Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
La Divina Commedia — Inferno, –1314 (Обществено достояние)
Превод от
, (Обществено достояние)
Форма
Поема
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 82 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (4 ноември 2007 г.)
Сканиране
Елена

Последната редакция е по третото издание — „Народна култура“, 1964 г.

 

Издание:

Данте Алигиери

Божествена комедия

Ад

Девето издание

Издателство „Народна култура“, София, 1972

История

  1. — Добавяне

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ШЕСТА

СЪДЪРЖАНИЕ. Като се покачват на скалата, поетите стигат над осмата яма. Тя е осветена от безбройни пламъци, във всеки едни от които се крие по един грешник. Тук се наказват ония, които с измама и коварни съвети са причинили щета другиму. От един от тия пламъци, който се раздвоява на два езика, се показват Диомед а Одисеи, който, по молба на Виргилия, разказва своите приключения и своята смърт.

Ликуй, Флоренцио, понеже слава

така голяма си добила ти,

че твойто име шумно огласява

 

дори и адските тез тъмноти!

Петмина аз срещнах между крадците,

отгледани на твоите гърди.

 

От срам червят се моите ланити,

а туй навярно теб не величай;

и ако утринния сън с зарите

 

на истината е изткан, то знай,

че скоро ще възрадваш с беди нови

ти всеки, който тебе зло желай.

 

Отдавна да те стигнат са готови,

но нек по-скоро дрънне тежкий час:

сърце ми те по-люто щат отрови,

 

кога в по-стара възраст стигна аз.[1]

Тръгнахме ний оттам, де тъмнината

на край долът увлякла беше нас,[2]

 

Пръв вожда се покачи на скалата,

и аз вървях след него, уморен,

и си помагах всякога с ръката.

 

това, кое видях, до днешен ден

сърце ми горко с скръб и страх смущава

Бог дарба, ако е присъдил мен,

 

нек тоя страх я сявга направлява

по правий път на добродетелта[3]!

Когато лете вечер наближава.

 

преди да стигне нощ и темнота,

и бяга пред комарите мухата,

орача се подпира на плета

 

и с очи, устремени към полята,

безброй светулки гледа, че блестят

там, де са нивите му и лозята.

 

Така светеше с пламъци долът,

над който бяхме ний сега стигнали.

Кога с пророк Илия, в дивен път,

 

конете са в небето полетяли,

за Елисей, кой ослепен е бил

от туй видение, са те блестял и

 

кат плам, нагоре кой се е движил.[4]

Тъй пламъците тука се движеха

и всеки пламък грешник бе увил.

 

На моста едри камъни стърчеха,

по-харно за да видя, там стъпих;

скала една внезапно да не бяха

 

ръцете ми хванали, паднал бих.

Дор в пламъците взирах се с вниманье,

учителя със глас каза ми тих:

 

„Туй духове са: тук за наказанье,

увити в пламъци, безспир вървят,

обзети от най-горко отчаянье.“

 

„Това мина и мене през умът —

отвърнах, — но защо се раздвоява

нагоре онзи пламък там в долът?

 

Той тука онази клапа наумява,

де Полиникс е турен бил наред

със Етеокла.“[5] — „Там се изтезава,

 

каза ми три, Улис и Диомед:

тук в Ада свързува ги Боже мъщенье,

както свързвала ги е злост навред.

 

Тук заедно оплакват с съкрушенье,

измамата коварна с коня мним,

кой път стори, по кой, по Боже щенье,

 

мина родоначалника на Рим[6].

Наказани са, дето Деидама[7]

оплаква още своя мъж любим,

 

отлъчена от него със измама;

а също, че откраднаха Палас,[8]

таз казън е достигнала тях двама.“

 

С молба към вожда се възвих тогаз:

„Певецо, ако в свойто наказане

не са загубили човешки глас,

 

кога при нази приближат, желане

горещо да ги чуя гори.“

Отвърна тутакси: „Това ще стане,

 

но слушай само и не говори:

те гърци са и страх ме е, че няма

ответ теб никой да ти подари;

 

с тях приказка веднага ще подема.“[9]

Кога по-близо се яви до нас

рогатий пламък с светлост по-голема,

 

към тях тъй възвиси поета глас:

„О вий, кои живейте тук, увити

в един и същи пламък, ако вас

 

заслужено трогнали са песните,

кои в подзвездний свят съм горе пял,

тук моля ви ответ да ми дарите.

 

Нек каже онзи, кой се е скитал,

къде загатна, в кои страни диви?“

Веднага, кат че вятър бе повял,

 

Високий връх на пламъка двугриви

почна да се люлей насам-натам

и глас от него прозвуча звънливи,

 

кой ясно тез слова изпрати нам:

„Кога успях да бягам от Цирцея[10],

коя година задържа ме там,

 

де близо има град, кой от Енея

отпосле от Гаета[11] бил назван,

от страх от нова някоя затея,

 

с дружина слаба, с кораб окован

набързо тук тръгнах по морски бездни,

с премеждия и бури в люта бран.

