Скандинавска митология (15)

XV
Тор на гости на Хейрьод

Докато Тор лекувал раната си, а боговете му угаждали, Локи скучаел. Бродел без посока из Асгард и се чудел каква нова поразия да измисли. Накрая отишъл при Фрея и още един път я помолил да му даде соколовата премяна.

— Искам да отида в Йотунхейм, за да видя какво кроят против нас великаните — оправдал желанието си той.

Добрата Фрея рядко отказвала на някого нещо и след половин час Локи летял на изток към страната на великаните.

Те след безславната смърт на Хрунгнир избрали за свой предводител Хейрьод, който бил толкова могъщ, колкото Властелина на Каменните планини, но поне два пъти по-умен и по-хитър от него. Имал три дъщери, всяка от които почти не му отстъпвала по сила.

Локи кацнал на покрива на замъка му. Известно време спокойно седял и разглеждал лутащите се из двора слуги, после му омръзнало. Тогава пъхнал глава в комина и започнал да крещи, подражавайки на различните зверове и птици. При това така гръмко и пронизително, че Хейрьод, който обядвал, захвърлил храната и от страх изскочил на двора.

Разбира се, веднага съзрял дръзката птица на покрива и накарал един от слугите си да я хване.

„Добре, добре“ — мислел си Локи, като гледал с какъв труд слугата пълзял по стръмния покрив. — Старай се, миличък, старай се! Ще те допусна съвсем близо, после ще излетя под носа ти направо към облаците! И затворил очи, преструвайки се на заспал.

Слугата, също такъв великан като господаря си, в края на краищата пропълзял към мнимия сокол и протегнал ръка да го хване.

Локи го наблюдавал изпод вежди и с всичка сила размахал криле да излети. Но за зла слука кракът му попаднал помежду две керемиди и, преди да успее да се освободи, бил сграбчен. Слугата внимателно се спуснал обратно и го предал на господаря си.

Хейрьод погледнал умните очи на птицата и разбрал, че тя не е това, за което се представя.

— Хайде, приятелю, кажи ми кой си? — изрекъл насмешливо. Локи затракал с човка и се опитал да го клъвне по палеца като истински сокол.

— Добре! — разсърдил се Хейрьод. — Аз съм търпелив и ще почакам, докато проговориш!

Сложил Локи в голяма желязна клетка и заповядал на слугите си да не му дават да яде и пие, ако не изрече името си.

Три месеца седял Богът на огъня в клетката гладен и жаден.

Надявал се, че великанът рано или късно ще го освободи. Накрая не издържал и, когато го попитали пак за името, казал го и помолил да го освободят.

— Ще те пусна. Ти си изпати много заради своето твърдоглавие. Но ми се закълни първо, че ще уговориш Тор да ми дойде на гости пеша, без вълшебния си пояс, без Мьолнир и ръкавиците. Аз отдавна желая да си поговоря с него — хитро реагирал на молбите му Хейрьод.

— Това не мога да го направя, Хейрьод! Тор никога не се разделя с Мьолнир и без него няма да дойде — възразил Локи.

— Не можеш ли? Хубаво. Ще останеш още три месеца в клетката тогава — изрекъл заплашително великанът.

— Не, не! — възкликнал ужасено Локи. — Така да бъде. Нещо ще измисля. Кълна ти се, че ще уговоря Тор да ти дойде на гости, както ти искаш.

— Без пояса, чука и ръкавиците?

— Без тях — покорно отвърнал Локи.

— Е, договорихме се значи! — засмял се великанът.

Извикал слугите си и им заповядал да нахранят добре Бога на огъня и да го пуснат после на свобода.

Измъчен от тримесечния глад и жаждата, Локи с големи усилия се добрал до Асгард. Там свалил соколовата премяна, дал я на Фрея, и лично отишъл при Тор. В негово отсъствие Богът на гръмотевицата се бил излекувал и се готвел да се отправи на ново пътешествие в страната на великаните.

— Здравей, Локи! Къде се губи толкова време? — възкликнал той, като го видял. — Не искаш ли да дойдеш с нас в Йотунхейм?

— Оттам идвам. Бях при Хейрьод и сключих облог с него.

— За какво?

— Казах му, че ти от никого не се боиш и с голи ръце можеш да победиш който и да е хримтурс. Той ми твърди, че си страхливец и че те е страх да отидеш при него пеш, без Мьолнир, пояса и ръкавиците си — казал коварният бог.

Тор се замислил. Бил слушал много за Хейрьод и разбирал колко опасно е да отиде при него без оръжие. Ала мисълта, че някой може да го мисли за страхливец, за него била по-страшна от всичко друго и притъпила предпазливостта му.

— Спечелил си облога, знай! — гордо изрекъл той. — Ще отида при Хейрьод и ще му покажа, че не ми е необходим Мьолнир, за да му счупя главата.

След тези думи Тор дал на Сив да пази Мьолнир, пояса и ръкавиците, не отвърнал нищо на нейните въпроси и веднага се отправил на път.

