Ребека Ан Колинс
Хрониките на Пембърли (7)

Глава четвърта
Писма

През следващите месеци много писма пропътуваха разстоянията между Пембърли, Лондон, Недърфийлд Парк и Лонгборн. Изминали бяха само няколко дни и Елизабет закопня да хване писалката. В будоара й с изглед към парка тя размишляваше върху всичко, което я заобикаляше в Пембърли. Не бяха просто годините традиция и семейна истории, нито изключителните съкровища на предците на Дарси, нито присъствието на армията от прислужници и наематели, които се отнасяха към съпруга й с толкова много преданост и респект. Беше много повече от това — усещането за сигурност, заобикалящите и изтънченост и хармония доминираха над всичко и успокояваха всекидневните грижи, като създаваха стабилност. Това беше същата онази стабилност, която тя беше започнала да цени у съпруга си, с неговото непоколебимо постоянство в поведението, резултат от чувството му за достойнство и отговорност. Заедно с постоянството и нежността на взаимната им любов и уважение, това беше идеалът, за който Елизабет само беше мечтала някога.

Нямаше съмнение обаче, че обичната й сестра много й липсваше. В писмото си до нея се беше опитала да предаде мислите си с думи:

„През многото изминали часове се опитвах да си представя как най-добре да ти предам, мила ми Джейн, усещането за загуба, което чувствам след заминаването ти от Пембърли. Всяка вечер, откакто ти и любимите ми леля и чичо ни напуснахте, оставаме за кратко на масата след вечеря, после ставаме и се качваме в дневната на горния етаж и после с копнеж говорим за изпълнените със смях дни, които наскоро отминаха. О, Джейн, толкова ни липсвате и на двама ни. Дарси обеща, че скоро ще ви посетим — вероятно, когато татко се върне в Лонгборн. Няма нужда да ти казвам как копнея да те видя отново. Междувременно не бива да оставям у теб впечатление, че сме потънали в тъга и отчаяние, защото това не би било честно спрямо усилията на мистър Дарси да ангажира вниманието ми по най-разнообразни начини. Утре се надяваме времето да бъде добро, както днес, което означава само студено и сухо, вместо студено и влажно, защото сме поканени на прием в чест на дука на Уелингтън в имението на графа на Ликфийлд в Стафърдшър. Организират празненство в чест на дука, заради великолепните му постижения при Ватерло и на други места, след като сега войната е вече свършила. Семейството в Пембърли има отколешни взаимоотношения със семейство Ейсън, роднини на графовете от Ликфийлд. Мисис Ренълдс ми каза, че бащата на Дарси, който се е радвал на голяма обич и уважение, е бил близък приятел на покойния граф.

Дарси обеща, че след това ще посетим Ликфийлд, където е роден любимият ми д-р Джонсън, за да присъстваме на хоров рецитал във великолепната катедрала тим. Това е удоволствие, за което само бих могла да мечтая, миличка Джейн, и на което ще се наслаждавам двойно повече, знаейки, че Дарси ще го сподели с мен. Той има отличен усет за музиката и често помага на нас двете ни с Джорджиана в разчитането и изпълнението на някои от новите европейски произведения. Това е особено добре за мен, тъй като моите познания в областта на музиката са по-скоро познания на самоук, както знаеш, и не особено обширни. Джорджиана и д-р Грантли ще ни придружат; въпреки че не са поканени на приема, те ще посетят замъка и Хай Хаус е Стафърдшър. Д-р Грантли изключително много се интересува от църковна музика, а Джорджиана му помага с материалите от колекцията в Пембърли и той много цени интереса й към работата му.

