Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (24)

23.

— Няма да отида — противеше се Майк като сърдито дете. — Вземи кучетата и му ги закарай. Ще се срещнем след това на Нивата на Нейт. Между другото Джос откри ли защо се казва така? Имаш ли прадядовци с името Натаниел?

Сара стоеше с ръце на кръста и го изпепеляваше с поглед. През нощта пристигнаха с няколко часа по-късно от предвидено, защото не разреши на Майк да кара толкова бързо, колкото беше свикнал. Запътиха се към нейния апартамент, не към този на Тес. Но когато Майк натисна дръжката, вратата не се отвори.

— Кой, по дяволите, е заключил тази врата? — промърмори той.

Сара му показа как да я дръпне и повдигне, за да се отвори.

— Трябва да се поправи — отбеляза той, внасяйки багажа им.

Бяха толкова изморени, че само се съблякоха и се строполиха на леглото. В пет сутринта се събудиха и след секунди правеха любов.

В шест Майк отиде на фитнес, но остави Сара да спи. Когато се върна в осем, тя беше направила палачинки и режеше плодове. Кучетата се бяха разлаяли и я бяха събудили. През прозореца видя две много сладки малки кучета, вързани за едно дърво. Бяха за господин Ланг.

Опита се да поспи още, но при мисълта, че ще се наложи да се срещне с него, направо й прилоша.

Но като се сети, че Майк ще бъде с нея, престана да се плаши. Той не се страхуваше от нищо. Под куршумите не трепваше и щеше да я пази.

Но когато му спомена, че ще отидат заедно във „Фермата на Мерлин“, той отказа.

— Какво означава това? — попита Сара.

— Не, не мога да отида. Зает съм. Имам работа във връзка със случая. Ще отидеш сама.

— Да, наистина имаш работа във връзка със случая. Трябва да ме пазиш, забрави ли? Преди няколко дни моята безопасност беше толкова важна за теб, че стигна до саможертва и се ожени за мен.

— О, да, не беше чак толкова лошо — помръдна вежди той.

— Не било толкова лошо! — повтори тихо тя. — Грижа се за теб, откакто казах „да“. Как според теб се изпира прането ти? Как се почиства машинката ти за подстригване? Как се разопакова багажът ти?

— Може би трябва да наемем…

— Идваш с мен — заяви тя. — Аз се страхувам от този противен старец, а ти си назначен да ме пазиш.

Майк беше забил поглед в палачинките.

— От куршуми, да, но не и от…

Сара седеше срещу него.

— Случва се нещо, което не разбирам. Досега не се страхуваше от среща с господин Ланг.

— Ммм, ами ако ми е дядо? — избъбри той.

Взря се в него за миг, после взе телефона си.

— Ще се обадя на Тес и ще я попитам.

Майк вдигна поглед и въздъхна дълбоко.

— Тес не знае нищо, защото грешката е твоя.

Сара затвори телефона.

— Каква е моята грешка.

— Не ти казах, че баба си пишеше с Ланг. Не много често, един или два пъти в годината.

— Е, и?

— Изпитваше съчувствие и му написала, че й се е родило бебе след изнасилването.

— Но това не е вярно, нали?

— Не, не е вярно. Но сега, като научих, че е имала сестра, за която не е споменавала никога, си помислих дали пък не е родила. Ще потърся някой да проучи този въпрос.

Взе телефона си, но Сара така го погледна, че го остави и се взря в нея.

Тя не разбираше какво й намеква мълчаливо, но след малко взе да се досеща. Това беше още едно парченце информация, което Майк не беше споделил с нея.

— Ако господин Ланг е бил любовникът на баба ти, тогава той ще си помисли, че ти си му внук.

Майк се зае отново с палачинките.

— Нима не е смешно?

— На теб може и да ти е смешно, но не и на мен.

— Боже мой! — Сара не успя да потисне смеха си. — Когато дойде в града, имаше само сестра си, а виж се сега. Собственик си на имот, имаш съпруга и братовчеди. Защо да не прибавиш и дядо?

