Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (19)

18.

След ленивия следобед със Сара на Майк му се стори идеалният завършек на деня, когато Тес позвъни към четири. Излезе навън и отиде под голямото дърво да говори с нея, като се надяваше, че е открила нещо за Брайън Толуърти.

— Хей, сестричке — рече. — Каза ли на съпруга си за бебето?

— Не, не е.

Беше Рамзи и гласът му звучеше, сякаш се е случило нещо ужасно.

Майк така се изплаши, че коленете му се подкосиха и той се отпусна на градинския стол.

— Много ли е зле? Жива ли е?

— Тес е добре. Дадоха й успокоителни, но е добре.

— А бебето?

— И то е добре. Не ми беше казала, но достатъчно дълго време съм прекарал около постоянно бременната си сестра и много добре знам защо Тес е толкова изморена. Не там е проблемът, а Сара.

— Но тя е тук с мен. А ти откъде знаеш, че…

— Не знам — отвърна Рамзи с категоричен тон. — Тес си спомни, че има телефона на Брайън, и позвъни в дома му в Англия.

— Така ли? Е, и как е негодникът?

— Мъртъв е, а родителите му са живи и здрави.

Майк почувства, че страхът, който изпитва за двете жени в живота си, го напуска и става отново професионалист.

— Разкажи ми всичко.

— Изглежда, че обаждането за смъртта на родителите му е било фалшиво. Когато пристигнал в Англия, колата, която наел на летището, била ударена от влак. Стояла на релсите без светлини. Толуърти загинал моментално. Родителите му казали, че се обаждали многократно на Сара, за да й съобщят, но тя не отговаряла. Предположили, че Брайън е пристигнал толкова неочаквано, защото са скъсали със Сара и тя не е искала да знае нищо за него. Обвинявали Сара за тревожното му състояние, което по всяка вероятност било причина за катастрофата.

Когато Рамзи свърши, Майк не издаде и звук.

— На телефона ли си?

— Да. Тес тежко ли понесе новината?

— Много тежко. Изплаши се за Сара и за теб. Става въпрос за бизнес, при това явно отдавна се планира.

— Защо не измъкнеш Сара?

— Няма смисъл — отговори Майк. — Където и да я отведа, ще я намерят.

— Не можеш ли да я скриеш?

— До края на живота й ли? — попита гневно. — Ако искаш да помогнеш, помисли какво има тя, заради което тези хора са готови да я убият, за да го вземат.

— Грег…

— Ако се ожени за нея и тя умре, той ще наследи онова неизвестно нещо, което Сара притежава. Ето я, идва. Затварям. Изпрати на Люк по факса каквото знаеш и помисли сериозно. Грижи се за Тес.

— Ще се грижа. Тя…

Рамз не продължи, защото Майк прекъсна разговора.

* * *

— Божичко! — рече Сара, като го погледна. — Не изглеждаш никак добре. Тес добре ли е? Да не би бебето… — Погледът му я накара да млъкне и тя седна срещу него. — Какво се е случило?

— Нищо — успя да промърмори, като се вглеждаше внимателно в нея.

Не се съмняваше, че фамилията Вендло е убила мъжа, за когото Сара е щяла да се омъжи. След това Стефан се е появил в града и както каза капитан Ериксън, с номерата на сваляч от големия град е омаял момичето с разбито сърце. „Не е било трудно“ — помисли си Майк. Сара още нямаше представа защо мъжът, когото е обичала, я е изоставил. Майк вече опозна достатъчно добре Едилин, за да осъзнае, че всеобщото съжаление я е побъркало. Хора, особено жени, опустошени от силна скръб бяха специалност на семейство Вендло.

— Майк — каза Сара тихо, — плашиш ме.

Умът му трескаво работеше. Имаше само един начин да предпази Сара и той беше да отмести фокуса на престъплението от нея към себе си.

— В Едилин има ли кмет?