Надявам се да ми простиш, мила ми сестрице, ако споменавам това с известна тревога, но се опасявам, че Джорджиана има опасност да се влюби в д-р Грантли. Не съм споменавала и дума за това си подозрение пред никого, освен пред теб, затова те моля и ти да не го споделяш с никого. Не ме питай дали чувствата й са споделени, скъпа Джейн, защото д-р Грантли е с една година по-възрастен от Дарси, а тази възраст и присъщата й зрялост дават възможност на човек да запазва чувствата вътре в себе си. Джорджиана — по-млада от Кити, е на такава крехка възраст, че той вероятно не би желал да я окуражава по никакъв начин. Ако съпругът ми знае нещо за това, не ми го е показал, но аз съм сигурна, че е забелязал, че са заедно по много часове всеки ден. Нека оставим това, докато се срещнем — дотогава може да има още какво да се каже, а възможно е и да няма, тъй като д-р Грантли се завръща в колежа си в Оксфорд напролет. Сега трябва да свършвам, но ще ти пиша отново, когато се върнем от Стафърдшър. Предай обичта ни на Бингли и, мила ми Джейн, умолявам те, грижи се за себе си. Винаги си в мислите ми.

Твоя с цялото си сърце,

Лизи“

Когато се върнаха от Стафърдшър, Елизабет намери две писма да я чакат. Първото, от баща й, тя очакваше от известно време, тъй като мистър Бенет беше приел поканата на Дарси да посети Пембърли през новата година. Елизабет беше много щастлива да прочете, че най-накрая той идва, след като се беше уверил, че мисис Бенет е заминала безпрепятствено за Нюкасъл. Той молеше Елизабет да каже на съпруга си, че пощенската кола ще пристигне в Ламбтън в събота сутринта, тъй като Дарси беше предложил да изпрати карета за него.

„При все че съжалявам, че отложих визитата си в Пембърли, смятам, скъпа моя, че ще се съгласиш, че съм го направил за добро, защото, изчаквайки майка ти да замине за Нюкасъл с камериерката си, съм спестил на сестра ти Джейн старанията да забавлява и майка ти, и Мери в продължение на няколко седмици. Бих се почувствал виновен, ако не бях направил това, и нямаше да се наслаждавам на престоя си при теб толкова, колкото ми се иска. Мери замина за Недърфийлд Парк, а Хил и Джон ще наглеждат Лонгборн, докато аз се възползвам от Дарбишър като цяло и от Пембърли в частност. Моля те, кажи на съпруга са, че очаквам с огромно нетърпение да се заровя в забележителната му библиотека, за която имам такива отлични отзиви.“

Елизабет изтича да намери съпруга си и да му предаде новината. Намери го в дневната да чете писмо от мистър Гарднър, който им благодареше за гостоприемството по Коледа и настояваше да помислят за пътуване до Лондон, за предпочитане преди да отидат в Недърфийлд през пролетта. Когато му подаде писмото от баща си, Елизабет беше доволна да види искреното удоволствие, с което той го прочете. Сетне, обръщайки се към нея, каза:

— Ето така, мила моя, знаех си, че скоро отново ще се усмихваш. Зная колко много ти липсваше баща ти — вече изглеждаш по-добре.

Елизабет знаеше, че е искрен, независимо от закачливата нотка в гласа му.

— Ще помоля Хобс да приготви каретата и да го посрещне, освен ако ти и Кити не искате да отидете също.

Елизабет се замисли, но реши, че предпочита да изчака баща си в Пембърли с Дарси до себе си. Каза го и по одобрителната му усмивка разбра, че това е бил правилният избор.

Чаят беше сервиран и докато другите останаха долу, Елизабет взе своята чаша и се качи на горния етаж, нетърпелива да прочете второто писмо, което беше получила, в уединението на собствената си дневна. По почерка се досети, че е от Шарлот, а пощенското клеймо беше от Хънсфорд. С радостна възбуда, още преди да го е отворила, предположи, че Шарлот със сигурност трябва да има новини от Розингс, където лейди Катрин вероятно е дала прием по Коледа, на който са присъствали и са й засвидетелствали подобаващо уважение сестрите Бингли и мистър Колинс.

След като го отвори, Елизабет го прочете бързо от край до край и после го препрочете, както беше свикнала да прави, когато искаше да се наслади на удоволствието от писмо от някой любим човек. Първите няколко параграфа съдържаха всякакви подробности, свързани с разни неща от домакинството, а после имаше новини от имението на лейди Катрин де Бърг.