— Наистина не виждам нищо смешно.

В края на краищата Сара победи. Майк предложи Люк да закара кучетата, но Сара се противопостави с логичния довод, че той няма необходимата подготовка, за да зададе на господин Ланг правилните въпроси.

— Въпроси за какво? — изръмжа Майк.

— За това защо господин Ланг и Грег са били във война — отвърна тя. — Забрави ли този факт?

— Не съм забравил нищо, независимо от напредналата си възраст, което ти постоянно ми натякваш.

Сара пренебрегна последната забележка.

— Добре, отивам сама.

Майк я погледна.

— Кучешката клетка не се побира нито в моята кола, нито в колата на Джос, така че ще го натоваря в твоята. Багажникът ще зее леко. Няма проблеми, нали? — примигна тя невинно срещу него.

— Вземи пикапа на Люк — процеди през зъби Майк.

— Люк е на пазар.

Майк взе ключовете от колата и подметна:

— Няма да забравя кога съм бил подложен на такъв натиск.

Когато стигнаха до „Фермата на Мерлин“ и видяха старата камионетка на господин Ланг, Сара едва не загуби кураж. Майк изключи мотора и тя се изкуши да каже, че не може да се срещне със стареца, но той не й даде тази възможност.

— Ще те чакам тук.

— О, не, идваш с мен.

Кучетата се разлаяха на задната седалка, но Майк се обърна и само с един поглед ги укроти.

Чуха захлопването на врата и господин Ланг се появи с насочена пушка, но като видя колата на Майк, отпусна оръжието. Кръглото му лице се изкриви в израз, който можеше да мине за усмивка.

— Ще му кажеш ли „дядо“? — подметна Сара.

— Почакай само да отидем на фитнес — промърмори той, докато слизаше от колата.

— Ти си внукът на Пруди — изрече със стържещ глас господин Ланг.

— Да, аз съм — промърмори Майк, отваряйки задната врата.

Много внимателно извади голямата клетка; не искаше да повреди кожата на седалките.

Сара заобиколи колата, застана до него и като видя как светна старческото лице на господин Ланг, беше готова да му прости всичко.

Майк отвори клетката, закопча каишките на нашийниците на кучетата и ги остави да излязат. Бяха малки и енергични и искаха да тичат.

— Това са Барон и Баронеса — съобщи. — Нямат родствена връзка, затова поколението им ще бъде здраво. Сложени са им всички ваксини, имат микрочипове, на които е указано, че ти си техният собственик.

Господин Ланг клекна и прегърна кучетата.

— Благодаря.

Сара го гледаше със симпатия. Всички в града страняха от отмъстителния старец и на нея не й беше минавало през ума колко е самотен.

— Какво се случи с другите кучета? — попита тя, без да се замисли.

Щом го изрече, очакваше Майк да я накара да си мълчи с поглед, но той само се извърна настрана. Държеше каишките на кучетата и гледаше Брустър Ланг.

Господин Ланг вдигна очи към Сара и радостта на лицето му беше заменена от презрение.

Майк застана веднага между нея и стареца.

— Тя е моя съпруга, затова се отнасяй към нея с уважение. Казва се госпожа Нюланд.

Майк говореше тихо.

— Съпруга ли? Оженил си се за…

— Знам какво си направил, затова престани с престорената омраза към семейство Макдауъл.

Сара надникна иззад Майк, за да види изражението на господин Ланг. Първо се сгърчи от смущение, после от шок и уплаха и най-накрая светна от удоволствие.

— Знаеш ли? — Гласът му беше толкова тих, че Сара едва го чуваше. — Знаеш ли, че твоята баба и аз бяхме… възлюбени? И че ти си…

Излизаше, че съпругът й имаше право и господин Ланг си спомняше онази нощ като любовна нощ.

