Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
La Divina Commedia — Inferno, –1314 (Обществено достояние)
Превод от
, (Обществено достояние)
Форма
Поема
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 82 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (4 ноември 2007 г.)
Сканиране
Елена

Последната редакция е по третото издание — „Народна култура“, 1964 г.

 

Издание:

Данте Алигиери

Божествена комедия

Ад

Девето издание

Издателство „Народна култура“, София, 1972

История

  1. — Добавяне

ПЕСЕН ЕДИНАЙСЕТА

СЪДЪРЖАНИЕ. Поетите стигат до урвата, която се издига над седмия кръг, по вонята, която излиза оттам, ги принуждава да се повърнат назад и се скрият зад гроба на папа Анастасий. Те вървят полека, за да привикнат на вонята, и Виргилий описва на Данте трите кръга, през които им остава още да минат и дето са наказани ония, които са били през живота си свирепи, лъжци и изменници.

При бряг стигнахме ний висок

в кръг, изграден от канари грамадни,

де вид пред нас представи се жесток

 

от мъки и страданья безпощадни.

От бездната възлизаше дим син,

кой пущаше воня и смрад тъй ядни,

 

че ний дръпнахме се зад гроб един

със надпис: тук е папа Анастасий[1],

кого от правий път отби Фотин.

 

Посочи вожда ми брега с ръка си

и рече: „Предстои път труден нам

и длъг, но крепко пази твърдостта си:

 

ний без премеждия ще стигнем там.“

„Нека туй, казах, мен в полза се обърне.“

„И без да кажеш, мисълта ти знам,

 

прибърза на слова ми да отвърне.

Три кръга[2], като тез, що си видял,

по-малки, между канарите черни

 

стенят от безутешната печал

на множество безбройно от нещастни,

кои гняв Божи тамо е прогнал.

 

Грехът онез, кои му са подвластни

и себе си не могат въздържа,

въвлича ги в деяния ужасни,

 

било с насилие, било с лъжа.

В света и други твари има много,

но само на човешката душа

 

лъжа е свойствена, затуй и Богу

е много по-омразна тя и той,

всесправедлив, наказва я по-строго.

 

Във първий кръг на мрачний тоз усой

стенят в три кръга, кат в три тъмни рога,[3]

виновните в насилье и разбой:

 

към себе си, към ближния или към Бога

са те сгрешили в нечестив разгар

и участта им е различно строга.

 

Човек обижда ближний, скъпий дар,

когато му отнима на живота

или кога с грабеж или пожар

 

обсебя, разорява му имота;

разбойника, убиеца жесток,

на своите злодейства под хомота,

 

се мъчат в първий кръг под жребий строг.

Греши по-тежко кой на себе бясно,

преди от Бога отредений срок,

 

насилье стори или пък безсвястно

стопи, разсипе имот и блага:

тук жилище очаква го по-тясно.

 

Но още по-неистова тъга

очаква, кой обижда божеството

и тъпче, с светотатствена нога,

 

без срам законите на естеството;

децата на Гомора[4] и Кахор[5]

живеят долу в третий кръг, в числото

 

на тез, кои са Бога на позор

подлагали в ума си и в сърцето.

Лукавий лъже всички без укор

 

или скверни доверьето, което

полага ближний в него, и с това

разкъсва връзките, с кои небето

 

свързало е човешките сърца:

той в вторий кръг жестоко е наказан.

Гнездят се тамо с бледни си лица

 

и лицемерьето, и гнусната съблазън,

и всеки, кой в живота за успех

на кражба ил коварство е обязан:

 

подкупници, лихвари и кат тях

кои живеят от безчестье и измама.

Но в поднебесната по-страшен грях

 

от безсърдечната измяна няма:

затуй ? предопределена ней

в най-долний кръг оная черна яма,

 

върху която целий Ад тегней.“[6]

„Разбрах сега какви са тия бездни

и в тях народ какъв живей,

 

казах аз. но, учителю любезни,

съмненье мъчи ми едно духът

и направи го, моля, да изчезне.

 

Онез, кои видяхме, че стенят

под дъжд и град, на Стикс при бреговете,

и там в борба безспирна се томят,

 

защо не са при грешниците клети

в червений град, ако ги гневно гледа Бог,

и с тях си не изкупват греховете?