Ето какво пишеше Шарлот:

„Скъпа Елайза,

Вероятно няма да се изненадаш, ако ти кажа, че бракът ти с мистър Дарси не срещна одобрението на леля му. Тя като че ли смята, че си го направила нарочно или за да се подиграеш с волята на Нейно благородие. Това беше становище, с което, изглежда, мисис Хърст и мис Каролайн Бингли явно бяха готови да се съгласят, въпреки че трябва да се каже, че мистър Хърст не желаеше да бъде замесван. Той споделяше мнението, че мистър Дарси «е хвърлил око на мис Елайза Бенет още от деня на бала в Недърфийлд», което пък хвърли всички в недоумение. Ще останеш доволна, струва ми се, да разбереш, че мистър Колинс и аз твърдо останахме настрана от каквито и да било злословия за вас и когато ми се удаде възможност, аз отбелязах пред мис Бингли, че съм сигурна, че и брат й, мистър Бингли, и неговият приятел, мистър Дарси, са смятани за изключителни късметлии, че са се оженили за две от най-красивите дами в графството“.

— О, Шарлот, обзалагам се, че никак не е останала доволна — каза си Лизи през смях, представяйки си сцената в Розингс, и забавлявайки се със смущението, което това е причинило на мис Бингли, според описанието на Шарлот.

За Елизабет беше доста трудно да бъде добронамерена към сестрите Бингли поради отношението им към Джейн миналото лято. Така и не можеше да си обясни как е възможно брат им да бъде така благороден и искрен джентълмен, при положение че е израснал заедно със сестрите си, чиято несговорчивост и абсолютно себелюбие бяха трудни за скриване. Не можа да сдържи смеха си, когато прочете за реакцията на лейди Катрин при провалените й планове да покани племенника си Джеймс Фицуилям в Розингс за Коледа.

„Нейно благородие се оказа много разочарована, когато на Бъдни вечер пристигна съобщение, че племенникът й Джеймс Фицуилям, брат на полковник Фицуилям, е задържан на север и не може да се върне в Кент за Коледа. Мистър Колинс опита да разбере защо лейди Катрин толкова държи той да бъде тук, но се оказа, че никой не знаеше.“

Припомняйки си разказа на Дарси за плановете на лейди Катрин за племенника й, Елизабет звънко се изсмя. Когато Дарси се появи, тръгнал да я издирва, Елизабет вече беше стигнала до последната страница на писмото на Шарлот:

„Основната причина, поради която ти пиша, скъпа Елайза, е за да ти кажа, че ще бъда в Лукас Лодж от началото на март до раждането на милото ми детенце през май и вероятно още месец след това. Обичните ми родители ме помолиха да остана и мистър Колинс е съгласен с мен, че ще се чувствам много по-сигурна с д-р Джоунс, който полага грижи за почти цялото ни семейство, отколкото с доктора, препоръчан ни от лейди Катрин. Отново ще кажа, че се съмнявам, че Нейно благородие е останала доволна от решението ми, но съм убедена, че трябва да направя така, както смятам за добре.“

Елизабет нададе радостен вик, сякаш да насърчи Шарлот за открито предизвикателното й поведение и тъй като Дарси стоеше и я гледаше в недоумение, тя го запозна с причината за това задоволството. Подаде му писмото, след като беше прочела и последния параграф, в който приятелката й изразяваше желание Лизи непременно да й отиде на гости, когато дойде в Лонгборн. Елизабет знаеше за състоянието на мисис Колинс, защото беше чула за него на собствената си сватба през октомври, но сега към радостта й се прибави новината, че Шарлот ще си идва в Лукас Лодж, при това вероятно без досадния си съпруг, така че срещата им щеше да бъде истинско удоволствие.

— Ще бъде почти както навремето — каза тя, а мистър Дарси, който винаги беше хранил добри чувства към кротката, чувствителна и изстрадала Шарлот, се съгласи.

И двамата се посмяха на новините от Розингс, особено на забележката на мистър Хърст по отношение на Дарси и Елизабет и на разказа на Шарлот за раздразнението на лейди Катрин от това, че племенникът й не е дошъл.

