Скандинавска митология (11)

XI
Отвличането на Идун

Скоро след като Локи възвърнал обичайния си вид, заедно с Один и Ньорд тръгнали да странстват пеша по света. По едно време се залутали из такива диви и пусти планини, където няколко дни не срещнали нито човек, нито звяр.

Владетелят на света нямал нужда от храна и бодро продължавал да върви, но спътниците му едва се държали на краката си от умора и глад.

На петия ден попаднали на стадо диви бикове и Один убил един с копието си. Локи и Ньорд, макар и уморени, одрали бика и запалили огън да го изпекат.

Минали час, два, три, четири — боговете неуморно поддържали с дърва огъня, но месото оставало сурово, сякаш не стояло над буйния огън.

Над главата им най-неочаквано се разнесъл гръмък смях. Тримата вдигнали сепнато глави и високо в небето съзрели кръжащ над тях огромен черен орел.

— Защо се смееш? — запитал го Один. — Или ти с някакво вълшебство ни пречиш да си приготвим храна?

— Отгатна, Один! — с човешки глас отвърнал орелът. — Вие никога няма да опечете бика, ако не ми се закълнете, че ще го поделите с мен.

— Добре, четвърт от месото ще е твое! — казал Один.

Локи също потвърдил.

И не успели да изкажат думите си още, месото пред очите им се зачервило и след минута било готово.

Боговете загасили огъня, снели бика, разделили го на части и поднесли на орела неговата част. Той не чакал да го молят. Кацнал до месото и започнал да гълта най-хубавите и вкусни късове.

Това разгневило боговете и най-вече Локи.

Той грабнал първия попаднал му подръка дебел клон и посегнал да удари дръзката птица, но тя се отстранила ловко. После грабнала с нокти клона и в същия миг той залепнал на ръцете на Бога на огъня. И докато се мъчел да се освободи, орелът заедно с него излетял към облаците.

— Стой, къде?! Веднага слизай! — закрещял уплашеният Локи.

Орелът сякаш го послушал и полетял над самата земя, като влачел Бога на огъня по камъните и храстите.

— Ще ми откъснеш ръцете, спри! — още по-гръмогласно закрещял Локи.

— Ща спра, ако се закълнеш, че ще изпълниш едно мое желание! — казал, без да спира, орелът.

— Кълна ти се, че ще го изпълня! Само спри да ме влачиш по земята! — простенал Богът на огъня.

— Добре! — разсмял се орелът и разтворил нокти.

Локи тежко рухнал сред храстите.

— Слушай сега какво искам от теб — кацнал на съседното дърво орелът. — Ще отидеш веднага в Асгард и ще ми доведеш тук Идун заедно с ябълките на вечната младост. И до заник-слънце гледай да се върнеш.

— Но ти кой си? — Локи станал на крака и захвърлил злополучния клон, който бил още в ръцете му.

— Аз съм великанът Тяци, повелителят на зимните бури! — произнесъл гордо орелът. — Можехте да се досетите, когато напразно се мъчехте да опечете месото или когато клонът замръзна за твоите ръце. Моите братя хримтурсите са глупави — в открит бой се мъчат да ви победят. Аз пък реших обратното. Ще ви лиша от вечната младост. Така вие скоро ще остареете и ще загубите силата си. Тогава ние, великаните, ще властваме над целия свят… Върви сега, Локи, и доведи тук Идун! Ти обеща!

Богът на огъня с наведена глава поел към Асгард. Страхувал се, че, ако изпълни поетото задължение, асите жестоко ще му отмъстят за похищението на съпругата на Браги и за ябълките на вечната младост. Но и дадената вече клетва не можел да наруши…

Дълго не вървял Богът на огъня. Тяци го бил отнесъл почти до самия Биврьост. Оставало да мине по моста и да влезе в двореца на Бога на поетите, където в най-голямата и красива зала живеела Идун.

— Навярно си дошъл за ябълки, Локи? — радушно го посрещнала Идун. — Ето ги там, вземи си колкото искаш.

— Не, Идун, не съм дошъл за ябълките — отвърнал хитрият Бог. — Дойдох, за да ти кажа, че в една гора на Земята видях дърво, на което растат много по-хубави от твоите ябълки.

— По-хубави ябълки от моите няма по света! Грешиш, Локи.