Майк го прекъсна:

— Някои неща не бива да бъдат изричани на глас. Полицай съм и дългът ме задължава да докладвам.

Сара знаеше, че изнасилването има седемгодишна давност, но от уплахата, която премина през лицето му, господин Ланг явно не беше запознат с този факт. Сети се, че не беше забелязала телевизор в къщата и положително нямаше и интернет. Старецът като че ли не поддържаше почти никакви връзки с външния свят.

Господин Ланг се изправи и кимна. Кучетата стояха до краката му и сякаш бяха разбрали кой е господарят им.

— Искам да ти задам няколко въпроса — каза Майк, като му подаде каишките и взе пушката от земята.

Старецът поведе кучетата към къщата и понеже беше водачът на глутницата, вървеше напред.

Стигнаха там, Ланг отвори вратата и отстъпи на Майк да мине, но той стоеше и се взираше ядосано в стареца. Ланг направи неохотно път на Сара, после на Майк, а той самият остана навън да се погрижи за палетата.

Съпрузите влязоха в гостната и седнаха на протрития диван.

— Забрави да ми кажеш за какво не бива да говоря — прошепна тя.

— Говори каквото ти хрумне. Старецът ще умре, но няма да издаде нищо, най-малкото това, че сме женени.

След няколко минути Ланг влезе с поднос, върху който имаше чаши, чинийки, чайник и сладки, подредени в чиния. Сара се смая, като разпозна същите китайски мотиви върху порцелана, каквито беше видяла в един музей. Старецът наля чай в чаша, която трябва да беше стогодишна, тънка като крила на пеперуда, и я подаде на Майк.

Той кимна към Сара и с гримаса… малко по-мека от презрение, Ланг подаде чашата на нея.

Сара отпи.

— Жасминов, нали?

Господин Ланг само помръдна рамене. Не сваляше поглед от Майк и големите му очи всеки момент щяха да се размекнат.

— Жена ми те попита нещо.

— Да, жасминов е. Аз го отглеждам.

— Майка ми ще го продава с удоволствие. По-хубав не съм пила.

— Тя на мен ще продаде, ако можеше — избъбри господин Ланг. — Майка ти обръща всичко в пари.

Майк тъкмо щеше да го среже и Сара го възпря, като леко го побутна.

— Всъщност това е вярно. Предполагам, господин Ланг, че това е причината ние с вас да сме най-бедните хора в града.

Той се обърна към Сара с празен поглед.

— Ще натрупаш пари в онзи магазин.

— Не и ако Грег си получи заслуженото — възрази тя и си взе сладка, в която се забелязваха тъмни точици.

— Ако са пълни с марихуана — обади се заплашително Майк, — ще…

— Лавандулови са! — прекъсна го Сара. — Усеща се веднага. Ако майка ми знаеше, че ги правите…

— Щеше да долети за рецептата — погледна я той свирепо.

— Не се притеснявайте, няма да й кажа. Знаете ли, че Майк е новият собственик на „Фермата на Мерлин“?

Майк оглеждаше гостната с око на дърводелец. Първо ще провери за изгнили подпори и термити, но Рамзи може и да е свършил тази работа. А дървенията, която ще се наложи да се сменя, трябваше да бъде поръчана от фирма за опазване на архитектурното наследство. И къде щеше да се смести телевизорът? Камината не беше в центъра и от двете й страни имаше вградени долапи. Там дали можеха да се прокарат жици за стереоуредбата?

— Какво? — сепна се той, като усети погледа на Сара.

— Тъкмо казвах на господин Ланг, че сега ти си собственикът на фермата.

Старецът изглеждаше смаян.

— Тук ли ще живееш? С мен ли?

Лицето му грейна, сякаш беше видял земния рай.

— Не, имам още години до пенсия и до тогава ще живея в Южна Флорида. Разкажи ми всичко, което знаеш за Грег Андерс, без да пропускаш нито дума.