— Не може да не е разбрала за годежа му с Розамънд — каза Дарси, добавяйки, че се радва, че не е в Розингс, за да бъде свидетел на реакцията й.

Виждайки го в това изключително ведро настроение, Елизабет настоятелно го помоли да отидат по-рано при сестра й в Недърфийлд, за да може да се види и с Шарлот през това време. Не беше трудно да изтръгне обещание, че когато баща й си тръгне за вкъщи след четири седмици, всички ще заминат заедно и вероятно ще минат през Лондон. В допълнение той и запозна със своите планове:

— Знам колко много значи това за теб, мила каза, — и вече съм организирал престоя ни в Лондон, вероятно за четири дни. Чаках само пристигането на мистър Бенет, за да разбера дали той би желал да се присъедини към нас, или би предпочел да остане тук с д-р Грантли и Кити. След като разберем неговите предпочитания, можеш да правиш каквито си поискаш уговорки и мисис Гарднър за това как ще прекарваш дните си, докато аз и мистър Гарднър се занимаваме с нашите търговски дела. Освен това чичо ти се е сдобил с билети за Операта и трябва да потвърдим намеренията си възможно най-скоро.

Елизабет беше много щастлива. Хвърли се да прегърне мистър Дарси и бурно му благодари, което едновременно го зарадва и изненада. Веднага щом решението беше взето, тя реши да пише на Джейн и на Шарлот и да им съобщи добрата новина. Колкото до мисис Гарднър, Елизабет отдавна се канеше да й пише и реши, че трябва да го направи незабавно.

Навън все още беше зима, но в сърцето й вече беше пролет. Това усещане за лекота се пренесе и в писмото й.

„Скъпа ми лельо,

Толкова съм щастлива да ти пиша с добри новини, при това с толкова много добри новини. Първо, татко пристига в събота за четири седмици, след като се е убедил, че майка ми е заминала безпроблемно за Нюкасъл, за да бъде с Лидия. Той се извинява за това, че е закъснял с идването при нас, но е уверен, че е за добро, защото така не се е наложило милата Джейн и Бингли да търпят мама две седмици преди да отпътува на север. Убедена съм, че Джейн и Бингли са изключително благодарни, въпреки че и двамата са твърде възпитани, за да го кажат.

Втората добра новина е, че получих писмо от Шарлот Лукас, която ми съобщава, че ще бъде в Лукас Лодж през следващите три месеца, докато се роди бебето й. А най-добрата новина, мила лельо, е, че се налага мистър Колинс да остане в Хънсфорд, тъй като духовните нужди на неговите енориаши и желанията (или по-скоро нарежданията) на неговата покровителки лейди Катрин са на първо място. Което означава, че когато татко се върне в Лонгборн следващия месец, ние също ще заминем. Ще мога да видя Шарлот без постоянното внимание и натрапване на съпруга й. Какъв късмет! Можеш ли да си представиш? Ще останем също така и една седмица на гости на Джейн и Бингли в Недърфийлд Парк, което аз очаквам с огромно нетърпение. Тъй като мама я няма, Мери ще остане при Джейн в Недърфийлд, докато татко и Кити се върнат. Като стана дума за Кити, тя започна да се упражнява на пианото отново и става доста добра. С удоволствие ни помага с детския хор, който напоследък се превърна в едно от постоянните ни занимания. Миналата неделя пасторът — преподобният Хю Дженкинс, който е от Уелс и сам има великолепен глас, изказа голяма благодарност на Кити за усърдния труд, който полага за хора. Тя видимо беше много доволна от специалното внимание към нея. Всички сме единодушни, че промяната у Кити е наистина нещо много хубаво.

А ето и една още по-добра новина — мистър Дарси се е погрижил да останем в Лондон за четири или пет дни. Датата още не е определена, но ще изпратим вест на чичо Гарднър веднага щом стане ясно.

