Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (16)

15.

Майк беше облечен за фитнес, беше много рано и под вратата на спалнята на Сара нямаше светлина. Снощи, щом паркира колата си, Люк излезе навън, за да поговори с него насаме.

Попита го тихо как се развива случаят и има ли нужда от помощ. Обичайната реакция на Майк в такива случаи беше да бъде предпазлив, но с всеки изминал ден доверието му растеше.

— Не мога да открия какво притежава Сара, което представлява интерес за семейство Вендло.

Когато Майк произнесе „семейство“, Люк остана шокиран и му пролича.

— Не е ли тук само Мици? — Майк само го гледаше, без да продумва, и тогава той ахна: — Грег, нали? Как е свързан?

— Син е на Мици.

Люк подсвирна тихо.

— Сара знае ли?

— Искам да ми има пълно доверие, преди да й кажа.

— От онова, което виждам, тя ти вярва и повече от това здраве му кажи.

— Нима?

Не успя да скрие колко му е приятно.

Люк вдигна вежда.

— Нали си наясно, че ако нараниш нашата Сара, ще те убием.

— Ами ако моето сърце стане на парцали?

— В камиона имам телбод.

Майк се разсмя.

— Поне голям ли е?

— Джобен формат.

Докато стигнат до вратата, се смяха и точно тогава излезе някакво момче. Беше високо колкото Люк, но поне с четирийсет килограма по-тежко от него, и както изглеждаше, цялото само мускули.

Момчето не каза нищо, но като зърна Майк, се спря и го зяпна. Хвана брадичката му, обърна лицето му на една страна и прокара пръст по носа му. Беше чупен няколко пъти, но превъзходно оправян. В резултат имаше една лека извивка на върха, за която му казваха, че прилича на острие на секира.

Момъкът не каза нищо, само пусна брадичката на Майк и си тръгна. До портала на имението беше спрял малък, лъскав мерцедес със спуснат гюрук. На шофьорското място седеше изключително хубава млада жена с гъста тъмночервена коса. Тя помаха на Люк, загледа Майк и когато момчето се качи в колата, се понесе с пълна скорост сред вихрушка от ситни камъчета.

— Кои, да му се не види… — започна Майк.

— Фрейзиърови.

Люк се запъти към къщата.

— Грамадният хлапак…

— Шеймъс. Той рисува циганските карти.

— Защо ме разглеждаше?

— Обича лица, но кой да ти каже какво си мисли един Фрейзиър!

— Момичето е хубавица.

— Ариел, истинска напаст. Наследила е нрава на Фрейзиърови.

— Със Сара съм си по-добре — каза Майк.

— О, и още как.

— В този град всички ли си изкарват хляба със сватосване?

— С изключение на господин Ланг — отвърна на секундата Люк.

Майк се разсмя и в това време чуха гласовете на жените. Влязоха в гостната, където бяха Джос и Сара.

Както и преди, вечерта мина много приятно. Майк почти забрави разследването, докато си говореха за храна и за приключението на Люк във фитнес салона тази сутрин.

— Четирийсет и шест адски минути — говореше Люк. — Как да му хрумне на човек, че ще се скапе за толкова кратко време? — Хвана рамото си. — Утре всичко ще ме боли.

— И теб си те бива. Едва те догонвах.

— Да бе — присмя се Люк. — Виж какви ги говори човек, който за отмора изпълнява акробатични номера. — Погледна двете жени. — Трябва да видите какво прави този момък във фитнеса. Заклевам се, че половината от посетителите спряха да тренират, за да го гледат.

След това заговориха за „Фермата на Мерлин“. Докато Сара разказваше какво е видяла в старата къща, Майк се възхищаваше на нейния ентусиазъм. Никога не му беше хрумвало да се влюби в неодушевен обект, както явно тя обичаше тази ферма. Но пък Сара можеше да му възрази, че обича по същия начин своята кола. Вече го беше взела на подбив, че поддържа колата си безукорно чиста, всеки ден я мие, почиства я с прахосмукачка. Какво лошо имаше да се смазват спирачките постоянно?