— Да, но какво общо има…

— Кой е кметът?

— Всъщност майка ми. Тя…

Майк стана.

— Сара, аз… — Не знаеше какво да каже. — Трябва да ми вярваш. Разбра ли?

— Да. Ти си брат на Тес и…

— Не. Вярвай на мен! Трябва да си сигурна, че мисля само за твоето добро.

— Плашиш ме. Моля те, кажи ми какво те разстрои толкова много.

— Сега нямам време, но ще ти кажа всичко веднага щом свърша някои неща.

Както бързаше към колата си, се спря и се обърна. Сара стоеше до градинската маса и гледаше след него с недоумение… и страх в очите.

Върна се при нея, прегърна я и я целуна — бързо и пламенно, и за миг така я притисна към себе си, че дъхът й спря. Обхвана главата й и долепи нос до нейния.

— Вярвай ми — прошепна. — Трябва да ми вярваш с цената на живота си. — Отдръпна се и се усмихна. — Облечи си нещо хубаво.

След това изтича до колата, скочи в нея и замина.

Сара не се изненада, когато след по-малко от минута телефонът й зазвъня. Обаждаше се Джос.

— Какво, да му се не види, беше това? Видях ви през прозореца. Мислех, че не сте… нали се сещаш?

— Не сме — отвърна Сара. — И нямам никаква представа какво става.

— Ела да обсъдим въпроса.

— Да, но… Не, няма да дойда. Възнамерявам да си напълня ваната, да се отпусна за дълго в топлата вода и да си измия косата с онези суперскъпи шампоан и балсам, които ми подари за рождения ден.

— Ето че сега ме заинтригува. Какво ти каза Майк, та предизвика такава реакция?

— Не е от онова, което каза, а от начина, по който го каза. Трябва да вървя.

— Не ме оставяй да се чудя какво става — заръча й Джос и затвори телефона.

След четири часа, когато Майк се върна, Сара сияеше от свежест. Беше облечена с рокля с бяла бродерия и прелистваше нервно списание, което вече беше прочела.

— Сара? — повика я той и сърцето й трепна от удоволствие.

„Кога започна това?“ — учуди се тя.

— Тук съм.

Майк влезе и почти се строполи на фотьойла срещу дивана, където седеше тя. Сара си помисли, че изглежда с десет години по-стар. Тя се надигна да стане, но той я спря:

— Трябва да ти разкажа някои неща.

— Да, досещам се. Но първо ще ти донеса нещо за пиене.

Беше научила, че заради тренировките Майк пие два пъти повече течности от другите хора. „Да компенсирам изпотяването“ — бе обяснил той.

Погледна я с благодарност и след минута тя се върна с поднос, който беше приготвила предварително. На него имаше голяма чаша със студен чай от касис и парче малинова шарлота. Майк изпи чая на един дъх, но не хапна от шарлотата.

— Много страшно ли е? — попита тя и седна на дивана срещу него.

— Зависи как ще го възприемеш. Имам да ти казвам някои… наистина ужасни неща.

Сара се изплаши.

— Убит ли е някой?

— Не — отговори той. — Поне не наскоро.

С въздишка на облекчение Сара се отпусна.

— Нещо за Грег ли ще ми кажеш?

— Да.

— Всичко е наред. Вече реших да отменя сватбата.

— И кога го реши?

Искаше да каже „в тази минута“, но премълча. Вместо това сви рамене.

— Когато осъзнах, че се надявам никога да не се върне, разбрах, че не мога да се омъжа. Животът ми е много по-приятен без него.

Сара предполагаше, че Майк ще се зарадва на тази новина, но лицето му не се разведри.

— Кажи ми каквото и да е, мога да го понеса.

Искаше да й разкаже всичко бавно и внимателно, но нямаше време. Пое дълбоко дъх.

— Брайън Толуърти не се е оженил за друга. Загинал е, щом е пристигнал в Англия.