Макар да вървял най-бързо от асите, много време изминало, преди да се добере до страната на великаните. На самия бряг на морето се издигал замъкът на великанката Грид, майката на мълчаливия бог Видар. Въпреки че е живяла в Йотунхейм, тя скъсала отдавна със своите съплеменници. Тор знаел това и решил да пренощува при нея.

Бил гост и нямало как да не й разкаже защо върви пеш, без оръжие и при кого. Великанката плеснала ужасено с ръце, след като чула всичко.

— Навярно търсиш смъртта си, Тор! Ти ли не знаеш колко силни и коварни са Хейрьод и неговите дъщери. Послушай ме и, докато не е късно, връщай се обратно.

— Не, лельо Грид, не мога да се върна, защото Хейрьод ще ме сметне за страхливец.

Грид само поклатила глава.

— Ако е така, иди. Ала, моля те, сложи на ръцете си моите стари ръкавици и вземи тоягата, с която ходя в гората. Повярвай, и едното, и другото много ще ти помогнат.

— Благодаря, лельо Грид — казал Тор. — Зная, че си умна и ще последвам твоя съвет.

Добрата великанка нахранила Бога на гръмотевицата. Сложила го да преспи. А сутринта му дала ръкавиците и тоягата и го изпроводила.

Тор закрачил бързо и подир някое време стигнал брега на широка планинска река. Решил, че ще я премине през брода, като се надявал на ръста си. Действително водата достигнала до кръста му. Но когато се намирал в средата му, неочаквано се надигнала голяма вълна, която го заляла целия и едва не го съборила.

Тор се опрял с тоягата на дъното и погледнал нагоре по течението. Там стояла, обкрачила реката, чудовищна великанка — голямата дъщеря на Хейрьод. Навела се, с все сила загребала вода и я тласнала към Тор.

— Скъпо ще ми платиш за къпането! — гневно изрекъл Богът на гръмотевицата.

Навел се, грабнал от дъното първия попаднал му камък и го метнал към великанката. Уцелил я направо в сляпото око и тя рухнала в реката, като я преградила с тялото си. Водата спаднала и той благополучно минал на другия бряг.

Час-два още вървял и в далечината зърнал замъка на Хейрьод. Великанът стоял на прага и го чакал. Щом го забелязал, зловещо се усмихнал.

— Влизай, Тор, и ми бъди гост! Радвам се да те видя, макар ти хич да не ни обичаш.

— Аз обичам тези, които обичат нас, асите — отвърнал Тор и смело влязъл през вратата, която великанът любезно му отворил.

— Хайде да не си спомняме старото — казал Хейрьод. — Виж, всичко съм приготвил, за да те посрещна с чест. Огънят гори в огнището, на масата са сложени цял бик и бъчва с добра медовина. Ние сега ще седнем и здравата ще пируваме, не по-лошо от вас в Асгард.

„Действително ли е така, както казва? — помислил си Тор и се заоглеждал. — Ето бъчвата, бика… но не разбирам защо в огнището лежи нажежено до бяло желязо?“

— Навярно си уморен, Тор, а и гладен. Сядай бързо до масата — казал Хейрьод, усмихнал се зловещо и показал на Бога на гръмотевицата намиращия се от другата страна на масата голям стол с висока облегалка.

Тор се настанил на стола и в същия миг излетял заедно с него към тавана. Успял някак си да опре стола в тавана с тоягата на Грид, която предпазливо не изпускал от ръце и това го спасило да не разбие главата си.

— Добре посрещаш гостите си, Хейрьод — казал отгоре Тор. — Но аз не съм свикнал да седя толкова високо.

Богът на гръмотевицата чувствал, че някой подпира стола отдолу и се оттласнал с тоягата силно от тавана. За щастие той успял да се спусне със стола толкова бързо, както се и вдигнал. Едновременно със спускането се чули гръмки стонове и пукане на кости.

Тор погледнал под стола и видял двете дъщери на Хейрьод да лежат със счупени гръбнаци.

— Вижда се, че съм доста тънък и не е леко да ме задържат, особено пък жени — засмял се Тор.

Великанът гледал известно време ту госта, ту мъртвите си дъщери, после стремглаво се хвърлил към огнището, хванал с машите нажеженото до бяло желязо и го метнал към аса.

Благодарение на ръкавиците на Грид Богът на гръмотевицата хванал желязото, без да пострада.

— Такива пикантерии не са ми по вкуса, Хейрьод. Ще се наложи да си ги изядеш сам — светнали гневно очите на Тор.

Хейрьод се прикрил зад стоящата в залата колона. Но смъртоносното желязо излетяло от ръцете на Бога на гръмотевицата и пронизало великана в коварното сърце.

„Сега сигурно никой от хримтурсите никога вече няма да ме покани на гости! — казал си Тор и се отправил по обратния път към Асгард. — Нищо! Аз ще идвам при тях без покана…“