— После дойде господин Ланг и развали всичко — завърши разказа си тя, поглеждайки бегло Майк.

Спести частта, когато двамата се криеха на дървото, сгушени един до друг като новоизлюпени птичета в гнездо.

След вечерята Сара и Люк отидоха в кухнята, а Майк седна до Джос и взе да разглежда необикновено подробните й родословни таблици. Каза й, че работата й е блестяща.

— Сара те харесва — промълви тя. — Откъсваш я от онзи отвратителен Грег.

— И ти ли не го харесваш?

— Той прави всичко възможно хората да се чувстват зле. Освен ако имат пари. Подмазва се на жените, които ходят в магазина. — Наведе се към Майк и добави тихо: — Само ако можеш да предотвратиш тази сватба…

Майк взе ръката й и я целуна по дланта.

— Затова съм тук.

— Нима? — Очите й се разшириха. — Останах с впечатление, че твоята работа е да хващаш лошите.

— Това влиза в цялата схема. Не казвай на Сара.

Джос го погледна с благодарност.

— Жена ми ли задиряш? — попита Люк, застанал до вратата.

— Не можа да овладее страстта си.

Джос поглади грамадния си корем.

— Разбирам и прощавам — рече Люк. — Кой иска торта?

— Колко парчета ми се разрешават? — попита Джос и всички се разсмяха.

* * *

И ето че сега беше ранно утро и Майк тръгваше на фитнес, но гласът на Сара го спря. Отиде до спалнята й и отвори вратата. Седеше в леглото с бяла нощница сякаш от филм на Би Би Си.

— На фитнес ли отиваш?

— Искаш ли да дойдеш с мен?

Тя направи гримаса.

— Какъв е планът за днес?

Майк влезе в стаята.

— Мисля да помогна за подготовката на панаира.

— Разбираш ли нещо от конструкции?

— Научих това-онова при един от моите първи случаи. — Сара го гледаше с широко отворени очи, сякаш разказите му наистина бяха вълнуващи; този поглед беше неустоим. — Започнах работа под прикритие при един предприемач, който взимаше подкупи от производителите. Сградите му можеха да се стоварят върху главите на хората.

— Имаше ли афера с жена му?

— Не — отвърна важно той. — Нищо подобно. — Очите му заблестяха. — Аферата беше с нейната двайсет и две годишна дъщеря. Тя ме научи на туй-онуй. Не, не беше така! При този случай повалих половин дузина юначаги и спасих момичето. Беше на дванайсет, струва ми се. Дали пък не беше онзи случай, когато…

Сара прихна.

— Хайде, тръгвай. Без теб няма да отворят салона.

— Оправят се някак. А ти какво ще правиш днес?

— О, това-онова.

— Нали няма да се залепиш за шевната машина? Казах на Ерика да си намерят някоя друга за тази работа, защото ти не си работничка, а шеф.

— Благодаря ти.

— Предполагам, че до довечера няма да те видя.

Сара се усмихна, но не отговори, и той излезе от спалнята.

Щом чу, че колата на Майк се отдалечава, изпрати есемес на Джос:

„Имаш ли нещо против да използвам кухнята ти днес?“

„Само ако ще ти помагам.“

„Ще седиш и ще белиш плодове. Шеймъс при теб ли е?“

„Да. Уредих да не ходи на училище. Детето ме обожава.“

След десет минути Сара беше на път към магазина на майка си.

* * *

Веднага щом излезе от фитнес салона, Майк провери телефона си. Беше го търсила Тес и той й позвъни.

Както обикновено тя мина направо на въпроса:

— Ако накараш Сара да се влюби в теб и после я изоставиш заради някоя от твоите мацки, заклевам се, че никога няма да ти проговоря. Ще се отрека напълно от теб.

