Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (20)

19.

Когато влязоха вкъщи, Сара започна да чувства прилив на жизненост. А би трябвало да е смазана от скръб. Току-що научи за смъртта на Брайън и че Грег е замислил да я убие. И за да се обърка всичко докрай, щеше да се омъжва за човек, когото познава само от няколко дни, и бракът по всяка вероятност щеше да завърши с развод.

Като се вземеше всичко това предвид, трябваше да е тъжна, но не беше. Вместо това, като гледаше Майк, усещаше как я изпълва топлина. Нямаше логично обяснение, но чувстваше, че постъпва правилно.

— Къде е мама? — попита Сара баща си.

— Вече е в имението. След като говори с Майк се залови за работа. Нали знаеш какво означава това?

— Заповеди.

— Точно така. Заръча да облечеш роклята на леля Лизи, а аз да те закарам до къщата на Люк.

Сара и баща й се обърнаха към Майк, но той не разбираше какво очакват от него.

— О, да. Ще се видим там. Сара…

Тя не можеше да понесе още едно извинение.

— Тръгвай! Облечи си костюм и ме посрещни в къщата. И не забравяй…

— Какво?

— Ако се изплашиш, ще съм принудена да се омъжа за Грег.

Майк й се усмихна.

— Да. Добре. Чудесно.

Той като че ли не можеше да състави цяло изречение. Качи се в колата и след няколко минути спря пред къщата в имението „Едилин“. Тя цялата грееше в светлини и отвътре се чуваха гласове.

Люк отвори вратата с чаша шампанско в ръка.

— Къщата е пълна с развълнувани жени. Е, само две са, но вдигат олелия, като че ли е Нова година.

— Люк! — извика майката на Сара. — Трябваш ни.

— Предлагам ти да се прибереш бързо в апартамента на Тес и да се преоблечеш. Ще дойда да те взема, когато настъпи моментът. Нали аз съм твоят шафер? — Майк кимна и Люк добави: — Ако влезеш, ще те хванат на работа.

— Каква работа? — попита, но той вече беше затворил вратата.

Майк отиде в апартамента на сестра си, изкъпа се, обръсна се и се облече.

В джоба му имаше две нови платинени венчални халки, които му даде майката на Сара, когато отиде да уреждат сватбата. Мислеше си, че те ще възразят срещу неговия ексцентричен план, но нищо подобно не се случи. Майк им каза, че Грег е престъпник и иска от Сара нещо, което може да вземе само ако се ожени за нея. Изненада се, че нито един от двамата не се усъмни в неговата история.

Ели попита:

— Как да помогнем?

Майк им каза, че иска да се ожени за Сара тази нощ, и не беше свършил изречението, когато Ели се залови за работа. Колкото до доктор Шоу, очите му се насълзиха, след което скочи и отиде да помага на жена си.

— От Кимбърли ли са? — попита Майк, когато тя му подаде двете халки. — Не попита ли за кого са?

Ели се усмихна.

— Вписваш се идеално в Едилин — отвърна и излезе от стаята.

— Свършено е, синко — обади се доктор Шоу. — Като те приемат веднъж, никога няма да те пуснат да си заминеш от този град.

— Чух те — провикна се Ели откъм коридора.

И сега, издокаран за своята сватба, и за своя най-голяма изненада, Майк се чувстваше превъзходно. Докато чакаше Люк да дойде да го вземе, се обади пак на Тес. Действието на успокоителното не беше отминало и в съчетание с хормоните, и с това, че току-що беше казала на Рамзи за бебето, тя само плачеше.

— Как ми се иска да съм там — не спираше да повтаря. — Искам да видя как се жениш. Ами Сара…

Рамзи взе телефона и помоли Майк да остави своя включен, за да слуша Тес церемонията.

— Разбира се — съгласи се той и като вдигна поглед, видя Люк на вратата.

Време беше.

Последва Люк към централната част на голямата стара къща.

Беше поразен от изобилието от цветя, красящи на дълги гирлянди входа.

— Бяха за една сватба, предвидена за утре — каза Люк. — Помислихме си, че никой няма да разбере, ако цветята прекарат няколко часа тук.

Намираха се в салона с камина, преобразена в олтар с арка от рози и папрат. Грамадни букети от бели рози със сини панделки очертаваха пътека през салона.