 

А ако не, защо тогава строг

е бил към тях и люто ги наказва?“.

„Бог справедлив е, каза, не жесток,

 

и всеки грях различно отбелязва.

Защо блуждай умът ти? Мъдростта

нас вярно поучават като казва,

 

че в грях въвличат нази три неща:

злост, невъздържаност и страсти диви;

Бог невъздържаний с по-голяма мекота

 

рази в присъдите си справедливи,

и тоз закон, и праведен, и свят,

отделя грешниците нечестиви,

 

кои се мъчат в огнения град,

от тез, кои срещнаха ни очите

при първите ни стъпки в мрачний Ад.“

 

„Учителю, казах, както зарите

на .слънцето разгонват нощкий мрак,

тъй пръскаш на съмненьето мъглите,

 

които затъмняват моя зрак.

При тия, кои тука са се стекли,

ти причисли лихварите; но как,

 

кажи ми, Божи гняв са те навлекли?“

Веднага: „Неведнъж, каза в ответ

поета мен, са мъдреците рекли,

 

че в естеството царствующий ред

отбляск е на върховний разум Божи

и всяка мъдрост в поднебесний свет

 

следи законите, доколко може,

кои от памтивека в свойта мощ

благоволил е вишний да положи.

 

Чрез Божий разум човек става вожд

на други люде, надалече вижда

и грей им кат светилник в тъмна нощ

 

лихваря, щастьето си кой съзижда,

по други път, над чуждите беди,

природата и нейния ред обижда.[7]

 

Носят мой, ето с мен върви;

на кръгозора рибите небесни

показват, че зора ще се яви,[8]

 

пред нас зеят ями със завои тесни.“

БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ЕДИНАЙСЕТА
Бележки

[1] Сава дума за папа Анастасий , който е живял около 490 г. Едно време се е писало и вярвало, че е бил в сношение със солунския дякон Фотин, последовател на еретика Акакий който е учил, че Христос има само човешка природа. Клирът, като узнал еретическите му вярвания, го бил изоставил и не искал да приеме причастие от него. Чрез по-добро изучаване на историята се е доказало, че всички тия разкази са били неверни и че погрешно Данте е смесил папа Анастасий с един император, който е носил същото име. Но Данте не е могъл да знае друго освен онова, което е учила историята в негово време. Такива грешки против историята, които обаче не могат да му се вменят във вина, се срещат нерядко в поемата.

[2] Тия три кръга, които съставляват най-долната част на Ада, понеже тоя, последният, има образ на преобърната фуния, са естествено по-малки от първите шест кръга, но това не ще каже, че са малки; противното е вярно, понеже поради различие в характера и степента на греховете те са подразделени на отделения, които са пълни с безбройно множество грешни.

[3] Първият кръг, т.е. седмият от целия Ад, е разделен сам на три кръга, едни от други по-малки, в които се наказват ония, които са извършили насилие. Те са разпределени в трите кръга според това — против кого са били извършили насилие: против ближния си, против себе си или против Бога и законите на природата.

[4] Гомора, град в Палестина, който заедно със Содом е бил разрушен от небесен огън заради разпуснатия живот на своите жители.

[5] Кахор, град във Франция, в който по времето на Данте са живели многобройни лихвари. Лихварството е било така развито, че с него са се занимавали и деца, и слугини, които са спестявали своите заплати, за да могат да ги дават под лихва. От един указ, издаден от крал Филип Смели, се вижда, че името кахорчанин е било синоним с лихвар.

[6] Данте дава светло доказателство за своя възвишен ум и за своята нравственост с това разпределение на престъпленията, разпределение, което отговаря на най-високите поучения на религията и философията. Ако поезията има за задача да. въздига и да упътва към съвършенство, тя постига тука напълно своето призвание, като изказва високонравствени истини с неотразима вярност.

[7] Страстта, с която Данте осъжда лихварството, се обяснява с понятието, значително изменено сега, което, по буквата на Свещеното писание, са имали тогава за парите, на които се е гледало като на един знак, а не като на производителна стока.

[8] Поетите са прекарали вече една нощ в ада.