— Той е много лош човек. — Погледна смръщено Сара, после пак Майк. — Андерс обича жените.

— Това ни е известно.

Тонът на Майк беше рязък и груб и Сара предположи как разговаря с престъпници. Но на господин Ланг явно не му направи впечатление. Гледаше Майк с възхита и тя беше сигурна, че в представите си седеше срещу своя внук.

— Кажи ни нещо, което не знаем. Защо си заложил всичките тези капани?

Господин Ланг примигна изненадано.

— Знаете за тях!

Майк се намръщи.

— Две от стрелите ти едва не ме уцелиха, и конската сбруя, дето я беше заложил в плевника, за една бройка не падна върху жена ми.

Кръглата, малка уста на господин Ланг остана отворена.

— Същият като мен си. Минавам къде ли не и никой не усеща, че съм бил там.

— Изобщо не съм като теб. Интересува ме само защо Грег Андерс иска да заграби „Фермата на Мерлин“. — В очите на стареца проблесна искрица. Беше за част от секундата, но Майк забеляза. Ланг криеше нещо. — Като шпионираш, какво виждаш?

Старецът се наведе през масичката към Майк и прошепна, сякаш Сара, само на една педя от него не можеше да чуе:

— Когато е с жени, ги краде, но те не знаят.

— И как го прави?

— Тършува в дамските им чанти и в колите им. — Ланг въздъхна. — Никоя от тях не живее в Едилин, затова не знам какви ги върши по къщите им.

— Но всяка жена ще забележи, ако й липсва нещо, а никоя не се е оплакала в магазина — обади се Сара.

— Вендло търси информация, не пари и бижута — подхвърли през рамо Майк. — Забелязал ли е, че го дебнеш?

Ланг сви вежди.

— Не ме бива вече като едно време. Не тичам бързо.

— Значи ти си го шпионирал, видял си го да претърсва жените и той те е хванал. След това какво се случи?

Старецът стисна устни.

— Дойде тук и рече, че ще убие кучетата ми, ако кажа на някого. Заклех се, че на никого няма да кажа.

— Вярно — намеси се Сара. — Имате изключителната способност да пазите тайни.

Той я погледна, като че ли се мъчеше да реши хвали ли го или му се подиграва.

— Да ви се намират още сладки? — усмихна му се Сара.

Ланг я позагледа, сякаш я преценяваше.

— Имам още, но с леш…

— Не ми харесва… — започна Майк, но жена му сложи ръка върху неговата, за да замълчи.

— С лешници ли? Цели или натрошени?

— С цели, разбира се — отговори небрежно той, но нейните познания явно не му правеха впечатление.

— Вие ли сте ги пекли?

Господин Ланг стана и отиде в кухнята.

— Отърва се от него, така че казвай бързо.

— Видя ли наистина чаения сервиз? Като бял ден е ясно, че е от осемнайсети век. А рецептите му са стари. Огледахме внимателно къщата, но никъде не видях тези чинии.

Усмихнат, Майк я целуна по страната.

— От теб става детектив. Наистина е подозрително. Ще кажа на Вендло, че притежавам фермата. Ето още едно нещо, което ако иска да вземе, ще трябва да мине през трупа ми.

Докато говореше, хвана ръката на Сара, за да я успокои.

— Майк! — ядоса се тя. — Не говорех за това. Можем да претърсим и…

— Шшшт, идва.

Ланг седна. Носеше метална кутия, каквато беше виждала по списанията. Беше за бонбони от 1920 година в отлично състояние и с колекционерска стойност. В нея бяха подредени пресни сладки с лешници и украсени с цветове на латинка, залепени, докато сладките са били още топли.

Сара си взе, но Майк отказа. Бяха изключително вкусни.

— Ако решите да ги продавате на щанда на Люк по време на панаира, гарантирам ви печалба — предложи Сара.

— Без наем и без комисиона ли?

— Без всякакви удръжки — потвърди тя. — Пък и ако искате да използвате новата кухня на съпругата на Люк, Джос ще ви помогне.

