Скандинавска митология (6)

VI
Асгард и асите

Високо над облаците, толкова високо, че даже най-зоркото човешко око не може да я зърне, се намира прекрасната страна на боговете Асгард. Тънък, но здрав мост Биврьост (хората го наричат дъга), свързва Асгард със Земята. Лошо ще се случи на онзи, който без знанието на боговете се осмели да се качи на него. Червената част на дъгата-мост — това е вечен, никога не загасващ огън. За боговете той е безвреден, но всеки от смъртните, който се докосне до него, ще бъде изгорен.

В средата на Асгард се издига върхът на исполинския ясен Игдрасил. Неговите клони се разпростират над целия свят, а корените му лежат в три страни — Нифелхейм, Йотунхейм и Митгард. От тях извират чудни извори. Първият, Хвергелмир, се намира в Нифелхейм — за него стана вече дума. Вторият тече в Йотунхейм. Той е изворът на мъдростта. Пази го страшният великан Мимир.

Третият извор, Урд, се намира в Митгард. Водите му са прозрачни и чисти. Който се изкъпе в тях, става бял като снега. Привечер над Урд се издига като гъста мъгла медена роса, която поръсва всички цветя на Земята. Пчелите я събират от тях и правят най-сладкото нещо на света — меда.

До извора са се заселили мъдрите норни. Тук е техният дворец, от който те определят съдбата на хората от първия до последния ден на живота им.

Върхът на ясена Игдрасил се нарича Аерад. На него е кацнал гигантски орел, а по клоните му подскача напред-назад палавата катеричка Рататоск. Около Лерад, най-високото място в Асгард, е поставен тронът на Владетеля на света, най-стария от боговете — Один. От трона той вижда всичко, което става в Асгард, Митгард и дори в далечната Йотунхейм.

Один е бащата на всички аси и най-мъдрият от жителите на света. Някога, в своята младост, той отишъл при Мимир и го помолил да пие вода от неговия извор.

— Нищо даром не се дава, особено умът — отговорил великанът. — Кажи ми в замяна какво ще получа?

— Всичко, което пожелаеш — казал Один. — За нищо не ми е жал, защото по-скъпа от всичко е мъдростта.

— Дай ми тогава дясното си око — поискал Мимир.

Один се позамислил.

— Добре, Мимир, съгласен съм. Умният с едно око вижда повече, отколкото глупавият с двете.

Така загубил Один едното си око. Но в замяна пък пил от извора на мъдростта и повече за него нямало тайни нито в настоящето, нито в миналото, нито в бъдещето.

На раменете на Владетеля на света са кацнали два гарвана — Хугин и Мунин. В краката му лежат вълците Гери и Фреки. Хугин и Мунин облитат всеки ден Земята, вълците я обхождат нощем и четиримата разказват после на своя стопанин каквото са чули и видели.

На главата си Один е сложил златен шлем, в дясната си ръка държи копието Гунгнир, което никога не пропуска целта и поразява смъртно онзи, когото прониже. Конят на бащата на боговете е осмоногият жребец Слейпнир. Този кон може да върви не само по земята, но и да лети във въздуха. Один често обикаля с него света. Невидим за хората, взима участие в техните сражения и помага на най-достойните да удържат победата.

Один обича да ходи и пеша. Загърнат в старо синьо наметало, с широкопола шапка, като беден странник той се скита по Земята и тежко и горко на онзи, който, забравил законите на гостоприемството, го прогони от прага си.

Дворецът на Один — Валхала, е най-големият и най-красивият в Асгард. Има петстотин и четиридесет просторни зали, в които живеят храбрите воини, паднали в битка с враговете. Всеки ден те колят огромния глиган Сехримнир, от чието месо приготвят вкусни ястия. А винаги на следващото утро глиганът отново оживява — такъв, какъвто е бил вчера. Воините пият вкусното и силно като стара медовина мляко на козата Хейдрун, която пасе от върха на ясена Игдрасил листата и младите му клонки. Хейдрун дава толкова много мляко, че то стига за всички жители на Асгард.

Само старейшината на асите Один няма нужда от храна. Той никога не се храни и живее от това, че пие мед или брага^[1].

Освен Один в Асгард живеят още дванадесет богове — аси.

По право първият е най-старият син на Один, Богът на гръмотевицата Тор, могъщ червенобрад богатир. Тор не е толкова мъдър, колкото своя баща, но пък в замяна на това никой по света не може да се равнява с него по сила. Както и няма човек или бог, който може да изброи неговите подвизи.

Тор е син на богинята на Земята Йорд и покровителства и охранява къщите и нивите на селяните от нападенията на великаните — хримтурси. Неслучайно се говори, че ако го нямало, те биха унищожили набързо цялата Земя.

Богът на гръмотевицата е толкова тежък и огромен, че нито един кон не можел да го удържи. Затова той ходел пеш или се носел по небето и земята в своята обкована с желязо колесница, запрегната с два козела — Тангиостър и Тангриснир. Козлите били по-бързи от ветровете, по-бързи дори от осмоногия жребец на Один — Слейпнир. И носели като стрела своя стопанин през морета, гори и планини.

Тор носел вълшебен пояс, който два пъти увеличавал неговата и без това необикновена сила. На ръцете си имал дебели железни ръкавици и вместо копие, меч или лък негово оръжие бил железният чук Мьолнир, който разбивал на пясък най-големите и здрави скали.