— Няма такава опасност — отговори той. — Сара няма никакви намерения — при тези думи едва не се задави, — освен да й бъда приятел. Ядем пуканки и гледаме заедно филми. Постоянно я ухажвам, но тя като че ли не се интересува.

Тес замълча и когато заговори отново, гласът й се бе снишил до едва доловим шепот:

— Откакто влезе в пубертета, жените те харесват, а се опитваш да ме убедиш, че Сара не те иска!

— Подиграваш ли ми се?

— Не, но не ми е лесно да се сдържам. Тогава как ще я накараш да не се омъжва за онзи нещастник?

— Ще я вържа, предполагам.

— И после ще й предложиш приятни забавления ли?

— Каква е тази ваша женска солидарност? Да закопчая на вашата приятелка белезници ли искате?

— Много добре знаеш, че искам да се ожениш за Сара и да живеете щастливо завинаги във „Фермата на Мерлин“. С кого ще си играе моето дете, ако не се заловиш здраво за работа?

— Не подписах нотариалния акт, за да се женя. Мисля, че…

— Затварям. Рамзи дойде.

* * *

Двайсет минути по-късно Майк беше на Нивата на Нейт. Целта му беше да помогне, но и да чуе клюки. Сара беше му казала всичко, което знаеше, но той все откриваше нови сведения.

В широкото празно пространство имаше само циментирани пейки и няколко дървета. Когато Майк се приближи, всички се умълчаха и той разбра какво става. Мъжете са си мъже и чакаха да видят знае ли от коя страна се хваща чукът. Без съмнение всички бяха чули от майката на Сара, че разбира от органични храни и как да ги сготви, все неща, които беше научил посредством работата си под прикритие. На два пъти се наложи първо да го обучават, преди да поеме задачата. През годините беше участвал в строежа на много и различни сгради, така че се чувстваше отлично с колана за инструменти.

След като наблюдаваха Майк два часа, мъжете най-после се отпуснаха и започнаха да го включват в разговорите си. Но с Люк се сработваха най-добре. Двамата издигаха дървените рамки и ги приковаваха.

— Пробвал ли си такъв инструмент? — попита Люк, показвайки му електрически пистолет за пирони.

— Върху човек или върху дърво? — отвърна Майк, така че никой друг да не го чуе.

— Когато приключиш случая, ще те помоля да ми помогнеш с моите криминални истории.

— Между другото моят капитан иска екземпляр от последния ти роман с автограф.

— С удоволствие — съгласи се Люк и взе един трион. — Знаеш ли как се използва това?

— Искаш ли да ти разкажа как бях принуден да скова собствения си ковчег без всякакви електрически инструменти?

— Целият съм в слух — каза Люк искрено.

— Те бяха отегчени, така че докато чакаха, им хрумна план, според който аз трябваше…

— Кои са тези „те“?

— Не мога да ти кажа, но бяха лошите.

Люк кимна и се заслуша.

Към десет часа дойдоха трима младежи, грамадни и яки като професионални борци.

— Кои са тези здравеняци? — попита Майк Люк.

— Братята Фрейзиър — наши противници в игрите на панаира.

Майк ги гледаше и се чудеше дали ако се стигне до бой, ще ги надвие. Напомни си, че никога не се е случвало да загуби, но пък от друга страна, късметът можеше да му изневери. Въпреки ръста и мускулите тримата Фрейзиър не се движеха пъргаво, пък и не им бе необходимо.

— Утре имам среща със сестра им. По-добре да внимавам с нея.

— Ариел и сама се оправя. — Майк го погледна въпросително и Люк се усмихна. — Не се притеснявай. Ще видиш, че тя не е грамадна като четиримата си братя.

— Да бе, само като се сетя за малкия Шеймъс! Как я кара той?