— Ако не ми вярваш, да отидем да ти покажа. Вземи за всеки случай и своите, за да ги сравним там на място — казал Богът на огъня.

Идун не се поколебала, взела кошницата с ябълките и, без да подозира измамата, тръгнала след Локи. Богът на огъня я завел направо в гората, където ги чакал Тяци. А той грабнал Идун заедно с кошницата и я отнесъл в своя далечен замък на север.

Богът на огъня изчакал в гората, докато съзрял, че Один и Ньорд се връщат. Тръгнал насреща им и заразказвал предълга история как орелът го завлякъл на някаква далечна планина, от която току-що се завръща.

Ала неговата измама не останала задълго скрита. Зоркият Хеймдал го видял първо как влиза в Асгард, а после излиза с Идун и кошницата с ябълките. Под натиска на боговете Локи бил принуден да признае, че помогнал на Тяци да отвлече богинята на вечната младост.

— Заслужаваш позорна смърт! — викнал Браги, като изслушал разказа му. — Заслужаваш да умреш два пъти, не само защото си предал жена ми на великана, а и затова, че всички нас лиши от вълшебните ябълки, без които ще загинем. Ето защо ще те убия със собствените си ръце!

— Чакай, Браги! — спрял го Один. — Смъртта на Локи няма да ни помогне. По-добре нека сам изкупи вината си. Нека отнеме Идун и ябълките от Тяци. Толкова е хитър, че ще съумее да го направи по-сполучливо от когото и да било от нас.

— Бих го направил отдавна, ако знаех как да се добера до замъка на Тяци! Нямам такава колесница като Тор — казал Богът на огъня.

— Знаеш, Локи, че имам вълшебна соколова премяна, с която летя по-бързо от вятъра — изрекла мълчащата досега Фрея. — Мога да ти я дам за известно време. Само ни върни по-скоро Идун…

Локи с радост изслушал нейните думи и още на другия ден се превърнал с нейна помощ на сокол и бързо полетял на север.

Леденият замък на Властелина на северните бури се намирал на самия бряг на Нифелхейм между покрити с вечни снегове планини. Отвисоко Локи видял Тяци и дъщеря му Скади да ловят риба далеч от брега. Те дори не забелязали стремително прелетелия над главите им Бог на огъня.

И Локи се възползвал от това и влетял направо в замъка през един отворен прозорец.

Богинята на вечната младост седяла наблизо и тъжно гледала на запад, по посока на Асгард, и плач ела. На коленете си държала ябълките на вечната младост.

— Бързо, Идун! — извикал Локи, когато тя, без да го познае, изплашена скочила на крака. — Трябва да избягаме, докато Тяци лови риба!

— Локи, ти ли си?! — възкликнала богинята радостно. — Но как ще отнесеш и мен, и кошницата с ябълките?

— Дръж я в ръце, а аз ще нося теб с ноктите си — казал Богът на огъня.

— Не, Локи! Трудно ще ти е да летиш. Тяци ще ни настигне бързо… Чакай! Чакай! Измислих! — разсмяла се Идун. — Ти не знаеш, че, ако пожелая, мога да се превърна в орех!

Тя плеснала три пъти с ръце и в същия миг се превърнала в малко орехче. Локи го сложил сред ябълките, хванал кошницата с нокти и излетял през прозореца. В този миг с ужас забелязал, че лодката с Тяци и дъщеря му приближава брега.

— Татко, виж, виж! — възкликнала Скади и показала на великана Бога на огъня. — Този сокол излетя от замъка и носи в ноктите си кошница.

— Трябва да е някой от асите! — скръцнал със зъби Тяци. — Откраднал е ябълките на Идун. Няма да ни избяга, не се бой!

Превърнал се веднага на орел и се спуснал да догони сокола.

Хеймдал отдалеч забелязал двете птици.

— Локи се връща. Носи ябълките. Исполински орел го гони — викнал той на асите.

— Орелът сигурно е Тяци! — казал Один. — Кой лети по-бързо, кажи?

— Локи, ала великанът ще го догони! — отвърнал Хеймдал.

— Бързо разпалете на стените на Асгард голям огън! — наредил Один.

Асите не разбирали какво е замислил най-мъдрият от тях, но изпълнили бързо желанието му. Скоро на стените загорял огромен огън.