Чакам с нетърпение да дойдем в Лондон през март, което пък е съвсем близо до Великден. Надявам се да отидем заедно с вас на опера, но трябва да си поръчам нов тоалет за случая. Тъй като не съм била на опера в Лондон, ще ти бъда много благодарна за всеки съвет относно това какво е подходящо за случая. Мисля, че ще трябва да си купя и нова шапка, ако ще се разхождахме заедно из Хайд Парк. Би ли ме посъветвала дали твоят шапкар може да ми предложи нещо? Сега трябва да прекъсна за малко, защото мисис Ренълдс иска да огледам стаите, които са приготвили за татко. Ще продължа довечера.“

Мисис Ренълдс придружи Елизабет до крилото, което наричаха „тихото крило“ на къщата, тъй като се намираше далеч от основните дневни и от стаите за децата. Библиотеката беше разположена в една много приятна стая, от прозорците на която се откриваше гледка почти към цялото имение, с изключение на гората зад къщата: беше изискана и впечатляваща със забележителната си колекция, подредена в поредица от великолепни стелажи. Масите за четене и удобните столове, всички разположени така, че да имат достъп до естествената светлина, идваща от прозорците, правеха стаята особено приветлива, напълно различна от онези студени и потънали в плесен помещения, които служеха за библиотеки в много от домовете, които Елизабет беше посещавала. Уверена беше, че баща й ще хареса това място. Мисис Ренълдс искаше да й покаже едно специално писалище и един стол, които мистър Дарси беше преместил в една ниша до един от прозорците с изглед към парка.

— Господарят каза, че мистър Бенет ще ги хареса, госпожо — обясни мисис Ренълдс и когато Лизи попита откъде са взети, беше изненадана от отговора:

— От кабинета на бащата на мистър Дарси.

Удовлетворението на Елизабет беше ясно изписано на лицето й, когато мисис Ренълдс я поведе надолу по коридора и през главното фоайе към група стаи, включващи средно голяма спалня със собствена тоалетна стая в съседство и една малка дневна, обзаведена отново със собствено писалище и шкаф за книги.

— Господарят нареди да приготвим тези стаи, за мистър Бенет, госпожо, но настоя да ви питам дали ги одобрявате и дали има нещо друго, което искате да бъде направено.

Лизи се беше просълзила, виждайки стаите и беше толкова впечатлена от щедростта и любезността на съпруга си, че не можа да ги скрие от мисис Ренълдс. Икономката каза кротко и с разбиране:

— Това е съвсем естествено за господаря, госпожо — както ще разберете, той е изключително гостоприемен и без да пести усилия, се стреми към най-доброто за приятелите си. Той каза, че мистър Бенет е образован и начетен човек, който предпочита спокойна атмосфера, госпожо. Така че това беше подходящата стая за него, а пък е и съвсем близо до Библиотеката.

Елизабет се съгласи:

— Прав е, библиотеката е любимата стая на баща ми.

Мисис Ренълдс се усмихна.

— И мистър Дарси така каза, госпожо. Той е много прозорлив.

Елизабет си спомни за мнението на баща й за Дарси — мнение, в голяма степен подхранено от собственото й невежество и предубеденост, и от очите й бликнаха сълзи и се застичаха по страните й, но звукът от приближаващи стъпки — познатите стъпки на мистър Дарси — я накараха да се овладее.

Мисис Ренълдс се дръпна в коридора, когато Дарси влезе в стаята и виждайки Елизабет, каза:

— Ето къде си била, мила, къде ли не те търсих!

— Току-що показвах на мисис Дарси стаите, които сме приготвили за мистър Бенет, сър — обясни мисис Ренълдс и когато Дарси се обърна да й благодари, се оттегли, оставяйки ги насаме.

Той веднага попита:

— Какво ще кажеш, Лизи? Харесват ли ти?

Гореше от нетърпение да получи одобрението й — точно както миналото лято, когато се бяха срещнали за първи път в Пембърли. Но виждайки сълзите й, веднага се притесни:

— Милата ми, не си ли доволна? Пропуснали ли сме нещо?

— О, не, не, съвсем не. Толкова мило от твоя страна, че си положил всичките тези усилия! — каза тя, но щом той хвана ръцете й, се разрида и трябваше да бъде успокоена.