— Вкъщи е с жена ми. Наведен над чертожната маса, рисува цигани. Не иска да ги показва на никого, затова Джос планира голямо шоу.

— Много добре — усмихна се Майк.

В десет и половина прекъснаха работа за почивка и Люк го запозна със своята братовчедка Кимбърли Олдридж. Беше на годините на Сара, много хубавичка и многократно му бяха намеквали, че тя е добра партия.

— Ким прави бижута и освен в други магазини ги продава и в магазина на Сара. Тя изработи годежния пръстен на Тес.

По тона на Люк си личеше, че се гордее с нея. След малко се извини и отиде да разговаря с един човек за някакви растения.

— Из целия град се носят слухове за теб — каза Ким и му подаде картонена чаша с лимонада.

— Лоша работа.

Изпи лимонадата и подаде чашата си да му налее още.

Тя се наведе към него и сниши глас:

— Искаш ли да съм искрена с теб?

— Моля те.

— Всички обичаме Сара, но тя скъса с приятелите си и със семейството си. Двамата с Грег намират време за техните клиентки, но не и за нас. Когато я каним да дойде на пикник, на рожден ден или на каквото и да било събиране, тя е или много заета, или трябва да замине някъде с Грег. Мисля си, че Сара няма представа какво прави той с нея. Градската клюка е, че си я върнал при семейството й.

— Не съм постигнал много — отвърна той скромно. — Тя по природа е вярна.

Ким го загледа внимателно.

— Изглеждаш гузен.

— Не, аз… — Не знаеше какво да каже.

Тя се усмихна.

— Не се притеснявай. Няма да й кажа. Сара заслужава да й се случи нещо хубаво. Последните няколко години бяха трудни за нея.

Към дванайсет и половина дойдоха Сара и майка й с пикап, пълен със сандвичи и салати. Имаше и огромно количество пай. Мъжете взеха да потупват Майк по гърба и да казват: „Благодаря, човече!“ и „Заслужаваш да те черпя едно“.

— Защо е всичко това? — попита Люк.

— Сара много отдавна не е правила сладкиши. Докато растеше, не минаваше градско тържество без нейните… плодови сладкиши. Легенди се носят за онова, което може да сътвори от едно плодче. Но не е правила нищо, откакто…

— Нека да позная. Откакто Андерс се е появил в града.

— Всъщност престана малко преди това. Предполагам, че си чул за първото й гадже. Повратът в живота й настъпи, когато той я заряза по начин, който още ме вбесява. Исках да отида в Англия и да му прегриза гръкляна, но Рамзи ме спря. — Люк вдигна глава и извика на братовчедката си: — Ким, ако излапаш целия пай с праскови, ще ти покажа за какво в действителност се използва пистолетът за пирони. Извинявай, трябва да тръгвам.

Майк видя Сара до пикапа. Държеше хартиен плик и червен съд за пай. Усмихна се, защото тя като че ли бе запазила обяд само за него.

Същата вечер пак вечеряха с Люк и Джос и си говориха за панаира. Когато се прибраха в нейния апартамент, Сара се прозяваше.

— Извинявай, но цял ден съм на крак и съм изтощена.

— Не знаех, че умееш да правиш такива фантастични сладкиши. Какво сложи в пая с кайсии?

— В забалионе слагам мускатово вино от Асти — отговори и влезе в спалнята си. — Лека нощ, до утре сутрин.

Майк стоеше и примигваше. Беше използвала италианско десертно вино за сметановата заливка. Откакто се познаваха, не беше останал с впечатление, че може да готви. Тес наистина му беше изпратила ябълков сладкиш, правен от нея, но това можеше да е единственото, което знае да приготвя. Но от онова, което видя и вкуси днес, Сара ставаше спокойно за главен майстор на сладкиши в петзвездния хотел, където Майк беше работил под прикритие и където съперничеството е жестоко.

Колкото повече научаваше за Сара, толкова повече я харесваше.