Сега не само Хеймдал, но и останалите видели приближаващия се Локи и Тяци, който го догонвал. Струвало им се, че още малко — и ще го хване. Ала Локи, като зърнал огъня, събрал всичките си сили и прелетял като стрела през него.

Мъдрият Один го измислил добре. Огънят не докосвал своя повелител, но Тяци, който го следвал, веднага бил обхванат от пламъците и изгорял като купчина слама.

— Виждам, донесъл си ябълките, Локи. Къде е тази, на която те принадлежат? — попитал Один строго, след като Богът на огъня се спуснал сред асите и свалил соколовата си премяна.

Вместо отговор Локи извадил ореха от кошницата, хвърлил го на земята и пред смаяните очи на боговете се появила Идун.

— Простете на Локи, аси! — изрекла тя. — Истина е, че е виновен за моето отвличане, но затова пък самият той ме спаси.

— Ние му простихме отдавна — отвърнал Владетелят на света. — Той върна не само теб и ябълките, но спомогна да загине и нашият заклет враг — великанът Тяци.

Боговете отпразнували тържествено връщането на Идун. Ала още на следващото утро ги събудил тревожният зов на рога на Хеймдал. Пред стените на Асгард се появила девойка на бял кон, с лък и копие в ръце. Това била Скади. Идвала да си отмъсти на боговете за смъртта на баща си. Един подир друг тя зовяла боговете на двубой с нея.

Асите й се залюбували неволно. Тя била прекрасна в своята смелост и решителност.

— Слушай, Скади! Искаш ли вместо да се биеш, да избереш един от нас за свой съпруг? — казал й Один.

Скади била настроена за упорита и кръвопролитна битка и неговите думи я изненадали и накарали да се замисли.

— Мъката по баща ми е голяма и за женитба не мога да слушам. Разсмейте ме и може би тогава ще приема вашето предложение — казала накрая тя.

— Как да я разсмеем? — недоумявали асите.

— Лесно! — възкликнал Локи. — Почакайте и ще видите!

Слязъл от стените и след минута се показал отвън, яхнал козата Хейдрун.

Скади се усмихнала леко на невижданото зрелище, но се сдържала и лицето й не променило тъжния си вид. Локи не се смутил, приближил към нея и с все сила дръпнал Хейдрун за брадата.

Раздразненото животно мигом го хвърлило от гърба си и се опитало да го убоде с рога. Локи се изплъзнал ловко. И двамата заскачали толкова смешно, че Скади забравила за тъгата си.

В края на краищата Хейдрун излязла по-хитра и подхванала най-хитрия от асите с рога, метнала го направо в краката на великанката, която не издържала и гръмко се засмяла.

— Добре, разсмяхте ме. Ще взема за съпруг един от вас, ала искам сама да си го избера — казала тя и хвърлила копието си на земята.

— Ще го избереш, при условие че гледаш само неговите крака. И ако изборът ти попадне на женен, отново ще избираш — казал Один.

Скади се съгласила.

Асите закрили с плащове главите и телата си — само краката им се виждали. Така увити, заслизали по моста от дъга и застанали пред дъщерята на Властелина на зимните бури.

Великанката бавно закрачила покрай тях.

— Който е с красиви крака, то у него всичко е красиво — посочила тя един от асите. — Ето това е Балдр и аз избирам него.

— Не съм Балдр, а Ньорд — асът открил лицето си. — Искаш ли да бъда твой съпруг?

— От избора си не се отказвам! — засмяла се великанката. — Ти си красив, а, както съм слушала, и добър. Ще ми бъдеш прекрасен съпруг!

Асите няколко дни празнували сватбата на бившия ван с красивата дъщеря на Тяци. После съпрузите се отправили на север, в замъка на младоженката. Ала Ньорд, който бил привикнал към топлината и слънцето дълго, не могъл да издържи там. Всяко утро го будел ревът на моржовете и мечките, всяка вечер не му давал да заспи грохотът на морския прибой.

Не минали няколко месеца, и той уговорил жена си да се върнат в двореца му Ноатун в Асгард. Ала пък сега Скади затъгувала за снега и морето. Тогава двамата се разбрали да живеят шест месеца в Асгард и шест — в Нифелхейм.

Ето защо през зимата толкова силно бушува морето. По това време Ньорд е на юг и не може да го успокои. Ала когато през лятото той дойде на север, моряците смело се впускат сред вълните. Знаят, че добрият Бог няма да им стори нищо лошо.