През часовете, когато бе очаквала Майк да се върне, какво ли не си представи, но не и това.

— Брайън е мъртъв! — прошепна тя. — Но родителите му…

— Живи са. И са недоумявали защо не си им отговорила, когато са се опитвали да се свържат с теб и да ти съобщят за Брайън.

Не намери думи да се изрази по-внимателно.

— Но аз не получих нито писмо, нито някой ми се обади! На Брайън звънях стотици пъти, но той не отговаряше.

Майк мълчеше и Сара изпъшка.

— Има още, нали?

— Не мисля, че смъртта му е била нещастен случай.

— Не е била нещастен случай! Не е било и самоубийство, нали? За убийство ли говориш?

— Да — отговори меко той с вперен в нея поглед.

Няколко минути тя остана вцепенена и когато думите му проникнаха в съзнанието й, почти се задуши.

— Предполагаш, че е бил убит заради мен! — прошепна.

Майк мълчеше и не сваляше поглед от нея.

— Не разбирам.

По страните й се затъркаляха сълзи. Тя не ридаеше, лицето й не се сгърчи, само сълзите се стичаха.

— Нещастните му родители. Обичаха толкова много Брайън и той щеше да наследи…

Майк седна до нея и я прегърна. И както преди от сълзите й предницата на ризата му се намокри. Подаде й носни кърпички.

След малко тя се отдръпна и издуха носа си.

— Постоянно плача върху теб. Как разбра за Брайън?

— Помолих Тес да потърси информация за него и тя позвънила в дома му в Англия. Отговорила майката на Брайън.

— О, Брайън! Беше толкова кротък и нежен. Вярвах…

— Че ще се ожените и ще живеете в Англия.

— Да.

— Сара, има още.

Забеляза колко сериозно е лицето му.

— За Грег ли?

— Той е син на Мици Вендло.

— Той ли… Предполагаш ли, че Грег… че Грег е убил Брайън, за да се добере до мен?

Майк хвана ръката й и я стисна силно.

— Сара, трябва да запазиш спокойствие. Не се паникьосвай.

— Второто ми гадже по всяка вероятност е убил първото и ти искаш да остана спокойна!

— Да — рече строго Майк.

Тя дръпна ръката си и се изправи.

— Този негодник! Имаш ли представа колко много неща съм преглътнала заради него? Флиртуваше с всяка жена с долар в ръката си. Платинена карта от „Американ Експрес“ го докарваше до оргазъм.

Майк прехапа устни, за да не се засмее, но трапчинката му стана два сантиметра дълбока.

— Веднъж дойде жена с една от онези черни карти на „Американ Експрес“ и едва не повиках „Бърза помощ“. — Погледна намръщено Майк. — И знаеш ли защо търпях тези безобразия?

— Не се досещам.

— Защото никога не са те изхвърляли на боклука.

— Ами всъщност…

— Жените, които са отишли в затвора, не се броят. Бях изоставена от мъж, когото обичах с цялото си сърце. Преди да го срещна, не бях имала връзка. Пазех се за „истинската любов“.

Той я наблюдаваше как снове напред-назад, гневът оживяваше лицето й и тази нейна реакция го успокояваше. С гнева човек се справяше по-лесно, отколкото със скръбта.

Гневът й изведнъж стихна и тя седна на креслото на Тес.

— Брайън, Брайън — прошепна, — защо не ти вярвах повече?

Закри лицето си с ръце и въпреки че Майк виждаше как се тресе от ридания, не отиде при нея. Имаше още да й говори и се ужасяваше.

Сара го погледна.

— Не отидох да го потърся заради онзи филм с Мег Райън, която стана за смях.

Той я погледна безучастно.