— Не беше ли редно първо да я попиташ? — поинтересува се Майк.

Сара вдигна рамене.

— Толкова е отегчена, че и с дявола ще работи. Извинете, не се отнася за вас, господин Ланг.

Старецът и Майк я зяпнаха смаяни.

— Ами да се върнем на Грег.

Сара се облегна удобно, като си взе две сладки. Направи това предложение с таен мотив. Ако старецът присъства по време на целия панаир, ще бъде постоянно около Джос. Майк се закле, че няма никаква опасност за нея, даже и да държи картите таро като стръв, но тя не беше толкова сигурна. Между другото господин Ланг бе по-опитен в шпионирането от всички прехвалени федерални агенти на Майк взети заедно.

Отхапа отново.

— О, почакайте? Стевия ли сте използвали?

— Отглеждам я сам.

Сара кимна.

— Еротичните мечти на моята майка са се сбъднали. Хапнах достатъчно.

Майк завъртя очи и се обърна към Ланг:

— Виждал ли си Андерс с по-възрастна жена около петдесетте? Носът й е забележителен.

Старецът подсмръкна като мръсно момченце.

— Видях го с две наведнъж — една по-стара и една по-млада. Бяха накуп.

Погледна към Сара, но тя разглеждаше внимателно сладките.

— Мен гледай, не жена ми — каза Майк. — Според теб убил ли е Андерс кучетата ти, за да те заплаши да си мълчиш?

Когато господин Ланг не отговори, Сара се намеси:

— Не искам да ви се бъркам, но се досещам, че с кучетата Грег ви е наказал, задето сте съобщили на шерифа.

Ланг се втренчи в ръцете си.

Майк се просна върху облегалката на дивана, изразяващ гняв като в учебник по психиатрия.

— Да не би да твърдите, че в този град, голям колкото една конска дължина, има шериф? И ти си му казал за кражбите на Андерс!

Ланг сви рамене, но не вдигна поглед.

Майк се обърна към Сара:

— Защо не ми е казано, че в този малък град има полиция? Предполагах, че градът е под юрисдикцията на Уилямсбърг.

— Повече или по-малко е така, имаме само шериф — отговори тя, — но имаме и местен доброволен отряд. Доброволците не получават заплата, затова на външните хора не им изглежда сериозно.

Майк почака, но не чу нищо повече нито от Ланг, нито от Сара.

— Ще бъдете ли така добри да ми кажете кой ръководи това, така да се каже, полицейско поделение?

Жена му се усмихна:

— Познай.

— Сара, не ме… — Въздъхна дълбоко. — Моите братовчеди Фрейзиърови.

— Толкова си досетлив!

Той прекара ръка по лицето си, после погледна стареца:

— Ти каза на официалния шериф, че Андерс спи с половината жени от града и околността, преди всичко омъжени, и краде информация от тях. Изнудва ли ги след това?

Ланг пак сви рамене.

— Не знам. Да се краде не е редно.

— Нито да се шпионира — сряза го Майк, но после се укроти. — Предполагам, че шерифът е говорил с Андерс, след което кучетата са били…

— Отровени — довърши господин Ланг.

— Но това не е бил краят, защото след това си заложил капаните из целия имот. Ако ги беше заложил от по-рано, кучетата нямаше да умрат.

Господин Ланг кимна и промълви:

— Уби ги с цел.

— С каква цел?

— Мисля си, че Андерс искаше да го видя и да отида при Фрейзиърови. Искаше да убие моите кучета.

Старецът се задави.

— Това означава, че мишената си бил ти. На всички е добре известно, че посрещаш гостите с пушка, така че какво има наоколо, което търси Андерс?

И отново в очите на стареца проблесна искрица.

— Какво криеш? — попита бързо Майк, но той не отговори.

— Сребро от Гражданската война ли? — добави Сара в настъпилата тишина. — Порцелан като този ли?