— Как е, нервен ли си? — попита Люк.

Той кимна.

— Бях по-спокоен веднъж, когато застанах пред двама с автоматични пушки.

— Наистина трябва да ми разкажеш за живота си. Как се измъкна тогава?

— С ножове. Винаги нося…

Не се доизказа, защото засвири музика и Люк бързо се върна по пътеката между букетите. След миг се появи с бременната си жена, седнала в инвалиден стол.

Присъстваха само три двойки, но музиката и цветята, и красивата къща внушаваха чувството за истински обред.

Когато засвири сватбеният марш и Сара се появи под ръка с баща си, Майк можеше да се закълне, че през живота си не е виждал толкова красиво същество. Роклята от дантела и сатен, много старомодна, й стоеше съвършено — прилепнала около талията и ханша, а полата падаше на прелестни дипли. Носеше традиционен воал и Майк не можа да не изпита удоволствие при мисълта, че той ще го вдигне.

Когато тя стигна до малкия олтар, доктор Шоу даде ръката на Сара на Майк и той я стисна. Видя, че под воала тя се усмихва.

До тях Люк набра номера на Рамзи и Тес, за да слушат.

Майк и Сара се обърнаха към майка й, която стоеше пред импровизирания олтар, облечена с дълга бяла дреха и с Библия в ръце. Когато каза на Майк, че е упълномощена да изпълнява сватбени церемонии, той не се изненада.

Очите на Ели бяха зачервени от плач.

— Обични възлюбени — започна тя, но спря, за да издуха носа си. — Събрали сме се днес… — Замълча, защото сълзите й рукнаха.

— Тате! — изсъска Сара на баща си, който беше застанал до инвалидния стол на Джос.

Като се подсмихна, доктор Шоу отиде да помогне на жена си да се справи с церемонията.

Когато Майк сложи халката на пръста й, Сара го погледна изненадано, и когато й подаде халка и за него, тя засия.

Като имаше предвид своето минало, Майк си помисли, че ще се поколебае в мига на обещанието, което поемаше към Сара. Но нищо подобно не се случи. Отговори на въпросите и даде своя обет, без дори да се запъне.

Сара изрече клетвата с такава радост в гласа, че той почти повярва на онова, което говореше.

— Обявявам ви… — започна Ели, но се разплака и не се разбра какво говори.

— Но, мамо! — възкликна Сара.

Доктор Шоу ги обяви за съпруг и съпруга, а през това време Ели кимаше.

— Можеш вече да я целунеш, синко — обърна се той към Майк.

Усмихнат, Майк вдигна воала и погледна красивото лице на Сара. Прегърна я нежно и я целуна, и в това време ги заслепиха светкавиците на фотоапаратите.

Засмени и примигващи, те се разделиха и се обърнаха към четирите фотоапарата, насочени към тях.

— Торта — извика доктор Шоу. — Искам торта и шампанско.

Трапезарията също беше отрупана с цветя, а в средата й имаше триетажна сватбена торта с бяла глазура и украса от около сто розички в различна отсянка на розовото. Беше истинско произведение на изкуството.

Доктор Шоу вдигна чаша.

— За младоженците Уитли-Купър в знак на благодарност за цветята и тортата, които ни дадоха. — После добави по-тихо: — И Бог да ни е на помощ, когато кажат на булката утре, че сватбената й торта е изядена през нощта.

Люк първи се разсмя, после и всички останали, но те знаеха, че Ели ще прекара остатъка от нощта в кухнята, за да направи друга торта. Никога не би оставила булка, предоставена на нейните грижи, да страда за сватбена торта.

Настояха Майк и Сара да си подадат един на друг от тортата, а в това време бяха направени още снимки.

След трийсетина минути Люк каза на Майк, че Джос много се е изморила.

— Пък и ако трябва да пазим сватбата в тайна, до сутринта тук не бива да остане нито една улика.

— Да, наистина — съгласи се той и погледна Сара.

Тя танцуваше с баща си, беше сложила глава на рамото му и на него никак не му се искаше да ги прекъсва.

Но след няколко минути музиката спря и Сара погледна Майк. Той кимна. Време беше да си тръгват.