 

Ни мисъл радостна за син любезни,

ни благочестие към стар баща,

ни обич към жена, която чезне,

 

оставена в горчива самота,

не победиха жаждата у мене

да видя свят, народи, доблестта,

 

пороците им, тяхното живене.

Ведно с испанските на Мавра злий

изходих бреговете аз засмени

 

и всички острови, които мий

това море с вълните си немирни.

С косми веч побелели бяхме ний,

 

след толкоз мъки, скитанья безспирни,

кога стигнахме теснините тез,

де на света границите най-дирна

 

положил е безсмъртний Херкулес[12].

На малката дружина, коя верна

остала бе в добра и в лоша чест,

 

казах тогава: «С храброст безпримерна

през хиляди стигнахте вий беди

дотук, де тъне слънцето в нощ черна;

 

на малкото, що ви остават дни,

завидна ще ли отречете слава,

да видите онези йощ земи

 

зад слънцето, де люд не обитава?

От род сме ний такъв, за кой е срам

бездушно като скот да прозябява:

 

живот Зевс гръмовержец дал е вам,

за слава и за знанья да ламтите.»

От доблестен одушевени плам,

 

в часа платна разтвориха момците:

отплувахме към запад по мой знак.

На полюс нов се виждаха звездите,

 

а тез от наший полюс бяха в мрак.

Пет пъти месеца на небесата

бе вече подновявал светъл зрак,

 

кога далек яви се в тъмнината

висока планина[13], каквато аз

не бях виждал. На всички ни душата

 

от радост озари се в тоя час,

но много скоро в плач се тя обърна;

защото вихър бесен с страшен глас

 

подигна се внезапно в нощта чърна

и мачта и платна като сломи,

кораба слаби в бездната превърна

 

и смърт найдохме в морските вълни.“[14]

БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ
Бележки

[1] Понеже във Флоренция се вършат толкова много злодеяния, че няма кръг в Ада, където се не срещат нейни деца, тя не може да остане ненаказана. Наказанието вече виси над главата й. Това са бедите, които поетът й предрича и които ще възродят всички нейни врагове. Тия беди, които я застрашават, са между другото падането на един мост на Арно, един пожар, който е разрушил три хиляди къщи, и дивите раздори между бели и черни — събития, които са се случили скоро подир предполагаемото слизане на поета в Ада. В предсказанието си Данте се възползва от вярването, че утринните сънища излизат верни. Понеже тия беди са неминуеми, по-добре е да се сбъднат по-скоро, защото, ако го стигнат на стари години, то тежко ще му бъде да ги претърпи.

[2] Понеже е много тъмно, за да видят по-добре, поетите са принудени да идат по-близо до дола.

[3] Понеже в тоя дол са наказани ония, които са си послужили за зло със своя ум и със своите дарби, Данте изказва, че, страхът, който те му внушават, да го предпази да не е сам той в такъв грях, тоест дарбата, която му е дадена да не послужи за зло.

[4] Когато пророк Илия се е покачил на небето, колесницата му се е представила на Елисей като плам, който възлиза нагоре.

[5] Полиник и Етеокъл са били Едипови синове. Във войната на седемте царе против Тива те са били в два враждебни лагера и са се убили един друг. Подир смъртта им телата им са били положени на една клада, но пламъкът се раздвоил, което се приело като знак, че враждата им продължавала и подир смъртта им. Така се е делил тука пламъкът, в който са били скрити Улис (Одисей) и Диомед.

[6] Мнимият кон, който стана причина за разорението на Троя, отвори оня вход, през който минаха враговете, но през който е излязъл и Еней, комуто е било присъдено от бога да стане родоначалник на Рим.

[7] Деидама (Деидамия), дъщеря на Ликомед, цар на о. Скирос, е била жена на Ахил, когото майка му, Темида, била изпратила в двора на баща й, за да го предпази от смъртта, която му била предречена. Ахил, облечен в женски дрехи, е прекарвал един мекушав живот, когато Улис и Диомед го намерили и го убедили да иде с тях пред Троя.

[8] Статуята на Атина Палада, за която се е вярвало, че докато стои в Троя, градът няма да падне в неприятелски ръце.

[9] Улис (Одисей) и Диомед, бидейки гърци, няма да приемат може би да говорят с Данте, който за тях е варварин. Улис, който и на земята е стоял по-горе от Диомеда, запазва и тука своето превъзходство: неговият пламък се дига по-високо.

[10] Цирцея е била знаменита вълшебница и хубавица, която е преобразувала своите любовници в животни. Тя преобразила Одисеевите другари в свине. Улис я накарал да им възвърне човешки вид, той сам се омагьосал и останал при нея цяла година.

[11] Град на западния бряг на Италия, основан от Енея и на ван Гаета по име на доилката му, която е закопал там.

[12] Гибралтарският пролив.

[13] Тая планина е може би Чистилището.

[14] Някои историци разказват наистина, че Улис не се е завърнал в Итака, а е заминал в Атлантическия океан Според Плин Лисабон или Улисбол, столицата на Португалия, е получил името си от Улис.