— Нали ти харесва? — толкова му се искаше да я направи щастлива.

— Разбира се, че ми харесва, прекрасно е. Татко ще бъде очарован от библиотеката и от тази възхитителна стая.

— Така и исках да бъде и се надявах ти също да си съгласна. Имам чувството, че баща ти е превърнал библиотеката си в убежище от несгодите на домашното ежедневие и реших, че ще се радва на подобна атмосфера и тук. Ако има нужда от компания, трябва само да слезе по стълбите и ще се озове пред голямата всекидневна.

Елизабет вече се беше окопитила и се усмихваше на старанието му да я убеди.

— Скъпи, разбира се, че ще му хареса, точно по неговия вкус е. Както знаеш, баща ми не е от най-общителните хора — обича книгите си и собствената си компания. Трябва да ти благодаря от цялото си сърце за това, че си загрижен да се чувства добре.

Вечерта Елизабет завърши писмото си до мисис Гарднър. Писа й за приготовленията, които мистър Дарси беше направил за гостуването на баща й.

„За разлика от чичо, с който, както си спомняш, Дарси се сприятели лесно още от първата им среща, с татко му беше трудно да се сближи, а ужасната история с Лидия и Уикъм само утежни положението.

Дарси, който е много грижовен брат, приема ролята си на защитник много сериозно и тъй като е изключително внимателен към малката си сестра, не можеше да разбере небрежното отношение на родителите ми към поведението на Лидия. Сега обаче толкова се е променил, така му се иска да поправи и най-малката вреда, която може да е нанесъл, че е мил и щедър до крайност. Имам чувството, че съм най-щастливото създание на света, мила лельо, кажи, познаваш ли друга като мен?“

* * *

Мистър Бенет пристигна в Пембърли в събота сутринта, след като каретата беше изпратена да го вземе от странноприемницата в Ламбтън след закуска. Елизабет го очакваше заедно с Дарси и Кити. Тя добре съзнаваше, че това е първият път, в който баща й посещава Пембърли и първият път след сватбата, в който тя и мистър Дарси трябваше да го посрещнат заедно.

Въпреки зимния студ Пембърли изглеждаше великолепно на фона на зимното небе и Лизи се надяваше, че баща й, чийто усет към изкуството и литературата беше повлиял на собствения й вкус, ще забележи елегантността на линиите и пропорциите на красивата къща. Не остана разочарована. Още със слизането си от каретата той прегърна дъщерите си — Лизи прегърна два пъти, направи комплимент на Кити колко добре изглежда, а после се обърна към мистър Дарси, който сърдечно го поздрави и го приветства с добре дошъл в Пембърли. Мистър Бенет отвърна с искрено вълнение:

— Имате прекрасно имение, мистър Дарси — не са много местата, които успяват да не изглеждат мрачни и студени през зимата; Пембърли със сигурност е едно от тях. Паркът с тези вечно зелени дървета няма нищо общо с оголените пейзажи, които видях по пътя си насам.

На Дарси определено му стана приятно и след като покани госта си вътре, обясни, че и паркът, и градините на Пембърли са създадени с любов от покойната му майка.

Елизабет и Кити, вървящи близо зад тях, си размениха погледи и се усмихнаха. Припомниха си, че баща им беше този, който имаше отношение към оформлението на парка на Лонгборн, докато мисис Бенет не показваше никакъв интерес към него. Когато влезе вътре, мистър Бенет се обърна отново към любимата си дъщеря:

— Лизи, изглеждаш толкова добре, трябва да похваля съпруга ти. Мистър Дарси, поздравления — кълна се, че никога не съм виждал Лизи толкова лъчезарна. Семейният живот очевидно се отразява добре и на двете ви с Джейн — видях ги с Бингли, преди да напусна Лонгборн, и мога да кажа, че изглеждат чудесно.

Смутена от шеговитата забележка на баща си, Лизи се обърна към съпруга си и го подкани да не й обръща внимание, но Дарси, в духа на настроението на мистър Бенет, беше решен да се включи в играта.