Двамата застанаха на вратата и Ели се разплака отново, и докато целуваше дъщеря си, й пъхна нещо в ръката.

— Не вярваше, че ще си намеря съпруг — пошушна на Майк, докато се сбогуваха, но той знаеше, че Ели плаче от радост, че дъщеря й няма да се омъжи за Грег. От първия миг Ели почувства, че у този мъж има нещо много по-лошо от труден характер.

Навън беше приятна, хладна нощ. Майк се зарадва, че никой не излезе заедно с тях и ги оставиха сами. Той се запъти към апартамента на Тес, но Сара тръгна в обратна посока, към своя, и Майк я последва.

— Какво ти даде майка ти?

Тя му показа малко шишенце и го задържа на лунната светлина.

— Парфюм „Полъх на лятна нощ“. Бях й казала, че го харесваш.

— Чисто прахосничество — каза Майк, отваряйки входната врата на апартамента на Сара.

— Какво намекваш?

— Нищо — отговори с прозявка. — На сутринта трябва да тръгна възможно най-рано. — Погледна часовника си, после Сара и й се усмихна. — Денят беше дълъг.

Наведе се, целуна я по страната и се накани да влезе в спалнята за гости.

Зад гърба му тя се обади:

— А първа брачна нощ няма ли?

Той се спря, но не се обърна.

— Какво ми има, та мъжете не ме харесват?

Сара вдигна ръце с жест на пълно безсилие и се запъти към кухнята.

— Знаеш ли колко време се срещах с Брайън, преди да прави любов с мен? Шест месеца. Четири години бяхме гаджета, но той не ми предложиш да се оженим. Изведнъж се появява Грег, който не говори за нищо друго, освен за брак и за фантастичното бъдеще, което ни очаква. Днес разбрах, че той всъщност е замислял моето убийство. Ето че сега съм омъжена за разкошен секси атлет, който е спал с половината жени на света, но мен не желае да докосне. — Погледна унищожително Майк. — Къде отидоха истинските мъже?

Обърна се гневно, за да влезе в спалнята си.

Той я хвана за ръката, преди да е направила и крачка, и се загледа за миг в очите й.

Сара се задърпа, но той я привлече с такава внезапна сила към себе си, че на нея не й остана въздух.

Майк и преди я беше целувал, но сдържано. В момента случаят беше съвсем различен. Разтвори устните й със своите със сила, от която младата жена едва не рухна. Във въображението й беше голото му тяло и тя копнееше да го погали, да го обходи с устни.

Явно желанието на Майк беше същото, защото посегна да смъкне рамото на булчинската й рокля.

— Само да я разкъсаш, никога няма да ти простя — прошепна до страната му.

— С твърде много момчета си имала работа — отговори той и след две минути роклята падна в краката й.

Тя не можа да проумее как толкова бързо и сръчно разкопча всички копченца на гърба.

Когато Майк я видя разсъблечена, остана без дъх. Джос беше решила какво бельо да облече Сара, в резултат на което носеше бледорозов корсет от коприна и дантела, и розови чорапи с жартиери, стигащи до средата на бедрото. Обувките й бяха с токчета поне осем сантиметра високи.

— Сара — промълви той и тя за пръв път видя на лицето му изражение без обичайната бдителност. Желанието в погледа му бе тъй силно, че й прималя.

В следващата секунда Майк с един замах разчисти малката кухненска маса и предметите се разхвърчаха на всички страни. Вдигна Сара да седне и дългите й стройни крака увиснаха, а в това време Майк съблече трескаво своите дрехи. Щом остана гол, очите й станаха двойно по-големи. Беше видяла голия му гръб, но отпред беше още по-поразителен. Гръдните му мускули приличаха на географска карта.

Тя сложи ръка на горещата му кожа и почувства твърдите като скала контури, докато той смъкваше панталоните си и нейното бельо.

Само след миг установи, че не само гърдите му са твърди като скала. Влезе в нея с цялото насъбрано желание от мига, в който я зърна. Сара се притисна до него, впила устни в неговите. Обхождаше с ръце тялото му, усещайки невероятната мускулатура. Рядко беше виждала тяло като неговото и със сигурност не беше докосвала друго подобно.