— Не — отрече Ланг, — пък и той не е мой. Принадлежи на… — Погледна Майк с очи, пълни с любов. — На внука на Пруди.

— Това съвсем те излага на прицел — каза тихо Сара на Майк, явно изплашена. — Ако онова тайнствено нещо, което иска Грег, се намира тук, и когато той разбере, че имотът е твой, той ще… ще…

Майк бръкна в джоба на ризата си, извади снимка и я подаде на Ланг. Беше тийнейджърската снимка на Мици Вендло.

— Виждал ли си тази жена?

Ланг я погледна едва-едва.

— Не.

— Погледни я хубаво.

Ланг взе неохотно снимката, загледа я и му я върна.

— Не.

— Сигурен ли си?

— Помня лица. Никога не съм я виждал.

Майк прибра снимката.

— Тази събота и неделя е панаирът. Искам да се ослушваш, да си отваряш очите на четири и да ми кажеш всичко, което забележиш.

— В този град има много мръсни хора — каза превзето като стара мома Ланг. — Все са по двойки в леглото.

— И твоите тайни капани не са по-добри — отбеляза Майк, поглеждайки часовника си. — Искам да махнеш всичките. Не оставяй нито един. И изгори Мери Джейн.

— По-добре закопай растенията — предложи Сара. — Да не стане иначе като в онзи филм „Да спасиш Грейс“. Нали не искаме Колин да танцува наоколо гол.

Майк я погледна, като че ли е полудяла, за разлика от господин Ланг, който почти се усмихна.

Тя не каза нищо повече, но разбра, че старецът гледа филми на ужасите. Може и да нямаше телевизор, но някъде имаше дивиди. Позачуди се какво предпочита. Може би „Декстър“?

— Трябва да тръгваме — рече Майк и стана, загледан в Ланг.

Прегърна Сара през талията и я поведе към вратата. Ланг излезе заедно с тях, но се спря при кучетата. Доколкото схвана Сара, не биваше да вижда, че Майк пъхна няколко банкноти по сто долара в ръката на стареца и отново му напомни да махне капаните.

След като отвори вратата да се качи Сара, Майк отиде до багажника. Там имаше шест торби по двайсет и пет килограма кучешка храна.

— Ще ги пренеса и ще ги складирам — викна на Ланг, — но не преди да разкараш капаните. Още днес.

Господин Ланг кимна и Майк зави по алеята.

— Не се страхуваше да го посетиш, нали?

— Че защо да се страхувам?

Сара впи очи в лицето му, докато той не се засмя.

— Сара, скъпа моя, видях колко обичаш да се грижиш за хората, затова те оставих и за мен да се погрижиш.

Тя онемя за миг. Когато Майк се противеше да тръгне с нея, беше абсолютно убедителен и тя му повярва, но той я бе излъгал. Изведнъж прозря защо толкова години е работил под прикритие.

— Откри ли каквото търсеше?

— Не, но старецът ме накара да се замисля за някои неща. Вендло от малък е обучаван да разгадава хората по израженията на лицата им. Не му е било необходимо да види друго, освен замечтаните ти очи, щом се спомене тази порутена, стара ферма, и естествено е започнал да ти внушава, че ще ти я купи. Знаеш ли Сара, започвам да си мисля, че наистина е искал да ти достави удоволствие.

— Не — възрази тихо тя. — Това означава, че ме е обичал, а изобщо не е вярно.

— Наистина много тъп мъж.

Майк взе ръката й. Този път знаеше, че лъже… и отвлича вниманието й от господин Ланг. Беше открил много неща, но не искаше да й каже.

— Да си купим сандвичи, да се приберем и да хапнем, преди да отидем на панаира. Съгласна ли си?

— Планът ти е повече от идеален — усмихна му се тя.

Но по пътя към къщи неговият телефон зазвъня, той отговори с няколко думи и затвори.

— Стефан Вендло е бил освободен.