— Благодаря Ви, сър, напълно съм съгласен с Вас — не съм виждал Лизи по-красива, отколкото е сега. Не мога да приема обаче, че заслугата е изцяло моя — откакто получихме Вашето писмо със съобщението, че ще ни гостувате, тя е по-щастлива от всякога.

Елизабет поруменя — най-вече от удоволствието да чуе с каква лекота и галантност съпругът й и баща й си разменяха тези любезности. И все пак в тона на Дарси имаше уважение и почит, които й доставяха истинска радост.

По-късно тя писа на Джейн:

„Не мога да ти опиша топлотата и искреността, с които мистър Дарси посрещна татко. И в разговорите, и с поведението си — във всяко едно отношение беше толкова отзивчив и толкова толерантен към татко, без каквато и да било намеса от моя страна. Говорихме си толкова много, Джейн. Ти знаеше ли, че татко е толкова загрижен за това, че децата на много фермери арендатори остават неуки? На вечеря към нас се присъединиха д-р Грантли и Джорджиана, а татко изрази гнева си, че макар Британия да «прелива от национална гордост» след войната с Наполеон, за децата на хората от народа има само посредствени и лоши училища и само синовете на богатите са привилегировани. Изненадващо д-р Грантли и мистър Дарси също се съгласиха с татко, а Дарси дори каза, че баща му някога е искал да открие училище за децата на арендаторите в Пембърли, но срещнал съпротивата на тогавашния свещеник на Кимптънската енория, който вероятно го е приел като заплаха за властта на църквата, която осигурява само неделно училище.

Замислих се за това, Джейн, и смятам да попитам Дарси дали не можем да опитаме отново, тъй като сега в Кимптън нямаме енорийски свещеник. Би било хубаво да имаме училище за децата в имението.

Мила Джейн, когато си мисля как ние сме научени да обичаме четенето, ми става много мъчно, че толкова много дечица остават напълно необразовани. Д-р Грантли изтъкна, че учените в Оксфорд са основно синове на заможни хора и всички ценят учението високо. Но много от великите ни мъже са самоуки, а за наш срам само няколко жени са образовани въобще. О, мила ми Джейн, изглежда, се увлякох, прости ми, но беше толкова вълнуващ ден. Татко е доста уморен от пътуването и се оттегли в стаята си, но се надява утре рано да се събуди бодър, защото Дарси обеща да го разходи с каретата из парка и да му покаже голяма част от околностите. Ще продължа това писмо по-късно, когато се надявам да бъда по-сигурна относно плановете ни за Лондон.

Лека нощ, мила Джейн!“

Престоят на мистър Бенет в Пембърли донесе и на него, и на дъщерите му толкова удоволствие, че надмина всичките им очаквания. За Елизабет и Кити това беше възможност да видят баща си в нова светлина. Далеч от доминиращото, натрапливо присъствие на майка им, баща им даде воля на мислите си по въпроси, скъпи на сърцето му, въпроси, за които той никога не беше правил опити да говори. Тъй като знаеше, че те не представляват интерес за жена му, мистър Бенет неоснователно беше решил, че дъщерите му също не се интересуват от тях.

Но сега в Пембърли, в компанията на Дарси и д-р Грантли, той стана много по-открит и заговори за много пеша, които го вълнуваха, за проблеми, които бяха наболели като напредващото ограждане на фермерските земи и отнемането на общинските мери или бързото и необмислено вдигане на рентите.

В лицето на зет си и на д-р Грантли той беше намерил мъже със сходно мислене, добре образовани, начетени и отворени към просветени идеи. Елизабет слушаше с нарастващо вълнение как реформисткия му устрем се разпалва и се удивляваше на ограниченията, които е трябвало да търпи през изминалите повече от двадесет години, без да има и най-малката възможност да изрази мнението си сред сродни души.

— Вероятно сте го забелязали и в това графство, мистър Дарси — каза той веднъж след вечеря. — Аз категорично го виждам навсякъде из Хъртфордшър — всеки земевладелец с малко земя и прилична къща е решил да преправя, да разширява, да подобрява — както искате го наречете — имота си, като е присвоил земя от тук, като е оградил ливада от там, или още по-лошо — като е добавил някой и друг елемент от класическата архитектура към безупречната си английска къща.