Ниският му глас стана дрезгав и той й нашепваше колко хубаво я усеща, колко много я желае. Гласът му и устните му я възбуждаха, като същевременно я обладаваше с дълбоки, нежни тласъци, които постепенно нарастваха по сила и бързина.

— Как си, миличка? — пошушна в ухото й.

В отговор тя само изстена.

Когато Майк я повдигна, за да влезе още по-плътно, Сара щеше да изкрещи, ако той не беше запушил устата й със своята.

Във върховния момент като че ли изригна лава от центъра на съществото й и потече във вените й. Цялото й тяло се разтресе, тогава Майк я прегърна силно, също потръпващ.

Колкото до Сара, тя не мислеше, че може да се движи, дори ако животът й зависеше от това, тъй че Майк, без да прекъсва тяхната най-витална връзка, обви краката й около хълбоците си и я отнесе в спалнята. Там я остави на леглото.

Той се обърна с гръб и тогава тя се подпря на лакът.

— Нали не тръгваш още?

Той се обърна към нея с усмивка:

— Ще напълня ваната с топла вода и ще изсипя вътре щедра доза от „Полъх на лятна нощ“. Приемаш ли?

— О, да!

Лежеше, заслушана в шуртящата вода, и си мислеше… Изведнъж се сепна и седна в леглото. Това беше нейната първа брачна нощ и да мисли беше последното нещо, което й се искаше.

Отиде до банята и се загледа в голия Майк. Погледът й се плъзна бавно от пръстите на краката към корема, шията и устните. И когато започна да го оглежда в обратен ред, се натъкна на огромно доказателство, че отново е готов за нея.

— Каква си под всичките тези доспехи? — попита той с глас едва ли по-различен от ръмжене.

— Най-красивата, каквато някога си виждал — усмихна се тя.

— Нима? Ами да видим тогава.

Той седеше на ръба на ваната и тя застана пред него. Започна бавно да я разсъблича. Разкопча сръчно жартиерите и с целувки свали единия чорап. Когато стигна до ходилото, вдигна го, постави го на бедрото си и започна да го масажира. След няколко милувки се прехвърли на другия крак и събу чорапа.

Тя щеше да се обърне, за да разкопчае корсета й, но той я привлече на скута си, и влезе в нея. Сара искаше да завърти ханша си, но той я задържа, пресегна се на гърба й и след секунди корсетът беше на пода.

Целуваше я и още държеше неподвижен ханша й, галеше гърдите й и дразнеше зърната им.

Когато освободи ханша й, тя изстена. Майк я повдигна отново, за да улесни движенията й.

Почти беше стигнала кулминацията, когато той я вдигна, без да се откъсва от нея, и я положи на килимчето пред ваната.

Тласъците му бяха силни и бързи, влизаше все по-дълбоко в нея. Този път тя усети неговата кулминация така чувствено, както и своята.

Малко след това и двамата бяха във ваната. Сара се беше облегнала на него и гледаше брачната си халка, както и онова, което се виждаше от Майк. Преди две седмици за него знаеше само, че е „тайнственият брат на Тес“. Той се появи изневиделица в спалнята й и тя се изплаши до смърт, а сега беше негова съпруга. За любов не стана въпрос нито веднъж и ако не беше тя, нямаше да има и първа брачна нощ.

Онова, което искаше в момента, беше меден месец.

— Очакваш ли с нетърпение да си отидеш вкъщи за цяла седмица?

Майк сапунисваше ръцете на Сара. Беше вече напарфюмирал измитата й коса и уханието беше упоително.

— Не — отвърна разсеяно.

— Но сигурно искаш да видиш приятелите си.

— Да бе. Познати от спортната зала и момчетата от поделението.

— Ами други, с които не работиш? Просто приятели?

Майк се подсмихна.

— Моят живот не е като твоя. Аз изпълнявам задачи под прикритие, които траят с години. В Ел Ей бях два пъти и в Айова веднъж, и…

— В Айова ли? — Сара се обърна да го погледне. — В Айова няма престъпления!

Той се разсмя.

— Злото е навсякъде. Дори в прелестния Едилин.

Тя се успокои и се отпусна върху гърдите му.

— Нямаш приятели, нямаш дом. Не ми се струва много привлекателно.

Майк целуна ухото й.

