път довършил работата докрай.

— Свърших. Можеш да духаш, колкото си искаш — обърнал се той към Один.

Бащата на боговете се навел и духнал в отвора. Навън не излезли пясък и камъчета. Това го убедило, че великанът казвал истината.

— А сега как ще вземеш меда, Болверк? — запитал с основание Бауги.

— Ето как! — казал Один, превърнал се в червей и се шмугнал в отвора.

Хримтурсът сега вече разбрал, че наистина са го излъгали. Грабнал свредела и се опитал с него да достигне Бащата на боговете, но той вече благополучно скачал на пода на пещерата.

Чула шума от свредела, Гунльод станала и внимателно огледала всички ъгли.

— Ах, какъв противен червей! — възкликнала тя, като съзряла червея. Готвела се вече да го смаже с крак, когато пред очите и той се превърнал в прекрасен младеж.

— Ти пък кой си? — попитала поразената девойка.

— В онази далечна страна, от която идвам, ме наричат Болверк — отвърнал Один. — А сега прощавай, Гунльод. Минах покрай теб просто така и трябва да продължа пътя си.

— Ах — не! Остани малко при мен, мили младежо! — възкликнала великанката и с възхищение огледала неканения си гост. — Ти си така красив, че, като те гледам, забравям всичко на света. Остани и ще получиш каквото пожелаеш…

— Мога да остана само три дни с теб, Гунльод — казал Бащата на боговете. — И за тези три дни ти си длъжна да ми дадеш три глътки от питието, което се пази от теб.

— Добре, Болверк — съгласила се влюбената девойка. — Баща ми жестоко ще ме накаже, но трите дни ще бъдат три дни. Даже за минута щастие с теб, бих дала много. Нека да бъде, както ти искаш.

Трите дни минали бързо. Три пъти поглеждало слънцето в пещерата и на четвъртия Гунльод отвела Один при съдовете с напитката.

— Жал ми е да се разделя с теб, Болверк, но дадох дума и няма да те задържам. Пийни три глътки от питието и върви, където искаш.

Както помните, напитката се пазела в три съда — две гърнета и един котел. С първата глътка Владетелят на света пресушил едното гърне, с втората — второто, с третата — целия котел.

— Довиждане, Гунльод, и благодаря за гостоприемството! — изрекъл той, превърнал се в орел и излетял от пещерата.

— Прощавай, Болверк! — със сълзи в очите прошепнала девойката. — Затова ли дойде при мен, за да тъгувам по теб до края на живота си…

В този миг в пещерата нахълтал Сутунг. Като се връщал вкъщи, видял излитащия орел и заподозрял нещо лошо.

— Къде е медът? — попитал дъщеря си той.

Тя мълчаливо му показала празните съдове.

Великанът проклел глухо, надянал орловата си премяна и се спуснал по следите на Бащата на боговете.

Изпитият мед пречел на Один да лети бързо и преди Митгард Сутунг взел да го настига. Малко му трябвало да го сграбчи, ала най-старият от асите се досетил и изплюл част от меда на земята. После с няколко могъщи замаха на крилете си долетял до Асгард.

Тук с вълшебната напитка напълнил голям златен съд, който подарил на своя син, Бога на поетите, Браги.

От този ден най-добрата поезия съществува само в Асгард или я творят тези, които боговете са решили да дарят. Наистина част от меда Владетелят на света изплюл на земята и тя достигнала до хората. Но това били остатъци от дъното на съдовете. Ето защо по света има толкова много лоши поети.