И Дарси, и д-р Грантли веднага се съгласиха, а за Елизабет да чуе позициите им беше като глътка свеж въздух.

Д-р Грантли сподели, че хората в Лондон са атакувани от една новопоявила се група декоратори и дизайнери, които премоделират всичко в класически стил, независимо дали подхожда или не. Дарси каза, че на два пъти при него са идвали възпитаници на Хъмфри Рептън, които предлагали да прокарат потока, който тече през парка в поредица от каскади, езерца и фонтани, орнаментирани с класически скулптури! При тези му думи Елизабет извика, но съпругът й я увери, че това е последното нещо, което би позволил да се случи в Пембърли. Мистър Бенет го поздрави за добрия вкус и преценка.

— Защото — каза той, господарският дом на Пембърли е красива, величествена сграда, която не се нуждае от подобно разкрасяване. Потокът кара къщата и парка да изпъкнат именно поради своята простота и съвсем не се нуждае от фонтани и пауни.

Всички се засмяха при идеята за пауни в парка на Пембърли, но д-р Грантли изтъкна, че лорд Дарси току-що е пристроил ново крило с трапезария с изглед към градина, в която са събрани екзотични птици, внесени от Индия! Споменаването на Индия напомни на Елизабет за екзотичния вкус на Уорън Хейстингс, видим в интериорния дизайн на известната му резиденция Дейлсфорд, която бяха посетили по време на пътуването си. Дарси беше отбелязал, че е твърде претрупан и екзотичен за неговия вкус.

Вечерите минаваха в музикални забавления и отлични разговори на ниво, нещо, на което Елизабет рядко се беше наслаждавала в Лонгборн. Радваше я това, че баща й доказва, че е равен на който и да било друг джентълмен, както и чичо й Гарднър беше направил преди. И досетеше ли се за срещата си с лейди Катрин, Лизи си позволяваше по някоя самодоволна усмивчица. Приятно й беше да вижда с каква лекота баща й се включва в разговорите с Дарси и д-р Грантли и как те с уважение приемат мнението му. Често на вечеря им гостуваше енорийският пастор мистър Дженкинс и добавяше своите възгледи към разговорите или пък се включваше в песните с отличния си глас, докато Кити акомпанираше на пианото. Елизабет беше забелязала, че той често оставаше до късно и смяташе, че е доста самотен и се чувства добре в тяхната компания.

На мистър Бенет му беше толкова приятно, че никак не му се искаше да се връща в Лондон; той изрази желанието си да се присъедини към д-р Грантли, Джорджиана и Кити в пътуването им до Пийк дистрикт^[1]. Каза, че е слушал много за района от Лизи и семейство Гарднър след пътуването им до там миналото лято. Елизабет беше изненадана, че Кити предпочита да си остане, но по-късно нещата си дойдоха на мястото, когато се разбра, че младият мистър Дженкинс, пасторът, е бил поканен да се включи в компанията.

Довършвайки накратко писмото си до Джейн, тъй като трябваше да се подготвя за път, Елизабет спомена за интереса на Кити към дейността на малката църква в Пембърли и добави, че вероятно пасторът е също толкова важен обект на интерес, колкото и делата в енорията. „Той е много възпитан и разумен младеж и мистър Дарси го харесва“ — писа тя, но настоя Джейн да не споделя за това с никого, докато не се срещнат и не говорят лично. Към Шарлот Елизабет беше особено мила, тъй като чувстваше, че дължи на приятелката си от детинство специално отношение. Приятелството им беше разклатено, когато Шарлот се омъжи за мистър Колинс, и Елизабет имаше нужда да поправи стореното.

Тя писа:

„С такова нетърпение очаквам да се видим, мила Шарлот. Дано даде Бог да се срещнем през май, преди да се роди бебето ти, и ще можем да си говорим надълго и нашироко, както правехме някога. Бог да те благослови!

Твоя приятелка, Лизи“