— Задоволявам се с каквото падне — и със студени зими и с палми, разклащани от ветреца.

— И с нощни клубове с разкошни кубинки.

Майк зарови лице в тила й.

— Никога не ги забелязвам.

— Майк, хрумна ми дали…

— Не.

— Какво не?

— Не, не можеш да дойдеш с мен в Лодърдейл.

— Не бих те молила, но като го спомена…

— Имам работа. Ще бъда на работа от седем сутринта до десет вечерта. Не осъзнаваш колко важен е този случай. Федералните…

— Поръча ли кучета за господин Ланг?

— Да. Сигурно ще ги доведа, като се върна. Те са от едрите териери.

— Значи си намерил развъдник?

— Това е Флорида, така че намерихме развъдник.

— Казвала ли съм ти, че никога не съм била във Флорида? Джос е израснала в Бока Ратън и ми е разказвала страхотни неща.

— Не, няма да идваш — повтори Майк. — Когато се върна, ще съобщим пред целия град, че сме женени. Люк каза, че на панаира се организирали игри и аз трябва да изляза победител. Ще привлека вниманието върху нас. И тогава…

— Ха! — Неприятно й беше да остава сама. — Фрейзиърови винаги печелят. Виждала съм как най-големият брат на Ариел — Колин, повдига предницата на пикап.

— Нима? И къде тренира?

— Не знам. Спортът никога не ме е интересувал.

Майк вдигна ръката й — изящна, но без нито един видим мускул.

— Очевидно е.

— Да не би да твърдиш, че…

Той я накара да замълчи с целувка.

— Има ли състезания за бързина и сръчност? — попита.

— Като скачане на въже ли? — подразни го тя.

— Мога да скачам на въже.

— И в това състезание ще отпаднеш. Ана Олдридж, малката сестра на Ким, ще спечели. Класира се трета на националния шампионат.

— Търси ли си партньор?

— Тя е на дванайсет и е дивачка.

— Обичам дивачки.

— Ще се наложи да ти обяснявам дълго за всички събития, така че може би трябва да…

— Не — отказа й Майк отново.

— Ами ако Грег се върне, докато теб те няма?

— Няма да се върне, защото е под ключ и неговият съкилийник е агент на ФБР. Вендло ще бъде пуснат този уикенд и веднага ще хукне насам, право при теб. Благодарение на игрите всички ще разберат кой съм. Според мен по-добре би било да изчакаме Вендло и тогава да обявим, че сме женени. Как ти се струва да се целуваш пред целия град?

— С кого?

Майк се притисна до нея.

— Кой искаш да те целуне?

Тя се обърна и го прегърна през врата.

— Майк, женени сме, но почти не се познаваме, бих искала да видя къде си прекарал по-голяма част от живота си и да се запозная с твоите приятели.

— И да ходиш на фитнес с мен.

Тя започна да целува клепачите му, гърдите й докосваха леко неговите.

— Люк каза, че клякаш с толкова много четирийсет и пет килограмови тежести, че прътът се огъвал. Вярно ли е?

— Предполагам. Не съм се замислял. Ти ще започнеш само с две леки, наистина съвсем леки…

Сара не искаше да спори, но нямаше никакво намерение да вдига тежести. Погали го под водата.

— Спомняш ли си, когато ти казах, че имам педагогически талант?

Той не се засмя, но трапчинката му се появи.

— Склонен съм да уча всичко, което ще ми преподаваш.

Започна да го целува, като същевременно го галеше под водата.

— Ще направя всичко възможно.

Тя чу, че ваната се изпразва. Беше я отпушил с крак.

— Готов съм.

— Виждам.

Прегърна я през талията и заедно с нея се изправи.

— Няма да победиш на хващане с примка — каза тя, но той само изсумтя и излезе от ваната.

Отнесе я в спалнята.

— Твой ученик съм — каза Майк и Сара се усмихна.

Час по-късно тя беше ученичката. Както се унасяха в сън прегърнати, Майк промърмори:

— Сара, току-що си спомних, че не взех предпазни мерки. Всичко беше толкова неочаквано, че и през ум не ми мина. Съжалявам.

Сара се сгуши още по-близо до него.

— Не се притеснявай. И аз забравих, но съм в безопасен период.

И двамата лъжеха.