— Когато годеникът й я изостави, тя хукна след него във Франция и стана за смях. След като получих онова противно писмо от Брайън, в което ми пишеше, че ще се ожени за друга, реших, че имам гордост. Нямаше да го търся. Нямаше да разреша той и семейството му да видят колко много страдам. И без друго тук, в Едилин, ми беше достатъчно трудно да понасям отношението към мен като към неудачница, и да замина в друга страна, и… — Погледна Майк. — Ако само бях отишла. Ако само…

— Не го прави — каза Майк сериозно. — И през ум да не ти минава да се обвиняваш. Невинна си.

Сара стисна страничните облегалки на креслото.

— Имаш още нещо да ми казваш, нали?

— Да, но…

— Едва ли е по-страшно от онова, което вече чух.

— Зависи как ще го възприемеш.

Тя чакаше, но той мълчеше.

— Майк!

— Да, добре, всичко ще ти кажа, само не бързай. — Пое дъх. — Виж, Сара, онова, което най-много искам, е да те скрия някъде, но не е възможно. Ти си в центъра на плана, замислен от Вендло. Според нас Стефан…

— Стефан Грег ли е?

— Според нас се е развел, за да бъде бракът му с теб легален.

— Съпруга! — учуди се тя. — Деца има ли? — Спря с жест Майк, преди да проговори. — Не, не ми казвай. Не ми се ще да се окайвам колко безкрайна е била глупостта ми.

— Не си глупава. Вендло мамят хората от векове.

— Чудесно. Аз съм историческа тъпачка.

Очите му се засмяха.

— Доколкото разбирам, възнамеряват да се отърват от мен след сватбата.

— До този извод стигнахме. — Беше твърде късно да захаросва истината. — Тогава Стефан ще наследи онова, което имаш, и за което само той знае. Ние нямаме никаква представа какво е.

Лицето й светна.

— Ето защо прави всичко възможно хората в Едилин да го намразят. Планира да използва тяхната ненавист към него като повод да ме отведе далеч, за да ме… убие.

— Да — потвърди Майк, — мислим, че точно това цели.

Сара притихна с ръка върху шията си.

— А защо иска „Фермата на Мерлин“?

— Уместен въпрос. Но не е толкова просто да приемем, че Ланг с нещо го е засегнал и той иска да си отмъсти.

— Грег е убил кучетата, нали?

— Вероятно. Сара, има още. През последните няколко часа съставих план. Говорих с капитана и уредих някои въпроси с родителите ти.

— С родителите ми ли? — Тя пак взе да ръкомаха. — Не ми разрешавай да те прекъсвам. Кажи какъв е планът ти.

— Трябва да направя необходимото, за да отклоня вниманието на Вендло от теб и да го насоча към мен.

— Какво означава това? Ще тръгнеш да ги избиваш ли?

— Тази беше първата ми мисъл. — Гледаше я напрегнато. — Но те не са един и двама, куп роднини са, така че ако застрелям един, ще те преследват други. Сара…

— Плашиш ме. Какво ужасно нещо искаш от мен?

— Омъжи се за мен.

— Моля?

— Ако се омъжиш за мен, Вендло ще трябва да убият първо мен и тогава да се заемат с теб.

— О! — промълви Сара. — О!

Майк почувства самолюбието си наранено, но пък нима беше очаквал, че тя ще изтича при него и ще му каже, че иска да се омъжи за него. Успя да се овладее.

— Искам да се омъжиш за мен тайно. Сега. Тази вечер. Утре сутрин трябва да се върна в базата Лодърдейл и докато Вендло не се върне, не искам никой да знае, че сме се оженили. Ще се върна за панаира и тогава възнамерявам да обявя, че вече не си свободна, за да се омъжиш за друг.

Тя не продумваше, само го гледаше втренчено, и тогава той продължи:

— Сара, не се тревожи. Не е необходимо да останеш омъжена за мен, а междувременно ще живеем отделно, както досега. Ще живеем според желанието ти, но искам да бъде узаконено. Ако Вендло посегне на онова, което имаш, първо с мен ще трябва да се разправя.