Богът на гръмотевицата не стоял много в Асгард — денем и нощем се сражавал на изток с великаните. Но когато Асгард била заплашена от зли сили, асите трябвало да извикат името му и той веднага се притичвал на помощ.

По-младият брат на Тор, Богът на пролетта и най-добрият сред асите, син на Один и богинята Фриг, наричали Балдр. С идването на Балдр на Земята в нея се пробужда животът и всичко става по-светло и красиво.

Третият от асите и най-храбрият от тях бил Богът на войната Тюр, син на Владетеля на света и сестрата на морския великан Хюмир. Тюр имал само лява ръка, защото дясната загубил, като спасявал боговете от едно страшно чудовище (ще прочетете по-късно за него). Това не му пречело да бъде изкусен воин и да взима участие във всички сражения.

Хеймдал, наричали го още Мъдрият ас, бил верен пазител на моста от дъга Биврьост. Мъдрият ас виждал еднакво добре през деня и нощта и от разстояние сто мили чувал как растат тревите по полетата и как се движат вълните по моретата. Той спял малко и сънят му бил толкова лек, колкото и сънят на птиците. Зъбите му били от чисто злато, а на пояса носел златен рог, звукът от който се чувал по всички страни на света.

Браги бил Богът на поетите и скалдите^[2]. Никой по-добре от него не умеел да съчинява стихове и песни. Онзи, който желаел да стане поет, бил длъжен да потърси неговото покровителство.

Хьод, или Слепият ас, както Тюр, Хеймдал и Браги, също бил син на Один. Той притежавал огромна сила, но никога не напускал Асгард, рядко дори излизал от своя дворец.

Богът Видар наричали Мълчаливият ас, защото не обичал много-много да говори. Независимо от това той бил мъдър и храбър и също толкова могъщ като Тор. Бил син на Один и великанката Грид.

Доведеният син на Тор — Ул, бил забележителен стрелец с лък. Стрелите му попадали винаги в целта, без значение колко далеч и колко малка била тя. Ул умеел по-бързо от всички да се пързаля със ски. От него това изкуство научили и хората.

Богът Ньорд не бил ас. Произхождал от рода на духовете вани, за които се разказва по-нататък. Ньорд покровителствал мореплаването и му били подвластни ветровете и моретата по света. Той бил най-богатият от асите и, както всички вани, много добър.

Богът на лятото Фрейр, неговият син, малко отстъпвал по красота на самия Балдр и също като баща си бил добър. Фрейр изпращал на хората добри добиви. Не обичал войните, разприте и покровителствал мира както между отделните хора, така и между всички народи.

Последният от боговете, Богът на огъня Локи, не бил нито ас, нито ван. Той произхождал от рода на великаните, но асите му разрешили да живее в Асгард заради неговите необикновени ум и хитрост.

Локи бил висок, смел и красив, но много коварен и зъл. С пакостите и лудориите си често подлагал боговете на опасност, от която после благодарение на своите съобразителност, изобретателност и ловкост сам ги измъквал. От Бога на огъня винаги можело да се очаква изненада — лошо или добро, затова никой не разчитал на него особено.

Над живеещите в Асгард богини по право властвала жената на Один богинята Фриг. Тя била мъдра колкото Владетелят на света, но никога не говорела за това, което знаела или можела. Подобно на мъжа си и тя често слизала на Земята и, преоблечена, бродела сред хората. Винаги им помагала в техните неволи и грижи.

Дъщерята на Ньорд и сестра на Фрейр, богинята на любовта Фрея, още наричали и Ванадис, тъй като била от рода на ваните, била втората след Фриг в Асгард. А нейното сърце било толкова нежно, че усещала страданията на всичко живо. Фрея притежавала вълшебна соколова премяна и често с образа на сокол летяла над облаците. Имала и чудна златна огърлица с име Брисингамен. А когато тази богиня плачела, от очите и капели златни сълзи.

Съпругата на Браги, нежната и кротка Идун, била богиня на вечната младост. Тя била скромна и тиха, но без нея асите отдавна нямало да са между живите. Идун притежавала вълшебна кошница с ябълките на вечната младост, с които угощавала боговете. Кошницата никога не се опразвала, на мястото на изядената ябълка винаги се появявала нова.

Богинята Ейр лекувала всички болести и рани. Затова била покровителка на лекарите.

Майката на Тор, както казахме, била Богинята на Земята Йорд, а съпругата му Сив — Богиня на плодородието. По красота Сив отстъпвала само на Фрея, а като нейните коси нямал никой по света.

Богинята Льовн освещавала браковете между мъжете и жените. А богинята Сьовн пазела домовете на хората от крадци и се стараела те да живеят мирно и задружно.

Богинята Вар слушала и записвала клетвите и обещанията на хората. Богините Фула, Сага, Хлин и Гна прислугвали на Фриг и изпълнявали нейните поръчения.

Освен боговете и богините в Асгард живеели и прекрасните девици — воини — валкирии. Тяхна предводителка била Фрея. Валкириите невидими вземат участие във всяка битка и даряват победата на този, на когото боговете я присъдят. После отнасят падналите в боя воини във Валхала и там им прислужват на масите.

Така е устроен Асгард и тези са неговите жители. А сега, когато се знае всичко за асите, послушайте разказите за техните подвизи. Чуйте онова, което се е случило с боговете преди, това, което ще се случи утре, в последните дни на света. Чуйте за подвизите на могъщия Тор, за хитростите на Бога на огъня и за неговите страшни деца.