— Аз… — Не знаеше какво да каже.

— Всичко ще бъде наред, обещавам. Колкото до сватбената церемония, с твоите родители я уредихме.

— С моите родители ли? Но аз съм достатъчно зряла…

— Не това имам предвид. Майка ти е кмет и има хора, които й дължат услуга. Днес тя им се обади и получи разрешение да се оженим в неделя вечерта. Готова ли си да тръгваме?

Сара като че ли онемя. Толкова много разкрития, които не можеше да осмисли. Брайън, нежният, скъп Брайън, убит заради нея. И Грег… Всъщност не беше изненадана, че е престъпник. През месеците, откакто се познаваха, тя си затваряше очите за много от неговите непочтени сделки.

Тръгна мълчаливо след Майк. Беше най-обикновена неделна вечер и тя не можеше да осъзнае, че ще се омъжи.

Когато Майк седна до нея, го погледна. Познаваше го само от осем дни, но усещането й беше различно. Мислеше си как седяха скрити в короната на дървото, как му приготвяше сладкиш, как обхождаше покрива на градинския павилион. Прескачаше гредите като цирков акробат и сърцето й се свиваше от страх. Помисли си за неговата първа среща с Ариел. В църквата изпита желание да я замеря с хартиени топчета и да напълни лъскавата й червена коса с тях, точно както едно време в училище.

Майк потегли.

— Сара, съжалявам. Знам, че си се надявала на пищна сватба, да присъства целият град…

— Не, не съм искала. Идеята беше на Грег. Аз исках да бъде в имението „Едилин“ с Люк, Рамз, Джос и Тес, и с моите родители. Дори сестрите си нямаше да поканя. Грег настоя за голяма сватба, възнамеряваше да покани и всички клиентки на магазина.

— И някоя от тях щеше да е майка му — отбеляза Майк.

— Предполагам…

Той извади телефона от джоба си и го подаде на Сара.

— Обади се на Люк, събуди ги и им кажи, че ще се оженим в тяхната старинна къща.

Сара беше безсилна пред радостната тръпка, която я прониза.

— Наистина ли?

Той й се усмихна.

— Не мога да ти дам всичко, което искаш… и заслужаваш, но мога да ти осигуря сватба, каквато си представяш. Без нормален младоженец, разбира се.

Сара подмина последната забележка. Беше все така поразена от всичко, което научи.

— Каза ли на Тес?

— Да.

Не му се искаше да я обременява повече и без друго всичко й дойде в повече, но Майк успокоява двайсет минути Тес. Тя почти изпадна в истерия от страх, че и двамата ще бъдат убити.

— Какво каза Тес?

— Че ако била тук, щяла да накара Рамз да подпише договор, според който ти ще получиш „Фермата на Мерлин“, ако се разведем.

Сара се усмихна и си спомни как Тес я предпазваше от алчността на Грег. Колко й липсваше! Но Сара мислеше само за последните новини и всичко друго оставаше на заден план. Освен ужаса, който изпита, като научи истината за Брайън и за своя годеник, за когото едва не се омъжи, беше поразена и от разкритието, че е била съвсем близо до смъртта. Сега най-после щеше да се омъжи, не по любов, но за да спаси живота си. Когато й предложи, Майк обясни, че трябва да пазят тайна, да живеят отделно и после да се разделят. По-бездушни думи не можеше да си представи.

Пристигнаха при нейните родители. Доктор Шоу стоеше отвън и ги чакаше. Прегърна дъщеря си през раменете и я поведе да влязат.

Майк остана навън в тъмното.

— Хайде, Нюланд — каза на глас, — стегни се и бъди силен. Ще се жениш.

Очакваше да се ужаси, но нищо подобно не се случи. В действителност нямаше търпение да се свърши всичко, преди Сара да е дошла на себе си и да му каже да се разкара.